аз пък не виждам драма тук. за мен това е перфектното положение. горе-долу така сме с моя мъж - половин месец заедно, половината той - в атина, аз в софия. никой от двама ни няма да си зареже хубавата работа и си ми харесва така. хем не си омръзваме, хем сме си все влюбени, засега нямам намерение да променя нещата, не разбирам защо трябва да сте нон-стоп заедно, все пак човек има нужда и от време за себе си. когато се пенсионираме, ще се кротнем. не вярвам, че е по-добре заедно винаги, но без пари. а и вие сте толкова близо, 3 часа път с кола, нищо не е.
Перфектно, ако нямате деца или имате баби на разположение! Обаче как се гледат деца и къща сама? Да не говорим, че децата имат нужда от двамата си родители всеки ден, а не от съботно-неделен татко.
Колкото до авторката, не знае дали я боли или я сърби. Събираш багаже и отиваш при мъжа си, щом той е в по-добро положение. Ама, страх те било, че ще напуснеш всичко познато и родно! Така е, трябва да избираш, още повече, че вече доста ти се размиват понятията и желанията. Ще се справиш! Няма да е лесно да си далеч от познатото и по-безопасното, но се оцелява!
и бла бла простотии... Но след като въпросното семейство не е наясно какво иска и как вижда бъдещето, май само си зацикляме на едно място с нашите разсъждения.
Съседката ми има мъж тираджия и доста добре се справя момичето. Той праща парички, а ти ги харчи с любовника си. Ама нали всичко е в името на семейството 
много освежаващо! 
няма смисъл от излишни дискусии, ..."разни хора,разни идеали". 
, не се интересуват от децата или от това как ти е минал деня , чакат си вечерята и после захъркват сладко пред телевизора
