В България наблюдавам една особеност. Така да се каже малките деца са добре гледани, обикновено относително възпитани, имат основните обноски, занимават се с разни кръжоци или други занимания като танци, спорт, рисуване и т.н. Един вид не се различават съществено от децата от западноевропейските държави на същата възраст. Изведнъж обаче идва сблъсъкът с българските тийнейджъри, които са груби, нахакани, пушат, пият, бият се, не почитат родителите си и другите възрастни, дрогират се. Могат да ти се нахвърлят с бой и ножове на улицата, защото си "гледал лошо". Не се прибират до късна доба и често родителите им ги прибират от районното полицейско управление сред поредното провинение. Къде се прекъсва нишката? Защо добре гледаното, много често от интелигентни и културни родители, малко дете се превръща в арогантен грубиян, който налита на бой и псува като стар каруцар? Защо изведнъж децата излизат от контрол? Някой има ли обяснение на този феномен? И как на запад успяват да предотвратят това?
- Публикувана: 30 юли 2009, 20:47 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2009, 20:41 ч.
Кога родителите изпускат юздите на децата си?
Не са го предотвратили "на запад". Примери: тийналкохолизмът в Англия е проблем №1 на младежта; Финландия и Швеция имат друсани тийнове - всеки трети се друса. Въпросът е как после ги вкарват в пътя! А отговорът - имат централно финансирани програми и отлични специалисти по ресоциализация.
Никак даже не са го предотвратили на запад. Тенденцията е глобална. Да, къса се връзката някъде. По-скоро, потепенно се губи. Бебето и малкото дете и родителите му имат някак си инстинктивна връзка помежду си. Колкото повече детето става независимо и самостоятелно, толкова по-трудно е да останеш силно свързан с него (като че ли). Естествено, аз нямам готов отговор какво трябва да се направи. Търся, чета какви идеи имат различни хора, които се занимават професионално с тези проблеми. Дано успея да налучкам пътя...
Отговорът се крие във въпроса. Децата трябва да се научат сами да държат юздите си, да са независими и да се обичат. Ако имат тези умения няма да имат желание да се самоунищожават подражавайки на други свои връстници. Погледни повечето теми в този форум свързани с възпитание и ще разбереш още- децата са възпитавани с насилие, агресия, манипулации, наричани с най- различни обидни думи, забраните, които се налагат не се обясняват и като цяло с децата се води война. Още повече родителите като пример за подражание не са в особено добра форма, притиснати от проблеми нерви, неувереност, със сбъркани модели за родител и дете, за мъж и жена. И накрая- свръхочаквания от децата, перфекционизъм, или пълна свобода, без никакви, абсолютно никакви ограничения. Има и още много различни причини, но най- лошата е, че се сещаме за тях, когато е късно. Ако повечето деца се възпитават в самостоятелно мислене, обич и себеуважение и виждат подобен пример у родителите ще си държат юздите и сами.
И не е вярно, че в другите страни са се справили с проблема. Но там се опитват да взимат сериозни мерки и да ги обвържат с цялостна стратегия. Тук се правят някакви хаотични опити, но шапка свалям на всички, които се занимават с проблемни деца безкористно и всеотдайно.
И не е вярно, че в другите страни са се справили с проблема. Но там се опитват да взимат сериозни мерки и да ги обвържат с цялостна стратегия. Тук се правят някакви хаотични опити, но шапка свалям на всички, които се занимават с проблемни деца безкористно и всеотдайно.
В България наблюдавам една особеност. Така да се каже малките деца са добре гледани, обикновено относително възпитани, имат основните обноски, занимават се с разни кръжоци или други занимания като танци, спорт, рисуване и т.н. Един вид не се различават съществено от децата от западноевропейските държави на същата възраст. Изведнъж обаче идва сблъсъкът с българските тийнейджъри, които са груби, нахакани, пушат, пият, бият се, не почитат родителите си и другите възрастни, дрогират се. Могат да ти се нахвърлят с бой и ножове на улицата, защото си "гледал лошо". Не се прибират до късна доба и често родителите им ги прибират от районното полицейско управление сред поредното провинение.
Струва ми се, че сравняваш две различни групи деца. Тези, които "са добре гледани" и се занимават с "кръжци и други занимания" са едната група и другата, които обаче даваш за пример, чак когато са тийнейджъри. Но дали са били като първата, когато са били по-малки?! Вероятно има преливане, но да приемаме, че всички, които са ходили по разни занимания, стават задължително част от втората група, не е сериозно. Има всякакви и не бих генерализирала така децата. Зависи и в кой район наблюдаваш съответните групи. Според мен нито масово като малки получават описаните от теб грижи, нито масово като пораснат са толкова заплашителни, че "могат да ти се нахвърлят с бой и ножове на улицата". Вероятно имаш конкретен пример и е по-добре да обсъждаме нещата конкретно.
В България наблюдавам една особеност.
........
Защо изведнъж децата излизат от контрол? Някой има ли обяснение на този феномен? И как на запад успяват да предотвратят това?
........
Защо изведнъж децата излизат от контрол? Някой има ли обяснение на този феномен? И как на запад успяват да предотвратят това?
А на теб кой ти каzа че на zапад това е предотвратено? Защо мислиш че това е особеност в България? Според мен проблемът е повсеместен и в никакъв случай "на zапад" не е поъмалък. Всеки ден се сблъсквам с невъzпитани и груби тинейджъри "на zапад" и не виждам да са с нещо по_добри от българските. В същото време децата на моите в приятели в България върху които имам блиzки наблюдения не са такива като описаните от тебе. Т.е. не опира до държава, а до раzлични социални прослойки в рамките на едно и също общество. Не zнам дали точно децата които са обгрижвани, получавали са много любов и внимание, били са насочвани към интелектуални zанимания стават асоциалнии тинейджъри. Сигурно и от тях има една малка част, но според мен основната група проблемни тинейджъри идва от друга социална група. Има много деца които са бити и обиждани от най_ранна детска въzраст, които никога не са получили внимание, не са водени по кръжоци и т.н. Струва ми се нормално ако са те били когато си бил беzzащитен, да биеш когато си достатъчно голям zа да можеш да го направиш. Такъв модел zа справяне с проблемите ти е zаложен.
И не на последно място е криzата на ценности, която обаче също е глобална и zасяга не само България. Когато те водят на кръжоци, не ставаш непременно добър човек. В съвременното общество състраданието към друго човешко същество не е ценност. Ценност са парите, обраzованието като път към тях, обществения статус. Но да си много обраzован не zначи че си добър човек. С една дума нишката се прекъсва някъде в училищната въzраст когато акцентът zапочне да пада върху успеваемостта на детето като самоцел.
