Новата седмица, 19-25.09 Да е пълна с много детски усмивки

Дени, здравей!!!
Радвам се, че се мяркаш тук. Надявам се всичко при вас да е наред.

Ахаааа...ето кой не спи...  и аз също...


Успешна седмица от "нощната смяна" на форума... 



...от сън спомени няма...но сънищата понякога се помнят...

Ей,вие защо не спите?
Бим-бам, сдобивайте се по-бързо с компютър и те чакаме тука! Хайде ,че и Биг Брадъра започва,трябва да си тренираме пак пръстите в Клюкито
Мира,ти отдавна не си се появявала, Пепи с какво ново те е зарадвал, сподели го с нас!
Вени нещо ми се губи, време е да чуем нещо и за младата дама!
Успешна седмица на всички, стискайте ни палци ,че днес ще пада голям рев на рехабилитацията.

 Добро утро и от мен!
ljuboznatelna,стискам палци  всичко да мине спокойно. Не се притеснявай,може пък да и хареса рехабилитацията на малката принцеса,както се харесва на Калоянчо
Дени,много се радвам за вас.Пиши повече,когато имаш време.
Днес ще се опитам да кача снимките и ще пиша повече.Още не съм изчела всичко,доста сте си пописали,докато ме е нямало
Сега бягам,че Калоян ме скубе и с двете ръце и иска внимание
На всички мами,татковци и дечица пожелавам лек ден и спокойна седмица,изпълнени с добри новини.  И нека късметът бъде ваш постоянен спътник!
Голяма прегръдка от нас  

Ей здравейте, много е хубаво, че се появиха някой от липсващите,
Любознателна стискам палци, всяко чудо за 3 дни, ще се справите 

Бим-Бам - много се радвам да те чуя

Томова, пак не спиш , а децата, а мъжа...

Аз пък си възпалих едното око об нещо попаднало в лещата, ама не е толкова трагично, все ще ми мине

Причяна седмица на всички

Здравейте бодри ранобудни и къснолягащи мами Как сте днес?

Нина, Тереза, понеже не ви виждам на кю-то- Днес няма да мога да дойда в Радиото. Но другата седмица съм на линия.

А, нали и къде ще се скриеш?, поне да ни слушаш, а другото ще ти го простим

Ще слушам с приятелки даже:))

Здравейте и от нас  Да ни е хубава седмицата и все добри новини да четем 
bim_bam, радвам се, че пишеш пак, дано е добре малката кукла, как сте? Разбрах, че пазите главичката, ама тя много беснеела  И при нас е голяма трудност усмиряването и пазенето на главата, дано с времето станат по-кротки, ама не ми се вярва...
ljuboznatelna, дано е минала леко рехабилитацията. Понякога като се настроиш за нещо лошо, настройваш се, настройваш се, а то вземе, че мине съвсем леко, дано и при вас да е така.
Момичета, успех в днешното предаване   
iskrica_nadejda, добре дошла отново  Нищо не пишеш за Калоянчо, напълнял ли е още, как е, ти как си, нали някакви хормонални трябваше да взимаш, какво стана?
nnnnina, ужасно е с тия лещи, сигурно от вятъра ти е влязал някой боклук в окото и го е издрал под лещата. Слагай капки и ако можеш ходи с очила докато мине окото, че е много гадно да те боде и боли и сърби (поне при мен е така като се възпалят очите, не коментирам кървясалия поглед  )...

Ние тръгваме от днес на рехабилитация (най-после), дано Яни се държи добре, че от няколко дни никакви упражнения не сме правили  Зъбите още много го мъчат, ама рано или късно ще избият, щом са тръгнали  Хич не ще да яде, два дни кара на някаква мижава закусчица, вода, бонбони и плодово мляко, ама днес почвам да го тъпча  , че ще му трябват сили за рехабилитацията, пътуването и т.н.
Много преградки на всички от нас 

Здравейте и от нас с Бобо! Ще вали, много ще вали. Пожелавам на всички ви дъжда да измие и отнесе със себе си всичките ни проблеми. И да изгреее едно слънчице....все да е светло на нашата уличка.
Вчера купихме на Бобо ново колело и е една радост, само ни целува с татко му, обикаля около колелото, пипа го, гали го...Сега го уча да го кара, ама засега не може много добре.
 Какво стана със срещата??!! Гледам много сме желаещите за среща, ама никой не поема инициативата за нещо конкретно. След дъжда ще има и малко слънце..дайте да си вземем по една слънчева усмивка заедно,а?

Спешно!
Търся за приятелка добър гинеколог! Може и частен - но предпочитам да е към ЗК пък на частно - допълнително 
Бим-Бам здр и много се радвам че си тук!
Успешна седмица на всички!

Гинеколог - д-р Власова, приема в Св. Пантелеймон
тел 951 51 62
Харесвам я, защото е много добыр специалист, отнася се човечно и обяснява подробно сыстоянието на жената, отговаря разбираемо на выпросите.
Има дылга практика в Майчин дом, сега вече е само на частно.
В Св.Пантелеймон прегледа е 15 лв., УЗ е 20 лв.

Здравейте,
Ето и ние как започнахме седмицата.
След големия ужас и страх от резонанса на Павката миналия четвъртък, днес пък батко Мони се изльоскал на рампата за скейтоборд и си счупил две пръста на ръката /по-точно единият счупен, другият-направо помлян/ Та сега сме гипсирани, езвам малко му се размина операцията и слагането на игли и прочее.
За Павчо сме при невроложката в сряда, да видим кога /и дали/ ще се прави ново ЕЕГ.
Ами толкова от нас, че ми е нещо песимистично
Желая на всички лека седмица и здрави дечица!

