Бъдещият "татко" не реагира на щастливата новина като по филмите...

Ех, мечти, мечти ............ Явно жените гледаме много филми. Виж ми лентичките - имаме вече 2 бебета. И двете ги искахме, и двете заченах много бързо - от раз. Когато му съоб щавах официално - и двата пъти получих само целувка. Той самия има 1 дете от първия брак и сега има още 2. И въпреки, че съм сигурна колко много се радва и ги обича - не е показвал радостта си като по филмите. Не си го слагай. Радостта ще дойде когато бебчо се роди. Тогава ще го видиш наистина щастлив. Пожелавам ви всичкото щастие.  

Искам и аз да ти честитя новината!Да сте живи и здрави и то да си спокойна,защото е важно за бебето.
А за таткото......ми не му се сърди .И аз мисля,че той е в шок и още не може да асимилира какво ще му се случи!Понеже съм фенка на "Приятели" се сещам как на Рос баща му разказваше ,че чак когато се родил и го хванал за пръста с малката си ръчичка осъзнал ,че е БАЩА! И се почувствал много горд!
Късмет и добре дошла при нас  

Я си свиркай! Ти нали го искаш?

Нашия татко като разбра цял месец ме убеждаваше да го махна - пък аз нъц, рекох му, че по-скоро ще махна таткото. И той омекна, къде ще върви... Пък като я видя мишката - съвсем.

Хич - от мъже не можеш да очакваш адекватни реакции в тоя случай (и не само в тоя ). Ама му дай малко време - ако имаш възможност го остави сам - това им действа много добре, от собствен опит го казвам 

Леко бременеене и си мисли за бебчо, не за баща му!

Мъжете реагират по по-различен начин от жените, обикновено по-прагматично. Много е вероятно той да мисли за бъдещето и да се притеснява - за издръжка и т.н., и за това да ти се струва, че не се радва. Дай му време да свикне с мисълта - това е страхотен шок за мъжа. А най-добре без да драматизираш нещата му кажи какво те мъчи.

   

Честито, лека бременност и гледай по-малко женски филми  .

Правилно са ти писали преди мен, че на татковците им трябва повече време за свикване с мисълта за бъдещото бащинство.
Ти гледай много да не се отдаваш на размишления, защото бременността допълнително ще изостри чувствителността ти.
Хич не е успокоително за теб /ние вече ги минахме тези периоди /, но при някои от татковците и след раждането дълго време не им се вярва, че са бащи!
При нас и при първото и при второто ми се струва, че и таткото изкара следродилна депресия !

То май си е нормално мъжете да реагират малко странно в началото
Нащо бебе беше непланирано и като се оказа, че съм бременна ... и като се панирахме и двамата... После уж се радвахме, ама на мен ми беше много мъчно, чр тука на другите мами във форума татковците галят и целуват коремите... Пък моя хич го няма по тая част...
Ама да видиш като поп едно време исках да пшравя аборт... Цял ден ходи като препикано мушкато... И аз де! ДОбре че трая само един ден... Отивам аз в Шейново на първа консултация да ги питам в коя седмица съм и мога ли още да направя аборт... И се оказа че съм в 15 г.с.... А аз като говидях на ултразвука бебока вече със крака, ръце... сърце.. главичка... мърда си нещо... и като ревнах.. ама не мога да кажа що рева.. Пък аз си мисля как съм могла да поискам да го убия това човече... и им казах да извикат таткото, който беше пред кабинета... Той влиза и аз искам да види бебето, ама той ме гледа мене, че рева и не гледа бебето... Докато се разберем, че аз ама вобще аборти никакви няма да правя... Той като стои отвън нали се сещаш, че не знае, че няма да правя... Бе шоу...
И както бяхме и двамата в ужасно психическо състояние... Се прибрахме и една радост, едно щастие....
Чела съм, че бебето като прорита и таткото като го усети, тогава осъзнава, че ще става татко и че има нещо живо в жена му... Аз така моя го гонех с корема напред, ама той тъкмо си сложеше ръката и то спира да рита... Бая реме мина докато го усети...
Уффф много се увлякох в писането, ама като се присетих за тия хубави емоции...
И само за последно:
Както в началото таткото вобще не искаше да пипа корема, сега всяка вечер като се прибере се залепва за корема и почва да всява респект и да обеснява на бебето, че не трябва да ме рита чак толкова... или пък му вика да си мръдне краката от ребрата ми... и те са едни целувки едни чудеса... аз чак ревнувам, че мене забравя да ме цунка, ми първо корема
е вече наистина спирам да пиша
Леко бременеене ти пожелавам

