Бъдещият "татко" не реагира на щастливата новина като по филмите...

Ти сериозно ли?
Дай на човека време да се освести-ония по филмите четат по сценарий, който е мъдрен от екип поне половин година. Карай я спокойно-има време за емоции.
А какво трява да ти отговори на репликата за двете сърца-мислих дълго, но съм си говедо и не фащам.

Спокойно, няма проблем.
Таткото според мен е реагирал добре, така разбирам по това което пишеш, че е казал.
Без да се обиждаш, мисля, че не си права и че се тормозиш излишно. По-спокойно, имаш още 8 месеца, ако я караш така...
Бъди по-търпелива и се радвай на бременността си и приятеля си.
Успех.


Много филми гледаш. 

) спокойно:)
ще свикне с мисълта:)
а като го види на ехографа...предполагам, че ще му омекнат капачките:)
много е важно сега ти да си спокойна и уверена...дори и за да му дадеш кураж на него...да разбере, че всичко е ОК, че няма страшно и да си добър баща не е нещо много трудно...стига да има желание:)

Стискам палци всичко да е наред:)

Нашия татко чак преди няколко месеца започна да реагира. Криси е на 13 месеца и вече стана интересен и сега иска да отиваме да живеем при него.

Хей, я по смело   Първо честито за прекрасната новина и после, остави човека да осмисли какво му се е случило. НИе чакахме тази новина няма да казвам колко дълго, години, и когато се случи и двамата реагирахме супер неадекватно. Спокойно, ще видиш как бързо ще се промени  

На моя приятелка й се случи подобно нещо, тя се преструваше, че не забелязва реакцията му /или липсата на такава/, беше весела и засмяна през цялото време, нито намек за цупене и мръщене, с една дума даде му време без да драматизира нещата Естествено, човекът се опомни и всичко беше наред! Сигурна съм, че и при теб ще бъде така  
Радвай се на бебчето и никакви сълзи повече 

   Излишно се притесняваш според мен, на мъжете им трябва време, а и те не винаги се изразяват както на нас ни се иска . Повечето реплики от филмите не са взети от реалния живот   особено сапунените.

  А и ЧЕСТИТО!

  

Калина не приемай толкова тежко нещата. Не забравяй че той все пак е мъж. Моят реагира почти по същия начин, а и ако твоя има тежък преиод в службата или някакви други проблемчета - нормално е да се е паникьосал. Споко дай му време да асимилира новината - мъжете са по-бавно загряващи в това отношение. Например аз като му казах той каза "Ами добре" а след обед като се видях с една приятелка и като и казах тя като ме запреграща "Страхотно, супер ..." и той стои и я гледа и май се чудеше "Какво толкова"
Изчакай още малко и поговори с него. Дали няма нещо което го претеснява или нещо което не ти е казал и т.н.
Моя се усети чак като започна да ми става лошо и трябваше да става посред нощите за да ми прави сандвичи
Успех с таткото. Лека бременост. И ти пожелава едно слънчево и усмихнато бебе догодина  

Ъхъм, на мен ми се случи. Само дето ние не бяхме решили да си правим бебе, стана случайно. Когато му казах, първите му думи бяха "И сега к'во? Ще ходим в гражданското ли". По принцип всеки ден на обяд идваше да ме види на работа, през обедната си почивка. Точно него ден обаче имаше среща със свой колега от университета и не я отложи, а аз бях толкова развълнувана. Когато се прибра вечерта каза "И какво сега, вече знаем защо не ти идва". Последваха разговори от сорта "Не съм готов още, нов монитор за компа трябва, как ще се оправяме". Еми и аз не бях готова..."Иди питай как да го махнем". Не отидох да питам как да го махнем. Накрая беше само "Ти вземи решение какво да правиш". И аз взех решение. Сега се гушкат двамата-бебчо и татко му, а аз ги гледам отстрани  . Нов монитор все още нямаме     

не се притеснявай, това че не показва бурна радост не означава, че не се радва и не е доволен.....просто всеки човек реагира различно....
когато нашият бъдещ татко разбра, просто се усмихна .... няколко дни по-късно, аз имах проблеми и така го изпаших без да искам, та изглеждаше, че съвсем, ама съвсем не се радва на бременноста, въпреки че беше планувана и желана. Аз много се страхувах, предадох си страха и на него и така няколко месеца....

