До мамите забременели непланирано !

ами...аз бях доста болна...хванах май свински грип или нещо подобно ноември....последните дни от ОвУлаЦията ми явно съм забременяла...приятеля ми ме пази:) но не сме сигурни как е станало...лекарят ми каза че ако съм имала висока температура....това допълнително е подпомогнало зачеването:)съдба:)

ami...az bqh dosta bolna...hvanah mai svinski grip ili ne6to podobno noemvri....poslednite dni ot uvolaziqta mi qvno sum zabremenqla...priqtelq mi me pazi:) no ne sme sigurni kak e stanalo...lekarqt mi kaza 4e ako sum imala visoka temperatura....tova dopulnitelno e podpomognalo za4evaneto:)sudba:))

--------------
Пишете на кирилица.

Да,аз.

Най-несигурният метод е календарният, т.е. само по време на овулацията и малко преди нея (пише на много места кои са рисковите дни и как се смятат) се пазите по някакъв начин, а през останалото време - не. Ако и съчетаете календарния метод с пазене по време на овулация чрез метода на прекъснатия полов акт, съвсем става несигурно. Та ако искаш да е несигурно, адвокатствай за тези методи  .

Бебето трябва да е желано и от двете страни ......Изчакай и половинкатa ти да бъде готов за това.

УЖ случайно ми звучи някак си кофти.

Оооо, съвсем не смятам да се получава "случайно", напротив- за мен няма по- голямо щастие от това да виждам желанието в очите на мъжа до себе си и детето да бъде направено с любов и желание и от двете страни. С моя мъж продължаваме да говорим по темата и за момента сме на варианта "след 1 година". Той искаше да отложим поне две- три годни, аз искам веднага и в крайна сметка се спряхме по средата  (пък и по мед. причини не може да стане по- рано- имам доказана липса на ову и сега съм в процес на лечение). Въпросите, които задавам са наистина от чисто любопитство.    Благодаря на всички, които споделиха опита и мнението си   

Ами ние също не сме планирали беба.Просто един месец решихме, че повече няма да се пазим апък бебето когато стане тогава.Та работата стана за 1 месец 

При нас също бебка не беше планирана.Предпазвахме се с прекъсване,а месеца в който забременях "мама" реши,че овулацията й е минала и нищо няма да стане  (беше седмица преди новия цикъл)....  да ама не
та при мен май са грешни сметки...е с нетърпение чакам "грешната ми сметчица" май месец, таткото също. 

Оххх, и аз съм в сходна ситуация на твоята. Но аз искам той наистина да го поиска - той и в момента казва, че го иска, но засега нищо не прави по въпроса. Единственият довод, който ми даде е да сме изчакали малко да ми се съберат достатъчно месеци работа, за да мога да получавам високо майчинство (т.к. имам 6 месеца дупка между 2 работи). Това го приемам и аз като довод, защото бих искала да ми е спокойно поне от финансова гледна точка 1 година докато си гледам детето.
И въпреки това тооооооолкова силно се надявам да стане случайно!!         Ние също се пазим по метода на прекъсването, който както забелязвам е един от най-несигурните, та има някаква надежда.
И аз не искам да чакам повече...почти 2 години отлагам вече, а го желая все по-силно и по-силно.
Успех и пиши като има развитие!!   

И не - не бих направила аборт каквито и да са обстоятелствата.