Здравейте, мили момичета!

Днес все да пиша, да пиша, ама все не успявам!
Желая лека седмица на всички! На дечицата - да са здрави и да плачат по-малко от рехабилитациите, упражненията, помлените пръсти и т.н. На техните майки - спокойствие и приятни емоции!

И при нас не са най-розови нещата. Лелите в яслата, че и учителките, всички са ми на мерника ! Всеки ден ме ядосват с нещо. Не могат да запомнят новото нещо за Йоан - че не е с памперс! И че трябва, когато спи да му се слага, а след това да се маха! Днес се е напишкал 2 пъти!!! А у дома не се напишква! Направо полудях! А и това не е най-съществения проблем, ама за другото не ми се пише! Нямам думи просто! И това ще мине, де, ама засега е още прясно! Пък утре всички ще ги подложа на инструктаж!

Добре, че беше новият Big Brother да поразпусна малко!

Здравейте сродни души!
Аз съм една двойкаджийка, само си чета и нищо не пиша. Чуствам се като пресъхнала напоследък. Въпреки че бяхме на море и там беше страхотно, ще ви разкажа по-подробно по-късно, не успях да се върна отпочинала, имам чуството, че ще експлоадирам, много ме дразни малкото ми златно дете. Много е палав и много сладък, много се налага и така се е научил да се инати, че равен няма. Явно много ми е дошло вече това, че дори и в тоалетната нямам мира и въпросите от рода на: "Мамо защо си слагаш памперс, ще си лягаш ли?" сега едновременно ме разсмиват, но и нервират. Трябва да укротя сериозно топката. Всичко това пречупено през самоиронията ми разбира се го приемайте, не като мърморене.
Много се радвам да чета за подвизите на вашите малки герои, за успехите и радостите в семействата ви.
Много ме е яд, че не съм слушала нито едно предаване до сега, но ще си наваксам, в момента го правя, много е интересно...
Да ви се похваля, съгласиха се да вземат Мишето в една детска градина до обяд, гадното е, че се страхуват да яде там, а аз искрено се надявах да се научи покрай децата да се храни вече сам и да си изяжда поне половината яденце сам, а не след 3-тата лъжица да я хвърля и да ми казва, че се е нахранил. Но за начало ще го водя към 9 без 15 и ще го вземам към 11 и 30, дано после успея да ги убедя да остава и за обяд. От 1 октомври е учениче малкото ми момченце и започва голямото ми разкарване, но за негово добро ще тичам напред-назад какъв избор имам.
Това е от мен за сега. Пожелавам на всички ви усмивки в това дъждливо време.

Здравейте на всички!
Исках днес да се включа само с радостни новини и да Ви се похваля за напредъка на Пепи. Но ми е криво, мъчно и се мразя, защото преди час и половина бебчо падна от леглото Не мога да се побера в кожата си На него нищо му няма, но аз се чувствам като най-отвратителното същество, защото го допуснах. Стана същата работа като в поговорката "Вместо да изпише вежди извади очи". Малкия бяс се е научил да се изправя в леглото си, от което е адски щастлив/пее, вика и т.н/, до тук добре, обачеее...понеже е много емоционален и все подскача, по някое си време се изпуска и тупва вътре и се удря/въпреки обиколниците/. Сутринта в 7 без 15 му дадох млякото и реших, че ще спим, но той го изпи и се изправи. Както и друг път го взех при мен на спалнята, заградих от другата страна с възглавници и съм задрямала. Обикновено той ме скубе, бута и други такива дейности и така си заспива. Сега обаче се е изсулил и се чу едно туп и на мен ми идваше да умра Беше на пода по лице и като го вдигнах той се ухили Баща му дотича и го гушна - Пепи се хилеше, а аз ревях.

Сега го приспах. Иначе както споменах по-горе е станал голямо шило. Тича с проходилката наляво надясно и се чуди каква беля да направи. Оня ден обърна масата за гладене/за секунди пак/, опитва се да бърка във видеото, мъкне 7-литрови туби с минерална вода. Всички тези неща хем ме правят лудичка, хем ме правят и щастлива.

А, и най-накрая, но не на последно място изби прослувотото ни първо зъбче - преди два дни. Пък е един кисеееел.

Засега това е около нас. Поздрави на всички дечица и мами! Пожелавам Ви само усмивки и радостни моменти

Уф, покрай Биг Брадърската тема се отплеснах и ей ме чак сега тука.
Мира, не се ядосвай, нали нищо му няма на детето? Браво на Пепи, все така да те ядосва
Мама Иги,сега с градината ще ти стане още по-трудно в началото, но като свикнете ще се радваш още повече на свободното си време.
Ние преживяхме добре първата гимнастика,но тя си беше само проучване - по 2-3 повторения за проба.
Докато бях с Наталия,нашия татко отвън се занимаваше с бебо и си поприказвал с ръководителката на проекта(без да знае коя е) и като излязох първата и работа беше да ми го похвали за това ,че никой друг татко не е толкова информиран и наясно с проблемите на детето си, даже ни издейства и работа с логопед,поне за проба. 
И моя малкия вече се прекатури от леглото Станал е голямо шило, пълзи назад,върти се на 360 градуса и единствено на земята съм спокойна, че ако не го стъпче каката няма какво да му се случи.