На вас мога да пожелая татето бързо, бързо да се убеди, че наистина имате повод за радост 

Не се притеснявай излишно. Дай му време да свикне с мисълта. Мъжете по-трудно осъзнават, че ще стават татковци. Като почне да ти личи и като видите малкия човек на ехографа ще разбереш за какво ти говоря.
Аз пък като видях двете черти бях оглупяла от кеф/нали имам два спонтанни аборта преди това/ и търчах да кажа на мъжо. Той бързичко ми охлади ентусиазма. Каза ми само "Радвам се! Ама дай първо да видим дали всичко ще е наред този път." И аз онемях. После обаче си дадох сметка, че и него го е било страх дали всичко ще е наред защото страшно много иска това бебе. И му простих бързичко.
Сега гледай ти да си спокойна другото ще се нареди от само себе си. Ще видиш.

Честити ти чертички и лека и безпроблемна бременност ти пожелавам!         

Благодаря на всички, които ми писаха... Знам, че проблемите не се разрешават с коментари и приказки, но като споделя ми става по-леко. Пък и около мен няма в момента приятелки - бременни или с малки деца, които да споделят вълненията ми.Иначе относно бебчо - живот и здраве, нещата са ясни; нямам колебания по този въпрос. Надявам се просто да изживеем този период заедно, за да съм по-спокойна...Но каквото било да става, ще става...Благодаря ви, момичета още веднъж...Ще се срещаме често тук; радвам се че вече  съм една от вас!  

Е не така де не се сърди на човека. Аз като разбрах и казах на таткото той каза само "Кога ще ходиш на лекар" тъй като миналата година правих аборт. Никаква реакция ама граммм да ама като видя тва малко тупкащо сърчице в 10г.с се промени от само себе си. Стана по-мил и нежен.
Един ден се жалвах на брат му /който стана татко преди няма и месец/, че все едно не сам му казала и че брат му не реагира отговореа беше:" Е ти кво искаш? Аз чак като ритна се осъзнах, че ще ставам татко. Дай му време." и аз давам време. Сега даже още несме ритнали, а татко от време на време целува корема. Все пак са мъже и го приемат като слабост, но се усеферват споко!
Честита радост и само спокойно и без да се ядосваш. Пожелавам ти лека и безпроблемна бременост и най-хубавото бебче /може и бебчета  / на света. Тати ще се усазнае само му дай време!

Не се притеснявай,всичко ще си дойде на мястото.Нали не забравяш,че мъжете са особена порода При нас бебето беше много желано,но като му казах че теста е с две чертички той каза,че не вярва на разни тестове от 2-3лева и да изчакаме,че тогава да се радваме.И аз очаквах "шампанско и сълзи",но това се случва наистина във филмите.Реалността е друга.Горе главата и помисли за твоето малко съкровище,което всеки ден ще ти носи много радост!

Ех, мечти, мечти ............ Явно жените гледаме много филми. Виж ми лентичките - имаме вече 2 бебета. И двете ги искахме, и двете заченах много бързо - от раз. Когато му съоб щавах официално - и двата пъти получих само целувка. Той самия има 1 дете от първия брак и сега има още 2. И въпреки, че съм сигурна колко много се радва и ги обича - не е показвал радостта си като по филмите. Не си го слагай. Радостта ще дойде когато бебчо се роди. Тогава ще го видиш наистина щастлив. Пожелавам ви всичкото щастие.  

Искам и аз да ти честитя новината!Да сте живи и здрави и то да си спокойна,защото е важно за бебето.
А за таткото......ми не му се сърди .И аз мисля,че той е в шок и още не може да асимилира какво ще му се случи!Понеже съм фенка на "Приятели" се сещам как на Рос баща му разказваше ,че чак когато се родил и го хванал за пръста с малката си ръчичка осъзнал ,че е БАЩА! И се почувствал много горд!
Късмет и добре дошла при нас  

Я си свиркай! Ти нали го искаш?

