Публикувана: 3 септ. 2009, 01:55 ч.
Последно мнение: 8 септ. 2009, 16:35 ч.

Истерично бебе

4 616
34
1

3 септ. 2009, 01:55 ч.

Мнения: 832

Здравейте,

Дъщеря ми е на 1.7. От известно време започна да прави страхотни истерии. Реве неистово ако нещо и се откаже, хвърля предмети и дори ляга по земята. Ок, понякога успявам да я успокоя, но друг път се опитва да докопа някоя ножица или да яде сапуна и като я спра тя продължава да упорства докато се стигне до писъци. Опитах разни тактики; например да и се скарам, да не и обръщам никакво внимание или да я успокоя. В повечето случаи нищо не действа. Смятах, че проблема се дължи на някакви конкретни неща. Наскоро боледува, върна се от море и т.н. обаче все повече се разубеждавам. Истериите са вече всекидневни. Вече все по-често изгубвам самообладание и понякога се разплаквам и аз или и крясвам.
Мислех, че ако я оставя да реве без да и обръщам внимание ще спре. Обаче тя продължава да се дере до спазми и ми става жал. Майка ми твърди, че така ще стане още по-истерична. Страхувам се да не стане някаква невроза, от друга страна я виждам как прави разни неща на пук и се пробва да ми се качи на главата. Примерно, събира някаква храна от земята и като и кажа да спре тя избързва да я изяде и бяга.
Просто не знам какъв подход е най-верен при такова малко дете. Как се справяте с това?

# 1 3 септ. 2009, 07:37 ч.

Мнения: 526

Прави ти напук и се учи да се налага. Минах го този етап, но дори и сега пак от време на време се опитва ама аз пък не му обръщам внимание. Доста нерви ми коства. Силен характер.

# 2 3 септ. 2009, 08:50 ч.

Мнения: 5 228

Нормален етап от развитието на детето, въпреки че е много изнервящ. Първо създай условия, в които да не се налага непрекъснато да казваш "не" - опасни предмети, чупливи предмети, препарати и т.н. - заключени и на високо. На тази възраст още е малко детето и колкото да му говориш, няма да се разберете особено, но все пак това е периода, когато и двете се учите да комуникирате една с друга, така че обяснявай, колкото и безмислено да ти се струва. Другото, което можеш да правиш, е да й отклоняваш вниманието в такива моменти с нещо по-интересно.

# 3 3 септ. 2009, 09:35 ч.

Мнения: 79

Да се опиташ да отклониш вниманието на детенце е най-добрия начин.Но за съжаление понякога дори и това не помага.Както са ти казвали-обяснявай.Говори и че така е не се прави,казвай и обаче, че я обичаш.
Не викай и ти-така и показваш, че постига целите си.Опитай също,като се развилнее да седнеш до нея и да я гушнеш, за да се успокои,ако това не помага-в краен случай я остави да и мине,обясни,че няма да стоиш при нея щом прави така.Когато свърши истерията и се навика и наплаче сама ще дойде да се гушка Mr. Green

Но само не и отвръщай на поведението,колото и да ти струва.Ще приеме това за нормален начин на контактуване.Ще премине,но бъди твърда и не прави компромиси с това поведение.
И най-важното-това и поведение не означава че детето ти е истерично или с лош характер-детенцето ти е прекрасно bouquet

# 4 3 септ. 2009, 09:47 ч.

Мнения: 22 473

Много важно е да успееш да запазиш самообладание и да не викаш.
Трудно е, и не винаги възможно, но все пак....)
Дъщеря ми не е правила чак такива истерии, а когато се е случвало е било само няколко пъти.
Ако изобщо може да те чуе и казваш няколко пъти ясно да се успокои и тогава да ти каже какво иска.
В повечето случаи действа.
Друг вариант е да кажеш, че щом така прави, мама е сърдита, обръщаш се на другата страна и не се занимаваш повече с нея. При дъщеря ми действа безотказно и веднага забравя глупостите. )

# 5 3 септ. 2009, 13:04 ч.

Мнения: 1 546

ХУбави съвети са дали майчетата - прибиране на всички предмети, които биха довели до истерии. И отклоняване на вниманието. Моята дъщеря също ми ги прави тия номера и гледам да я разсея. Не мисля, че ако я оставиш да реве и да се тръшка ще има някакъв ефект. Напоследък взе да действа и това - мама отива в другата стая, като се натръшкаш ела. Wink

# 6 3 септ. 2009, 13:24 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Почти 1:1 същата ситуация е при нас.
Включително това, че сме на същата възраст.
Включително факта, че и аз не знам как да реагирам, толкова се обърквам и изнервям понякога.
Единственото по-различно е, че аз не бих го класифицирала като "истерия", вкл. в заглавието, Peace

, но се записвам да чета и получа Praynig

ценни съвети.

# 7 3 септ. 2009, 13:25 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Ох, оправи си заглавието, дете над 1 година не е бебе вече Rolling Eyes

Навлиза в кошмарна възраст детето ти - в кошмарните 2.
Не мога да те успокоя, да знаеш още по-зле става Rolling Eyes

От 2 до към 3 години е възрастта на здравите нерви на майките и здравото любопитство на децата, дано положението при Вас да не е такова кошмарно, каквото беше при нас ..