Разбирам го,моята реакция беше същата първите няколко месеца,вапреки че бременната бях аз.Не е лесно Да знаеш,че ще ти се промени коренно живота.Да си призная всикнах преди няколко месеца

Спокойно - просто не е знаел какво да каже. Има такива моменти в живота. При нас също беше желана и доста чакана бременост /година и половина/, но като видях двете чертички и аз се шашнах - хубаво, исках го, ето го, а сега??? Казах на таткото, а той - ми ти май не се радваш много? Така си и беше, поне седмица. После и двамата се зарадвахме. Честито, мила, и лека бременост!

О, я не се шашкай. Естествено е човека да е притеснен, за толкова работи има да мисли сега - ще се справи ли като баща, как ще се оправяте с парите и какво ли още не. Ще му мине. И после заедно ще се радвате на бременността ти. А такива реакции като по филмите няма ,така че спокойно.
И нашият татко ходи като ударен известно време, но свикна с мисълта и сега вече се радваме на един прекрасен мъничък човек.

Честито и го карай по-спокойно!
То аз 2 месеца не бях на себе си и също мога да кажа, че не се чувствах особено щастлива(въпреки 2те години чакане ), та какво остава за един мъж. Пак се почувствах изненадана и не особено готова за бебе.Една седмица ей така се разревавах като се сетя , че съм бременна .....Много странен период - нямаше я радостта от филмите, защо се чувствах нещастна - не знам.А мъжа ми беше много щастлив - криех се от него когато ми се доревеше - нямаше какво да му обясня......

Всичко най-хубаво ти пожелавам    а впоследствие всичко ще се промени...ще видиш 

Да ти казвам да не се притесняваш е излишно (вече всико го казаха). Просто мисля, че нещата са нормални все пак в жените е заложено да стават майки, те си мислят за този момент откато си игрят с кукли - как някой ден..... нали знаеш? Майченството и особено бремеността са преоритет  на жената (така е в  природата), затова неможеш да сравняваш реакцията на мъжа и жената. Все пак тя е подготвена от 20 години, а за таткото колкото и да сте го планували е като гръм от ясно небе. Приеме, че не е лично все пак той реагира неадекватно и на бебето на сестра си. Според мен това зависи от емоционалността на мъжа. Някой са по, други не. Брат ми например много емоционално прие  вълненията около неговата дъщеря, а сега така реагира и на моята бременост, за разлика от мъжа ми, който е по умерен. Но с времето ще свикне (това са все пак 9 месеца) и на края ще видиш, че ще ти е голяма подкрепа, а и ти точно тогава ще имаш нужда най-много от него. Така че СПОКО! До тогава стой при нас във форума - няма да съжаляваш От мен леко 

Ами то в живота изобщо кое става като филмите? 

Даже и аз не реагирах като по филмите! Не е като да си вземеш хамстер, малко се е ошашкал. Нашия татко зацепи чак като му видя сърчицето. Те не го носят в себе си и не могат да изпитват, това което изпитваме ние. Не го притискай и не го насилвай - представяй му нещата от хубавата страна. Няма да му говориш за смяна на памперси по 5 пъти на ден, за това каква отговорност е това и за безкрайния пронизващ плач нощем, а за сладките малки ръчички и количките и камиончетата. Нашия татко е щастлив, че най-после ще има оправдание да виси в магазините за играчки и да си купи влакче, което да сглоби на килима!  ... Ще го видим ако се окаже момиче какво ще прави... 

Не се притеснявай както вече са ти казали.Нашия татко докато беше малко бебето почти никакво внимание не му обръщаше,....но постепенно се оправиха нещата,стана му интересно