Нашия татко като разбра цял месец ме убеждаваше да го махна - пък аз нъц, рекох му, че по-скоро ще махна таткото. И той омекна, къде ще върви... Пък като я видя мишката - съвсем.

Хич - от мъже не можеш да очакваш адекватни реакции в тоя случай (и не само в тоя ). Ама му дай малко време - ако имаш възможност го остави сам - това им действа много добре, от собствен опит го казвам 

Леко бременеене и си мисли за бебчо, не за баща му!

Мъжете реагират по по-различен начин от жените, обикновено по-прагматично. Много е вероятно той да мисли за бъдещето и да се притеснява - за издръжка и т.н., и за това да ти се струва, че не се радва. Дай му време да свикне с мисълта - това е страхотен шок за мъжа. А най-добре без да драматизираш нещата му кажи какво те мъчи.

   

Честито, лека бременност и гледай по-малко женски филми  .

Правилно са ти писали преди мен, че на татковците им трябва повече време за свикване с мисълта за бъдещото бащинство.
Ти гледай много да не се отдаваш на размишления, защото бременността допълнително ще изостри чувствителността ти.
Хич не е успокоително за теб /ние вече ги минахме тези периоди /, но при някои от татковците и след раждането дълго време не им се вярва, че са бащи!
При нас и при първото и при второто ми се струва, че и таткото изкара следродилна депресия !

То май си е нормално мъжете да реагират малко странно в началото
Нащо бебе беше непланирано и като се оказа, че съм бременна ... и като се панирахме и двамата... После уж се радвахме, ама на мен ми беше много мъчно, чр тука на другите мами във форума татковците галят и целуват коремите... Пък моя хич го няма по тая част...
Ама да видиш като поп едно време исках да пшравя аборт... Цял ден ходи като препикано мушкато... И аз де! ДОбре че трая само един ден... Отивам аз в Шейново на първа консултация да ги питам в коя седмица съм и мога ли още да направя аборт... И се оказа че съм в 15 г.с.... А аз като говидях на ултразвука бебока вече със крака, ръце... сърце.. главичка... мърда си нещо... и като ревнах.. ама не мога да кажа що рева.. Пък аз си мисля как съм могла да поискам да го убия това човече... и им казах да извикат таткото, който беше пред кабинета... Той влиза и аз искам да види бебето, ама той ме гледа мене, че рева и не гледа бебето... Докато се разберем, че аз ама вобще аборти никакви няма да правя... Той като стои отвън нали се сещаш, че не знае, че няма да правя... Бе шоу...
И както бяхме и двамата в ужасно психическо състояние... Се прибрахме и една радост, едно щастие....
Чела съм, че бебето като прорита и таткото като го усети, тогава осъзнава, че ще става татко и че има нещо живо в жена му... Аз така моя го гонех с корема напред, ама той тъкмо си сложеше ръката и то спира да рита... Бая реме мина докато го усети...
Уффф много се увлякох в писането, ама като се присетих за тия хубави емоции...
И само за последно:
Както в началото таткото вобще не искаше да пипа корема, сега всяка вечер като се прибере се залепва за корема и почва да всява респект и да обеснява на бебето, че не трябва да ме рита чак толкова... или пък му вика да си мръдне краката от ребрата ми... и те са едни целувки едни чудеса... аз чак ревнувам, че мене забравя да ме цунка, ми първо корема
е вече наистина спирам да пиша
Леко бременеене ти пожелавам

Разбирам го,моята реакция беше същата първите няколко месеца,вапреки че бременната бях аз.Не е лесно Да знаеш,че ще ти се промени коренно живота.Да си призная всикнах преди няколко месеца

Спокойно - просто не е знаел какво да каже. Има такива моменти в живота. При нас също беше желана и доста чакана бременост /година и половина/, но като видях двете чертички и аз се шашнах - хубаво, исках го, ето го, а сега??? Казах на таткото, а той - ми ти май не се радваш много? Така си и беше, поне седмица. После и двамата се зарадвахме. Честито, мила, и лека бременост!