# 8 3 септ. 2009, 15:25 ч.

Мнения: 984

Борба за надмощие. Ясно е, че ти си майката и ти решаваш, но детето от къде да знае, че твоите решения са по-мъдри от неговите. За явно опасни неща като ядене на храна от земята, лапане на сапун, потапяне във ваничка и т.н. трябва да си абсолютно категорична и спокойна, че си права в отказа си. За по-дребни неща, които не ти харесват, но детето ги прави, не реагирай. И изобщо спокойното поведение, дори при отстраняване от опасен предмет или вземане на нещо от ръцете, което е опасно се прави със самообладание и лека усмивка, единственото което казваш е "не така" или "не".

Имай предвид, че "истериите" са нормални за тази възраст. Всички деца в една или друга степен опитват до къде се простира търпението на родителите. Научат ли границата започват да я атакуват, а усетят ли поддаване - разширяват позволеното. Така че, бъди силна и последователна. Hug

# 9 3 септ. 2009, 15:27 ч.

Мнения: 251

Цитат на: Фукла в чт, 03 сеп 2009, 08:50

Нормален етап от развитието на детето, въпреки че е много изнервящ. Първо създай условия, в които да не се налага непрекъснато да казваш "не" - опасни предмети, чупливи предмети, препарати и т.н. - заключени и на високо. На тази възраст още е малко детето и колкото да му говориш, няма да се разберете особено, но все пак това е периода, когато и двете се учите да комуникирате една с друга, така че обяснявай, колкото и безмислено да ти се струва. Другото, което можеш да правиш, е да й отклоняваш вниманието в такива моменти с нещо по-интересно.

И аз това щях да кажа!

# 10 3 септ. 2009, 16:05 ч.

Мнения: 2 047

На тази възраст ставаше с отклоняване на вниманието към нещо по- малко забранено. Grinning

и с криене на всички "интересни" предмети.

# 11 3 септ. 2009, 16:12 ч.

София
Мнения: 3 873

Моята дъщеря беше същата работа. Мислех да я водя на психолог, но педиатърката ме спря. Каза ми, когато започне да изпада в такива състояния да изляза от стаята и да я оставя да реве, докато самата тя се нареве. В началото ми беше трудно да я слушам как се дере, но постепенно тя започна да се осъзнава, че това което прави не е хубаво и напоследък тези истерии се разредиха. Друго, което също ни помогна е да е питаме какво иска. В повечето случаи тя въобще не иска да ни чуе, но като повторим по 10 - ина пъти "Спри и кажи какво искаш", тя спира и си казва какво иска.

# 12 3 септ. 2009, 17:44 ч.

Мнения: 707

Въоръжи се с търпение. Моята девойка е същата. С възрастта истеричните пристъпи намаляват, но не изчезват. Отвличане на внимание или успокоение при моето дете не действат.
Желая ти късмет!

# 13 3 септ. 2009, 18:12 ч.

Мнения: 1 121

Синът ми още е в този период Twisted Evil

вече повече от година. Нищо не помага

непрекъснато се налага, прави ми напук, точно както твоята дъщеря с трохите. Да не говорим, че даже неща като обличане, спане, къпане не се разминават без истерия и рев. Не се притеснявай няма да хване невроза, нищо няма да й стане и да пореве, дори и да е всеки ден. Сега е момента да поставиш граници, може да е малка, но много добре разбира кое е позволено и кое не е и те изпробва, за да види дали пък ако пристъпи границите ще й се размине или не. Аз на 18 месеца започнах да наказвам синът ми, но само за тежки провинения (ако ме удари, например) слагах го наказан на канапето за 1 минута и имаше ефект Peace

# 14 3 септ. 2009, 19:17 ч.

Мнения: 991

Абсолютно нормално е това, което описваш. не се притеснпвай. Какъв е по принцип темперамента на детето ти?
Съветът да създадеш обстановка, в която да не се налага непрекъснато да казваш "НЕ" и "НЕДЕЙ" е добър.
Друг съвет - опитай да я наблюдаваш и да видиш признаците, че наближава криза. Ако успееш да ги идентифицираш, можеш да опиташ да предотвратиш истериите.

-Гледай да не се преуморява.
-Ако е активна - да тича и играе достатъчно.
-Децата се успокояват от вода - било то баня или някакви игри с вода.

Когато има криза - не се опитвай да я спреш, изчакай да мине и бъди наблизо - ако ти позволява - гушни я здраво, както си реве. Ако не - просто бъди наблизо и като спре я гушни. Не я игнорирай като пищи и плаче, а бъди до нея. Така ще усеща, че някой чува какво има да "каже" и ще спре по-бързо.

И още нещо - играй с нея игри, в които тя да се чувства компетентна и в контрол на нещата, а ти си тромава, страхлива, падаш и тп. Дъщеря ми си умира да играем на "бау" - тя ме плаши, а аз бягам, подскачам, падам по кревата, правя се, че ужасно ме е страх. Обича всякакви игри, в които аз падам, когато я гоня и се правя, че не мога да я хвана, когато се търкаляме по килима. Когато се правя, че не мога да хвана нещо, което ми се подава. Така децата се освобождават от напрежението и разочарованието, че все падат, все нещо не могат да направят както трябва, плашат се от много неща.

Последна редакция: чт, 03 сеп 2009, 19:27 от Homesick

Препоръчани теми

Много предпазливо дете

Бързи въпроси и отговори деца -6

Идеи за игри с домашни предмети

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: