Моля за съвет!

  • 2 069
  • 25
  •   1
Отговори
Здравейте!Съжалявам за отчаяния тон,обаче явно не мога да се съвзема.Преживях спонтанен аборт преди известно време,знам,че се случва,знам,че не е кой знае какво,но...просто ми е тежко все още.Общо взето гледам да не натоварвам никого,освен мъжа ми,който чува нощем, когато плача и така разбира,че още не съм се възстановила.Опитвам се да съм силна и през деня се смея доста ,за пред хората съм си като преди,но вътрешно явно не е така. Кажете,ще премине ли с времето болката,знам,че сме млади и ще пробваме пак,но...Натрупаха ми се и още доста неприятности за много кратко време и от стреса ме избива на физически болежки.
Имах нужда просто някой да ме изслуша,макар и анонимно.Приемам всякакви съвети.

# 1
  • Мнения: 11 382
Нормално е да се чувстваш така  Hug Hug
Освен психологическата травма, на организма му трябва да се съвземе, а и хормоните да утихнат.
Грижи се за себе си сякаш си болна т.е поглези се, почини си, полежи си, поугаждай си. Потъжи като така се чувстваш, но знай, че времето ще те излекува. А след половин година сигурно ще си пак бременна  Hug  bouquet

# 2
Много ти благодаря,че ми отговори.Все си повтарям,че трябва да съм силна.Все си мисля,че другите жени го преживяват по-лесно.Чак почнах да се чудя дали не трябва да ида на психолог.Мъча се да се разсейвам доколкото е възможно,излизам с приятелки,не съм се затворила в къщи,обаче стане ли късно през нощта и сън не ме хваща.А мъжа ми и той не знае какво да ме прави вече.Гледа да съм физически добре,много е зает с работа,пък си мисля,че и той не го е преживял,но заради мен е силен.

# 3
  • Мнения: 25 672
Ще ти мине. Времето, слава богу, лекува всичко.
Моят съвет е да започнеш да гледаш напред. Мисли не за миналата, а за предстоящата ти бременност. Чети книги за бременността, планирай какво ще правиш тогава...
Иначе отстрани изглежда лесно, но не си мисли, че другите жени не го преживяват всяка по свой начин или че ти си единствената, която плаче нощем.
Ще се оправиш. Лека и безпроблемна бременност ти желая!  Grinning

# 4
всички се чустват така след спонтанен аборт
реви колкото си искаш, ГОВОРИ за това с мъжа си и близките си когато усетиш че имаш нужда да изкажеш мъката си
не задържай нищо в себе си
отпусни се
и прави планове за бъдещето

# 5
  • Мнения: 15 619
Ще поутихне болката. Пак ще имаш бебе, не се съмнявай, че те чакат приятни моменти на очакване...  spoko
Когато ми се случи, бях съсипана.
Преплитаха се в мен и болката по изгубеното, и надеждата за бъдещето бебче. Постепенно второто избуя.
Пожелавам ти го от сърце.

# 6
  • Мнения: 11 382
Съни, при загуба и тъга е добре да се говори с близки и приятели. С приятелките си не споделяш ли? Трябва да "излееш" емоцията. Говори, сподели - съчувствието и подкрепата на близките ти ще ти помогне.
Ако не искаш приятелите ти да разберат - защо не опиташ да напишеш тук какво чувстваш. Трябва  тази негативна енергия да излезе, за да продължиш напред.

# 7
  • Мнения: 4 965
Ако искаш, пиши в "Родители, преживели загуба" - там наистина ще намериш момичета, които са преживели същото и ще можеш спокойно да споделиш всичките си мисли, мъка, емоции. Вярвай ми, болката остава, но с времето нещата се променят - не забравяш, но продължаваш напред. И това е най-важното.
Оставиш ли се на болката, тя те разрушава.
И далеч не си единствената, която преживява тежко нещата /няма майка, която да преживява лесно загубата на рожбата си/ - просто в подобен момент човек се чувства сам, защото хората не искат да говорят за чуждата болка и се опитват да те предпазят, вярвайки, че едва ли не ще забравиш, ако не говориш. Емоцията трябва да излезе извън теб. Peace

# 8
  • Мнения: 2 401
Това е може би единственото нещо, което времето не лекува.  Ако имаш нужда да говориш за това - говори. Ако не - не говори, но не се затваряй в къщи, намери си  някакво поглъщащо занимание, гледай напред.  Действай за нова бременност, мисли си за нея, чети, планирай, както казва Сийка. 

