Как се справяте с дете -домашен тиранин?

Аз и да изхвърля пак няма да се впечатли. Единственият начин да го накарам да прибере някоя играчка е насила. Да, насила му хващам ръката, за да вземе играчката и да я постави в коша. Това е в моментите, когато търпението ми се изчерпа.
По принцип Дилян е добро дете, не се тръшка, не реве, не истерясва. Но няма сила, която да го накара да ми обръща внимание. Той си живее в неговият свят, с неговите интереси и занимания. Последните 2 дни поведението му е кошмарно. Водя го в един доста голям детски комплекс да играе, а той само ходи и рови на хората в количките, взема кукли, бебешки колички. Ок, за мен това е нормално, защото е дете, но не и за заобикалящият ни свят. Днес за 40 мин той провокира 2 скандала. Първият, защото една баба си позволи да му се разкрещи, че вземал някаква играчка от пясъчника, а за вторият-една странична майка се включи да ми обяснява колко е невъзпитано детето ми   Както и да е, отнесе си заслуженото, но не е там въпросът. Замислих се, че вината може би е у мен. Аз ли не съм достатъчно строга и изискваща...? Постоянно му обяснявам какво е редно и какво не, но не мога да знам докъде разбира всичко, при все че още не говори. Добродушно дете, в действията му няма агресия и затова все си мисля, че поведението му е допустимо, предвид възрастта му. Да, но нещо не се вписваме в нормите на социалния свят.
П. С. Всъщност, не знам защо ви занимавам с това, особено, че не е и по темата.

Le Soleil, в много трудна възраст е, не си виновна ти. Има и деца, които я минават лесно, техните родители или баби, никога няма да разберат за какво става дума, така че не се впечатлявай от скандали 

Не се сърди, човече,  изхвърляла съм, чупила съм, сам съм го карала да изхвърля (говоря за баткото). Сега само заплахата върши работа, т.е ако не си приберат нещата аз ще ги прибера в кофата за боклук.
Прибирането на играчките започна от малки. Пък и те са инати, но с майка си не могат се мери (засега  )
Малката нещо се ослушва на последък за играчките, а тя иначе е по прибрана - върви след брат си и му събира дрехите, подрежда му обувките. Аз обаче не отстъпвам и искам да събират и двамата. Може аз да прибера 20 те по 5 играчки, но важното е да ги включа. Следващия път преди да разхвърлят се пазарим предварително: "Давам играчките ако после си ги приберат."
Ако има значение нашите кашони са от вагончетата, които продават в Бриколаж.

Междо другото в къщи много минава наказанието "Time out" (едно от мамче в отчетната ни тема сподели, че американчетата понеже не можели да ги натупат, ги пращали на пейката), т.е. отиваш си на леглото (на пейката на вън), докато се усетиш какво си сгафил и се успокоиш.

О, как бих се радвала да беше вярно за всички, но при нас е точно обратното - до 2 г. Ясен беше дете-мечта, а от тогава до сега си е малък, глезен , вечно мрънкащ тиранин, а вече е на почти 6 - след 2 месеца ще ги навърши.
И е вярно, че има значение детската - вечер след нея беше непоносим миналата година, но пък лятото, когято беше ваканция почти 3 месеца си остана такъв и  в останалото свободно време.

Аз ще споделя за прибирането на играчките. ))

Дъщеря ми прибира, връчвам и един кашон и казвам играчките да се приберат. Започва да слага всичко вътре и до тук всичко е ок. ))))
Щом обаче всичко е прибрано.....тя с огромна усмивка на лице хваща кашона и го обръща. Разпиляват се всички играчки. ) Най-много процедурата да се повтори още веднъж (тоест още веднъж да прибере играчките и да ги изсипе), след това повече не и се прибира.
Аз хващам след нея, прибирам и гледам да се занимава с нещо друго, за да не отиде и пак да обърне кашона.
Същата работа е и с топките (които ги има във всеки детски клуб). Стоят в един голям леген (100топки, в началото все ми се струваха малко, докато не трябваше да ги прибирам по 100пъти на ден). Събира ги 1-2пъти, обръща легена с тях и после загубва интерес.

Тоест мога да я накарам да прибере нещо, но след това задължително ще е отново пръсното.
За сега я оставям да си направи кефа и след като си е събрала нещата да ги изсипе отново, но не знам докога. Макар да обяснявам, че така не се прави.

Мира, и моят син обръща каросерията на камиона, което всъщност е един от кошовете за играчки. Е ОК, няма проблем, нека го прави, нали е дете, но много ме е яд, че после не ги иска да ги събира обратно, Обяснявала съм хиляди пъти, че след като се наиграе, трябва да ги прибере, но все тая!