О, я не се шашкай. Естествено е човека да е притеснен, за толкова работи има да мисли сега - ще се справи ли като баща, как ще се оправяте с парите и какво ли още не. Ще му мине. И после заедно ще се радвате на бременността ти. А такива реакции като по филмите няма ,така че спокойно.
И нашият татко ходи като ударен известно време, но свикна с мисълта и сега вече се радваме на един прекрасен мъничък човек.

Честито и го карай по-спокойно!
То аз 2 месеца не бях на себе си и също мога да кажа, че не се чувствах особено щастлива(въпреки 2те години чакане ), та какво остава за един мъж. Пак се почувствах изненадана и не особено готова за бебе.Една седмица ей така се разревавах като се сетя , че съм бременна .....Много странен период - нямаше я радостта от филмите, защо се чувствах нещастна - не знам.А мъжа ми беше много щастлив - криех се от него когато ми се доревеше - нямаше какво да му обясня......

Всичко най-хубаво ти пожелавам    а впоследствие всичко ще се промени...ще видиш 

Да ти казвам да не се притесняваш е излишно (вече всико го казаха). Просто мисля, че нещата са нормални все пак в жените е заложено да стават майки, те си мислят за този момент откато си игрят с кукли - как някой ден..... нали знаеш? Майченството и особено бремеността са преоритет  на жената (така е в  природата), затова неможеш да сравняваш реакцията на мъжа и жената. Все пак тя е подготвена от 20 години, а за таткото колкото и да сте го планували е като гръм от ясно небе. Приеме, че не е лично все пак той реагира неадекватно и на бебето на сестра си. Според мен това зависи от емоционалността на мъжа. Някой са по, други не. Брат ми например много емоционално прие  вълненията около неговата дъщеря, а сега така реагира и на моята бременост, за разлика от мъжа ми, който е по умерен. Но с времето ще свикне (това са все пак 9 месеца) и на края ще видиш, че ще ти е голяма подкрепа, а и ти точно тогава ще имаш нужда най-много от него. Така че СПОКО! До тогава стой при нас във форума - няма да съжаляваш От мен леко 

Ами то в живота изобщо кое става като филмите? 

Даже и аз не реагирах като по филмите! Не е като да си вземеш хамстер, малко се е ошашкал. Нашия татко зацепи чак като му видя сърчицето. Те не го носят в себе си и не могат да изпитват, това което изпитваме ние. Не го притискай и не го насилвай - представяй му нещата от хубавата страна. Няма да му говориш за смяна на памперси по 5 пъти на ден, за това каква отговорност е това и за безкрайния пронизващ плач нощем, а за сладките малки ръчички и количките и камиончетата. Нашия татко е щастлив, че най-после ще има оправдание да виси в магазините за играчки и да си купи влакче, което да сглоби на килима!  ... Ще го видим ако се окаже момиче какво ще прави... 

Не се притеснявай както вече са ти казали.Нашия татко докато беше малко бебето почти никакво внимание не му обръщаше,....но постепенно се оправиха нещата,стана му интересно

В нашата къща аз бях по-шашнатата... Освен това ми казаха, че са две и за малко да легна да умирам  .... А колко мен един ентусиазъм .... И приятелят ми и родителите ми , всички ми се радваха докато аз ставах все по-жълта. Затова си мисля, че във всяка двойка има баланс, единият е емоционален - другият "практичен" и така... С времето се оказа, че бебенцето е едно/ доста пълничко  / , аз относително се нормализирах и така...

Пожелавам ти да се насладиш на лека бременност 

Леле, как могат да помислят едро бебе за 2?    Ако ми бяха казали 2 аз щях да се побъркам 

