Моята дилема...

Хора, направете си труда да изчетете малко по-напред темата. Авторката си е взела решение да не се мести никъде. Просто се включи друга дама с подобен проблем... Вече става дума за местене в Търново 

Първо - работата ти не е толкова добра, след като се налага мъжът ти да пътува, за да печели пари.

Второ - твоите любовни страдания не са толкова важни, колкото фактът, че детето ти живее повечето време без баща си.

Иначе щом си решила да не сменяш сатуквото - успех! Ти си знаеш най-добре.

  Искаш ли да си сменим рботите, и моята е хубава..))

С една дума - да остави ли питомното, за да гони дивото?
Този път, по изключение, мнението ми е - стой си при питомното! Описната ситуация изобщо не е толкова лоша. Половината време сте заедно, другата половина я посвети на себе си и детето. Сега е момента да отделиш време за самоосъвършенстване, за хобито си, да научиш нещо ново. 

хаха ... не че е смешно но преди години бяхме на посещение във В. Търново и след няколко часа дискотечки и т.н. усъмнахме на една спирка и там двама младежи със същата дилема, цитирам дословно "е кой ще ти даде тука в Търново 200лв. заплата" от тогава няма компромис по въпроса София или Варна

Напълно те разбирам и знам ,че ти е много трудно.Ние сме в абсолютно същото положение от около 3години,даже понякога остава да работи и в събота.Нашето дете е на близо 4 годинки.Успокоявам се че можеше да е в чужбина и да се виждаме още по-редко така че дните ,в които сте заедно гледайте да си изкарвате чудесно все пак той нали заради вас е там.Ще свикнеш не се тревожи излишно 

Мила, намирам се в подобно положение като твоето, разликата е в това, че не сме женени и нямаме деца. Работното време на  моя  бъдещ съпруг ( правим планове за семейство ) е следното : една седмица работи, една седмица почива. Работи в Ловеч, а живеем в София. Когато е на работа не се виждаме по цяла седмица. В началото ми беше доста трудна да свикна със ситуацията, но с течение на времето осъзнах, че не съм права да  се сърдя за отсъствито му. Това е начина да постигнем мечтите си за собствено жилище. Когато отсъства се отдавам на спорт, записах се на Тае бо, срещам се с приятелки, и така времето минава по-бързо.

  Изпратих мъжът  си на път и ми е скучно. Времето в Търново е ужасно и реших да си побутна темата, за да събера други мнения относно  това, че не всяка вечер "заспивам до любимия " с цената на това  да изкарва повече пари за семейството!

За съжаление, си много права.
И пак за съжаление-Варна отстъпва сериозно на София по запати, но не и по цени.И това са ми впечатления не само от теми, а от личен сблъсък с  реалността там.

      Не си ли мислила за вариант да отидеш да живееш в Ловеч, били сме там на уикенд стори ми се много хубав и спокоен град. Нямате все още и детенце, или така ти е по добре, аз май посвикнах, но си е доста гадно макар че така сме финансово независими и си позволяваме доста неща.

Здрасти, Мими! Явно не работиш много, щом ти е скучно. И определено нямаш идеи какво да правиш с времето си, макар да знаеш, че то е богатство. Мисля, че в твоето положение човек не може да издържи дълго. Мисля, че е много изтощително психически 4 дена да си "самотна майка", 3 дена да си омъжена щастливо. Непрекъснато очакване, тежка адаптация ту към едното, ту към другото положение. Мисля, че трябва да си избереш или да си омъжена, или да си сама - просто няма да изкараш дълго така. Първата ми забележка е, че не бива да слушаш "разума". Щото може да се окаже, че това е разума на майка ти, или татко ти, или някоя приятелка, все хора, които НЕ СА на твоето място. Слушай сърцета си - може би то ти подсказва отговора? Относно страховете ти от София бих се опитала да те утеша, че това положение няма да е вечно, а само за някакъв период от живота - 6 месеца, 2 години или нещо такова. Ситуацията с работата се променя, бизнесът е динамично нещо - не седи на едно място. София, от друга страна, си е просто един град с повече хора. В него живеят и жени, и мъже, някои от тях ще се радват да си намерат нова приятелка в твое лице. Ще бъдеш по-щастлива в кожата си, ако си намериш работа, която да те увлича, така че да забравяш всичко друго. Не мисля, че работата ти в Търново е такава. Освен това в Сф ще научиш много неща и за себе си, и за другите хора - животът тук е интензивен, ако работиш, направо няма време за реване. Твоите страхове са твоят най-голям тормоз. Някъде беше написала, че ти е мъчно, защото виждаш по улицата семейни двойки, които се разхождат, направи ми силно впечатление. Честно казано, ако дойдеш в Сф, ще се разхождаш от 1 до 3 пъти в месеца, при това съчетавайки разходката с някоя и друга задачка. Ще скиташ обаче всеки ден сама и с детето и ще видиш, че това е обичайното градско поведение. Когато си в състояние да си изпиеш сама кафето в кафене, ще си наистина пълноценен човек и в своите, и в чуждите очи. Макар че аз ти пожелавам не само нова работа, но и нови приятели.

 Ще скиташ обаче всеки ден сама и с детето ... Penkailieva, Това е едно от нещата , което ме задържа в Търново, мъжът ми работи по 12 - 14 часа и в момента има осигурено място за нощувка. Ако ние заминем с детето пак ще сме сами вереч и в някоя панелка под наем и пак ще сме сами вечерите и дъщеря ни ще заспива преди да е видяла татко си... Това ми е най трудно да не разбия спокойствието на детето!

Ехх това Търново и моят мъж е там, а аз съм в София и правя опити да се преместя там..но се сблъсквам с едни хора, които (поне на мен така ми се стори) ме гледат странно и ми се чудят как така искам да се преместя там, стори ми се че са доста затворени от към нови хора или поне такива които идват от София ...показват едно студено отношение...незнам на какво се дължи това..и все си мисля че ако станат нещата да се преместя как ще ме приемат....Не искам да се настройвам, че хората са студени и трудно приемат нови индивиди.Вие как мислите сблъсквали ли сте се с това ?