Правилно са ти го казали - наплачи се. Не подтискай чувствата в себе си. А как да се лекуваш - мисли за бъдещето. Много жени са преживели спонтанен аборт, а впоследствие са имали напълно здрави и прекрасни деца. Природата си знае работата.
- Публикувана: 1 авг. 2009, 01:08 ч.
- Последно мнение: 28 авг. 2009, 00:33 ч.
Моля за съвет!
Когато нахлуят черни мисли в главата ти ,опитай да ги сравниш с преминаващите влакове на една гара , а ти си там на гарата като един наблюдател те минават покрай теб и заминават , тази аналогия или визуализация действа, от личен опит ти го казвам ,и не съм го измислила аз 
Болката избледнява с времето ,гледай напред не се връщай назад -това няма да ти помогне
Болката избледнява с времето ,гледай напред не се връщай назад -това няма да ти помогне
ФЕН, къде четеш това? Любопитно е.
Първо-съжалявам за загубата ти.
Второ-нямаш никакъв проблем със следващо забременяване и това трябва да ти е основната мисъл. Не се съсредоточавай в миналото, а в представи за бъдещето, които обезателно трябва да са оптимистични. Каквото си мислиш, това ти се случва.
Трето(ако това може да ти помогне) - мисловно възприемане на спонтанния аборт, само не го възприемай буквално за себе си. Виждаш, че има много жени,значи е нещо нормално: Природата знае и следва своите закони. Когато един плод не е готов за живот, тя го отхвърля, за да даде място за нов. Живей като преди забременяването, за да създадеш условия за следващото. Колкото по-бързо възприемеш спонтанния аборт за нещо нормално, толкова по-бързо ще го забравиш. Сигурна съм, че те чакат много щастливи майчински трепети
Второ-нямаш никакъв проблем със следващо забременяване и това трябва да ти е основната мисъл. Не се съсредоточавай в миналото, а в представи за бъдещето, които обезателно трябва да са оптимистични. Каквото си мислиш, това ти се случва.
Трето(ако това може да ти помогне) - мисловно възприемане на спонтанния аборт, само не го възприемай буквално за себе си. Виждаш, че има много жени,значи е нещо нормално: Природата знае и следва своите закони. Когато един плод не е готов за живот, тя го отхвърля, за да даде място за нов. Живей като преди забременяването, за да създадеш условия за следващото. Колкото по-бързо възприемеш спонтанния аборт за нещо нормално, толкова по-бързо ще го забравиш. Сигурна съм, че те чакат много щастливи майчински трепети
ФЕН, къде четеш това? Любопитно е.
Ако ти трябват, май имам някои. Искаш ли ги?
Много добре разбирам какво ти е от личен опит 
. Знам много добре колко ти е тежко. Няма да те лъжа, че болката ще отмине веднага, но постепенно с времето намалява. Аз лично въпреки, че имах болнични и не бях много готова физически се върнах на работа, за да съм сред хора. Така се отвличах от тежките мисли. Много е важно семейството да те разбира и подкрепя в този момент, намери нещо, което да те разсейва и да не мислиш- някакво хоби, четене на книги, слушане на музика.При мен най-гадното беше, че 2 г. преди това правехме опити да забременея и когато успяхме и бях толкова щастлива сде случи това .Имах много страхове за следващото забременяване, но нямаше проблем.
. Знам много добре колко ти е тежко. Няма да те лъжа, че болката ще отмине веднага, но постепенно с времето намалява. Аз лично въпреки, че имах болнични и не бях много готова физически се върнах на работа, за да съм сред хора. Така се отвличах от тежките мисли. Много е важно семейството да те разбира и подкрепя в този момент, намери нещо, което да те разсейва и да не мислиш- някакво хоби, четене на книги, слушане на музика.При мен най-гадното беше, че 2 г. преди това правехме опити да забременея и когато успяхме и бях толкова щастлива сде случи това .Имах много страхове за следващото забременяване, но нямаше проблем.
Случвало ми е е,знам какво е и то след 2 здрави,родени деца..Сънувах го дълго време.Една лекарка ми обясни,че често спонтанния аборт е един вид защита на природата от дефект-значи нещо на плода не е било както трябва,не е било писано..Не тъгувай излишно и не се съсредоточавай в следващата бременност-тя просто ще дойде.
Първата ми бременост завърши със спонтанен аборт в шестия месец. Разбирам прекрасно как се чувстваш. 
При мен агонията и разкъсващата мъка продължиха около 8 месеца, до момента, в който забременях повторно. Като с магическа пръчка изчезнаха всички кошмари, всичките страхове и безнадеждност. Е, остана ми притесненията, какво ще се случи вторият път, но те са нещо нормално. Надживява се, наистина времето лекува. Сега имам две здрави и хубави момиченца и изобщо не се връщам назад в мислите си. Казвам си, че така е било писано да стане и че нищо не е зависело от мен.
За мен работещата формула беше нова бременост, на принципа клин, клин избива.
При мен агонията и разкъсващата мъка продължиха около 8 месеца, до момента, в който забременях повторно. Като с магическа пръчка изчезнаха всички кошмари, всичките страхове и безнадеждност. Е, остана ми притесненията, какво ще се случи вторият път, но те са нещо нормално. Надживява се, наистина времето лекува. Сега имам две здрави и хубави момиченца и изобщо не се връщам назад в мислите си. Казвам си, че така е било писано да стане и че нищо не е зависело от мен.
За мен работещата формула беше нова бременост, на принципа клин, клин избива.
мила, говори със съпруга си..не се затваряй в себе си. Не изживявай сама болката си. Това , че споделяш с други е добро, но най голямата ти опора е до теб. И на него му е трудно сигурна съм, но вие сте заедно и това е най-важно. Общата болка може да ви направи много силни и сплотени. От опит говоря. В Библията пише ; " Не всичко е добро, но всичко съдейства за добро". На този етап сигурно ти е много трудно да го приемеш, но е факт-една чаша винаги е наполовин пълна и наполовин празна. Прегръщам те и се моля за теб -да бъдете много силни и да продължите с надежда напред. Целувки : Ирена
празна. Прегръщам те и се моля за теб -да бъдете много силни и да продължите с надежда напред. Целувки : Ирена Здравейте!Съжалявам за отчаяния тон,обаче явно не мога да се съвзема.Преживях спонтанен аборт преди известно време,знам,че се случва,знам,че не е кой знае какво,но...просто ми е тежко все още.Общо взето гледам да не натоварвам никого,освен мъжа ми,който чува нощем, когато плача и така разбира,че още не съм се възстановила.Опитвам се да съм силна и през деня се смея доста ,за пред хората съм си като преди,но вътрешно явно не е така. Кажете,ще премине ли с времето болката,знам,че сме млади и ще пробваме пак,но...Натрупаха ми се и още доста неприятности за много кратко време и от стреса ме избива на физически болежки.
Имах нужда просто някой да ме изслуша,макар и анонимно.Приемам всякакви съвети.
Имах нужда просто някой да ме изслуша,макар и анонимно.Приемам всякакви съвети.
Здрасти миличка не се притеснявай аз преживях същото, преди 6 месеца и също като теб се бях отчаяла,бях се отказала от живота 
все пак толкова си исках бебчето,и все още ми е тежко и на мен постоянно ми повтарят че ще си направим ново, че живота продължава но бях прекаленно отчаяна ..6 месеца по късно тоест вчера разбрахче съм бременна това сякаш разби черния облак над главата ми и ме озари със нечовешко щастие,така че само 1 ще ти кажа горе главата и действайте със бебе-правенето .