Новата седмица, 19-25.09 Да е пълна с много детски усмивки

  • 3 908
  • 63
  •   1
Отговори
# 30
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Ieppe аз не се съмнявам в майчините чувства или пък инстинкти, или в грижите на мама Иги и респективно теб - защото се сравняваш с нея... Аз просто гледам как едно 10 месечно бебе реагира на моята строгост и как подминава любвеобилния си, но отстъпчив и мекушав понякога татко! ама дето има израз "за слива не го бръсне" /не че той е  Laughing Mr. Green/
Както и да е - сигурна съм, че има много палави деца - нашите все повтарят, че аз съм била див звяр в кожата на дете... НО също така са ме учили, че трябва да надвиеш на ината на детето, никога да не го оставяш да те удря - и то съзнателно, да си последователен в наказанията и никога да не отстъпваш колкото и да ти е жал - защото всичко е в полза на детето! Всяка прекалена любов водеща до смекчаване или избягване на наказание е начин да разглезим децата...
Поне аз твърдо вярвам в това и когато шляпвам - колкото и да ми е жал виждам, че дава ефект! Но и това е нещо с което не бива да се прекалява...
Както и да е - не съм и помисляла да ви поучавам - всеки знае детето си най-добре - просто предположих нещо продиктувано от предположение, което може да е грешно!
Надявам се никой да не се обиди или засегне!   bouquet  bouquet  bouquet

# 31
  • Мнения: 2 543
Аааа, Наде, няма тука сръдльовци, да знаеш! Mr. Green

Аз само споделих моя опит от 3-годишни борби! И, разбира се, децата са различни, както и родителите! Важното е крайният резултат! Аз вярвам, че той за нас предстои, а не е факт!  bouquet

# 32
  • София
  • Мнения: 2 262
Вярно е, че децата са различни, както е вярно че по-щастлива майка от мен няма когато го гледам колко е жизнен и палав, защото повечето от вас знаят и как съм го виждала. При нас ефекта от шляпването е почти нулев, помага само по-сериозно пошляпване, което не мога да упражнявам сериозно при такъв малък човек, а и не искам. Моя син се е научил да се сърди, казва ми, че ми е сърдит и че не ме обича вече и то доста често, малко посвикнах вече с това изявление, но да ви призная и да ми се посмеете първите пъти чак ми се доплака. Иначе Ieppe и при нас е същото след бели и скарвания, идва да ми се гали и да ме гушка, това са ни най-милите моменти мили майчета, защото ще дойде мига в който няма да дават да ги докоснем и друга муцка ще се радва на техните целувки, така че грабя с пълни шепи и му се радвам колкото мога.
На Мира искам да разкажа какво ми се случи когато Мишо беше на 6 месеца и нито можеше да пълзи, нито нещо друго за придвижване - само като рачетата назад се местеше. Един ден много преуморена съм задрямала на голямото легло с Мишо до себе си и той си гукаше и въртеше, в един миг скачам ужасена от неговите призиви и викове, но не и плач, но странно чувам ги от доста далеч. Започвам ужасена и още сънена да се оглеждам и го съзирам на земята, доста далеч от леглото (което пък е височко сравнително) явно качил се на заден ход върху една голяма саксия с трилистник и краката му горе около цветето, а главата виси долу на земята. Направо подлудях, така че имаш много сродни души в изживяването си и аз така плаках от ужас, че съм лоша майка и съм заспала за минути или даже и секунди. Сега си давам сметка колко бях преуморена, че си го гледах сама и нямаше кой за 5 минути да ме смени, а не беше никак лесно бебе.
Много целувки от нас.
Ние за празниците сега ще си ходим до Русе и се надявам да не ни отнесе Янтра по пътя - това като черен хумор. Ужас с тия наводнения.