Sunny 777 даже и аз бях в подобна ситуация..даже много подобна.тъкмо се чудех как да забременея невинно моя мъж обаче му беше мечта да има деца,но се страхуваше.просто не беше сигурен така лесно да се метне (ние не сме от кой знае колко време заедно,като вас де) и предпочиташе просто да почакаме,но не три години,а да кажем една.ама и финансовото ни състояние леко не беше лошо да си подобрим преди това,но аз сметнах,че ще се оправим и исках. пазехме се с прекъснат полов акт и един прекрасен ден природата малко ми помогна де той се изпусна.незнам колк ое вярно и колко е бил сигурен,но каза,че се е изпуснал още по време на акта,а аз накрая,когато трябваше да се отдръпна просто седнах още по/здраво отгоре (сори за детайлите,но ...ти нали искаш точно да знаеш) и точно пък в този щастлив момент съм била в овулация.честно казано не ми се вярваше да стане нещо и останах искрено учудена и ударена като с мокър парцал,като си видях теста.той също.даже в началото видях голям страх в очите му...бързаше между двете си работи и трябваше да излезе.само ми каза,че сега неможе да ми даде окончателен отговор и аз помислих,че ще иска аборт,но...след три дена ми предложи брак и от тогава сме на седмото небе. сега с всеки изминал ден все повече се радва,говори на корема ми,купуваме колички,креватчета и всичко...абе сега светът се върти за него единствено около това бебе.даже той дори се и шегува с мен,че ще ми го върнел,като ми направел след раждането веднага още едно хахахахах (защото той си знае,че му дадох лек начален тласък)
според мен трябва да се прецени.някои мъже искат,но не им стиска обаче и ако прецениш,че твоя иначе би бил щастлив от факта и добър баща,както и реално няма да му го натрапиш тогава действай. и аз съм против натрапването.на мен ми се стори,че моя ще бъде щастлив и затова си позволих лекичко да рискувам.......защото ако пък се чака на мъжете...

п.с. големият ми син е от първият ми брак и беше планиран.

И моята бременност не беше точно по план. Месец преди да забременея мъжа ми заговори за бебе, но аз не се чувствах готова. Пък и момента не ми се струваше подходящ (той е студент) и си е трудничко. Аз бях твърдо убедена че от раз няма да стане (някакво вътрешно чувството имах), но си направих сметката без кръчмаря дето се казва само веднъж не се пазихме и явно уцелихме момента. По празниците около Коледа ми беше доста натоварено в работата пък и гости имахме и така и не забелязах закъснението. Колежката ми ме подсети (датите ни горе-долу съвпадаха) ама не ми се вярваше да е станало въпреки всичко си направих тест и видях  Таткото беше на седмото небе от щастие, а като видяхме две сърчица на ехографа щастието ни беше огромно. Сега се радвам че сбъднах мечтата на мъжо за две деца (толкова искаше), защото на мен ми забраниха (лекари) да забременявам отново а дори да стане риска за мен е огромен. Ако стане пак така непланирано ще е аборт 

и двете ми дечица за "изненада"  ,баткото стана 3 дни след цикъл а малката на пияна глава 

Втората ми бременност бене непланирана. Когато седнахме даго обсъдим какво да правим, аз реших:"Щом ще се мъча, поне да дам живот"! Този живот сега е 17 годишен и с всеки ден все повече радости ми носи...

аз принципно съм на мнение,че дори и НЕпланираното е планирано,ама от по/висши сили.като знам,че деня е само един в месеца и зависи от толкова много други обстоятелства,а като чета пък форума на зачатие с толкова проблеми около забременяването ми се струва цяло чудо да се забременее,като нас...

Alabala Ƹ̵̡Ӝ̵̨̄Ʒ ето природата (господ) си знае работата честити две сърчица...аз също исках сега да съм с близнаци (знаех,че моя мъж отпецне ли ще иска и второ),за да не съм бременна и още един (трети) път,ама.....

mimi135 хайде време ти е за още един живот

Това сега какво беше??? Аз мисля, че трябва да живея със нагласата след някоя и друга година внучета да чакам, а то... било ми време... Ма знае ли човек???  

mimi135 да бе да...внучета я се стегни! бъди модерна хахахах. аз също имам доста разлика между моите.големия ми син е на 12 кажи/речи,обаче не това е всичко. мама роди малкия ми брат след като аз родих синът ми и имаме точно 20 години разлика с него.сега е на 10 години....абе изобщо познавам много хора,които са направили това #упражнение#..даже мъжът ми има много по/малък брат от него и гледам...обичат си се и се търсят.аз самата съм решила да си родя още едно изтърсаче (ако мога де) някъде като преваля 35 год. ...мислех към 40,ама моя мъж нещо изрази недоволство и взехме компромисното решение да е на 35 ....да ме подмлади малко оптически,че нали се сещаш,че като водиш малко детенце и изглеждаш някакси по/млада