Личи си, че авторката няма наблюдения върху тинейджъри от други страни. Тъй като имам известни наблюдения, ще кажа само - да се радваме, че българина е по-скоро индивидуалист и не обича да се организира и да се бори за колективни клаузи, че е и етнически толерантен... Защото ми настръхва косата като си представя какво би могло да се случи, ако ... ама хайде да не продължавам 
Мисля, че обяснението е в годините, когато са израснали тези деца. Сега, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО, има по-голямо спокойствие и родителите имат възможност за обърнат внимание и да водят децата на кръжоци и тям подобни. Имат и повече финансова възможност. Не казвам, че сме цъфнали и вързали, но като се чудиш как да купиш кило боб и се редиш на опашки за хляб с купони, някакси духовното и чисто човешкото внимание остават на страна. Сегашните тийнейджъри са родени в най-страшните години на прехода - мутрите, кризите, страхът, стресът.... Точно в първите години от живота им родителите са се опитвали повече да изхранят семейството и после да го обгрижват. Но нека не хвърляме камъни по тях - има ситуации, в които не може иначе.
Съгласна съм и че повечето пари и ходене по занимания не винаги решават проблема, но определено помагат.
Дано родените в по-добри времена да бъдат по-добри!
Но това пак зависи от нас.
Съгласна съм и че повечето пари и ходене по занимания не винаги решават проблема, но определено помагат.
Дано родените в по-добри времена да бъдат по-добри!
Но това пак зависи от нас. Юздите трябва да се отпускат бавно, плавно и постепенно. И през това време детето да се научи да мисли и да разсъждава само. Защото ние - родителите - не можем всяка една ситуация да предвидим...Но....можейки да мислят, те с по-голяма лекота ще преминават през проблемите.
Напълно съм съгласна
Като чели това е основното за да не се превърне свободата в свободия. Но тогава говорим за отпускане, а не изпускане на юздите. 
И не на последно място е криzата на ценности, която обаче също е глобална и zасяга не само България.
Не съм съгласна с авторката изобщо.
Нито малките са толкова добре възпитани, нито тийновете - толкова ужасни. Не знам откъде са и впечатленията, но са много повърхностни.
Но все пак и благодаря - умирам да чета и слушам изказвания по въпросите на отглеждането и възпитанието на деца от хора, които никога не са го правили. Голям майтап е!
Нито малките са толкова добре възпитани, нито тийновете - толкова ужасни. Не знам откъде са и впечатленията, но са много повърхностни.
Но все пак и благодаря - умирам да чета и слушам изказвания по въпросите на отглеждането и възпитанието на деца от хора, които никога не са го правили. Голям майтап е!
Как` Сийка , хубаво, че се забавляваш за чужда сметка, ама къде тук видя хора, които са без деца и нямат опит във възпитанието ?
Пък и като гледам само ти си с други впечатления. Дали пък твоите не са погрешни 
Лично аз смятам, че изказването ти е малко обидно спрямо хората, които са изказали мнение тук. Но пък може и аз да греша
Нека не бъдем толкова категорични, а
Пък и като гледам само ти си с други впечатления. Дали пък твоите не са погрешни Лично аз смятам, че изказването ти е малко обидно спрямо хората, които са изказали мнение тук. Но пък може и аз да греша
Нека не бъдем толкова категорични, а умирам да чета и слушам изказвания по въпросите на отглеждането и възпитанието на деца от хора, които никога не са го правили. Голям майтап е!
Нима единствения вход за достъп към информация за света се нарича личен опит?
Но, но наличието на такъв е задължително, според мен, преди човек да си позволи да прави обобщения и особено преди да тръгне да поучава останалите.
Направо е природно чудо как при наличието на толкова "велики" възпитатели без деца или с дечица на няколко месеца, по света бродят толкова невъзпитани и нагли тийнейджъри.
И къде остават педагогическите теории на родителите с израстването на децата им? Загадка.
Как` Сийка , хубаво, че се забавляваш за чужда сметка, ама къде тук видя хора, които са без деца и нямат опит във възпитанието ?
Огледай се из форума - пълно е с такива. Но пък имат богат опит в даването на съвети как се възпитават чужди деца.
Нима единствения вход за достъп към информация за света се нарича личен опит?
Но, но наличието на такъв е задължително, според мен, преди човек да си позволи да прави обобщения и особено преди да тръгне да поучава останалите.
Направо е природно чудо как при наличието на толкова "велики" възпитатели без деца или с дечица на няколко месеца, по света бродят толкова невъзпитани и нагли тийнейджъри.
И къде остават педагогическите теории на родителите с израстването на децата им? Загадка.
Ох, Бояна, ако с всички тези подскоци на ощипана искаш да кажеш, че ти си Sunshine84, бих желала да ти напомня, че двойните регистрации са забранени в този форум.
Определено имам проблем, когато се обърна към някого, а ми отговаря друг.
Определено имам проблем, когато се обърна към някого, а ми отговаря друг.
Правя отметка по темата за опита, а опит като ощипана нямам, та не знам за какво говориш. ПП Ще внимавам с дойните регистрации, че инак ще отиде едничката ми трибуна за изява. /Надявам се, късният час не пречи да стане ясно колко много се шегувам с всичко написано. Макар с последното да утрепах шегата, пояснявам, за да не се налага да пиша пак в тази тема по тази тема/
Отговорът се крие във въпроса. Децата трябва да се научат сами да държат юздите си, да са независими и да се обичат. Ако имат тези умения няма да имат желание да се самоунищожават подражавайки на други свои връстници. Погледни повечето теми в този форум свързани с възпитание и ще разбереш още- децата са възпитавани с насилие, агресия, манипулации, наричани с най- различни обидни думи, забраните, които се налагат не се обясняват и като цяло с децата се води война. Още повече родителите като пример за подражание не са в особено добра форма, притиснати от проблеми нерви, неувереност, със сбъркани модели за родител и дете, за мъж и жена. И накрая- свръхочаквания от децата, перфекционизъм, или пълна свобода, без никакви, абсолютно никакви ограничения. Има и още много различни причини, но най- лошата е, че се сещаме за тях, когато е късно. Ако повечето деца се възпитават в самостоятелно мислене, обич и себеуважение и виждат подобен пример у родителите ще си държат юздите и сами.