 

Мили дами, днес аз черпя! На тази дата преди 7 години се венчахме с моят съпруг! И тогава времето не беше от най-слънчевото, но затова пък семейният ни живот е сравнително безоблачен!    
И нали се сещате -    за моя сметка!!!

Ieppe честито - да сте живи и здрави! Още много много години да го празнувате този ден с деца и внуци и правнуци!

Мама Иги - съжалявам, че ти е толкова тежко! НО май-трябва да стегнеш ергена - "бий малко дупе, да не биеш дупище". Ти си много притеснена за него и май не смееш да му отказваш - а и не бива да го оставяш да ви удря! Аз от сега се карам и съвсем леко удрям през ръчичките ако скорпито почне да ме блъска и удря! Айде с предметите - да ги мята въпреки, че се карам не съм го перкала, но за хора ! НЕ!  ТО не е бой щото 9 месеца - рудно можеш да го набиеш - две мръвки месо, ма за това обидчиво чадо и леко перване през ръцете е върха на обидата 
Бъди твърда колкото и да те боли сърцето - щото ако не го пернеш ти, утре някой ще го набие за тези му дела! ЗАтова по-добре да научи урока от теб а не от хората навън!

Ieppe, честита Ви годишнина!
Пожелавам Ви и занапред безоблачен семеен живот!
Наздраве

Честита годишнина   дълги години любов и семейно щастие

Мойта Ади от днес тръгна на ясли ама какъв зор докато я приемат беше няма да рязправям.Каките и те са на у-ще,та и аз най-после ще имам малко свободно време.

На всички сладурчета пожелавам много усмивки и весели игри
а на мамите по малко претеснения.

много от нас

Я колко хубави новини

Иеппе Честита годишнина, да сте живи и здрави и много да се разбирате

Искрице, как не съм те видяла , да пишеш как е Калоян 

Любознателна много се радвам за вас, дано на Наталия и хареса, а ще свикне, не се притеснявай 

Мира, спокойно, нищо му няма на детето, а ти не се упреквай и ти си човек, а хората заспиват от време на време

И накрая и аз да почерпя  по едно парче и по една  , защото Миряна става днес на 14 години и има 

Честито на девойката!!!
Много да те радва и цени!

Честит Рожден Ден на Миряна!
На nnnnina - честит празник!

Мира, не се притеснявай! Още повече - щом малкия не се е разплакал - значи не се е ударил силно!

ljuboznatelna, видя ли, че няма смисъл да се притесняваш предварително! Браво на Наталия!

Мамо Иги, абсолютно те разбирам! Аз, обаче, съм сигурна, че проблемът не е в това, че не си строга с Мишо. Аз също нямам никакъв успех с Йоан, макар да съм била достатъчно строга и действията ми достатъчно красноречиви , за да му стане на ясно на Йоан кога греши. И какво от това? Продължава да безобразничи по същия начин. Знае кога прави нещо нередно, но не му пречи особено. Удря ме, скубе ме, а после ми се извинява като ме гали и прави мили физиономии. Е, как може човек да се справи с това? Само с изтърпяване е моят отговор! Надя, дано не ти се наложи да разбереш това!

Честито на Иеппе..Пожелавам ви много да се обичате с татето и да се подкрепяте във всички трудни моменти.
Нинна, честит празник на твоята дъщеричка! Ама много ти беше вкусна тортата...Дай рецептата да запретна ръкави и аз..

Честит Рожден Ден на Миряна
Честито и на нейните родители! Да ви е жива и здрава!

Честито и на Ieppe годишнина! Много да се обичате и разбирате.

За другите мами с палавите деца, бих искала да кажа какво по-хубаво от палаво дете. Само дето понякога ни е трудно да се оправяме с възпитанието. Формула как да възпитаваме децата си няма. - "КЪДЕ СБЪРКАХМЕ".
Всяко дете си е индивидуално. Важното е само да ги научим да обичат, да казват истината, да вярват в себе си, да имат достойнство и разбира се на много други добродетели.
За големия батко вложих неимоверни усилия за възпитанието му, но за Ради смятам да я оставя свободно да се глези. Може би защото е болничка.

Ieppe, честит ви празник, желая ви много радости, да се обичате и разбирате и да сте много , много щастливи и влюбени     
Нина, да ти е жива и здрава дъщеричката, много да те радва порасналото детенце и да расте щастлива, уверена и успяла млада дама, твърдо крачеща по пътя който е избрала за радост на мама! 
ljuboznatelna, дано бързичко свикне принцесата и да й хареса  ;
Мира, важното е, че нищо му няма на юнака. Честито първо зъбче, дано лесно да изкарват и детенцето да не ги усеща, да е весел и игрив и мама само да се хвали вече, а ако ти се допие водичка, поне знаеш, че ще ти донесе  .
А на нас вчера ни прекъснаха нета малко преди предаването по радиото и чак днес на обяд дойдоха да го оправят, много се ядосах, ама то като си правиш планове винаги така става... Сега ще ходя да търся /ако Лора не ме извика / къде да прослушам записа  .
Е, весела и успешна седмица на всички и много 

nnnina честита да ти е! Жива, здрава и хубавица и умница като мама! РАдост и щастие да носи на цялото ви семейство!

