Публикувана: 24 юли 2009, 15:00 ч.
Последно мнение: 23 авг. 2009, 21:06 ч.

Шпионирате ли децата си?

13 589
206
1

# 195 4 авг. 2009, 16:56 ч.

Мнения: 25 669

Цитат на: Angel^wings в вт, 04 авг 2009, 16:33

Как`Сийке, но има и едни много хубави приказки, че "На каквото си постелиш на такова ще легнеш" , "Детето се възпитава първите 7 години" и култовото "Бий дупе, за да не биеш дупище" Laughing

Ела ми го кажи пак, когато собствените ти деца станат на 13 години и по-големи. Живот и здраве само - очаквам с нетърпение да споделиш. Laughing

ПП А когато дъщерята хвърли поглед на покупките на майка си, как ще го наречем, че е зле възпитана ли? Wink

# 196 4 авг. 2009, 18:27 ч.

София
Мнения: 1 861

Angel^wings, аз лично не виждам противоречие между това, което Как' Сийка е написала и твоя постинг. Факт е обаче, че принципите са си принципи, но децата на различна възраст имат различни потребности и подходът, прилаган съответно трябва да е и е коренно различен. Позицията, която тя застъпва, доколкото аз поне я разбрах, е от повече контрол (не шпионаж), към все по-малко/по-различен според порастването/осъзнаването на децата (нещо, което моите родители приложиха спрямо мен навремето и мога да съм им само благодарна)...
Колкото до това, кой има и кой няма право да пише - това е смешно, най-малкото поради факта, че всеки от нас има своя опит и своите виждания, породени до голяма степен и от начина на възпитание, на който е бил подложен, на плюсовете и минусите, които сам за себе си е намерил, и от там гради и своята принципна позиция (дали в подкрепа, дали в противовес с него)... И ако аз, примерно, призовах към повече конкретика, то е поради факта, че колкото и да са важни принципите, всеки разбира понятията различно, а и всяко конкретно дете е различно, ситуацията е различна, средата е различна, опитът е различен, целите са различни...

Последна редакция: вт, 04 авг 2009, 18:41 от M4

# 197 4 авг. 2009, 19:08 ч.

Мнения: 121

Шпионирам,как не!Е, гледам да дам свобода,но се притеснявам.Може би прекалявам дори със джиесема и въпроса-Къде си? Embarassed

# 198 4 авг. 2009, 20:31 ч.

Brokenpromiseland
Мнения: 1 432

Цитат на: Как` Сийка в вт, 04 авг 2009, 16:56

.......[/quote]
Обещавам и тогава да споделя по въпроса Wink

П.П. Ако дъщерята хвърли поглед няма проблем, но ако го прави постоянно ще си поговорим по въпроса. Mr. Green

# 199 8 авг. 2009, 12:04 ч.

Мнения: 1 266

Ако дъщеря ми преглежда покупките ми, ще поговорим и ще й бъде обяснено, че нямам нищо против да го прави, стига преди това да ме е попитала. Просто е принцип в общуването. Не бъркам в чантата, портмонето, телефона и компютъра на никого и очаквам същото отношение спрямо мен. Ако ми трябва нещо, нося съответната вещ на притежателя й, за да ми даде, каквото ми е необходимо.

Ако ми каже, че бележникът е събран за повече от 3 последователни дни, ще се обадя в нейно присъствие на класната, за да питам какво става. Винаги има начини, които не включват бърникане.

Иначе нивото на контрол, описано от Как' Сийка е приемливо, според мен, без да е прекалено.