И не е вярно, че в другите страни са се справили с проблема. Но там се опитват да взимат сериозни мерки и да ги обвържат с цялостна стратегия. Тук се правят някакви хаотични опити, но шапка свалям на всички, които се занимават с проблемни деца безкористно и всеотдайно.
И не е вярно, че в другите страни са се справили с проблема. Но там се опитват да взимат сериозни мерки и да ги обвържат с цялостна стратегия. Тук се правят някакви хаотични опити, но шапка свалям на всички, които се занимават с проблемни деца безкористно и всеотдайно.
Ами нямам кой знае какъв голям опит. Като изключим 1 година преподаване на деца от 1ви и 2ри клас на английски език. Не казвам че съм веща по въпроса, но определено не съм и равнодушна. Как Сийка, ти новини не гледаш ли? Не може да не си видяла репортажите за насилието между ученици по училищата. Или за боевете пред столичните дискотеки. Всички сме свидетели на едно общество, което нехае за децата си. Не знам как е на запад, но това което аз виждам тук е ужасяващо. И ми се струва че почти на никой не му пука.
Какви юзди, какво отпускане?
Да са ни живи и здрави децата - насилие винаги е имало и ще има.
И моите съученички преди 30 г. се биеха за момчета в центъра на София.
Наркотици - нямаше много, но водка с кодтерпин/против кашлица/ смучеха всички елитни възпитаници на 5те езикови гимназии в София. Сега се продават таблетки ...
Пред дискотеките боеве нямаше, но на Маймунарника - як кютек.
Само че, за всичко това не се пишеше по вестници и не го даваха в новините.
Просто трябва да учите децата си - кое е добре за тях и кое не. Но и да им разрешавате понякога да кривнат от пътя.
Няма страшно, ако пробват да пушат - все пак и ние го правим.
За алкохола - ами научете ги как да пият за кеф, а не да се насвинват с коктейл - водка с бира.
Научете ги, че момиче в 9ти клас с галон бира в 10,30 е грозна гледка и от бирата става корем.
После ще се тръшка във форума за диети девойката.
Научете ги, че кафе 3 в 1 се пие с топла вода, а не се къса пакетчето и не се изсипва направо на езика.
Научете ги коя храна е полезна, защо не е хубаво да се купува само чипс и кола.
И последно - спомнете си вие какво правихте на техните години, какво криехте от родителите си, за какво ги заблуждавахте.
Да са ни живи и здрави децата - насилие винаги е имало и ще има.
И моите съученички преди 30 г. се биеха за момчета в центъра на София.
Наркотици - нямаше много, но водка с кодтерпин/против кашлица/ смучеха всички елитни възпитаници на 5те езикови гимназии в София. Сега се продават таблетки ...
Пред дискотеките боеве нямаше, но на Маймунарника - як кютек.
Само че, за всичко това не се пишеше по вестници и не го даваха в новините.
Просто трябва да учите децата си - кое е добре за тях и кое не. Но и да им разрешавате понякога да кривнат от пътя.
Няма страшно, ако пробват да пушат - все пак и ние го правим.
За алкохола - ами научете ги как да пият за кеф, а не да се насвинват с коктейл - водка с бира.
Научете ги, че момиче в 9ти клас с галон бира в 10,30 е грозна гледка и от бирата става корем.
После ще се тръшка във форума за диети девойката.
Научете ги, че кафе 3 в 1 се пие с топла вода, а не се къса пакетчето и не се изсипва направо на езика.
Научете ги коя храна е полезна, защо не е хубаво да се купува само чипс и кола.
И последно - спомнете си вие какво правихте на техните години, какво криехте от родителите си, за какво ги заблуждавахте.
Научете ги, че момиче в 9ти клас с галон бира в 10,30 е грозна гледка и от бирата става корем.
Нормално е в момента, в който детето се превръща в голям човек, да застане на главата си, за да покаже на родителите си, че вече е самостоятелно и само си решава. Естествено, почва да го прави, преди да е готово реално да живее само.
Ако не ги вбеси яко поне няколко пъти, то не е сигурно дали не е още послушното дете, вместо да стане голям човек.
В момента, в който тази неувереност окончателно отмине - обичайно когато младежът е заминал да следва, намерил си е работа и т.н. - нуждата да се доказва чрез драстични постъпки отмира.
Това е ОК. Примитивните общества имат инициационни ритуали, чрез които тази работа се свършва отведнъж. Един ден си дете, след седмица си възрастен и всички се отнасят с теб като с такъв. Тук това се влачи с години, особено при дълго образование.
Друг е въпросът, че най-сериозният проблем на тийнейджърите в България е колко много от тях растат въобще без родители - къде с баби и дядовци, къде съвсем сами, докато родителите работят в чужбина. Не говоря наизуст. Това вече води до патология.
Ако не ги вбеси яко поне няколко пъти, то не е сигурно дали не е още послушното дете, вместо да стане голям човек.
В момента, в който тази неувереност окончателно отмине - обичайно когато младежът е заминал да следва, намерил си е работа и т.н. - нуждата да се доказва чрез драстични постъпки отмира.
Това е ОК. Примитивните общества имат инициационни ритуали, чрез които тази работа се свършва отведнъж. Един ден си дете, след седмица си възрастен и всички се отнасят с теб като с такъв. Тук това се влачи с години, особено при дълго образование.
Друг е въпросът, че най-сериозният проблем на тийнейджърите в България е колко много от тях растат въобще без родители - къде с баби и дядовци, къде съвсем сами, докато родителите работят в чужбина. Не говоря наизуст. Това вече води до патология.
Кои са тези "добри" деца? Децата в нашата градинка се бият, хапят, влачат за косата, блъскат... Те със сигурност няма да станат и прилични тийнейджъри.
Най-"забавното" са родителите им, които се радват на това с думите "ами така е в живота"...
Ще трябва да плащаме частни детски градини и бавачки, за да не живее малката с тези деца...
Най-"забавното" са родителите им, които се радват на това с думите "ами така е в живота"...
Ще трябва да плащаме частни детски градини и бавачки, за да не живее малката с тези деца...
Много е вярна приказката, че каквото сами си посеем - това ще ожънем.
Децата преди всичко трябва да се отглеждат и възпитават с много любов и безкрайно търпение. На детето трябва да се обяснява, разяснява, да му се покаже кое е добро и кое е лошо, за да може то само да си прецени като порасне кое в света е доброто и кое лошото.
Много е важна и атмосферата в къщи - спокойствието, любовта между родителите и другите в семейството, уважението между тях са също от основно значение. Ако то вижда спокойна и здрава семейна среда със сигурност ще я има като образец след време за себе си и ще се стреми към такава. Но ако е свидетел на свади, постоянни обиди, ако родителите взаимно не си зачитат авторитета си, не дай боже побой върху майката - ами детето ще е агресивно и още как! Ще знае че след като в семейството му така се решават проблемите значи и то може само така да си реши - такъв пример са дали родителите, това копира детето.
Все пак каквото и да си говорим и пишем тук, си е голяма отговорност възпитаването на дете (деца). Не винаги успяваме май да се справим със всичко, въпреки че може би сме наясно къде бъркаме.
И нека не забравяме - Личният пример на родителите е един от важните фактори за възпитанието на децата ни. Обичайте се, забавлявайте се заедно, уважавайте се. АКо това е невъзможно по една или друга причина, поне детето да е колкото се може по-далеч от проблема и да не присъства на скандали и прочие....
Децата преди всичко трябва да се отглеждат и възпитават с много любов и безкрайно търпение. На детето трябва да се обяснява, разяснява, да му се покаже кое е добро и кое е лошо, за да може то само да си прецени като порасне кое в света е доброто и кое лошото.
Много е важна и атмосферата в къщи - спокойствието, любовта между родителите и другите в семейството, уважението между тях са също от основно значение. Ако то вижда спокойна и здрава семейна среда със сигурност ще я има като образец след време за себе си и ще се стреми към такава. Но ако е свидетел на свади, постоянни обиди, ако родителите взаимно не си зачитат авторитета си, не дай боже побой върху майката - ами детето ще е агресивно и още как! Ще знае че след като в семейството му така се решават проблемите значи и то може само така да си реши - такъв пример са дали родителите, това копира детето.
Все пак каквото и да си говорим и пишем тук, си е голяма отговорност възпитаването на дете (деца). Не винаги успяваме май да се справим със всичко, въпреки че може би сме наясно къде бъркаме.
И нека не забравяме - Личният пример на родителите е един от важните фактори за възпитанието на децата ни. Обичайте се, забавлявайте се заедно, уважавайте се. АКо това е невъзможно по една или друга причина, поне детето да е колкото се може по-далеч от проблема и да не присъства на скандали и прочие....
Подкрепям мнението на bistra_m
Въпреки, че всяко дете е с индивидуален характер, огромно значение за възпитанието на децата има личния пример на родителите, както и атмосферата в семейството. Родителите имат нелеката задача едновременно да бъдат както приятели, така и наставници на децата си. (Без)действията , с които "режем" юздите според мен са: липса на внимание (поради ангажираността на родителите- в стремежа си да осигурим материално децата си, ние не им помагаме в духовното израстване), безразличие към действията, постъпките или "сигналите" от децата ни, лош личен пример (агресия в семейството, незаинтересованост), съвети от рода на: "бий, за да не те бият теб" ( с което се насърчава една агресия, която изобилства в днешно време) или заета позиция на родител:"моето дете е безгрешно, винаги чуждото е виновно".
Към всичко това се прибавя и липсата на гражданското общество, на апатията на околните, които например виждат, че деца се бият и отминават. Прибавят се и постоянно налаганите от медиите модели, липсата на изградена ценностна система....
Въпреки, че всяко дете е с индивидуален характер, огромно значение за възпитанието на децата има личния пример на родителите, както и атмосферата в семейството. Родителите имат нелеката задача едновременно да бъдат както приятели, така и наставници на децата си. (Без)действията , с които "режем" юздите според мен са: липса на внимание (поради ангажираността на родителите- в стремежа си да осигурим материално децата си, ние не им помагаме в духовното израстване), безразличие към действията, постъпките или "сигналите" от децата ни, лош личен пример (агресия в семейството, незаинтересованост), съвети от рода на: "бий, за да не те бият теб" ( с което се насърчава една агресия, която изобилства в днешно време) или заета позиция на родител:"моето дете е безгрешно, винаги чуждото е виновно".
Към всичко това се прибавя и липсата на гражданското общество, на апатията на околните, които например виждат, че деца се бият и отминават. Прибавят се и постоянно налаганите от медиите модели, липсата на изградена ценностна система....
Е зависи, аз лично предният път като бях на гости у баба си останах потресена как едно осемгодишно дете, или на 9, ме нарече (извинявам се) путка. При което аз така се ядосах от това неуважение, най-малкото, че едно дете не бива да говори така, друг е въпроса, че въобще не ми е на годините да ми говори с този тон. Хлапето си изяде шамара. Признавам, че ме беше страх да го удрям да не се появи някоя "защитаваща" майка твърдейки, че нейното синче такива думи не може да използва, че и това се е случвало. същото това дете, вече с компания пристига в магазина на вуйчо ми. Баба ми е на щанда, на 75 години. При което хлапето без капка срам заявява на баба ми "Яж ми кура". По-големите деца, с други думи на дванайсетгодишните били наблизо и като чули отишли и им ударили един хубав бой. Аз и баба ми си я предупредих, че кажат ли и нещо пак само да ми се обади да ги намеря. И този път хич няма да ми е до родители. Според мен това дете вече изпуснато и не ми се мисли какво ще стане в бъдеще.
Мен никога не са ме удряли. Пък и то аз съм момиче, пък и съм една едра, едра. Сигурно някой ако ме удари мен ще е голям срам за него. признавам, че и аз съм удряла деца, мен не са. (: Но никога с мисълта, че като го направя съм си решила проблема. По скоро с мисълта, като се прибера какъв бой ме чака у нас.
Мен никога не са ме удряли. Пък и то аз съм момиче, пък и съм една едра, едра.
Сигурно някой ако ме удари мен ще е голям срам за него. признавам, че и аз съм удряла деца, мен не са. (: Но никога с мисълта, че като го направя съм си решила проблема. По скоро с мисълта, като се прибера какъв бой ме чака у нас. Е зависи, аз лично предният път като бях на гости у баба си останах потресена как едно осемгодишно дете, или на 9, ме нарече (извинявам се) путка. При което аз така се ядосах от това неуважение, най-малкото, че едно дете не бива да говори така, друг е въпроса, че въобще не ми е на годините да ми говори с този тон. Хлапето си изяде шамара. Признавам, че ме беше страх да го удрям да не се появи някоя "защитаваща" майка твърдейки, че нейното синче такива думи не може да използва, че и това се е случвало. същото това дете, вече с компания пристига в магазина на вуйчо ми. Баба ми е на щанда, на 75 години. При което хлапето без капка срам заявява на баба ми "Яж ми кура". По-големите деца, с други думи на дванайсетгодишните били наблизо и като чули отишли и им ударили един хубав бой. Аз и баба ми си я предупредих, че кажат ли и нещо пак само да ми се обади да ги намеря. И този път хич няма да ми е до родители. Според мен това дете вече изпуснато и не ми се мисли какво ще стане в бъдеще.
Мен никога не са ме удряли. Пък и то аз съм момиче, пък и съм една едра, едра. Сигурно някой ако ме удари мен ще е голям срам за него. признавам, че и аз съм удряла деца, мен не са. (: Но никога с мисълта, че като го направя съм си решила проблема. По скоро с мисълта, като се прибера какъв бой ме чака у нас.
Мен никога не са ме удряли. Пък и то аз съм момиче, пък и съм една едра, едра.
Сигурно някой ако ме удари мен ще е голям срам за него. признавам, че и аз съм удряла деца, мен не са. (: Но никога с мисълта, че като го направя съм си решила проблема. По скоро с мисълта, като се прибера какъв бой ме чака у нас. Бояна ,опитай се ти да обясниш на 8-9 годишно ,че е лошо да псува и виж дали няма пък да те за*бе.Със шамара става работата.
Абе, хора, в какъв свят живеете? Всъщност, не искам и да знам. Бийте се, възпитавайте се и живейте както ви е удобно- ваша работа. Ако посягате да "възпитавате" чуждите псуващи деца знайте, че наистина наоколо не трябва да има никой, че и в затвора можете да отидете- шамарите са насилие според законите у нас.
ПП И като е псувало детето какво? Нима е по- хубаво да го научите да бие другите вместо да ги псува? И утре ще порасне и ще ви срещне и набие вместо да ви тегли една? Странна логика, но явно във вашият свят е нещо нормално.
Юздите трябва да се отпускат бавно, плавно и постепенно. И през това време детето да се научи да мисли и да разсъждава само. Защото ние - родителите - не можем всяка една ситуация да предвидим...Но....можейки да мислят, те с по-голяма лекота ще преминават през проблемите.
И аз така мисля.
Така здравейте,аз съм момиче на 15 години и реших да пиша в темата,защото сметнах за добре,че решението за проблема,който изпитвате вие родителите в 21 век само един истински тинейджър може да ви го даде Затова аз ще се смиля над вас и ще се опитам. Тъй като пиша книга и там обсъждам ужасно много въпроси и теми и тъй като съм писала тема относно "Родители и деца" направо ще ви копирам окей? Дългичко е,но туковижте сте видяли нещо,което не забелязватъе принципно
Родителите....леле това ще си е дълга тема. Колко странни са хората. Тази нужда на 97% от населението да си направят поколение,което да обгиржат с любов и щастие,доказва,че може и да не сме толкова безчувствени егоисти. Да създадеш обаче нов живот и да поемеш отговорност за него не е хич лесно. Наистина родителите имат толкова много проблеми грижи и терзания по децата си,горките напълно съгласна съм,че трябва да имат респект и благодарност от това,което те сами са създали,но в същото време нямат право да се оплакват. И то никакво право. Има една поговорка “ каквато попара си направиш такава попара ще сърбаш”. Никой не ги е насилвал да правят секс без предпазни мерки,никой не ги е насилвал да задържат това,което първоначално са създали. Въпреки че аборта също е ужасно безотговорна постъпка,но по-добре аборт за това същество,отколкото цял мизерен живот,заради едното “не изваждане на време”,както казва баща ми. Аз съм на мнение,че когато човек иска дете,не трябва да мисли само за себе си,а и за него. Не просто да го роди,защото ей така в момента му се гледа бебе,а да му осигури най-доброто по силите му. Да създадеш нов живот на 20 години,докато още учиш и не си се установил/а самостоятелно е трудна и тежка задача и за самия човек и за неговото създание.
Затова съветвам,колкото се може повече хора първо да се установят добре социално,емоционално и физически след това да мислят как да създават поколение. Защото всеки еидн родител си мечтае неговото дете да е “по” и “най” от останалите. Но това до отвратително голям процент зависи от самите родители,от средата,в която се намират,от това,което им показват. Защото децата са толкова нежни и невинни създания,но големите понякога гипревръщат в чудовища,защото не осъзнават,че децата са като копирната машина. Подсъзнателно те копират всичко около средата и в нея,което се намира. Ако възрастните са едни лоши оригинали,демек не-добър пример за децата си,то тези деца ще правят още по-лоши копия. И какво се получава? Едно поколение с безброй недостатъци и проблеми,които родителите не могат да овладеят. Сега в 21 век,както всички знаем,огромен процент от тинейджърите пушат пият друсят се и козят /пушат трева/. Това става така,защото родителите изпускат децата си,точно когато трябва да ги хванат здраво и да им помогнат да се изправят. Да,децата трябва да бъдат също отговорни за своите постъпки и действия,защото в крайна сметка те се превръщат в хора,които един ден ще станат самостоятелни личности,ще правят това,което смятат за добре. Мама и тати няма да ги има ця живот да ти дават пари или да те съпътстват,колкото и да им се иска ти не трябва да го позволяваш в момента,в който имаш възможност да се справиш сам/а. Толкова е хубаво усещането,да направиш нещо сам,без помоща на друг,така се чувстваш по-силен и можещ. Колко по-хубаво е да изкарваш сам хляба си,отколкото да разчиташ на нечии други несигурни ръце.
Но родителите трябва да набият тези мисли на детето си още докато е малко. За да може едно дете да стане голям човек,трябва да му се говори като на такъв. Родителите не трябва да се страхуват,от това да научат детето си на нещо от по-рано,не трябва да се страхуват от диалог с него,защото диалога между родители и деца е изключително важен за развитието на малките. Не трябва,когато детето ти те попита за нещо по-интимно или нещо,което те поставя в дискомфорт ти да го забаламосваш,защото ако не го научи сега от теб,ще го научи после от друг,но този друг може да е някой негов връстник,който го е разбрал от друг негов връстник ,който пък дефакто нищо не е схванал и така става една какафония в главата на детето ти и то се чувства объркано и всъщност мисли си,че знае нещо...и да то знае нещо,но това нещо 99% от случаите е грешна заблуда. Лошо копие,на лош оригинал. Насилието вкъщи. В момента доста кампании за закрила на детето са се надигнали,с цел да намалят насилието у дома. Още от древни времена родителите са смятали боя за възпитателен метод. Метод,за който днес става ясно,че е неправилен и излишен. Ако върху малките деца бива налагано насилие то те биват подложени не просто на физически,но и на психически тормоз. Не боли толкова самия шамар,боли,че майка ти ти забива този шамар. Насилието поражда агресия в малките. Те трупат и трупат,защото налагането от по-голям е с ясен резултат и след време не издържат и трябва да излеят някъде тази агресия. Най-често това става в училище или навън ан улицата,където си играят. Побоищата между лапетата стават заради всевъзможни глупави причини. Децата се бият за такива глупости,за каквито родителите пребиват децата си. От рода на “окапал си масата,ставай няма да ядеш” “не си изчистила като хората с прахусмукачката,виж тук има игла и ти я забива в крака” “пак се прибираш мръсен “ –5 шамара и си переш дрехите сам. “бъркала си ми в гримовете” – бой,резултат от който главата ти е пукната,”яла си тайно хляб” – бой с нож по ръцете. Направил си някоя беля,но не казваш страхуваш се да не те пребият,тогава майка ти идва и ти казва,да си признаеш,така ще получиш много по-малко отколкото ако не си признаеш. И в двата случая ще си набит. Престрашаваш се и казваш истината,резултат е въртене във въздуха,държейки те за косата. Всичко това бяха мои лични истински примери,но има още много и по-страшни. Само да не някой по-чувствителен да си каже “леле милата”,нищо ми няма чувствам се прекрасно,това е минало и аз не се срамувам от него,не ме е и грижа какво е било тогава,а какво е сега,освен това каквото ме е убивало ме е правило по-силна. Така е било,така е,така и ще бъде. Искам да подчертая,че физическата болка е нищо в сравнение с психическата. Боли много повече ако един родител каже на детето си “за нищо не ставаш” “провали ми целия живот” “същата/същия като баща/майка ти си!” “не мога да те гледам,отивай да си лягаш”- детето отива със хиляди сълзи в очите,сърцето му се къса ляга в леглото,плаче 30 минути моли се,майка му и баща му да му простят за белята,която е направилои да му кажат “обичам те”. След това детето заспива сладко и спи спокойно,защото се е наплакало. Събужда се и се надява случката от вчера да е била сън и техните да не му се сърдят. Отива в кухнята и среща отново злобните и ядосани погледи на родителите си. Е,скъпи родители как ви звучи това? Не мислите ли,че е малко жестоко подобно отношение с една такава малка душа? Какво толкова може да стори едно дете,че да бъде по този начин третирано? Замислете се много добре за отношението си към децата! И го оправете докато не е късно. А децата ,които биват третирани по този начин,не бива да крият от службите за закрила на деца. Не бива да се страхуват да получат правата си! Защото има кой да закриля тези деца! Малко са тези,които събират достатъчно сили,за да не паднат духом и да се справят сами с всичко. Малко са тези малки душички,които биха могли да издържат психически,затова ако ти читателю някога бъдеш свидетел на насилие вкъщи потърси някого за помощ,не си затваряй очите и устата точно когато е твой ред да се намесиш! Ще почувсташ облекчение и уледотворение,ако помогнеш на някого повярвай!
Хората принципно си казват – “а дай ся няма да се меся,че да не взема да си навлека неприятности”. Това е толкова гнусна и ужасна постъпка. Не го позволявайте,за да може ,когато вие изпаднете в беда да има кой да ви помогне.
А тези деца,които нямат късмета някой да им подаде ръка,не губете вяра,след всяко зло идва добро. За всеки влак си има пътници. Отново ще се повторя КАКВОТО ВИ УБИВА ВИ ПРАВИ СИЛНИ. Научете се да черпите сили от болката и мъката. Въпреки че децата трябва да бъдат научавани още от малки да се справят сами има моменти ,в които те падат духом,кривват от пътеката,избират за момента по-лясния и по-вредния начин на развитие,точно в този момент родителите трябва отново да се намесят и да напомнят на детето някои правила и неща. Децата от друга страна трябва да проявяват разбиране към своите родители. От камък да си не би издържал всеки ден да ти мрънкат за глупости,”искам това” “искам онова” “нямам достатъчно джобни” “ква майка си ти” “оф да..бе да добре” “бе ти луд ли си да се прибера в 21 часа! Няма!” “ще правя квот си искам” “не ме интересува” “той е любовта на живота ми”. Ее тва ако си мисли някой,че забавно ХА! Родителите работят всеки ден за да осигурят всичко нужно на семейството работата е равно на умора и стрес,напрежение. Всичко това у дома не се отразява добре. И понякога вместо д асе тръшне,м и да блъскаме вратите вкъщи,задето нещо не са ни позволили можем да проявим елементарно разбиране. Ако ние разбираме родителите си и те ще разбират нас.
Не е чак толкова фатално ако някоя сутрин станем и им приготвим закуска,или пък минем с прахусмукачка и изхвърлим боклука. Малка но от сърце помощ .
В крайна сметка те какво ли не правят за нас,за да се чувстваме добре и да получваме всичко,което поискамена нас нищо няма да ни коства понякога да бъдем добри и не толквоа мързеливи. А и не е нужно да се налага да ги слушаме постоянно “учии учии защо имаш толкова слаби оценки ще ти забраня тва и онова и всичко”. Трябва да се научим когато правим нещо да го правим заради себе си,а не зщаото някой ни е казал. А и какво толкова научаваш си и после правиш каквото искаш. 1 огромна грижа ще ти е изпаднала от тежест. Аз уча и изкарвам добри оценки заради себе си и защото аз държа на обучението си,а не защото нашите са ми казали,че трябва да уча ,достатъчно съм пораснала ,за да го осъзная и сама.
Затова аз ще се смиля над вас и ще се опитам. Тъй като пиша книга и там обсъждам ужасно много въпроси и теми и тъй като съм писала тема относно "Родители и деца" направо ще ви копирам окей? Дългичко е,но туковижте сте видяли нещо,което не забелязватъе принципно Родителите....леле това ще си е дълга тема. Колко странни са хората. Тази нужда на 97% от населението да си направят поколение,което да обгиржат с любов и щастие,доказва,че може и да не сме толкова безчувствени егоисти. Да създадеш обаче нов живот и да поемеш отговорност за него не е хич лесно. Наистина родителите имат толкова много проблеми грижи и терзания по децата си,горките напълно съгласна съм,че трябва да имат респект и благодарност от това,което те сами са създали,но в същото време нямат право да се оплакват. И то никакво право. Има една поговорка “ каквато попара си направиш такава попара ще сърбаш”. Никой не ги е насилвал да правят секс без предпазни мерки,никой не ги е насилвал да задържат това,което първоначално са създали. Въпреки че аборта също е ужасно безотговорна постъпка,но по-добре аборт за това същество,отколкото цял мизерен живот,заради едното “не изваждане на време”,както казва баща ми. Аз съм на мнение,че когато човек иска дете,не трябва да мисли само за себе си,а и за него. Не просто да го роди,защото ей така в момента му се гледа бебе,а да му осигури най-доброто по силите му. Да създадеш нов живот на 20 години,докато още учиш и не си се установил/а самостоятелно е трудна и тежка задача и за самия човек и за неговото създание.
Затова съветвам,колкото се може повече хора първо да се установят добре социално,емоционално и физически след това да мислят как да създават поколение. Защото всеки еидн родител си мечтае неговото дете да е “по” и “най” от останалите. Но това до отвратително голям процент зависи от самите родители,от средата,в която се намират,от това,което им показват. Защото децата са толкова нежни и невинни създания,но големите понякога гипревръщат в чудовища,защото не осъзнават,че децата са като копирната машина. Подсъзнателно те копират всичко около средата и в нея,което се намира. Ако възрастните са едни лоши оригинали,демек не-добър пример за децата си,то тези деца ще правят още по-лоши копия. И какво се получава? Едно поколение с безброй недостатъци и проблеми,които родителите не могат да овладеят. Сега в 21 век,както всички знаем,огромен процент от тинейджърите пушат пият друсят се и козят /пушат трева/. Това става така,защото родителите изпускат децата си,точно когато трябва да ги хванат здраво и да им помогнат да се изправят. Да,децата трябва да бъдат също отговорни за своите постъпки и действия,защото в крайна сметка те се превръщат в хора,които един ден ще станат самостоятелни личности,ще правят това,което смятат за добре. Мама и тати няма да ги има ця живот да ти дават пари или да те съпътстват,колкото и да им се иска ти не трябва да го позволяваш в момента,в който имаш възможност да се справиш сам/а. Толкова е хубаво усещането,да направиш нещо сам,без помоща на друг,така се чувстваш по-силен и можещ. Колко по-хубаво е да изкарваш сам хляба си,отколкото да разчиташ на нечии други несигурни ръце.
Но родителите трябва да набият тези мисли на детето си още докато е малко. За да може едно дете да стане голям човек,трябва да му се говори като на такъв. Родителите не трябва да се страхуват,от това да научат детето си на нещо от по-рано,не трябва да се страхуват от диалог с него,защото диалога между родители и деца е изключително важен за развитието на малките. Не трябва,когато детето ти те попита за нещо по-интимно или нещо,което те поставя в дискомфорт ти да го забаламосваш,защото ако не го научи сега от теб,ще го научи после от друг,но този друг може да е някой негов връстник,който го е разбрал от друг негов връстник ,който пък дефакто нищо не е схванал и така става една какафония в главата на детето ти и то се чувства объркано и всъщност мисли си,че знае нещо...и да то знае нещо,но това нещо 99% от случаите е грешна заблуда. Лошо копие,на лош оригинал. Насилието вкъщи. В момента доста кампании за закрила на детето са се надигнали,с цел да намалят насилието у дома. Още от древни времена родителите са смятали боя за възпитателен метод. Метод,за който днес става ясно,че е неправилен и излишен. Ако върху малките деца бива налагано насилие то те биват подложени не просто на физически,но и на психически тормоз. Не боли толкова самия шамар,боли,че майка ти ти забива този шамар. Насилието поражда агресия в малките. Те трупат и трупат,защото налагането от по-голям е с ясен резултат и след време не издържат и трябва да излеят някъде тази агресия. Най-често това става в училище или навън ан улицата,където си играят. Побоищата между лапетата стават заради всевъзможни глупави причини. Децата се бият за такива глупости,за каквито родителите пребиват децата си. От рода на “окапал си масата,ставай няма да ядеш” “не си изчистила като хората с прахусмукачката,виж тук има игла и ти я забива в крака” “пак се прибираш мръсен “ –5 шамара и си переш дрехите сам. “бъркала си ми в гримовете” – бой,резултат от който главата ти е пукната,”яла си тайно хляб” – бой с нож по ръцете. Направил си някоя беля,но не казваш страхуваш се да не те пребият,тогава майка ти идва и ти казва,да си признаеш,така ще получиш много по-малко отколкото ако не си признаеш. И в двата случая ще си набит. Престрашаваш се и казваш истината,резултат е въртене във въздуха,държейки те за косата. Всичко това бяха мои лични истински примери,но има още много и по-страшни. Само да не някой по-чувствителен да си каже “леле милата”,нищо ми няма чувствам се прекрасно,това е минало и аз не се срамувам от него,не ме е и грижа какво е било тогава,а какво е сега,освен това каквото ме е убивало ме е правило по-силна. Така е било,така е,така и ще бъде. Искам да подчертая,че физическата болка е нищо в сравнение с психическата. Боли много повече ако един родител каже на детето си “за нищо не ставаш” “провали ми целия живот” “същата/същия като баща/майка ти си!” “не мога да те гледам,отивай да си лягаш”- детето отива със хиляди сълзи в очите,сърцето му се къса ляга в леглото,плаче 30 минути моли се,майка му и баща му да му простят за белята,която е направилои да му кажат “обичам те”. След това детето заспива сладко и спи спокойно,защото се е наплакало. Събужда се и се надява случката от вчера да е била сън и техните да не му се сърдят. Отива в кухнята и среща отново злобните и ядосани погледи на родителите си. Е,скъпи родители как ви звучи това? Не мислите ли,че е малко жестоко подобно отношение с една такава малка душа? Какво толкова може да стори едно дете,че да бъде по този начин третирано? Замислете се много добре за отношението си към децата! И го оправете докато не е късно. А децата ,които биват третирани по този начин,не бива да крият от службите за закрила на деца. Не бива да се страхуват да получат правата си! Защото има кой да закриля тези деца! Малко са тези,които събират достатъчно сили,за да не паднат духом и да се справят сами с всичко. Малко са тези малки душички,които биха могли да издържат психически,затова ако ти читателю някога бъдеш свидетел на насилие вкъщи потърси някого за помощ,не си затваряй очите и устата точно когато е твой ред да се намесиш! Ще почувсташ облекчение и уледотворение,ако помогнеш на някого повярвай!
Хората принципно си казват – “а дай ся няма да се меся,че да не взема да си навлека неприятности”. Това е толкова гнусна и ужасна постъпка. Не го позволявайте,за да може ,когато вие изпаднете в беда да има кой да ви помогне.
А тези деца,които нямат късмета някой да им подаде ръка,не губете вяра,след всяко зло идва добро. За всеки влак си има пътници. Отново ще се повторя КАКВОТО ВИ УБИВА ВИ ПРАВИ СИЛНИ. Научете се да черпите сили от болката и мъката. Въпреки че децата трябва да бъдат научавани още от малки да се справят сами има моменти ,в които те падат духом,кривват от пътеката,избират за момента по-лясния и по-вредния начин на развитие,точно в този момент родителите трябва отново да се намесят и да напомнят на детето някои правила и неща. Децата от друга страна трябва да проявяват разбиране към своите родители. От камък да си не би издържал всеки ден да ти мрънкат за глупости,”искам това” “искам онова” “нямам достатъчно джобни” “ква майка си ти” “оф да..бе да добре” “бе ти луд ли си да се прибера в 21 часа! Няма!” “ще правя квот си искам” “не ме интересува” “той е любовта на живота ми”. Ее тва ако си мисли някой,че забавно ХА! Родителите работят всеки ден за да осигурят всичко нужно на семейството работата е равно на умора и стрес,напрежение. Всичко това у дома не се отразява добре. И понякога вместо д асе тръшне,м и да блъскаме вратите вкъщи,задето нещо не са ни позволили можем да проявим елементарно разбиране. Ако ние разбираме родителите си и те ще разбират нас.
Не е чак толкова фатално ако някоя сутрин станем и им приготвим закуска,или пък минем с прахусмукачка и изхвърлим боклука. Малка но от сърце помощ .
В крайна сметка те какво ли не правят за нас,за да се чувстваме добре и да получваме всичко,което поискамена нас нищо няма да ни коства понякога да бъдем добри и не толквоа мързеливи. А и не е нужно да се налага да ги слушаме постоянно “учии учии защо имаш толкова слаби оценки ще ти забраня тва и онова и всичко”. Трябва да се научим когато правим нещо да го правим заради себе си,а не зщаото някой ни е казал. А и какво толкова научаваш си и после правиш каквото искаш. 1 огромна грижа ще ти е изпаднала от тежест. Аз уча и изкарвам добри оценки заради себе си и защото аз държа на обучението си,а не защото нашите са ми казали,че трябва да уча ,достатъчно съм пораснала ,за да го осъзная и сама.
Искам да добавя нещо, точен тоговор на точния въпрос: "Кога родителите изпускат юздите"
Това е проблемът родители,не трябва и за миг да изпускате юздите на децата си Не говоря да ги наказвате и гораничавате постоянно,това само би довело до точно обратният ефект. Забраненият плод е най-вкусен. Пробвайте като просто разговаряте много често с децата си на всякакви теми,отговаряйте на въпросите му,интересувайте се дори и от баналните неща за вас,детето има нужда да споделя. На първо ямсто бъдете приятел на детето си след това родител . Но не го и разпускайте много,за да не си помисли,че може да ви конторлира и да прави каквото си иска.
Това е проблемът родители,не трябва и за миг да изпускате юздите на децата си
Не говоря да ги наказвате и гораничавате постоянно,това само би довело до точно обратният ефект. Забраненият плод е най-вкусен. Пробвайте като просто разговаряте много често с децата си на всякакви теми,отговаряйте на въпросите му,интересувайте се дори и от баналните неща за вас,детето има нужда да споделя. На първо ямсто бъдете приятел на детето си след това родител . Но не го и разпускайте много,за да не си помисли,че може да ви конторлира и да прави каквото си иска.
През първите седем години на детето трябва да се възпитат у него моралните ценности, да се разграничи доброто от лошото и след това идва най-важната ( според мен) част от възпитанието- да направиш детето си независимо и не податливо. Когато си го научил на добро,трябва да го научиш и да не се подвежда от постъпките на приятелите си и дори от собствените ти. 
Социолог съм. Журналист съм от 15 години.
Ти сериозно ли го твърдиш това?
Нейде след първата годинка. И обикновено както си тръгне, така си и отива. Не пречи обаче и веднъж хванати да се изпуснат в последствие, но това се случва по- рядко. Обикновено който е недоучил и неготов за водач на себе си, а поема чужди поводи, е подкарал със сигурност към излизане от пътя на поведения и собственото си осакатяване, в следствие от падане, хвърляне или неправилна езда или стойка.
Да си добър водач не означава нито да си бияч, нито звероукротител, нито само наблюдател. Таз професия е древна и се упражнява по целия свят, съответно по всички негови краища някой се справя, а друг се проваля.
Да си добър водач не означава нито да си бияч, нито звероукротител, нито само наблюдател. Таз професия е древна и се упражнява по целия свят, съответно по всички негови краища някой се справя, а друг се проваля.
Социолог съм. Журналист съм от 15 години.
Ти сериозно ли го твърдиш това?
Пардон? Имаш нещо да допълниш ли? Добре дошла си да го направиш.
Само да припомня, че темата не е за мен, та ако ще се изказваш по- дълго и смяташ да подемеш някаква дискусия можеш да пуснеш специална такава. Социолог съм. Журналист съм от 15 години.
Ти сериозно ли го твърдиш това?
Пардон? Имаш нещо да допълниш ли? Добре дошла си да го направиш.
Само да припомня, че темата не е за мен, та ако ще се изказваш по- дълго и смяташ да подемеш някаква дискусия можеш да пуснеш специална такава. Понеже казваш, че си учена, а пишеш неграмотно, несвързано и безидейно, се съмнявам в компетентността ти.
Тоест ти се включваш в темата като социолог и журналист, а аз не мога да ти повярвам, че си такава.
Социолог съм. Журналист съм от 15 години.
Ти сериозно ли го твърдиш това?
Пардон? Имаш нещо да допълниш ли? Добре дошла си да го направиш.
Само да припомня, че темата не е за мен, та ако ще се изказваш по- дълго и смяташ да подемеш някаква дискусия можеш да пуснеш специална такава. Понеже казваш, че си учена, а пишеш неграмотно, несвързано и безидейно, се съмнявам в компетентността ти.
Тоест ти се включваш в темата като социолог и журналист, а аз не мога да ти повярвам, че си такава.
). Мненията ми в повечето теми, в които с замесени думи като "шамари" предизвикват подобни реакции. Въпреки това, се налага да отбележа, че не приемам обиди като тези твоя пост и отказвам да общувам с хора, които се държат по подобен начин. Препоръчани теми