# 33
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
На мен леля ми от Русе ще дойде  Heart Eyes много си я обичам..
Обожавам как в Русе ми викат НадИ  Laughing меко и галено

# 34
  • При рома, пурите, какаото и бабиериндосите
  • Мнения: 3 607
Надеее, ти си като един Макаренко бееее. Аз пък какво установих. Борбата е тежка и дълга, но ако не обърнеш внимание на магарията- стига де не крие риск от нараняване- с времето отшумяват всички вредни навици. Само,че мнооого търпение трябва. Мамо Иги щом се разтройваш от това покажи му, че си разстроена. Научи го да се извинява ,но това се прави не като нравоучение когато е направил беля, а когато си играете на нещо. Обясни му в спокойна обстановка как правят големите, ако без да искат обидят някого- извиняват се. Когато ти поиска нещо, което не може сам да свърши и е зависим от тебе да казва " Моля ти се мамичко, миличка, добричка дай ми вода(например)" Насърчавай го дори да ви изглежда като подмазване и глезене. Има ефект. Боя хич не решава нещата. Наказанията трябва да са такива, че да му е гадно че е постъпил лошо, а не че сте му взели любимата играчка. Също наказанието може да лиши от нещо- играчка, приказка преди лягане, но да не показва че сте му ядосани - тогава децата си мислят, че не ги обичаш. Карай го да се извини на някоя кола, че  като я е съборил и я е заболяло. Нищо че звучи абсурдно. Играта с кукли- има предвид може и войници може да бъде много възпитателна. Куклите могат да се хранят, да казват благодаря, моля, извинявай, обичам те.

# 35
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Здравейте, вчера пак нямахме Интернет, вече ми писна от доставчика  Angry
Честита годишнина  Ieppe, много щастие ви желая  newsm51
nnnnina, честита ти рожденичка. Да ти е жива и здрава щерката, много радост и късмет  Flowers Four Leaf Clover
Мамо Иги, паднах от смях рано сутринта с твоите разкази за щуротии
... "Мамо защо си слагаш памперс, ще си лягаш ли?" ...
още се подхилквам, тия дечица какви сладури са  Grinning
За мамите с палави дечица - ние се включваме към вас, Яни меко казано е палав, той си е бесен направо  Confused Все още има някакъв респект от мен, но от баща си - никакъв. Не помагат нито пляскания по памперса, нито махане на пръст и "Нееее", нито каране, всъщност най-голям ефект имат лошите ми физиономии, доста се впечатлява от тях  Laughing Бърка по контактите, опитва се да извади щепсела на телевизора и да включи ютията - да глади, любимо му е  Wink (знае, че не трябва!), отваря шкафовете на секцията и мести нещата от единия шкаф в другия, по някое време му писва и разпилява всичко по пода, отваря външната врата (ние сме с две), хваща ключовете и се опитва да отключи металната, веднъж за малко не успя  Shocked, влиза си в тоалетната и се опитва да бръкне в чинията, любимо му е да докопа четката за почистване  Sick, качва се на фотьойла и почва да подскача като бесен, а ръба на масата е на 20см от него, ако падне..., вчера разля половината оцет по пода като се хилеше истерично, след това се опита да почисти с парцала  Wink, вече си пуска сам компютъра, редовно оставя телефона отворен, защото вдига слушалката и се прави, че "говори", храни костенурката с каквото му падне (аквариумът е доста високо, но вече го стига, последно и пускаше бонбони, пуска и също и играчки "да си играе", а веднъж  и пусна и лак за нокти (тя е с доста дълги нокти между другото  Laughing),  горката животинка, като го види вече и бяга и т.н, и т.н. Това са само част от нещата, които знае, че не трябва да прави, но продължава, а за обикновените щуротии като тръшкане, мятане по земята дори и по улиците, писъци, скачене от количката и подобни не ми се разправя  ooooh!

