Срамът

  • 10 508
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: X
Аз изпитвам срам със хора да общувам защото съм срамежлив и малко притеснен, изпитвам срам в училище с децата да общувам защото съм срамежлив. И  нямам приятели в училище и с кой да общувам и да разговарям .
Изпитвам срам да общувам в къщи със сестра ми защото съм притеснен и тревожен и за това така. Бих искал в училище да започна да общувам с децата и да нямам трудности в общуването с децата и да не бъда свит и срамежлив. Моля ви помогнете ми ,дайте съвети.

# 1
  • Мнения: 8 794
Оххх
На колко си години?
Защо те е срам дори от сестра ти?
А от родителите срам ли те е?
Принципно от какво се срамуваш: защото може да ти се смеят?
Защото не можеш да се изразяваш добре? Защото не се харесваш как изглеждаш и как се държиш? Защото мислиш, че си глупав? Защо??

# 2
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз изпитвам срам със хора да общувам защото съм срамежлив и малко притеснен, изпитвам срам в училище с децата да общувам защото съм срамежлив. И  нямам приятели в училище и с кой да общувам и да разговарям .
Изпитвам срам да общувам в къщи със сестра ми защото съм притеснен и тревожен и за това така. Бих искал в училище да започна да общувам с децата и да нямам трудности в общуването с децата и да не бъда свит и срамежлив. Моля ви помогнете ми ,дайте съвети.

Ако те е срам да общуваш със сестра си, имаш сериозен проблем.
Сподели с родителите си и потърсете специализирана помощ.

# 3
  • Мнения: 35 949
на колко години си?

# 4
  • Мнения: 11 298
Това, което се случва с теб е комплекс от проблеми, които са се сфромирали в теб. Става дума за твоята самооценка, самоувереност, отношение към другите, способност за общуване и т.н. Ти нямаш грам вина, за това което се е объркало в душата ти.

Трябва да отидеш при психоаналитик. Ако ни напишеш на колко си години и може на лично съобщение да ми напишеш от кой град си, за да ти потърся такъв. Там ще ти хареса. Ще говорите за теб, за миналото и настоящето ти, за приятелите и семейството ти, какво мислиш и какво чувстваш ... Наистина ще ти хареса. Simple Smile

Все пак хората се притесняват и отнема време докато отидат на психоаналитик. За това може да започнеш да работиш със себе си.
Ето една книга, с която да започнеш - Тънкото изкуство да не ти пука – от Марк Менсън.

Книга за самочувствието – Катерин Дий /нищо, че е за момичета прочети я/.

Самочувствието - Матю Маккей; Патрик Фенинг

Това не са книги, които вървят бързо и лесно. Това са книги, които четеш и мислиш. Няма значение дали разбираш всичко. Процесът на твоето излекуване ще бъде като качване по стълба - ето сега ще направиш крачка нагоре - на следващото стъпало. Самото пускане на тема тук е качване на стъпало нагоре. Браво, че си потърсил помощ! Браво, че искаш да се промениш.

Слушай всеки ден докато правиш нещо друго тази музика, която зарежда вибрации, предизвикващи любов и приятелство в живота ти:

https://www.youtube.com/watch?v=8k6bF1pkmMw&feature=youtu.be
или тази
https://www.youtube.com/watch?v=RQIO9cqwgcE&feature=youtu.be

Спортуваш ли? Грижиш ли се за себе си? Хайде няма да те заливам с повече въпроси. Simple Smile Пиши ни!

# 5
  • Мнения: 8 770
За да преодолееш това, трябва  да общуваш, а не да се криеш от всички. И ще се получи това, което искаш. Не веднага, постепенно.  Дай си девиза "повече контакти" и се отчитай сам пред себе си с колко хора си говорил днес, гледай броя да расте. Ще забележиш, че с някои ти е по-приятно да разговаряш. Може да си намериш някой приятел/приятелка.

# 6
  • Мнения: X
Благодаря ви за съветите които ми дадохте. Аз съм момче на 17 години, от малък съм си такъв трудно ми е да общувам и да се свързвам с хората. Майка ми забеляза това още като бях малък води ме при доктор Пискова, след това ходихме на психолог и като бях в шести клас ме диагностицираха с разстройство от аутистичния спектър. Мама ме води на психолог били сме и в клиниката свети Никола в София диагнозата ни е от там, в момента посещавам психолог, но въпреки всичко не мога да преодолея срама много ми е трудно понеже и баща ми почина преди 3 месеца. До момента майка ми се грижеше за мен, но ще започва работа тя много ми e помагала, научи ме да чета и да пиша. Дорис може ли да ми дадеш адрес на психолог от Пловдив.