На първо място искам да ти честитя ПРИКАЗНАТА новина и да ти пожелая безпроблемна и лека бременност и наистина най- прекрасното бебче на този свят    А за реакцията на таткото от написаното до сега би трябвало да си забелязала, че надали са повече от двама тези татковци, които са реагирали "като по филмите" , а пък замисляла ли си се, че по филмита твърде често тези така радостни татковци обикновено после също толкова драматично изоставят децата си. Предполагам, че освен, че му трябва време да осъзае случилото се, също така ако е отговорен човек се е замислил и за всички отговорности, които произтичат от раждането на едно малко бебче, което говори за това, че е сериозен и отговорен човек, а не някой дето сега ще се радва, пък после като опре ножа до кокъла ще му мисли. Дай му време да подреди нещата в главата си и се опитай да го предразположиш да сподели с теб какво го тормози- така ще можете и двамата да видите, че всеки от вас изпитва и страхове наред с радостта си от новината, че те са напълно нормални и обсъждайки ги ще откриете най- доброто решение на всичко. А след като виждам, че с теб сме от един квартал, като си дойда в България може да се видим на по кафе и като се има предвид как се радвам на бебенца и бременни ще видиш една реакция....и филмите ще ти се сторят бледи  Горе главата и недей да притискаш половинката си с такива очаквания....а и ти самата сега си малко по- чувствителна от обичайно, така че нищо чудно след време да ти се сторят направо смешни нещата, които сега така те разтройват   

Най- напред честито!!! Лека бременност и безпроблемно раждане. За реакцията на таткото не се притеснявай. Когато аз казах на мъжа ми, че съм бременна, знаеш ли той какво направи? Отговорът му беше *Хубаво, какво ще ядем, че съм гладен?* Щях да го убия с камъни. После разправяше как до годинката нямало да го пипне детето, защото бебетата били едни такива малки, а сега само той къпе бебка. Първите дни когато ни изписаха от болницата идваше от работа по два три пъти вкъщи, за да види щерка си. Сега когато сме на консултация звъни задължително

Честито! Не му се вързвай ,мъже какво да ги правиш!Остави му време да се опомни ,или просто не може да си покаже емоциите .

Моми4ето е разстроено , защото не е полу4ило реакцията ,която е о4аквало.А мъжете не са изразителни ...ами колкото и да не са ....сега е бил момента да се  ИЗРАЗИ....ба ти шока ...4ак пък толкоз ...Той 4е ще  свикне , ще  свикне с мисълта , оба4е пропуска  хубави моменти сега в на4алото ....затова я боли.

И аз да бях щях да се  ядосам ....оба4е .....разли4ни  хора .....дай му време....

Искрено ти пожелавам мъжът ти да се осъзнае в най-скоро време, но съм сигурна че рано или късно ще стане.
При нас и двамата бяхме, като ударени с мокра кърпа. И двамата го искаме, но не мислехме че ще стане толкова бързо /стана от първия път/. Освено това, поне при мен беше така, когато нещото се случи и осъзнаеш че вече не е хипотеза, ми стана леко притеснено. Дори и в момента ме налягат такива объркани чувства от време на време, но това не значи че не искам бебето.
Та идеята на цялото това писане беше, че хората реагират различно.
Успех и само положителни емоции занапред 

Не се притеснявай,защото и при мен беше същото.Да не говорим,че се бях вманиачила да купувам списания и книги на тема"бременност" и да изчета,колкото се може повече информация.Той само стоеше отстрани и ме гледаше безучастно,при условие,че бяхме планирали бебето..Това може би не е уместно да ти го пиша...,но едва като падна бебето в третия месец и той се разплака от болка,разбрах че просто е таял в себе си радостта.Просто приеми,че всеки човек реагира и изживява по своему нещата,които му се случват.Късмет и много,много лека бременност с един по-весел и щастлив татко

Благодаря мили бъдещи и настоящи майчета за милите думи и подкрепа! Много ми се иска наистина проблемът да е просто въпрос на време да се осъзнае! Само дето се тормозя, че просто отказва да приеме тая мисъл - минаха две седмици вече, а той не е обелил дума за това; все едно че всичкоси е по старому...А когато аз споменах веднъж - веднага измести темата с  друга. Притесненията ми най-вече идват оттам, че преди месец остана без работа, всъщност точно тогава направихме бебенце. Оттогава обаче не само не търси нищо, но го удари на пиене, лежане по цял ден вкъщи, вечер излизане с приятели, събота и неделя - на риба. Виждаме се само вечер късно за по час...Чувствам се безкрайно самотна. Всякакъв опит от моя страна да провокирам разговор за тази ситуация с неговата работа или с детето - никакъв резултат!Много мрази да "трябва да си поговорим". Аз обаче се притеснявам, защото вече имаме неплатени сметки, а аз самата имам три кредита, които изплащам...Намерих си втора допълнителна работа като сервитьорка - само за вечерта - тайно се надявах че това ще го провокира, че ще поеме нещата в свои ръце. Неговата реакция беше - "И сега какво, като работиш на две места, още по-рядко ще те виждам, така ли?" Сама разбирам че дълго няма да изкарам на втората работа, но съм толкова уплашена, че ...вече си мисля, че нарочно изчаква и не си търси нищо само за да ми покаже колко сме зле финансово и как не е момента за дете, та дано да размисля...Може би да е грехота, че така мисля, но... няма да се предам,искам това дете и ще се боря със или без него.