# 36
  • София, в офиса
  • Мнения: 1 269
Здравейте мами, благодаря за пожеланията, много сте мили

а и какви бели сладки вършат всички около вас Hug

# 37
  • София
  • Мнения: 2 262
ДАаааааааааааааааааааааа наистина дечицата са един безкраен извор на поразии и бели. Смятам че всички майки сме на един и същи хал, не че примерно при нас е най-зле, и много ми харесват идеите на Валето, някои от тях съм прилагала, но момента с наказанието и лишаването при нас нещо не проработва, дали аз не съм налучкала точната доза, може би е така, когато го заплаша, че няма да си играе с децата на площадката или пък, че се прибираме когато прави нещо лошо навън, той просто казва, добре, аз съм сърдит и няма да си играя с тях и искам да ги удрям, а даже е казвал и убия, откъде ли пък знае какво точно значи, или пък за играчка: не искам да имам еди какво си, даже ще я счупя и почва да я удря, рита и всичко подобно. А разказа как едно малко ромче на нашата улица е бедно и няма такива играчки и ей сега ще съберем двамата (аз и Мишо) всички играчки и ще ги подарим на детето, щом като Мишо не слуша и не ги иска предизвиква отключване на вратата, защото при нас той вече и вратата отваря сам и започва да мъкне всичко и да го хвърля сърдит отпред. Така че наистина са различни и реагират различно. Прави ми впечатление например, че другите деца до сега не даваха играчките си навън, а сега като им обяснят по се съгласяват и разбират, а нашето муле до сега всичко даваше, а вече не ще, като бомба със закъснител е, или пък играе с нещо, някой друг успее да му го издърпа и той тича и почва да ми ревеееееее - май съм прекалила с глезенето тук. А най ме е яд на мен, че явно повечко съм му се карала и съм му създала чувство за несигурност, нареди се да седне на влакчето в зоопарка отпред за да е машинист, дойде едно друго момченце и просто застана до него и то да се качи там, е нашия се дръпна плашливо, направи му път и се обърна към мен вече ревейки, че искал той да кара влака, е какво е това според вас? После естествено и двамта бяха настанени и управляваха, ама това не ми хареса никак на мен. А иначе не е злобно и агресивно дете, никак даже.
Та така с нашите одисеи, разкажете и вие какво правите през седмицата с вашите зверчета, поне заплати да ни даваха за звероукротители, а ккаво ще кажете? Много целувки от нашата менажерия.
ПетяК и ние имаме червенобузести костенурки - две, но нещо май пораснаха и май доста понамирисват, на 2 дена сменям водата и почна да ми писва, как гледате вашата?

# 38
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Мамо Иги, нашата е почти сухоземна  Laughing, повече от половината денонощие иска да е на сухо. Зимата любимо място и е под парното, на топличко, бетер кученце. Иначе и тя е голяма, храня я в отделна кофа, така водата по-малко се замърсява и я сменям на 7-10 дена. Сега докато е още що годе топло си се разхожда животинката, ама като види Яни и хуква да се крие  Mr. Green, ама той много я тормози... Той много се радва на животни, ама какво да му взема в тази тясна гарсониера? Живот и здраве по-нататък може едно кученце, пък ще видим как ще се сместим...
И още нещо, не всички дечица са толкова бесни, ма такива са ни се паднали  Wink, наши са си, ще им гледаме сеирите  Grinning

# 39
  • Мнения: 882
Ради е на година и три месеца. Нямате си на представа как ме гледа в очите и ме пробва каква ще е реакцията ми. Взема една кутия с моливи, флумастери. Преди това искам да кажа, че бях чела някъде, че на децата трябва да се казва "твърдо не", "нето" да е наистина "не". Ако ме питате как става незнам, защото мойто "не" завършва с една голяма усмивка.
.........И така: взема флумастера и го слага в устата. Аз казвам -  Ради НЕ! Тя ме поглежда многозначително и почва да лапа  цялата кутия. Аз с най-строгия поглед на света, казвам мойто твърдо- НЕ!
Тя ме гледа право в очите, отваря капачката и отново в устата, като продължава да ме наблюдава. След третото НЕ, явно е било много твърдо, тя захвърля с все сила цялата кутия на земята и с едно еееее.......като, че ли ми признава победата. Толкова е сладка!
Искам да кажа и още нещо. Аз си имам голям батко на 16 год. Когато той беше малък,  го побърквах  с мойте си притеснения. Не пипай там, ела тук, остави това, тихо хората не са длъжни да ни слушат, дай тази играчка, не пипай на детето играчката и какви ли не чудесии. Днес обаче, като мама на стари години, съм по-спокойна, по уравновесена, приемам лудориите с усмивка. Ще се постарая да я оставя да си палува на воля и ще пробвам мойто твърдо НЕ от време на време.