Ieppe аз не се съмнявам в майчините чувства или пък инстинкти, или в грижите на мама Иги и респективно теб - защото се сравняваш с нея... Аз просто гледам как едно 10 месечно бебе реагира на моята строгост и как подминава любвеобилния си, но отстъпчив и мекушав понякога татко! ама дето има израз "за слива не го бръсне" /не че той е  /
Както и да е - сигурна съм, че има много палави деца - нашите все повтарят, че аз съм била див звяр в кожата на дете... НО също така са ме учили, че трябва да надвиеш на ината на детето, никога да не го оставяш да те удря - и то съзнателно, да си последователен в наказанията и никога да не отстъпваш колкото и да ти е жал - защото всичко е в полза на детето! Всяка прекалена любов водеща до смекчаване или избягване на наказание е начин да разглезим децата...
Поне аз твърдо вярвам в това и когато шляпвам - колкото и да ми е жал виждам, че дава ефект! Но и това е нещо с което не бива да се прекалява...
Както и да е - не съм и помисляла да ви поучавам - всеки знае детето си най-добре - просто предположих нещо продиктувано от предположение, което може да е грешно!
Надявам се никой да не се обиди или засегне!      

Аааа, Наде, няма тука сръдльовци, да знаеш!

Аз само споделих моя опит от 3-годишни борби! И, разбира се, децата са различни, както и родителите! Важното е крайният резултат! Аз вярвам, че той за нас предстои, а не е факт! 

Вярно е, че децата са различни, както е вярно че по-щастлива майка от мен няма когато го гледам колко е жизнен и палав, защото повечето от вас знаят и как съм го виждала. При нас ефекта от шляпването е почти нулев, помага само по-сериозно пошляпване, което не мога да упражнявам сериозно при такъв малък човек, а и не искам. Моя син се е научил да се сърди, казва ми, че ми е сърдит и че не ме обича вече и то доста често, малко посвикнах вече с това изявление, но да ви призная и да ми се посмеете първите пъти чак ми се доплака. Иначе Ieppe и при нас е същото след бели и скарвания, идва да ми се гали и да ме гушка, това са ни най-милите моменти мили майчета, защото ще дойде мига в който няма да дават да ги докоснем и друга муцка ще се радва на техните целувки, така че грабя с пълни шепи и му се радвам колкото мога.
На Мира искам да разкажа какво ми се случи когато Мишо беше на 6 месеца и нито можеше да пълзи, нито нещо друго за придвижване - само като рачетата назад се местеше. Един ден много преуморена съм задрямала на голямото легло с Мишо до себе си и той си гукаше и въртеше, в един миг скачам ужасена от неговите призиви и викове, но не и плач, но странно чувам ги от доста далеч. Започвам ужасена и още сънена да се оглеждам и го съзирам на земята, доста далеч от леглото (което пък е височко сравнително) явно качил се на заден ход върху една голяма саксия с трилистник и краката му горе около цветето, а главата виси долу на земята. Направо подлудях, така че имаш много сродни души в изживяването си и аз така плаках от ужас, че съм лоша майка и съм заспала за минути или даже и секунди. Сега си давам сметка колко бях преуморена, че си го гледах сама и нямаше кой за 5 минути да ме смени, а не беше никак лесно бебе.
Много целувки от нас.
Ние за празниците сега ще си ходим до Русе и се надявам да не ни отнесе Янтра по пътя - това като черен хумор. Ужас с тия наводнения.

На мен леля ми от Русе ще дойде  много си я обичам..
Обожавам как в Русе ми викат НадИ  меко и галено

Надеее, ти си като един Макаренко бееее. Аз пък какво установих. Борбата е тежка и дълга, но ако не обърнеш внимание на магарията- стига де не крие риск от нараняване- с времето отшумяват всички вредни навици. Само,че мнооого търпение трябва. Мамо Иги щом се разтройваш от това покажи му, че си разстроена. Научи го да се извинява ,но това се прави не като нравоучение когато е направил беля, а когато си играете на нещо. Обясни му в спокойна обстановка как правят големите, ако без да искат обидят някого- извиняват се. Когато ти поиска нещо, което не може сам да свърши и е зависим от тебе да казва " Моля ти се мамичко, миличка, добричка дай ми вода(например)" Насърчавай го дори да ви изглежда като подмазване и глезене. Има ефект. Боя хич не решава нещата. Наказанията трябва да са такива, че да му е гадно че е постъпил лошо, а не че сте му взели любимата играчка. Също наказанието може да лиши от нещо- играчка, приказка преди лягане, но да не показва че сте му ядосани - тогава децата си мислят, че не ги обичаш. Карай го да се извини на някоя кола, че  като я е съборил и я е заболяло. Нищо че звучи абсурдно. Играта с кукли- има предвид може и войници може да бъде много възпитателна. Куклите могат да се хранят, да казват благодаря, моля, извинявай, обичам те.