Никол, при синът ми изхвърлянето на играчки има ефект - изхвърлям наистина, ноо.... не винаги. Ако има някоя любима играчка си прибира нея, а за другите ми махва с ръка небрежно и казва: "Изхвърли ги!  или  И ти си играла с мен и ти трябва да прибираш, не хитрувай!  ". По тази причина от два-три месеца съм наложила пълна забрана за купуване на играчки до Коледа, изобщо не се е трогнал, просто вече си е избрал за Коледа около 50 играчки. Сега наказвам с липса на телевизия или със забрана за излизане (тя е най-ефективна), кажа ли, че докато не прибере всичко няма да го изведа навън, прибира като фурия. Как ще сме през зимата, още не съм измислила.

И при нас минава номера със заплахата за изхвърляне 
Обаче, имам друг проблем, с който не знам как да се справя
Ставането сутрин и тръгването на детска... Не е винаги, но е сравнително често. Сутрин, не мога да я накарам да стане. След хиляди къде увещания,къде заплахи става накрая от леглото. Тогава пък решава, че не иска да пишка и да се мие. Обяснявам, обяснявам, ама като виждам, че не прихваща започвам да се изнервям. Не мога 2  часа да я убеждавам и увещавам За пишкането намерихме цаката днес сутринта, ама пак с истерични ревове. Не помага и заплахата, че ще си остане сам вкъщи (затварям я в стаята и тя си реве и страда и толкоз). Нямам  време да я оставя и да изляза и да видя какво ще стане. . Накрая се изнервям и аз и баща й, двамата успяваме да я облечем,  но насила (което хич не го одобрявам, но засега не намирам друг начин...  )
Та как се справяте, когато бързате и не можете да отделите време? 

Аз действам комплексно на няколко фронта. И леглото си оправя сутрин и играчките подрежда и чиниите и чашите си отсервира. Откакто взе червения колан, вече изхвърля и боклука  
Касичката е въведена в употреба и горе долу за месец, се събират пари за една кола, пакет близалки, бонбони, стикери и т.н. Харчи си ги с гордост.
Не си спомням, кога за последно съм го наказвала. Писах и в другата тема, гледам да го неутрализирам в зародиш. Определено е различно, като навършат 4 г., понякога не мога да му затворя устата от изтъкване на доводи, но комуникацията някак си е по-лесна.
Играчки през годината купувам 1-2, не повече. Ако реши да си купи с парите от касичката, купува си. За Коледа, лимитът му е до 5, защото се дублира с рождения му ден. В последните месеци разчистих доста счупени играчки и къщата е една чиста и подредена   С брат му си играят с не повече от десетина, не виждам смисъл да купувам.

Това ни е една от основните грешки, си мисля, особено на тази възраст и по-нагоре. Сякаш поощрението много повече работи от подобни наказания (но не поощрение под формата, ще ти купя нещо).

Изобщо, след кошмарните месеци между 2.5 и 3.5 години, определено си отдъхнах. Сега с малкия ще ми е много по-лесно, сигурна съм. Но и няма да използвам наказанието като лечение.

daffodil, където те видя, там ще те черпя     просто не знам какво да кажа, нямам думи, коментарът оставям на вас  

Преди:
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/1-5.jpg?t=1253039269
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/2-2.jpg?t=1253039308


След:
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/5-1.jpg?t=1253039330
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/4a.jpg?t=1253039346
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/6-2.jpg?t=1253039383
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/3-2.jpg?t=1253039361

И най-невероятното - ситуацията 2 часа по-късно  
http://i40.photobucket.com/albums/e239/ceco_vath/7-1.jpg?t=1253039397

Ееее, Никол, че тя София е ангелче 
Моля, изчакайте няколко години, за да ви покажа същите снимки...надявам се!!!

Още 1 г. максимум и при теб ще стане ако знаех, че е толкова лесно, щях да си спестя доста усилия просто 2 плика за боклук, от най-големите, даже не се наложи да изхвърлям нищо 

И аз се включвам в очакване на някой, който е превъзмогнал проблема изцяло. Моята щерка е същата, обожава да се налага, а като си постигне това, което си е наумила, започва да иска друго нещо, дори и да е обратно на това, което е искала преди малко. Най-често измисля на секундата нещо ново за което да реве и да се тръшка. Посяга ми, а като види че има публика, още повече се тръшка и театралничи. Даже като че ли й доставя още по-голямо удоволствие пред публика да ме злепоставя Оставям я да си пореве хубаво, ако не ме разбере като й обяснявам. Най-често продължава да се тръшка и да настоява на  своето и дори се активира още повече, докато ме докара до състояние да не издържам вече. Забелязала съм, че единствено наказание в ъгъла или в другата стая се оказва ефективно, но в градината на децата учителките ни разкритикуваха с баща им, като казахме че сме ги наказвали така. На моменти просто не знам как да реагирам вече. И освен това всички вкъщи забелязахме, че се държи така само когато аз съм около нея. Няма ли ме е съвсем друго дете. Пред баща й такива не минават, но явно на мен ми е намерила цаката и ме прави луда А брат й и той като се включи да подражава и вече не знам къде се намирам