# 9
  • Мнения: 620
Болката ще отшуми с времето,но спомена няма да се заличи.
Намери подходящите хора,с които можеш да споделиш и гледай напред.
Не позволявай тъгата да се превърне в натрапчива мисъл.Не бързай с нова бременност на всяка цена за да докажеш на себе си,че не всичко е изгубено или като заместител.Бъди сигурна,че си готова.
Живот и здраве като очакваш рожбичка,нещата ще се обагрят в други нюанси.Желаят ти го най-искренно  bouquet

# 10
Мерси,на всички ,които ми писаха.
the Дорис,имам само една най-добра приятелка,но тя в момента не е в България,пък и дори когато беше тук,като че ли не ме разбираше достатъчно.За останалите ми уж приятелки-колежки ,с които ходим само на кафе няма какво и да говоря.За тях тия неща са далечни,градят си кариера и т.н.Не искам да ме съжаляват...Единственото място,на което знам,че ще ме разбере някой,е тук.
А толкова много го исках това бебе,мислех,че е дошъл моментът...
Азаф,в "Родители, преживели загуба" влизам за малко и се отказвам.Като видя ,че на някой му се е случило и втори или трети път същото нещо или по-лошо и ми се свива сърцето.

# 11
  • Мнения: 4
vsi4ko 6te mine ta ti si o6te mlada jivota e pred teb imam priqtelka koqto sa6to kato teb na pravi abort(spontanen) dni sled kato se omaji znam kak go prejivq znam kak pred horata ysmivkata ne pada6e ot liceto i kak otgovarq6e na vs s otgovora taka e pisano.No kogato ostavah me sami zapo4va6e da pla4e izma4va6e se mn kogato moq sin q pogledne6e i kaje6e "leli"vijdah kak o4ite i se palneha sas salzi strada6e taka kakto ti.NO znae6 mila sega e devetiq mesec i 4aka me vseki moment malkiq geroi tq e ve4e dr 4ovek 6taslivae iiskam da ti kaja 4e tq zabremenq samo 6est meseca sled slu4kata s aborta taka 4e ne gubi vqra znam 4e skoro i na teb 6te ti 4estitq rojbi4kata.ne se ot4aivai sveta ne svar6va mila ne misli za minaloto misli za tova 4e trqbva da zabremenee6 otnovo .kasmet ne se ot4aivai.

# 12
  • Мнения: 411
направих спонтанен аборт след като ве4е имах сина ми,плаках много а оЩе пове4е като ми казаха 4е вероятността да забременея пак е много малка поради разкъсвания които били останали от първото раждане,ве4е бях с втория си съпруг и толкова много ме4таех за наШе дете.
оЩе в мига в който се запознахме си пожелах дъЩери4ка,която да прили4а на него(може би заЩото ве4е имах мом4енце)
старите хора казват 4е след всяко зло идва добро.
е...лекаря не позна веднага на следваЩия месец забременях и се сбъдна ме4тата ми.
сега освен сина имам и прекрасно моми4енце,което прили4а на тати.
съдба,така било писано.
когато дойде твойто сладко беб4е ,Ще ти олекне и Ще бъдеШ Щастлива.
успех. вси4ко,Ще отмине.
не се притеснявай не си единствена и според мен няма нуйда да си губиШ времето по психолози.
намери си някое хоби и докато се усетиШ Ще си ве4е МАМА

# 13
Много сте мили,момичета!Благодаря ви от сърце за искрените думи-много ме трогнахте...Не че съм си мислела,че само аз го преживявам тежко,но в една друга тема повечето момичета са доста силни(или поне оставят такова впечатление),та мислех,че само аз излишно драматизирам и едва ли не вече ми се виждаше ненормално да тъгувам за това. Понеже не бях в напреднал стадий и всички ми казват-Живей си живота! Как да си го живея,като нищо  не ми е интересно и всичко ми се вижда без смисъл.
Може би сте прави,ще гледам напред и ще се надявам следващия опит да е успешен!Наистина сте ми полезни Hug

# 14
  • Мнения: 3 641
Съни, знам как се чувстваш. Повярвай, всичк още бъде наред и скоро ще гушкаш твоето сладко бебче. Сам отрябва малко търпение.Аз първите дни не исках да виждам никой, но разбрах ,че сам о юе си навредя така.Закътах някъде болката в сърцето си и продължих напред. Стискам плаци Heart Eyes Heart Eyes

Общи условия

Активация на акаунт