Здравейте, вчера пак нямахме Интернет, вече ми писна от доставчика 
Честита годишнина  Ieppe, много щастие ви желая 
nnnnina, честита ти рожденичка. Да ти е жива и здрава щерката, много радост и късмет 
Мамо Иги, паднах от смях рано сутринта с твоите разкази за щуротии
още се подхилквам, тия дечица какви сладури са 
За мамите с палави дечица - ние се включваме към вас, Яни меко казано е палав, той си е бесен направо  Все още има някакъв респект от мен, но от баща си - никакъв. Не помагат нито пляскания по памперса, нито махане на пръст и "Нееее", нито каране, всъщност най-голям ефект имат лошите ми физиономии, доста се впечатлява от тях  Бърка по контактите, опитва се да извади щепсела на телевизора и да включи ютията - да глади, любимо му е  (знае, че не трябва!), отваря шкафовете на секцията и мести нещата от единия шкаф в другия, по някое време му писва и разпилява всичко по пода, отваря външната врата (ние сме с две), хваща ключовете и се опитва да отключи металната, веднъж за малко не успя  , влиза си в тоалетната и се опитва да бръкне в чинията, любимо му е да докопа четката за почистване  , качва се на фотьойла и почва да подскача като бесен, а ръба на масата е на 20см от него, ако падне..., вчера разля половината оцет по пода като се хилеше истерично, след това се опита да почисти с парцала  , вече си пуска сам компютъра, редовно оставя телефона отворен, защото вдига слушалката и се прави, че "говори", храни костенурката с каквото му падне (аквариумът е доста високо, но вече го стига, последно и пускаше бонбони, пуска и също и играчки "да си играе", а веднъж  и пусна и лак за нокти (тя е с доста дълги нокти между другото  ),  горката животинка, като го види вече и бяга и т.н, и т.н. Това са само част от нещата, които знае, че не трябва да прави, но продължава, а за обикновените щуротии като тръшкане, мятане по земята дори и по улиците, писъци, скачене от количката и подобни не ми се разправя 

Здравейте мами, благодаря за пожеланията, много сте мили

а и какви бели сладки вършат всички около вас

ДАаааааааааааааааааааааа наистина дечицата са един безкраен извор на поразии и бели. Смятам че всички майки сме на един и същи хал, не че примерно при нас е най-зле, и много ми харесват идеите на Валето, някои от тях съм прилагала, но момента с наказанието и лишаването при нас нещо не проработва, дали аз не съм налучкала точната доза, може би е така, когато го заплаша, че няма да си играе с децата на площадката или пък, че се прибираме когато прави нещо лошо навън, той просто казва, добре, аз съм сърдит и няма да си играя с тях и искам да ги удрям, а даже е казвал и убия, откъде ли пък знае какво точно значи, или пък за играчка: не искам да имам еди какво си, даже ще я счупя и почва да я удря, рита и всичко подобно. А разказа как едно малко ромче на нашата улица е бедно и няма такива играчки и ей сега ще съберем двамата (аз и Мишо) всички играчки и ще ги подарим на детето, щом като Мишо не слуша и не ги иска предизвиква отключване на вратата, защото при нас той вече и вратата отваря сам и започва да мъкне всичко и да го хвърля сърдит отпред. Така че наистина са различни и реагират различно. Прави ми впечатление например, че другите деца до сега не даваха играчките си навън, а сега като им обяснят по се съгласяват и разбират, а нашето муле до сега всичко даваше, а вече не ще, като бомба със закъснител е, или пък играе с нещо, някой друг успее да му го издърпа и той тича и почва да ми ревеееееее - май съм прекалила с глезенето тук. А най ме е яд на мен, че явно повечко съм му се карала и съм му създала чувство за несигурност, нареди се да седне на влакчето в зоопарка отпред за да е машинист, дойде едно друго момченце и просто застана до него и то да се качи там, е нашия се дръпна плашливо, направи му път и се обърна към мен вече ревейки, че искал той да кара влака, е какво е това според вас? После естествено и двамта бяха настанени и управляваха, ама това не ми хареса никак на мен. А иначе не е злобно и агресивно дете, никак даже.
Та така с нашите одисеи, разкажете и вие какво правите през седмицата с вашите зверчета, поне заплати да ни даваха за звероукротители, а ккаво ще кажете? Много целувки от нашата менажерия.
ПетяК и ние имаме червенобузести костенурки - две, но нещо май пораснаха и май доста понамирисват, на 2 дена сменям водата и почна да ми писва, как гледате вашата?

Мамо Иги, нашата е почти сухоземна  , повече от половината денонощие иска да е на сухо. Зимата любимо място и е под парното, на топличко, бетер кученце. Иначе и тя е голяма, храня я в отделна кофа, така водата по-малко се замърсява и я сменям на 7-10 дена. Сега докато е още що годе топло си се разхожда животинката, ама като види Яни и хуква да се крие  , ама той много я тормози... Той много се радва на животни, ама какво да му взема в тази тясна гарсониера? Живот и здраве по-нататък може едно кученце, пък ще видим как ще се сместим...
И още нещо, не всички дечица са толкова бесни, ма такива са ни се паднали  , наши са си, ще им гледаме сеирите 

Ради е на година и три месеца. Нямате си на представа как ме гледа в очите и ме пробва каква ще е реакцията ми. Взема една кутия с моливи, флумастери. Преди това искам да кажа, че бях чела някъде, че на децата трябва да се казва "твърдо не", "нето" да е наистина "не". Ако ме питате как става незнам, защото мойто "не" завършва с една голяма усмивка.
.........И така: взема флумастера и го слага в устата. Аз казвам -  Ради НЕ! Тя ме поглежда многозначително и почва да лапа  цялата кутия. Аз с най-строгия поглед на света, казвам мойто твърдо- НЕ!
Тя ме гледа право в очите, отваря капачката и отново в устата, като продължава да ме наблюдава. След третото НЕ, явно е било много твърдо, тя захвърля с все сила цялата кутия на земята и с едно еееее.......като, че ли ми признава победата. Толкова е сладка!
Искам да кажа и още нещо. Аз си имам голям батко на 16 год. Когато той беше малък,  го побърквах  с мойте си притеснения. Не пипай там, ела тук, остави това, тихо хората не са длъжни да ни слушат, дай тази играчка, не пипай на детето играчката и какви ли не чудесии. Днес обаче, като мама на стари години, съм по-спокойна, по уравновесена, приемам лудориите с усмивка. Ще се постарая да я оставя да си палува на воля и ще пробвам мойто твърдо НЕ от време на време.