# 200 21 авг. 2009, 00:43 ч.

Мнения: 20

Имаше момент когато очаквах майка ми и баща ми да ме шпионират мислейки си, че ако го правят значи ги интересувам. Те разбира се не направиха нищо подобно и аз си останах само с мисленето.
В момента нямам нищо против майка ми да ми барника из телефона или чантата, голяма работа, няма да види документи за конспирациите на ЦРУ. Нямам проблем и форумите в които пиша да провери. Само не обичам когато се налага да я уверявам, че еди кой си от нашия си форум е достатъчно свестен човек, че аз да му имам доверие да му ходя на гости.
Майка ми не пише по форуми или поне аз не съм забелязала. Въпреки, че би ми било любопитно да й видя мненията по дадени теми.
Въпроса "Къде си" винаги съм го мразеля, защото като му тегля едни обеснения иди ме разбери. Иначе не подкрепям това с шпионирането и винаги бих предпочела да ме попитат в лицето, защото винаги бих им отговорила, независимо от темата.

Цитат на: Как` Сийка

Едно е да контролираш първите стъпки и контакти на детето си в нета, друго е да го следиш и по-нататък, когато вече е научило правилата и общува главно с връстници.

Аааа не съм съгласна, ей ме мен, 100 процентов тинейджър общуващ с хора по интернет, които са два пъти на годините ми. Не съм съгласна и още как, и с възрастни трябва да се общува.

За бележник, оценки никога не съм крила. Сигурно защото не съм имала нужда и повод. Е малко увяхнала се прибирам след някоя четворка, ама в повечето случаи ме е яд повече на себе си от колкото на майка ми и баща ми, че са ми се карали.

Какво имате впредвид в това с покупките, аз винаги им хвърлям поглед особено, когато са оставени на масата. Най-малкото с очакването да има нещо за мен. А ако е нещо, което не трябва да го виждам те си знаят и не биха го оставили на явно място. А аз нямам навика да човъркам из шкафовете.

# 201 21 авг. 2009, 03:20 ч.

Мнения: 668

Цитат на: Forest goddess в пт, 21 авг 2009, 00:43

Цитат на: Как` Сийка

Ако е истина, това което пишеш по темите - то ти си истинско цвете на пустинята bouquet

Мечта за всяка майка - не криеш бележника, не се къдриш, не се гримираш, естествено и бели не правиш Simple Smile

А ореола не ти ли стяга? Twisted Evil

Моята щерка (~7г.) започна още от ДГ да се мацоти с какви ли не мазила и аз направо полудявам. Говорихме много, проверявахме червилата за олово (и изхвърлихме голямо количество от тях Sick

), слава Богу, явно се откъсна от госпожиците в градината, които се "гримираха", но продължава да се лакира (така, до първа фаланга...) - ужас!

Отделно е толкова потайна, че няма накъде повече. От дъжд на вятър да спомене нещо... Та си мисля, че колкото и да съм против шпионирането, във всичките му варианти, май ща не ща, ще трябва да го приложа, наистина във възможно най-шпионския му вид...

# 202 21 авг. 2009, 09:36 ч.

Мнения: 681

Аз предпочитам да не шпионирам. В телефон, тефтер, раница и друга лична територия не навлизам, изисквам същото и по отношение на мен. Това сме го постигнали без да го налагам, просто с времето се научихме взаимно на уважение и зачитане на личното пространство. Мисля, че това е правилният начин. Все още не съм попаднала на разминаване в това което тя казва и това което е в действителност. Е, не е и от най-сговорчивите и приказливи моята дъщеря, но пък и не сме се хващали в лъжа все още. Много е потайна, но пък и аз бях такава навремето. Няма на кого да прилича Laughing

# 203 21 авг. 2009, 10:21 ч.

Мнения: 2 133

Мойта е на 11г. До сега ни споделя всичко от ежедневието й.
Навремето се криех от нашите за много неща, не съм споделяла с родителите си болни теми, защото бяха винаги заети.
Мисля, че това го предотвратих в нашето семейсто(надявам се да е така).
Когати й купихме собствен компютър й проверявах историята на чата, без да знае тя, де.Но вече не го правя, по простата причина, че се уверявах(за сега) в искреността на думите й всеки път като я попитам за нещо!