# 7
  • Мнения: 4 610
Здравей. Съжалявам за загубата на баща ти. Относно срамежливостта и притеснителността до някаква степен и при мен са сходни нещата. Дорис ти е написала много хубави съвети, аз също обмислям посещение при психолог, не знам дали ще помогне, ама човек трябва да опита. Успех.

# 8
  • Мнения: 11 298
Може да се свържеш с тази психоложка и да работите и през Интернет.

# 9
  • Мнения: 5 819
    Много добри съвети са ви дадени. Знаете ли, че всичко идва от самочувствието! Ако нямате самочувствие или то е ниско, това пречи на общуването с другите хора, защото се притеснявате, че те няма да ви харесат и ще започнат да се държат лошо с вас. Също така се притеснявате начина, по който се изказвате. При липса или ниско самочувствие няма как да говорите правилно и ще объркате словореда на изреченията, ще заеквате и ще грешите думи. Трябва просто да не ви пука за това какво ще помислят хората за вас. Винаги има хора, които са злобни и комплексирани и се чувстват добре, когато нараняват и се подиграват на другите хора. Тези хора се държат с всеки злобно и само да видят, че човек е срамежлив и прекалено чувствителен, веднага ще направят така, че да го "унищожат".

# 10
  • Мнения: 1 404
Браво! Ти си постигнал много, разсъждаваш добре, четеш, пишеш и си личи, че си добро момче.
 Има една много хубава книга "Откъснати деца" на д-р Мелило. Тя е за проблемите с децата в аутистичния спектър и как това е свързано с полукълбата в мозъка. Проблемите със социализацията и общуването са свързани със забавяне на развитието на дясното полукълбо. Има упражнения за коригиране на това, които не са трудни и биха ти помогнали. Има и клипчета в youtube. Кажи на майка ти.
Започни някой спорт, който ти е интересен. Имате ли домашен любимец?

# 11
  • Мнения: 730
Vili359, препоръчвам ти да потърсите с майка ти информация за кетогенното хранене. То повлиява много успешно неврологични заболявания като епилепсия и аутизъм.

# 12
  • Мнения: X
имам претеснения да общувам с хора как да го преодолея това баща ми от както почина ми е много тежко и трудно а също други неща да ви споделя тези дни нищо не ме радва а мисля за лоши неща и се питам дали в някой неща има справедливост помогнете ми някак да се оправи всичко тези дни се чувствам разтроен и ми е тежко искам да ме направи нещо щастлив и да ме зарадва помогнете ми някак всичко да се оправи моля ви и ще ви бъда благодарен за помоща ви

Последна редакция: пн, 12 ное 2018, 08:39 от Анонимен

# 13
  • Мнения: 14
Преди 2 месеца започнах да посещавам психолог. Имах тревожни мисли, винаги съм била самежлива и притеснителна че някой ще ми се смее и подиграва ако направя нещо неправилно (на 28 съм). В интерес на истината срама и притеснението с времето се поизчистиха, но винаги ги е имало.
Той ме съветваше, че не трябва да ми пука, че не трябва да се интересувам от чуждото мнение, защото живота е прекалено кратък и трябва да го живея пълноценно без притеснения. Посъветва ме следващият път когато изпитам срам, неудобство или някоя мини паник атака да ги оставя просто да преминат през мен без да се опитвам да ги контролирам. Повярвай ми работи.
Пример: Винаги съм се притеснявала да спортувам във фитнес или някакви групови занинания (аеробика, зумба, таебо и пр.). Записах се на групов спорт, първият ден се притеснявах страшно. Мислех че съм най-неиздръжливата, най-дебелата, най-бавната. НЕ беше така! Осъзнах че никой не ми обръща внимание, всеки си спортуваше, съсредоточен в себе си. Всички жени бяха вглъбени в себе си и никой не ме забелязваше.
Опитай да предизвикаш себе си. Опитай с малки стъпки. Ако толкова се притесняваш, говори с родителите си. Посети психолог.
Към днешна дата аз вече не ходя на психолог. М/у другото никой не знае че съм ходила, нито приятелите ми, нито семейството.

# 14
  • Мнения: X
аз съм дете с аутизъм може ли да ми дадете съвет след време какво да работя

Общи условия

Активация на акаунт