Мили мами,вчера ни беше истинския първи път на рехабилитацията и така ми е свито сърцето сега...Освен ,че трябваше да слушам около час истеричен рев,когато влязох детето беше с подута и разкървавена уста,по думите на рехабилитаторката от безсилие Наталия си е бъркала с пръста в устата и си е причинила това,после си е бутала чорапа в устата,той наистина беше целия в кръв...Да не говорим пък за синините по гърдите и ,които са от това,че за да бъде принудена да се изправи в дадено положение се е наложило да се притиска гръдната кост...На фона на тази гледка синките по колената и драскотините по тялото и ми се сториха едно нищо. Целия следобед тя седя почти непрекъснато на едно място ,което е нетипично за нея и през цялата време повтаряше - мама,мама...Отгоре на всичко рехабилитаторката ми каза ,че много съм я разглезила, а всъщност тя реагира на гимнастиката по този начин от три месечна и предишната ни рехабилитаторка сподели ,че с по-упорито дете за 7 годишния си стаж не е работила. Не зная до колко ще ми издържат нервичките,а и нейните и колко време ще ми трябва за да я възстановя психически.
Хайде ,оплаках ви се,сега ви черпя  виртуално   ,че днес ми се увеличиха годинките с още една!

Любознателна, много е тежко да седиш зад вратата на кабинета за гимнастика и да  слушаш как плаче детето ти, все едно го бият и тормозят вътре, а всъщност да знаеш, че  си го довел за добро там.
Преживяла съм го и аз, и много мами тук. Идва ти да си грабнеш детето и да се откажеш,ама..

Незнам защо толкова плачат от тая гимнастика, какви асициации им навява, че са им така силни реакциите..Незнам и какво да ти кажа за твое успокоение, освен, че тя е там, за да и помогнат да върви напред и да се надяваш тя да свикне и да го разбере, а може би и да го приеме като фитнес.

И на мен ми е много мъчно като чета как си описала реакцията и, много , много ми е мъчно. Дано свикне скоро с новия ритъм и да заобича рехабилитаторката.
Дали не палче от нея, ако е много груба?!
Може ли да я смениш с друга и да видиш тогава как ще реагира??
Желая ти много силна психика и една голяма торта за празника, както и много цунчици от татето и дечицата.

Искам още нещо да напиша,
Любознателна, сега какво точно и правят като гимнастика? На моят син, когато му правеха Войта, той се скъсваше да реве и всеки път повръщаше върху рехабилитаторката. По едно време започна да плаче по-малко и аз си помислих дали тя не го е оставила просто да си седи вътре, за да си спести рева и повръщането..Така и не разбрах
Обаче после като започнаха да го вертикализират, го качиха в друга зала с много уреди, колички за бутане, пътечка за лазене и там май му хареса, защото не плачеше чак толкова. На твоята Палечка какво и правят сега, че така го преживява?

Ами Габи,упражнения да разтягане и стягане на мускулите - клякания с единия крак,с двата,коремни преси, ходене на ръце,не е нещо кой знае какво,но нейните мускули са много слаби и като се прибави най вече това,че е принуждавана насила - резултата е ясен. Рева си започна още при масажа,където няма нищо болезнено и неприятно,а синините по гърдите са от упражнението,при което детето лежи в/у маса от кръста надолу,а от кръста нагоре виси и трябва да се вдигне до хоризонтална позиция на тялото и за да го направи е била притискана с пръст на гърдите,което я принуждава заради болката да се вдигне.Отделно е било скубането и щипането,на което рехабилитаторката каза че отвръщала по същия начин,за да станело ясно че на всяко действие има противодействие, абе зверски методи,които освен полза не зам и колко вреда ще допринесат,затова казвам че не знам до кога ще ми издържат нервите,предпочитам детето да е стабилно психически повече отколкото физически. А и тя не е чак толкова засегната физически,че да съм готова за такива жертви.

ljuboznatelna, наистина се разстроих от твоя разказ. Не ми се струва редно нито така да протича гимнастиката, нито това с противодействието. Нямам опит с тази рехабилитация, обаче все си мисля, че има и друг начин да направят упражненията по-приятни за децата, особено, когато са по-големи.  Може би е добре да се опитате да си смените рехабилитаторката. Честно казано, и аз мисля, че не си струва малката да преживява такъв стрес. Разкървавена уста, синини и драскотини - това на никой не би му харесало. Просто и аз не знам какво да ти кажа! Жекая ви успех! 

