Публикувана: 24 окт. 2009, 12:15 ч.
Последно мнение: 1 ноем. 2009, 22:01 ч.

Как разбрахте, че това е Той, Мъжът на живота ви, Правилният и прочие?

8 681
70
1

# 60 29 окт. 2009, 23:22 ч.

Мнения: 15

Чета отговорите и не вярвам на ушите си... лашкам се от "боже, колко мъка има по този сят" до "я, имало и жени дето знаят какво искат"... С риск да сритам малко курника - драмите при дамите прекъсват когато се появи правилния мъж. Ако още с недоверие и настървеност отстоявате тезата, че "няма го тоя моя прекрасен" - значи или съскате силно и никой не ви приближава, или не му е дошло времето.

Един съвет (мале, как само обичате мъжете да ви дават акъл) - отпуснете се, дръжте се като дами. Никой няма желание да спори за световните проблеми или цвета на чантите този сезон - бъдете мили и току-виж някой по-свестен от тези, които ви зяпат в деколтето се завъртял.

bowuu

мерси, мерси - като за първи пост, май драснах демаркационна линия bowuu

# 61 30 окт. 2009, 04:08 ч.

Мнения: 7 002

Добре се справи като за първи пост, Peace

Мерси.
Аз по принцип съм си мила, добра, ама...
Абе както и да е Simple Smile

Кат се появи, появи се, като не...ще го преживея.

# 62 30 окт. 2009, 09:10 ч.

Мнения: 197

dolce_vita, и аз вярвам в любовта от пръв поглед, случвало ми се е неведнъж Mr. Green

Не вярвам в любовта от втория поглед, ако разбираш какво искам да кажа ... И аз срещнах " ангела на моя живот" и всичко изчезна за мен, а след седем години брак се оказва, че изобщо не е човека за мен, но съм принудена да живея с него... И да, не е много лош, има и по - лоши, но определено не е любовта на живота ми Rolling Eyes

Може и аз да съм виновна, може пък аз нещо да пропускам, не знам Thinking

carpediem, благодаря за безценните съвети, но първо, не си търся мъж, имам си един и ми е предостатъчно, второ - доста трудно ми е да се държа като дама с някого , който не се държи като с дама с мен ... В крайна сметка каквото повикало, такова се обадило... И не ритай , моля те курника, че току виж златните кокошчици престанали да снасят Laughing

# 63 30 окт. 2009, 09:30 ч.

Мнения: 1 210

Съпругът ми беше толкова истински и мой, че трябваше да съм сляпа да не го позная. Не, не сляпа- осакатена откъм сетива.

# 64 30 окт. 2009, 09:49 ч.

Мнения: X

Ео, това си е лотария
нито ти, нито той имате гаранция какво ви чака заедно
а и много зависи как ще се нагодите един към друг с времето

ние бяхме гаджета 5 години преди да се оженим
на самата сватба даже си мислех до последно да се откажа
това лято направихме 15 години брак и мога да кажа, че някъде 5 години след сватбата започнах да мисля, че може би той е правилният

рискуваш и пробваш, това е истината

# 65 30 окт. 2009, 10:54 ч.

Мнения: 370

Ами,имах възможност да го наблюдавам отстрани и да преценявам.е,аз още тогава си бях влюбена в него,но го опознах и като човек първо ,поради ред причини.Всъщност беше ми най-добрия приятел.След това стана моя най-любим. Mr. Green

До ден днешен не съжалявам за нищо.Оправдал е на 100% очакванията ми.

# 66 30 окт. 2009, 13:07 ч.

Мнения: 160

Ми с него се чувствам специална,щастлива,защитена(все едно нищо не може да се обърка),обичана,не се налага да прикривам нещо ,просто съм себе си и той ме обияа точно такава и му вярвам.

# 67 30 окт. 2009, 13:28 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: Pipinka в пн, 26 окт 2009, 09:30

По спокойствието , което изпитвах , когато сме заедно . Той е единственият мъж , който ме е карал да се чувствам толкова спокойна .

И аз мен това беше изключително важно след всички драми и трагедии, в които ме вкара бившият ми мъж.
А току що получих цветя в офиса без причина ... Heart Eyes

# 68 1 ноем. 2009, 11:23 ч.

Мнения: 4 668

Цитат на: Никси в пт, 30 окт 2009, 13:28

Цитат на: Pipinka в пн, 26 окт 2009, 09:30

Еееее , браво Hug

# 69 1 ноем. 2009, 11:40 ч.

София
Мнения: 3 886

бях на 22, сега съм на 30, още сме заедно, обичаме се много. имах много дълга връзка преди него, но тя течеше по инерция. откакто го срещнах нито за момент не съм се съмнявала, че той е мъжът на живота ми, най-добрият ми приятел, най-милият и страхотен мъж.
какво беше различното...неизпитаното до този момент? разбрах че е той, защото винаги е будел възхищение у мен, от първия миг.

# 70 1 ноем. 2009, 22:01 ч.

Мнения: 616

Разбрах по това, че не си задавах никакви въпроси - нещата просто се случваха, без искри, пламъци, пеперуди, коремни спазми и главозамаения... Осъзнах, че всъщност "Той ми е половинка" доста след като вече се бяхме събрали да живеем заедно - както казах, дори не бях се замисляла на къде вървят нещата, как се развива нашата връзка и прочие. Няма романтични истории, съмнения, драми, вълнения, еуфория... просто той е моят другар. Залепна ми по мярка Mr. Green

Препоръчани теми

за несподелената любов

Флиртът. Основни правила.

Начин на учене

Срамът

Причина:

Причина: