Кога родителите изпускат юздите на децата си?

Така здравейте,аз съм момиче на 15 години и реших да пиша в темата,защото сметнах за добре,че решението за проблема,който изпитвате вие родителите в 21 век само един истински тинейджър може да ви го даде Затова аз ще се смиля над вас и ще се опитам.  Тъй като пиша книга и там обсъждам ужасно много въпроси и теми и тъй като съм писала тема относно "Родители и деца" направо ще ви копирам окей? Дългичко е,но туковижте сте видяли нещо,което не забелязватъе принципно

Родителите....леле това ще си е дълга тема. Колко странни са хората. Тази нужда на 97% от населението да си направят поколение,което да обгиржат с любов и щастие,доказва,че може и да не сме толкова безчувствени егоисти. Да създадеш обаче нов живот и да поемеш отговорност за него не е хич лесно. Наистина родителите имат толкова много проблеми грижи и терзания по децата си,горките напълно съгласна съм,че трябва да имат респект и благодарност от това,което те сами са създали,но в същото време нямат право да се оплакват. И то никакво право. Има една поговорка “ каквато попара си направиш такава попара ще сърбаш”. Никой не ги е насилвал да правят секс без предпазни мерки,никой не ги е насилвал да задържат това,което първоначално са създали. Въпреки че аборта също е ужасно безотговорна постъпка,но по-добре аборт за това същество,отколкото цял мизерен живот,заради едното “не изваждане на време”,както казва баща ми. Аз съм на мнение,че когато човек иска дете,не трябва да мисли само за себе си,а и за него. Не просто да го роди,защото ей така в момента му се гледа бебе,а да му осигури най-доброто по силите му. Да създадеш нов живот на 20 години,докато още учиш и не си се установил/а самостоятелно е трудна и тежка задача и за самия човек и за неговото създание.
Затова съветвам,колкото се може повече хора първо да се установят добре социално,емоционално и физически след това да мислят как да създават поколение. Защото всеки еидн родител си мечтае неговото дете да е “по” и “най” от останалите. Но това до отвратително голям процент зависи от самите родители,от средата,в която се намират,от това,което им показват. Защото децата са толкова нежни и невинни създания,но големите понякога гипревръщат в чудовища,защото не осъзнават,че децата са като копирната машина. Подсъзнателно те копират всичко около средата и в нея,което се намира. Ако възрастните са едни лоши оригинали,демек не-добър пример за децата си,то тези деца ще правят още по-лоши копия. И какво се получава? Едно поколение с безброй недостатъци и проблеми,които родителите не могат да овладеят. Сега в 21 век,както всички знаем,огромен процент от тинейджърите пушат пият друсят се и козят /пушат трева/. Това става така,защото родителите изпускат децата си,точно когато трябва да ги хванат здраво и да им помогнат да се изправят. Да,децата трябва да бъдат също отговорни за своите постъпки и действия,защото в крайна сметка те се превръщат в хора,които един ден ще станат самостоятелни личности,ще правят това,което смятат за добре. Мама и тати няма да ги има ця живот да ти дават пари или да те съпътстват,колкото и да им се иска ти не трябва да го позволяваш в момента,в който имаш възможност да се справиш сам/а. Толкова е хубаво усещането,да направиш нещо сам,без помоща на друг,така се чувстваш по-силен и можещ. Колко по-хубаво е да изкарваш сам хляба си,отколкото да разчиташ на нечии други несигурни ръце.
Но родителите трябва да набият тези мисли на детето си още докато е малко. За да може едно дете да стане голям човек,трябва да му се говори като на такъв. Родителите не трябва да се страхуват,от това да научат детето си на нещо от по-рано,не трябва да се страхуват от диалог с него,защото диалога между родители и деца е изключително важен за развитието на малките. Не трябва,когато детето ти те попита за нещо по-интимно или нещо,което те поставя в дискомфорт ти да го забаламосваш,защото ако не го научи сега от теб,ще го научи после от друг,но този друг може да е някой негов връстник,който го е разбрал от друг негов връстник ,който пък дефакто нищо не е схванал и така става една какафония в главата на детето ти и то се чувства объркано и всъщност мисли си,че знае нещо...и да то знае нещо,но това нещо 99% от случаите е грешна заблуда. Лошо копие,на лош оригинал. Насилието вкъщи. В момента доста кампании за закрила на детето са се надигнали,с цел да намалят насилието у дома. Още от древни времена родителите са смятали боя за възпитателен метод. Метод,за който днес става ясно,че е неправилен и излишен. Ако върху малките деца бива налагано насилие то те биват подложени не просто на физически,но и на психически тормоз. Не боли толкова самия шамар,боли,че майка ти ти забива този шамар. Насилието поражда агресия в малките. Те трупат и трупат,защото налагането от по-голям е с ясен резултат и след време не издържат и трябва да излеят някъде тази агресия. Най-често това става в училище или навън ан улицата,където си играят. Побоищата между лапетата стават заради всевъзможни глупави причини. Децата се бият за такива глупости,за каквито родителите пребиват децата си. От рода на “окапал си масата,ставай няма да ядеш” “не си изчистила като хората с прахусмукачката,виж тук има игла и ти я забива в крака” “пак се прибираш мръсен “ –5 шамара и си переш дрехите сам. “бъркала си ми в гримовете” – бой,резултат от който главата ти е пукната,”яла си тайно хляб” – бой  с нож по ръцете. Направил си някоя беля,но не казваш страхуваш се да не те пребият,тогава майка ти идва и ти казва,да си признаеш,така ще получиш много по-малко отколкото ако не си признаеш. И в двата случая ще си набит. Престрашаваш се и казваш истината,резултат е въртене във въздуха,държейки те за косата. Всичко това бяха мои лични истински примери,но има още много и по-страшни. Само да не някой по-чувствителен да си каже “леле милата”,нищо ми няма чувствам се прекрасно,това е минало и аз не се срамувам от него,не ме е и грижа какво е било тогава,а какво е сега,освен това каквото ме е убивало ме е правило по-силна. Така е било,така е,така и ще бъде. Искам да подчертая,че физическата болка е нищо в сравнение с психическата. Боли много повече ако един родител каже на детето си “за нищо не ставаш” “провали ми целия живот” “същата/същия като баща/майка ти си!” “не мога да те гледам,отивай да си лягаш”- детето отива със хиляди сълзи в очите,сърцето му се къса ляга в леглото,плаче 30 минути моли се,майка му и баща му да му простят за белята,която е направилои да му кажат “обичам те”. След това детето заспива сладко и спи спокойно,защото се е наплакало. Събужда се и се надява случката от вчера да е била сън и техните да не му се сърдят. Отива в кухнята и среща отново злобните и ядосани погледи на родителите си. Е,скъпи родители как ви звучи това? Не мислите ли,че е малко жестоко подобно отношение с една такава малка душа? Какво толкова може да стори едно дете,че да бъде по този начин третирано? Замислете се много добре за отношението си към децата! И го оправете докато не е късно. А децата ,които биват третирани по този начин,не бива да крият от службите за закрила на деца. Не бива да се страхуват да получат правата си! Защото има кой да закриля тези деца! Малко са тези,които събират достатъчно сили,за да не паднат духом и да се справят сами с всичко. Малко са тези малки душички,които биха могли да издържат психически,затова ако ти читателю някога бъдеш свидетел на насилие вкъщи потърси някого за помощ,не си затваряй очите и устата точно когато е твой ред да се намесиш! Ще почувсташ облекчение и уледотворение,ако помогнеш на някого повярвай!
Хората принципно си казват – “а дай ся няма да се меся,че да не взема да си навлека неприятности”. Това е толкова гнусна и ужасна постъпка. Не го позволявайте,за да може ,когато вие изпаднете в беда да има кой да ви помогне.
А тези деца,които нямат късмета някой да им подаде ръка,не губете вяра,след всяко зло идва добро. За всеки влак си има пътници. Отново ще се повторя КАКВОТО ВИ УБИВА ВИ ПРАВИ СИЛНИ. Научете се да черпите сили от болката и мъката. Въпреки че децата трябва да бъдат научавани още от малки да се справят сами има моменти ,в които те падат духом,кривват от пътеката,избират за момента по-лясния и  по-вредния начин на развитие,точно в този момент родителите трябва отново да се намесят и да напомнят на детето някои правила и неща. Децата от друга страна трябва да проявяват разбиране към своите родители. От камък да си не би издържал всеки ден да ти мрънкат за глупости,”искам това” “искам онова” “нямам достатъчно джобни” “ква майка си ти” “оф да..бе да добре” “бе ти луд ли си да се прибера в 21 часа! Няма!” “ще правя квот си искам” “не ме интересува” “той е любовта на живота ми”. Ее тва ако си мисли някой,че забавно ХА! Родителите работят всеки ден за да осигурят всичко нужно на семейството работата е равно на умора и стрес,напрежение. Всичко това у дома не се отразява добре. И понякога вместо д асе тръшне,м и да блъскаме вратите вкъщи,задето нещо не са ни позволили можем да проявим елементарно разбиране. Ако ние разбираме родителите си и те ще разбират нас.
Не е чак толкова фатално ако някоя сутрин станем и им приготвим закуска,или пък минем с прахусмукачка и изхвърлим боклука. Малка но от сърце помощ .
В крайна сметка те какво ли не правят за нас,за да се чувстваме добре и да получваме всичко,което поискамена нас нищо няма да ни коства понякога да бъдем добри и не толквоа мързеливи. А и не е нужно да се налага да ги слушаме постоянно “учии учии защо имаш толкова слаби оценки ще ти забраня тва и онова и всичко”. Трябва да се научим когато правим нещо да го правим заради себе си,а не зщаото някой ни е казал. А и какво  толкова научаваш си и после правиш каквото искаш. 1 огромна грижа ще ти е изпаднала от тежест. Аз уча и изкарвам добри оценки заради себе си и защото аз държа на обучението си,а не защото нашите са ми казали,че трябва да уча ,достатъчно съм пораснала ,за да го осъзная и сама.

Искам да добавя нещо, точен тоговор на точния въпрос: "Кога родителите изпускат юздите"
Това е проблемът родители,не трябва и за миг да изпускате юздите на децата си Не говоря да ги наказвате и гораничавате постоянно,това само би довело до точно обратният ефект. Забраненият плод е най-вкусен. Пробвайте като просто разговаряте много често с децата си на всякакви теми,отговаряйте на въпросите му,интересувайте се дори и от баналните неща за вас,детето има нужда да споделя. На първо ямсто бъдете приятел на детето си след това родител . Но не го и разпускайте много,за да не си помисли,че може да ви конторлира и да прави каквото си иска.