В градината ни посъветваха в такива моменти да им отклоняваме вниманието, но на мен напоследък цялото ми ежедневие е такова от сутрин до вечер, през цялото време ако не са на градина. От самото ставане, до лягането и заспиването. Значи аз цял ден трябва само да мисля как да им отклонявам вниманието ,за да не ме правят луда. Ами не виждам как да стане това.

Пример: Ставаме сутрин, Ники иска да пишка, аз отивам да му светна, Елена в това време се буди и започва да реве, че не сме я изчакали и по-точно че не съм до нея. Тичам, взимам я, тя посяга да ме удари или казва да се махам, защото е ядосана. Тръгвам да излизам от стаята, тя започва да реве и да се тръшка, защото не я държа за ръка и не я взимам с нас. Не иска да дойде сама ,трябва да отида, да я хвана за ръка ,да я изчакам да си обуе пантофите и тогава да я заведа и нея в тоалетната. Там все намират за какво да се скарат или ако не намерят помежду си, питат къде отиваме, ако кажа на градина става страшно - стерео мрънкане и рев и тръшкане. После рев за обличането, не искам с тези дрехи, искам с другите, после с другия същата процедура, обяснение защо вече не може с къси панталони и т.н. Пак рев за детската градина, обуване, рев, защото съм отишла и аз да се оправя и не съм ги чакала да дойдат и те в стаята ми. Защо съм облякла това яке, а не другото, защо съм ги закопчала, искали откопчани, защо съм им обула накриво чорапа, събуване, отново обуване. Кой какво искал да си вземе в градината, обяснение защо не може, уговорки, рев, в асансьора пак тръшкане, събличане, обличане, разваляне на прически, че не била опашката добре направена, направи ми я пак.... В колата ясно съм заявила ,че без колани не може, но пак се мрънка да не ги закопчавам, пак се пита къде отиваме, ако не кажа нищо рев, ако кажа къде пак рев. Ако ги води баща им или жената, която ни помага няма такива лигавщини или поне не се лигавят и двамата едновременно. Просто вече имам чувството, че аз ги провокирам. Дори и единия да млъкне за 1 минута, другия не пропуска момента да се включи на още по-висока октава.

Вече проучвам на семеен терапевт да ходим или на психолог. Ако някой вече е ходил да сподели, моля

mishlentze, ох, ние от едно се оплакваме, а ти с 2 успоредно, да са ти живи и здрави 
Щом при баща си не се държи така, явно си по-чувствителна и тя го усеща, пробвай с малко игнориране, например като започне да си прави номерата пред публика - обясняваш с 2 думи, ако до 1 мин. няма промяна, хващаш за ръка и прибираш, без да говориш нищо по пътя, нека има време да го осмисли. Като се приберете не се карай, остави я малко сама, след 10 мин. примерно - седнете и направете разбор на случката. Това упражение съм го правила доста пъти, но има ефект.

За наказването - в нашата градина има един стол, на който казват "лошия", там слагат децата, които са ударили др. дете или нещо такова, седят малко, докато схванат защо са там, това си мислех да прилагам и вкъщи, но да чукам на глава не се е налагало скоро.

А за сутрешните капризи и модното ревю  тук нещата са по-различни мисля  спи им се и от там идват магариите при е нещо такова - 10-15 мин. гушкане, будене, галене, молене, докато се разбуди  след това се започва "Какво искаш да облечеш днес?", отговор "Каквото има" и това Каквото има, значи да й извадя целия гардероб и да й го покажа ако случайно нещо не е изпрано, решава, че точно него иска, рев, писъци, накрая ми писва и казвам на мъжа ми "Тръгваме, София днес ще си стои сама вкъщи" - това действа на секундата, е, не без мрънкане, но действа 

А най-лесно: пробвай да избере дрехите вечерта, поне това да отпадне като задача. Въпреки, че редовно забравям, защото се улисвам в гоненицата да я накарам да легне 

Но насочи се основно към госпожицата, ако се справиш с нея, брат й ми се струва по-лесен 

Никол, методиката съм я крала от Вергилия, тъй че нея ще черпиш 
Аз бих се радвала да споделите идеи как да се преодолее синдрома "какво ще ми купиш днес след градина?", като при отговор "нищо" отказва да ходи