Любознателна - много съжалявам за преживяното - ада е просто кошмарен!
Искам да те питам - няма ли начин да си плащате за домашни посещения? Може би поне в началото - да свикне по-лесно детето, а и се сещаш че личния контрол и за теб и за детето ще е по-добър.
Нашата рехабилитаторка Ели никога не се е държала така - нито с мен, нито с бебето! И с другите не се е държала така! Просто или смени рехабилитаторката или й плати... Последното - като й платиш да идва и у вас. И ИСКАЙ да си вътре - да си следиш как работи с детето! Имаш право на първите процедури!
Има рехабилитатори и рехабилитатори - едните може и да не се влюбват в детето но си вършат съвестно работата, а има такива и дето са изпушили и са за "пенсиониране"

Мамо Иги, възможно е малкия да е усетил че те обижда и наранява и затова така да реагира! А и много е важно да не се "предадеш" пърлва ти... По-добре веднъж като изхвърли играчките да ги събереш и поне на ужким да ги занесеш на циганчето... Скрий ги някъде и поне ден-два не ги давай... А може и някоя играчка наистина демонстративно да я дадеш... Децата усещат дали "отстъпваш"! Но и пък другия подход на Валя също е добър - просто си зависи от теб, от детето...който ти е най-подходящ - него ползвай!
Успех! НЕ се притеснявай - всички деца минават през период на лошотия - важното е да свърши периода!

ей майчета как да държа бебо на гърне когато в къщи температурите са почти като навън? той апартамента не е с алум.дограма и уви май е със северно изложение
та ми каза неонатоложката, че до 1г ако не се справя с гърнето - после периода до 2г е почти безнадежден
А е важно да успея - щото догодина еу на ясла най-късно началото на лятото!
Та в тоя студ как да го разсъбличам на 2-3ч? А и зъби никнат - още по-податлив, както се сещате... Та ми е една мъка...

Наде, коя рехабилитаторка мачка Дани ? да, прочетох, че е Ели, но имаше навремето две Ели. Едната е висока, с черна коса, много гъста, другата е на къса черта-кестенява, симпатична. На нас ни беше тая симпатичната, но Бобо не я харесваше и пищеше от нея. Права си, че детето трябва да я усеща като приятелка. Скоро ходих да се видя с една приятелка, на чието дете рехабилитаторка е Фани. Детето толкова я обича, че протяга ръчички към нея да я гушне като я види. Приема гимнастиката спокойно, не плаче. Детето, за което пиша, сега е на 3 години и няколко месеца. Затова наистина Любознателна трябва да потърси решение за Принцеската си и за себе си като смени рехабилитаторката.

Любознателна, на мен тази работа също не ми се вижда нормална, но нали неразбирам немога да кажа нищо.
Не е редно и оправдано едно дете да чувства безпокойство, камо ли стрес, болка от разкървената устичка и да има синини по гърдичките.
Майките не присъстват ли на тези рехабилитации? Мисля, че децата ще се чувстват по сигурни.
Съчувствам на малката принцеса и дано да попаднете на друга мила, обичлива рехабилитаторка!

Предишната ни рехабилитаторка замина за Канада,тя идваше в къщи,когато правеше Войта,детето ще не ще изпълняваше,но когато порасна се противопоставяше и физически, и тъй като тя не използваше насилствени методи,упражненията се изпълняваха на 30%, нещо което и аз постигах без този ужасен рев.Днес си я наблюдавам,много е омърлушена,няма ищах за нищо.Дори ми се струва ,че развали походката,дано си въобразявам. Ще направя още 1-2 опита да я "тренират" и ако продължава така ще я спра.Тя постигна голям напредък без гимнастиката,такава каквато трябва да е,ще си продължа по моя си метод.Майната им на фондации и "специалист",които работят само с дечица,които имат нужда само от леко побутване или просто не създават проблеми.

не отписвай веднага фондацията а сложи контрол!!!!! влизай вътре - влез с протести и ако трябва дай като доказателство разбитата уста!
ще те оставят, а ти ще прецениш дали има нужда като лично видиш за какво става дума

Наде той иска ли да стои на гърне?
Ако не иска изобщо не слушай глупости. Дори да тръгне на ясла- там им сменят памперсите и в един момент ще се научи. Не познавам някой на 20 година да ходи с памперс. Още повече сега сезона никак не е подходящ за сваляне на памперс. Настиват има гъзетата и боледуват- късната пролет- май и Юни е най- подходящото време, защото е по- топло, а и по- малко напикани дрехи переш. Децата понякога се напикават и когато им стане хладно. Освен това - как точно ще ти каже че му се пишка или ака. Калоян от много малък беше на гърне, но това е едно упражнение в повече за майката. Ако все пак решиш да му  махаш памперса сега или поне да го слагаш на гърне- слагай го преди ядене, след ядене, преди лягане, след лягане, преди разходка, след разходка. Много е ангажиращо да знаеш. Аз слагам Мими, но не така системно и мисля да махна памперса другата пролет, когато ще може и да си казва. Практиката показва, че на тази възраст стават по- бързо нещата. Успех.

Любознателна, като четох сутринта за поста ти за т.нар. процедура и ми се дорева. Не знам какво да ти кажа. Тя ieppi ти е казала че не може да няма и друг начин. Накарай ги да ти показват упражненията и ги прави ти под формата на игра- една майка винаги знае как да забаламоса детенцето и то да не се усети че пие лекарства или че му се прави инжекция. Мисля че колкото и да е трудна и болезнена тази рехабилитация все пак не би трябвало да се стига до синини и наранявания. Да не говорим че психическата травма е голяма и си мисля, че е много висока цена за минималната полза. Желая ти успех.

