Майка съм на тригодишно момиченце. Сигурно няма да съм първата, а още по-малко и последната майка, която ще заяви, че не може да намери правилния подход към детето си. Надявам се да споделите опит и съвети и да ми помогнете. Не знам как да подходя към нея, а съм изчела толкова много книги, свързани с отглеждането на децата и с детското развитие. Просто при нея нищо не действа. Тя има невероятен характер, проявява такова упорство, че се чудя откъде го черпи. Съзнавам, че проявата на характер сама по себе си не е лошо нещо, но със сигурност трябва да се вмести в някакви граници. Получава се така, че събота и неделя, когато сме вкъщи, тя все хленчи. Все още не говори много, но това никак не й пречи настоятелно да си иска каквото е решила. Освен това не ме остава да мръдна до съседната стая. Ако си играе с баща си, настоява и аз да стоя до нея -ей така, просто да съм й подръка. А когато е сред чужди хора е чаровно и усмихнато дете, държи се по съвършено различен начин. Вече ходи на градина и там се държи съвсем добре, но приберем ли се вкъщи и се почва с едно безкрайно хленчене или по-скоро рев, ако нещо не стане, както го иска. Пътуването също винаги е свързано с ревове, ей така, за да покаже, че не е искала да излезе примерно точно в този момент. Не желае да си слага колан и се мята на стола, и вярвайте ми 10-15 минути път, които имаме до градината, се превръщат в изтощително преживяване. Тя се противопоставя на всичко, което й се налага по 1 или друг начин, дори в ситуации, в които се касае за нещо, което обича принципно. Моментите, в които някой може да я прегърне, са толкова редки...Не е от децата, които можеш да залъжеш с нещо. Ако трябва да отидем до някакво определено място пеша, обикновено я нося на ръце, защото иначе винаги тръгва в съвършено различна от моята посока. Ни се води, ни се кара. Обяснявала съм спокойно, крещяла съм, с което не се гордея, но нищо не действа. Трябва ми някакъв супер нестандартен подход, но не го откривам. Но така е супер изтощително за всички ни вкъщи. Много ми се иска да имаме по-спокойни и изпълнени с радост почивни дни. Все си мисля, че не може едно дете постоянно да е в лошо настроение.
- Публикувана: 14 септ. 2009, 14:22 ч.
- Последно мнение: 16 септ. 2009, 20:54 ч.
Как се справяте с дете -домашен тиранин?
Ами не съм съвсем сигурна. Сякаш описваш моето дете, само дето моичката е по-малка. Такава е след като се приберем от яслата, докато аз "хвърча" по стаите и се клонирам между печката и пералнята. Обаче август месец яслата не работеше, и имахме цялото време само за нас двете. Колкото повече се щипехме и гъделичкахме по диваните, колкото повече се гушкахме, глезихме, разхождахме, толкова по-спокойна ставаше. Направих си изводите сама за себе си.
Но че вечер е все така обсебваща-отдавам го, че батко И и баща И се прибират, тя си проси внимание и от тях в някаква степен вероятно. Когато сме сами , и аз кажа за нещо "не", обикновено ме чува от първия път,обаче когато имаме компания, следва едно тръшкане..., ето това е , което не мога да разбера.
Но че вечер е все така обсебваща-отдавам го, че батко И и баща И се прибират, тя си проси внимание и от тях в някаква степен вероятно. Когато сме сами , и аз кажа за нещо "не", обикновено ме чува от първия път,обаче когато имаме компания, следва едно тръшкане..., ето това е , което не мога да разбера.
Дъщеря ми на моменти е такава, но това не е постоянно.
За някой неща се глези и лигави и то много. Обяснявах, крещях, видях че така не става номера.
При поредната проява на инат просто я оставих. Казах и че когато свърши ще продължим с каквото сме започнали.
Стоя около 1мин и сама си каза "мамо, ела".
Мисля че най-добрата тактика в случая ще е игнорирането на ревове, тръшкане и всичко останало.