gwendoline, това също е напълно нормално. Мъжете не са като жените да обичат да хленчат, да се оплакват и т.н. Те обичат да контролират нещата и като стане нещо такова - положение в което не са пълноценни им става толкова криво, че предпочитат да скрият истинските си чуства, а покрай тях и себе си 
Моя понякога изпада в такива ... депресии.  Мълчи и гледа на някъде. В началото се опитвах да го заговоря и след като го натисна, не само че не споделя претесненията си, ами и започва да си измисля как да ме обвини мен...  След известно време, като усетя че е в такова настроение просто не говоря с него и след време пак се обичаме.
На мъжете им е много трудно да признаят, че нещо не им върви. Те са щастливи като имат достатъчно пари за любимата си.
Така че моя съвет в този случай е просто му дай време да си намери работа и да си стъпи на крака. И най-вече не го карай да говори за това. Бъди до него и му повтаряй че вярваш в него и че той ще се справи, но не като че му натякваш че е зле.
Успех с твоя любим и не забравяй че в теб има едно човече, което има нужда ти да си спокойна.

Честито за бебо!!! Пожелавам ти лека бременност и един прекрасен малък човек след 9 месеца!!!
И добре дошла на земята, далеч от холивудските измишльотини. Та аз самата му търтих един рев като разбрах, че съм бременна, а как да не се шокира бъдещия татко. Колкото до липсата на работа кака смяташ, че ще се стресне да си търси друга след като ти се разпъваш на още една работа и спомагаш да свържете 2-та края. Просто се отказваш от сервитьорството и му заявяваш, че не можеш да се справиш и на двете места. Като опре ножа до кокъла в края на месеца, когато дойдат сметките, да видиш как бързо ще се мобилизира. Не е нужно да се правиш на всеможеща, още повече предвид новото ти състояние.

Не се притеснявай! Аз също съм по-емоционална, докато таткото е по-рационален. Аз усетих гордостта му по начина по който се хвалеше на прятелите си, че са ми открили втори пулс. И мен не са ме носили на ръце, като по филмите, но не съм го и очаквала.
А после, когато го види и го усети ще се почувства горд, сигурна съм.
Дай му време да се адаптира. Все пак на теб природата ти е дала една дължина преднина, ти си създадена за това, а и хормоните ти са в бойна готовност.

Въобще не се притеснявай! Както са ти казали и преди мен, мъжете не винаги реагират като нас, а и е съвсем нормално да са изплашени. Когато забременях за първи път и моя съпруг не реагира като по филмите, и аз очаквах, че ще ме вдигне, ще ме разцелува, а той само каза: "не е лошо, значи, вече да се оженим. Не искам детето ми да няма истинско семейство.", и толкова... И аз бая си поплаках, тогава, още повече, че не бях сигурна дали го искам и дали съм готова да имам дете, а виж ни сега! Имаме прекрасно момиченце, което обожаваме. Обичаме се повече от всякога и очакваме второто си бебе!

За мен пък реакцията му не е нормална и аз бих го направила луд И нашия татко от шока не знаеше как да реагира първите 5сек,а и беше на работа..съобщих му го по тел Ама,едва затворих и получих смс,че са му се насълзили очите от радост:)

Та мислълта ми е,че  е трябвало да се освести после...какво е това хладнокръвие

Ох,съжалявам,чак сега прочетох последното написано от gwendoline
Как може да не го стимулира мисълта за детенцето му????Не искам да коментирам