Любознателна, като те слушам си задавам въпроса какво точно й правят на Наталия и за какво й е това, според мен рехабилитацията би трябвало да я стимулират да преминава препятствия, да се пъха в тунели, да се катери, да преминава през лабиринти, ама все пак това си е само мое мнение,ама ако плаче и я боли нищо няма да излезне, Мога само да подрекя останалите и да ти предложа да стоиш с нея вътре, за да си наясно какво става
Стискам палци

Любознателна наистина упражненията са тези които описваш... Натиск на гърдите отпред с цел да се завърта таза в долната част, но не ми харесва това, че от натиска при голямо дете се получава синина - сигурна съм, че и Ели е натискала бебко, но той никога - абсолютно никога не е имал синин, а  е с нежна кожа...
Но влез задължително вътре! ВИждала съм нетърпеливотно отношение на някои... При вашия случай при никакви обстоятелства не бих оставила детето само с рехабилитаторката!
Каже, че ще си вътре да предотвратиш това ТЯ САМА да си разкървави устата отново... да видим какво ще излизне!

Габи, това беше Ели с гъстата и дълга коса.
А при вас с Бобо какво става - ходихте ли на доктор и въобще как е той

Любознателна, много ме трогна разказа ти за рехабилитацията. Не съм специалист, но според мен-сменете рехабилитаторката. Лора ми плака само първият път и после се влюби в рехабилитаторката ни, после не плачеше изобщо, даже накрая гукаше.Но имаше едно 7-8 месечно бебе при друга рехабилитаторка, което имаше  синини от Войтата /много се дърпал/ . Не знам кой метод ще даде положителен резултат, когато детенцето плаче. Ако може ти да влезеш, да знае, че си с нея, все пак при непозната, сигурно й е трудно на милата да свикне. Дано  всичко се оправи бързо и да й харесат упражненията.

ljuboznatelna ,миличка,представих си какво ти е...
Рехабилитацията е нужна,но това,което описваш няма нищо общо с това,което трябва да бъде.Аз бих подходила доста крайно в такава ситуация...че тази рехабилитаторка сливи ли е имала в устата,за да не те викне,когато Наталия е започнала да се наранява?...явно и се е видяло нормално детенцето да си разкървави устничките Упражненията,които описваш правим и ние,но Калоян много рядко се съпротивлява...само,когато усети голям зор...Това упражнение,при което се натиска стернума,за да се стимулира движението в кръста  го правим всеки път и тъй като  рехабилитацията е в къщи,аз присъствам винаги и участвам;мога да ти кажа,че този натиск е съвсем деликатен и не би могъл да причини нараняване.Ефектът не се получава от силата,а от точната стимулация в съответната точка.
И преди съм си казвала мнението,че майката трябва да присъства и да е до детето по време на терапиите.Изобщо не съм съгласна с аргументите,които изтъкват,че детето плачело,когато майката е там и затова било по-добре да е само...Причините са други,но сега не е момента за това
Много по-за предпочитане е детето да плаче от глезотия,но да е сигурно и да се чувства защитено в присъствието на родител,отколкото да плаче от болка и страх само с чужди хора.

Честит рожден ден!
Дано празника мине весело и оттук насетне само щастие и късмет да те спохождат.Разцелувай малката принцеска
А за теб   

Благодаря на всички за мненията и съветите, дадохте ми кураж да се справя със ситуацията,мисля ,че вече знам как да постъпя. Целувам ви всички и малчовците ви още повече. Благодаря ви и за топлите пожелания.

Наде, аз писах още миналата седмица за посещението ни при логопед и психолог. Оттогава няма нищо ново или поне не ново, с което да се похваля. Не разбрах сега водиш ли още Дани на рехабилитация? Ако зависи от мнението на лекарите там, ще си го водиш и след  като започне да тича. Лично аз спрях да водя Бобо след като видях, че прохожда сам. Не са ни изписвали.
А проблемите с акането продължават. Пак се отвращава, пак се стиска. И незнам вече кой може да ни помогне.

Любознателна, не зная какво да ти кажа... Къде водиш детето? В Пловдив или в София?
Наско докато ходеше на тези рехабилитации се дыржеше много странно, имаше едно треперене като потрисане, което се явяваше само в болницата и естествено караше лекарката да мырмори. Мисля, че сыс сондата му е било неприятно да плаче, не е можел да избгя по никой начин и от това е треперил. След операцията, когато вече нямаше сонда, плачеше много. Тогава попаднахме и при друга рехабилитаторка и той отказа да прави каквото и да било. Само стоял на колене и длани и плакал. А у дома лазеше и се изправяше сам, и правеше стъпки. Те не ми вярваха, че може да лази и да се изправя.
В същото време при техните логопед и психолог си лазеше и отиваше да стои до вентилатора, защото беше горещо... Демек не от чуждите хора се плаши, а от това, което му правят. Аз тогава го спрях от рехабилитацията, защото след като спира да прави и това, което може, значи нещо куца.
Той после си проходи сам, на година и 5 месеца (каката е проходила на година и 4) и сега спокойно тича, катери се, слиза...
Цяла година не бяхме ходили в болницата и когато отидохме за едни документи това лято, той плака жално и отчаяно ме стискаше за шията... Явно има нещо, което помни, и то го помни толкова време, а уж нямали дълготрайна памет...
Та... ако трябва, отиди на личната лекарка и извади медицинско, че детето е било малтретирано, действай с документи, за да не ти излизат с номера, че си "разглезила и разлигавила" детето, и че "нищо му нямало"и искай друга рехабилитаторка, искай да присъстваш на процедурата, за да не се разсейва детето може да си скрита зад нещо, но да си в стаята и да виждаш...

Леле, колко е празно, като че някой с метлата помете всички нанякъде

Хайде весели празници 

Искрице, не го ли прочете тоз форум вече
кажи какво става около вас