Казваш, че когато приключи с това да плаче, или нещо подобно ще и дадеш каквото иска, или ще направите нещо друго.
За някой неща се глези и лигави и то много. Обяснявах, крещях, видях че така не става номера.
При поредната проява на инат просто я оставих. Казах и че когато свърши ще продължим с каквото сме започнали.
Стоя около 1мин и сама си каза "мамо, ела".
Мисля че най-добрата тактика в случая ще е игнорирането на ревове, тръшкане и всичко останало.
Казваш, че когато приключи с това да плаче, или нещо подобно ще и дадеш каквото иска, или ще направите нещо друго.
Моето дете е вече първокласник и в същото време първокласен тиранин. Има труден характер и непрекъснато иска внимание - Неговите неща били най-важни , излиза с думите че като ми е дете аз съм му длъжна за всичко. Вярно , майка съм , полагам всички грижи Но неговото егоистично поведение ...избухлив , мърморещ, лесно се дразни ...нетърпелив .... Ужасно ми е трудно да се справям с изблиците на характера му. Но докато не стане на неговото е ВОЙНА .
Гледам да ангажирам вниманието му със самостоятелна задача , да се научи да е отговорен , да се помъчи сам да постигне нещо .... а това става много трудно защото той няма търпение и лесно се дразни ако не се получава от първия път .
Записвам се да следя темата защото Деспотът е и унас!
Гледам да ангажирам вниманието му със самостоятелна задача , да се научи да е отговорен , да се помъчи сам да постигне нещо .... а това става много трудно защото той няма търпение и лесно се дразни ако не се получава от първия път .
Записвам се да следя темата защото Деспотът е и унас!
Надявам се да успееш да откриеш как да се справиш с това поведение.Все още нямам деца,но всеки ден наблюдавам такова поведение.Детето е 5г. и си е доста голям "домашен тиранин",а родителите му чак сега започнаха да се замислят защо е такъв.
Според мен(по наблюдения) каквото посееш-това ще пожънеш.
Според мен(по наблюдения) каквото посееш-това ще пожънеш.
Дъщеря ми е на 4 има 2 големи каки и напоследък се усетих ,че май сме я поразглезили повече от необходимото.Започнах да и поставям граници-има си време за игри ,за глезене,но и за сериозни неща.Все още сме в период на преход-но вече знае ,че щом и кажа че това за което мърмори няма да стане -край.А да допълня -любимата и дума е -никога.
Подходът е един според мен ,но изисква здрави нерви-ти поставяш границата на позволеното ,казваш днес ще правим това или ще ходим там -след това ще можеш да играеш или пък нещо друго което искаш.
Подходът е един според мен ,но изисква здрави нерви-ти поставяш границата на позволеното ,казваш днес ще правим това или ще ходим там -след това ще можеш да играеш или пък нещо друго което искаш.
Отделяй повече време, за да не се изнервяш. Тръгвайте по-рано и ще можеш спокойно да си обясняваш и да се пазарите, Например ако отказва да ходи сама, няма за отидете там, където иска. Не можеш да я носиш, не защото си уморена, а защото тя е много пораснала и вече е голяма. Станала е голяма, защото е била послушна, а ако прави като бебетата, няма да стане голяма и тн Ако не си сложи колан, полицаят ще ви глоби и няма да имаш парички да й купиш това, което иска. Дори може да се направиш, че го виждаш, въобще децата много лесно се подвеждат. Само не трябва тонът да е назидателен, а нещо като споделяне. Освен това не зацикляй на своето, а се вслушвай и в това, което тя ти казва и обяснява. Ако има някаква приемлива логика, може и да отстъпиш или да проведеш добронамерен спор, но като с равен.
И аз да се запиша, защото и на мен ми е болна тема.
Имам прекрасно момченце на 2.8 г., но и инатът му е "прекрасен"
. Не бих използвала точно "домашен тиранин", но е чудесен "малък манипулатор".
Точно както пишете за вашите деца - ако е решил че нещо няма да стане и не го иска е дърпане и хленчене, рев, тръшкане и истерии. Побеснявам направо. В почивен ден планираната чудна сем. разходка може да стане малък кошмар защото принцът е крив.
Аз не пердаша, макар че често ми иде да раздавам шамари. Говоря много, обяснявам. Искам да го науча че с лошото си поведение провокира съответно мое такова и става лошо - мама е сърдита,а той не получава любимите си неща. И че ако е добро дете и прави това, което се иска - можем да се забавляваме чудесно и да има и малка награда. Днес специално отидохме да потича на воля в парка, защото ми писна да го гоня по улиците - ясно ми е че има нужда от свобода. Там обаче вместо да се радва на разходката поиска да го нося, после искаше да седи на мокрите пейки, после да тича из мократа трева, пълна с кучешки а...., скъсах се да обяснявам че ето тук има хубави с свободни алеи и да си тича там, не - ревна, тръшна се и почна д ами вика "чао". Подбрах го и право в къщи - не отидохме на люлките, не тичахме, нямаше клатеща се количка. Едвам изтърпях на молбата в очите, но трябваше да покажа че границата беше многократно премината.
Ето това искам - да го науча на границите - не може да се тича на улиците или да се хвърля храна по пода. И си мисля че му липсва доверието в мама (още е малък навярно). Ето това е което искам да знае малката му глава - да ми вярва - като кажа че нещо е опасно - да знае, че щом МАМА казва, то е така и точка. Но ми е трудно и на моменти се улавям, че никак не успявам.
Надявам се само всичките ни случки да остават някъде в мозъчето му и постепенно да почне да разбира по-добре.
Опитвам се да го залъгвам, да обърна нещата които трябва да направим в игра. Помага и ако поискам негово участие и го направя интересно - тогава с желание се отзовава на комуникация. Но често и това не действа.
Успокоявам се само, че това ще се израсте, а сега полагаме основата на бъдещо добро поведение
Ще следя темата за идеи!
Целувки на прекрасните ни слънце с трудни характерчета!
Имам прекрасно момченце на 2.8 г., но и инатът му е "прекрасен"
. Не бих използвала точно "домашен тиранин", но е чудесен "малък манипулатор". Точно както пишете за вашите деца - ако е решил че нещо няма да стане и не го иска е дърпане и хленчене, рев, тръшкане и истерии. Побеснявам направо. В почивен ден планираната чудна сем. разходка може да стане малък кошмар защото принцът е крив.
Аз не пердаша, макар че често ми иде да раздавам шамари. Говоря много, обяснявам. Искам да го науча че с лошото си поведение провокира съответно мое такова и става лошо - мама е сърдита,а той не получава любимите си неща. И че ако е добро дете и прави това, което се иска - можем да се забавляваме чудесно и да има и малка награда. Днес специално отидохме да потича на воля в парка, защото ми писна да го гоня по улиците - ясно ми е че има нужда от свобода. Там обаче вместо да се радва на разходката поиска да го нося, после искаше да седи на мокрите пейки, после да тича из мократа трева, пълна с кучешки а...., скъсах се да обяснявам че ето тук има хубави с свободни алеи и да си тича там, не - ревна, тръшна се и почна д ами вика "чао"
. Подбрах го и право в къщи - не отидохме на люлките, не тичахме, нямаше клатеща се количка. Едвам изтърпях на молбата в очите, но трябваше да покажа че границата беше многократно премината. Ето това искам - да го науча на границите - не може да се тича на улиците или да се хвърля храна по пода. И си мисля че му липсва доверието в мама (още е малък навярно). Ето това е което искам да знае малката му глава - да ми вярва - като кажа че нещо е опасно - да знае, че щом МАМА казва, то е така и точка. Но ми е трудно и на моменти се улавям, че никак не успявам.
Надявам се само всичките ни случки да остават някъде в мозъчето му и постепенно да почне да разбира по-добре.
Опитвам се да го залъгвам, да обърна нещата които трябва да направим в игра. Помага и ако поискам негово участие и го направя интересно - тогава с желание се отзовава на комуникация. Но често и това не действа.
Успокоявам се само, че това ще се израсте, а сега полагаме основата на бъдещо добро поведение
Ще следя темата за идеи!
Целувки на прекрасните ни слънце с трудни характерчета!
Скоро ли е тръгнала на детска градина? Моето дете също има такива периоди, за щастие са кратки, но се повтарят през определен период. Когато тръгна на детска градина, беше някакъв ужас, като я взема - още по пътя се започваше мрънкане, глезене и тръшкане. Аз много се ядосвах, но в един момент осъзнах, че това е изпускане на парата - в детската градина само и само да не й се скарат или да не я накажат, е много кротка, а тя е много емоционално и активно дете. Когато я взема, все едно е пред избухване, толкова подтиснати емоции и енергия е натрупала. За това след детска градина я оставям да се надивее, правим нещо приятно за нея, правя й изненади...
С много упорство от моя страна я научх, че с рев нищо няма да получи - ако иска нещо, се казва нормално и спокойно, ако не може - обяснявам, ако започне тръшкане - казвам й, че няма да го получи и на другия ден. Пак се тръшка от време на време, но по-малко.
С много упорство от моя страна я научх, че с рев нищо няма да получи - ако иска нещо, се казва нормално и спокойно, ако не може - обяснявам, ако започне тръшкане - казвам й, че няма да го получи и на другия ден. Пак се тръшка от време на време, но по-малко.
И аз като Фуклата първо се замислих за ДГ. Ако ходи отскоро, може това поведение у дома да е реакция на несъгласие, че бива разделена от мама или човекът, който досега я е гледал. Познавам такива деца с такива реакции.
Племенникът ми е на 1г9м и е същият "домашен тиранин". Вечно е в опозиция, все реве, мрънка, истерясва и ми е направило впечатление, че нищо не помага. Понякога аз или някой страничен човек можем да го изкараме по-лесно от кризата, от колкото родителите му. Все си мисля, че това се израства...
Племенникът ми е на 1г9м и е същият "домашен тиранин". Вечно е в опозиция, все реве, мрънка, истерясва и ми е направило впечатление, че нищо не помага. Понякога аз или някой страничен човек можем да го изкараме по-лесно от кризата, от колкото родителите му. Все си мисля, че това се израства...
Не е само до детската градина според мен, просто някои деца с си по-трудни.И от опит знам, че при тях со кротце не стане ли значи трябва да се наложи сериозен ред, без компромиси и отколонения.Като се каже тръгваме-значи тръгваме без уговорки и циркове.Ако ще да си реве и упорства колкото си иска.После като се успокои се обяснява спокойно, кое е добро и кое лошо.И още нещо-когато детето има нужда да се поглези или поиграе с мама-това време трябва непременно да му се осигури.
И пак от моят личен опит ще кажа, че децата след 3-тата си година се променят много, стават много по-разбрани, общуването е по-лесно.
Дано да съм била полезна
И пак от моят личен опит ще кажа, че децата след 3-тата си година се променят много, стават много по-разбрани, общуването е по-лесно.
Дано да съм била полезна
Айде и аз в кюпа. Само че, говорим за бяс на 1г. 8мес.
Не мога да игнорирам до безкрайност тръшкането, защото е придружено с целенасочено блъскане на главата в пода. Смяната на памперс поне веднъж дневно ме докарва до рев, защото след няколко минутни приказки, залисвания и молби се преврща в борба свободен стил, придружена с ритници, шамари и замерване с каквото докопа. Пробвах и с молби и с обяснения доста дълго време, почнах и да пошляпвам. Не става да и се разсърдя, защото тя на мен повече ми се съди, направо съм в шах и мат. /предствете си какъв цирк беше с нея на опашка в банката час и 45 мин.
Най-интересното е, че само с мен се държи така, баща и я ограничава повече, а много го слуша /особено сравнено с мен/. Е, и с мен когато е, има моменти на тишина и спокойствие, но много рядко. Опитвам се да не я огранчавам от повечето неща и като изключим опасните неща, другото общо-взето го разрешавам. Това, което забранявам, обаче е категорично и тя го прави на инат. Например, когато не и угодя за нещо /което трябва да се случи на момента, разбира се/, веднага почва да върти копчетата на печката /стига ги вече/ или да хвърля. А аз като видя как запокитва на земята храна, ГСМ или дистанционно, пощръклявам просто. А тя ми се хили насреща.
Не знам за колко неразбиращи ги смятаме тези малки душички на няма и 2 год, но така добре умее да ме извади от нерви или да ми извади с памук душичката, че направо ме смайва понякога.
Не мога да игнорирам до безкрайност тръшкането, защото е придружено с целенасочено блъскане на главата в пода. Смяната на памперс поне веднъж дневно ме докарва до рев, защото след няколко минутни приказки, залисвания и молби се преврща в борба свободен стил, придружена с ритници, шамари и замерване с каквото докопа. Пробвах и с молби и с обяснения доста дълго време, почнах и да пошляпвам. Не става да и се разсърдя, защото тя на мен повече ми се съди, направо съм в шах и мат. /предствете си какъв цирк беше с нея на опашка в банката час и 45 мин.
Най-интересното е, че само с мен се държи така, баща и я ограничава повече, а много го слуша /особено сравнено с мен/. Е, и с мен когато е, има моменти на тишина и спокойствие, но много рядко. Опитвам се да не я огранчавам от повечето неща и като изключим опасните неща, другото общо-взето го разрешавам. Това, което забранявам, обаче е категорично и тя го прави на инат. Например, когато не и угодя за нещо /което трябва да се случи на момента, разбира се/, веднага почва да върти копчетата на печката /стига ги вече/ или да хвърля. А аз като видя как запокитва на земята храна, ГСМ или дистанционно, пощръклявам просто. А тя ми се хили насреща.
Не знам за колко неразбиращи ги смятаме тези малки душички на няма и 2 год, но така добре умее да ме извади от нерви или да ми извади с памук душичката, че направо ме смайва понякога.
irina_vas, твоята дъщеря е най-близка до възраст със моята.
Цирковете с памперса и ние ги имахме....просто я оставях по половин ден по голо дупе и след това номера ставаше.
Опитвай се да я преобуваш на някое високо и тясно място, на което няма как да се върти. (аз все още я преобувам на шкафа за преобличане, няма много къде да мърда, нито има какво да хвърля).
За копчетата на печката, изключвай я от контакта когато не готвиш на нея. Калина също стига печката и върти копчетата (рядко но го прави, ако и се направи забележка съвсем продължава).
Вместо да крещиш да не правиш нещо, вземи я и и предложи да правите нещо друго - да си играете с кукли, да се занимавате със строител, каквото и да е.
За да не хвърля предмети, просто не оставяй телефони, дистанционни и др. подобни на места, където може да ги стигне.
Цирковете с памперса и ние ги имахме....просто я оставях по половин ден по голо дупе и след това номера ставаше.
Опитвай се да я преобуваш на някое високо и тясно място, на което няма как да се върти. (аз все още я преобувам на шкафа за преобличане, няма много къде да мърда, нито има какво да хвърля).
За копчетата на печката, изключвай я от контакта когато не готвиш на нея. Калина също стига печката и върти копчетата (рядко но го прави, ако и се направи забележка съвсем продължава).
Вместо да крещиш да не правиш нещо, вземи я и и предложи да правите нещо друго - да си играете с кукли, да се занимавате със строител, каквото и да е.
За да не хвърля предмети, просто не оставяй телефони, дистанционни и др. подобни на места, където може да ги стигне.