# 40
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Мили мами,вчера ни беше истинския първи път на рехабилитацията и така ми е свито сърцето сега...Освен ,че трябваше да слушам около час истеричен рев,когато влязох детето беше с подута и разкървавена уста,по думите на рехабилитаторката от безсилие Наталия си е бъркала с пръста в устата и си е причинила това,после си е бутала чорапа в устата,той наистина беше целия в кръв...Да не говорим пък за синините по гърдите и ,които са от това,че за да бъде принудена да се изправи в дадено положение се е наложило да се притиска гръдната кост...На фона на тази гледка синките по колената и драскотините по тялото и ми се сториха едно нищо. Целия следобед тя седя почти непрекъснато на едно място ,което е нетипично за нея и през цялата време повтаряше - мама,мама...Отгоре на всичко рехабилитаторката ми каза ,че много съм я разглезила, а всъщност тя реагира на гимнастиката по този начин от три месечна и предишната ни рехабилитаторка сподели ,че с по-упорито дете за 7 годишния си стаж не е работила. Не зная до колко ще ми издържат нервичките,а и нейните и колко време ще ми трябва за да я възстановя психически.
Хайде ,оплаках ви се,сега ви черпя  виртуално   party023,че днес ми се увеличиха годинките с още една!

# 41
  • София
  • Мнения: 4 884
Любознателна, много е тежко да седиш зад вратата на кабинета за гимнастика и да  слушаш как плаче детето ти, все едно го бият и тормозят вътре, а всъщност да знаеш, че  си го довел за добро там.
Преживяла съм го и аз, и много мами тук. Идва ти да си грабнеш детето и да се откажеш,ама..

Незнам защо толкова плачат от тая гимнастика, какви асициации им навява, че са им така силни реакциите..Незнам и какво да ти кажа за твое успокоение, освен, че тя е там, за да и помогнат да върви напред и да се надяваш тя да свикне и да го разбере, а може би и да го приеме като фитнес.

И на мен ми е много мъчно като чета как си описала реакцията и, много , много ми е мъчно. Дано свикне скоро с новия ритъм и да заобича рехабилитаторката.
Дали не палче от нея, ако е много груба?!
Може ли да я смениш с друга и да видиш тогава как ще реагира??
Желая ти много силна психика и една голяма торта за празника, както и много цунчици от татето и дечицата.

# 42
  • София
  • Мнения: 4 884
Искам още нещо да напиша,
Любознателна, сега какво точно и правят като гимнастика? На моят син, когато му правеха Войта, той се скъсваше да реве и всеки път повръщаше върху рехабилитаторката. По едно време започна да плаче по-малко и аз си помислих дали тя не го е оставила просто да си седи вътре, за да си спести рева и повръщането..Така и не разбрах
Обаче после като започнаха да го вертикализират, го качиха в друга зала с много уреди, колички за бутане, пътечка за лазене и там май му хареса, защото не плачеше чак толкова. На твоята Палечка какво и правят сега, че така го преживява?

# 43
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Ами Габи,упражнения да разтягане и стягане на мускулите - клякания с единия крак,с двата,коремни преси, ходене на ръце,не е нещо кой знае какво,но нейните мускули са много слаби и като се прибави най вече това,че е принуждавана насила - резултата е ясен. Рева си започна още при масажа,където няма нищо болезнено и неприятно,а синините по гърдите са от упражнението,при което детето лежи в/у маса от кръста надолу,а от кръста нагоре виси и трябва да се вдигне до хоризонтална позиция на тялото и за да го направи е била притискана с пръст на гърдите,което я принуждава заради болката да се вдигне.Отделно е било скубането и щипането,на което рехабилитаторката каза че отвръщала по същия начин,за да станело ясно че на всяко действие има противодействие, абе зверски методи,които освен полза не зам и колко вреда ще допринесат,затова казвам че не знам до кога ще ми издържат нервите,предпочитам детето да е стабилно психически повече отколкото физически. А и тя не е чак толкова засегната физически,че да съм готова за такива жертви.

# 44
  • Мнения: 2 543
ljuboznatelna, наистина се разстроих от твоя разказ. Не ми се струва редно нито така да протича гимнастиката, нито това с противодействието. Нямам опит с тази рехабилитация, обаче все си мисля, че има и друг начин да направят упражненията по-приятни за децата, особено, когато са по-големи.  Може би е добре да се опитате да си смените рехабилитаторката. Честно казано, и аз мисля, че не си струва малката да преживява такъв стрес. Разкървавена уста, синини и драскотини - това на никой не би му харесало. Просто и аз не знам какво да ти кажа! ooooh! Жекая ви успех!  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт