Истерично бебе

bobkas това което казваш е супер, преживяното от теб се отнася и за мен, моето съкровище съшо е осиновено, за мен си е моят син макар че и при мен след като навърши 2г възраст. Ние се учим от децата си те ни показват верния път.

bobkas, не мога да не те прегърна, макар и виртуално, след това което написа.  
Права си,децата ни учат как да бъдем по-добри не само родители, но и хора.
Има много деликатни ситуации при възпитанието им и много тънка граница, която трябва да внимаваме да не прескочим.
Аз никога не мисля, че някое дете  е лошо и т.н.
Моят син е заченат ИКСИ след 6 години стерилитет. Винаги се старая всичко да е перфектно за него, но понякога явно не успявам.  Не мисля, че причината е защото съм лоша майка или нещо подобно.
Чуждите и приветливи хора са му е по-интересни от мен понякога и могат да го накарат да направи нещо, което аз не бих могла за момента.
Примерите, които даваш със злоядото дете -  смятам, че  е нормална тази реакция. Ти ще успееш да го нахраниш, но може би само за 1 път. Твоят подход му е интересен, защото е различен.
Ще дам пример със синът си отново - той от скоро е в тази "тръшкаща" фаза.
По принцип е изключително спокойно дете, много си играем и също  е от децата, които не плачат много, дава си играчките, не посяга на никой, дори и ако него някой го шамароса.
Много е палав и любопитен, но е и изключително добро дете.
От седмица някъде със ставането от сън почва да плаче истерично и когато се опитам да го гушна или  всяка една моя реакция и опит да го разсея, той започва по-силно да плаче и да се ядосва. Сякаш не иска дори гласа ми да слуша. Спира да плаче, когато сам реши, аз не го оставям сам а сядам до него и си го галя тихичко.. исках да кажа, че нещата са доста сложни и ние се учим в процес, а нямаме готови отговори за всичко.
Ще се радвам, ако продалжиш да пишеш, защото си полезна. Това е трудна и деликатна тема според мен.

Ами тя не е бебе, дете открива АЗ, налага се.
Решение може да е - отклоняване на вниманието с нещо друго, а щом яде  сапун ами не го оставяй достъпен, ножици абсурд на достъпно място.

Леле колко познато. Моята дъщеря беше такава като навърши 2години.Не искам да се сещам за кошмарните истерии, които я държаха с часове. Няма да забравя свекърва ми като ме обвиняваше, че не съм я гледала, че съм я биела, и т.н. Пълни глупости.Просто това е период, който минава. Сега дъщеря ми е на 3,6 години и е  толкова кротка и послушна.Истериите ги няма. Просто трябва да отмине. А ти се опитвай да успокояваш от една страна и от друга да не и обръщаш внимание. Аз така се справих. Казвах и че не мога да я гледам като прави така и я оставях в детската. Казвах и "като се наревеш и успокоиш ще говоря с теб". И така след време отмина.

Благодаря на всички ви! Наистина има някакъв нов период, защото до сега се разбирахме добре с дъщеря ми. Винаги е имало логика в нейното недоволство. По принцип и позволявам да пипа каквото и е интересно, и аз не се притеснявам ако се изцапа, давам и да се храни сама, както тя сама желае. Сега обаче просто я виждам как прави много неща на пук. Когато не е нещо опасно дори ми е смешно, как ми бяга, за да не и облека дрешка. Никога преди не е приемала отказ толкова драматично. Сега разбирам, че и други деца имат подобни реакции. Разбира се, при по-леки пристъпи на раздразнение лесно я успокоявам с други неща. Просто като настъпи такъв пристъп на гняв е различно. Тогава се чувствам безсилна и ми се струва, че каквото и да направя е грешно.
Иначе по начало смятах децата за душички. Покрай разходките с дъщеря ми обаче си промених мнението. Повечето от тях с нищо не са по-добри от нас, даже нямат задръжки. Много от децата, които срещаме се държат агресивно и подло едни към други. Случвало се някое дете да блъсне моето, само защото стои на близо и гледа. Предполагам, такава е човешката природа.