Май аз ще взема "първенството" - 7 г.. 
Търпелива съм /бях/.
- Публикувана: 21 юли 2009, 22:57 ч.
- Последно мнение: 3 авг. 2009, 11:23 ч.
Кога сложихте край?
Тц, аз държа първенството - 13г.
Търпелива съм /бях/.
А на мен ми е интересно колко дълго мина откакто му / ви казаха край, до реалния такъв?
Май аз ще взема "първенството" - 7 г..
Търпелива съм /бях/.
Ee, ама вие сега от началото ли го броите?Нали все пак е имало и хубави моменти
А на мен ми е интересно колко дълго мина откакто му / ви казаха край, до реалния такъв?
Зависи за кой край говориш - от първия или за последния. Защото от първия са ехееееее, ама последния път като казах край и си беше за последно.
А на мен ми е интересно колко дълго мина откакто му / ви казаха край, до реалния такъв?
Аз от около година обмислям раздялата, но преди месец се изнесох и казах Край. Още не сме получили официално развод, но сме се разбрали да е по взаимно съгласие. Надявам се всичко да мине ок, защото е много агресивен и ме е страх какво ще последва. Но вече предприех тази стъпка и връщане назад няма.
Момичета,дайте ми сили!
Снощи взех решението.
Сега се регистрирах и дори не знам в коя тема да пиша.
Осъзнавам колко дълъг път ме очаква,защото съм убедена,че той си мисли,че пак ще му простя и всичко ще си е пак като преди.
Много съм объркана,не знам какво точно да правя..
Имаме дете на 2 годинки,но не мисля да се обръщам към адвокат..
В момента ми трябва кураж..
Снощи взех решението.
Сега се регистрирах и дори не знам в коя тема да пиша.
Осъзнавам колко дълъг път ме очаква,защото съм убедена,че той си мисли,че пак ще му простя и всичко ще си е пак като преди.
Много съм объркана,не знам какво точно да правя..
Имаме дете на 2 годинки,но не мисля да се обръщам към адвокат..
В момента ми трябва кураж..
Момичета,дайте ми сили!
Снощи взех решението.
Сега се регистрирах и дори не знам в коя тема да пиша.
Осъзнавам колко дълъг път ме очаква,защото съм убедена,че той си мисли,че пак ще му простя и всичко ще си е пак като преди.
Много съм объркана,не знам какво точно да правя..
Имаме дете на 2 годинки,но не мисля да се обръщам към адвокат..
В момента ми трябва кураж..
Снощи взех решението.
Сега се регистрирах и дори не знам в коя тема да пиша.
Осъзнавам колко дълъг път ме очаква,защото съм убедена,че той си мисли,че пак ще му простя и всичко ще си е пак като преди.
Много съм объркана,не знам какво точно да правя..
Имаме дете на 2 годинки,но не мисля да се обръщам към адвокат..
В момента ми трябва кураж..
Да, наистина си трябва кураж. Все пак не е чак толкова лесно да се вземе такова решение и да сложи край. Поне при мен не беше. С теб сме каквото и да решиш, Каролина!
Момичета,дайте ми сили!
Снощи взех решението.
Сега се регистрирах и дори не знам в коя тема да пиша.
Осъзнавам колко дълъг път ме очаква,защото съм убедена,че той си мисли,че пак ще му простя и всичко ще си е пак като преди.
Много съм объркана,не знам какво точно да правя..
Имаме дете на 2 годинки,но не мисля да се обръщам към адвокат..
В момента ми трябва кураж..
Снощи взех решението.
Сега се регистрирах и дори не знам в коя тема да пиша.
Осъзнавам колко дълъг път ме очаква,защото съм убедена,че той си мисли,че пак ще му простя и всичко ще си е пак като преди.
Много съм объркана,не знам какво точно да правя..
Имаме дете на 2 годинки,но не мисля да се обръщам към адвокат..
В момента ми трябва кураж..
Ох,момичета,цял ден ви чета и всичко ми изглежда още по-трудно,но това е окончателното ми решение.Правя компромиси вече година и половина..
Ако нещо ме беше обидило мен,минаваше ми и му прощавах..
Но когато започнаха обвинени1ята към майка ми..че тя му е длъжна за всичко едва ли не..просто не издържах.
И наистина съм уплашена..защото осъзнавам,че има доста дълъг път до окончателното привършване на всичко,до момента,в който осъзнае,че все пак детето ни свързва и трябва да се разбираме и да взимаме заедно решенията..
Благодаря ви наистина,че ви има,защото не знам какво щях да правя сама,още повече сега,когато съм толкова объркана и не знам какво точно да правя..
Целувки!
Ако нещо ме беше обидило мен,минаваше ми и му прощавах..
Но когато започнаха обвинени1ята към майка ми..че тя му е длъжна за всичко едва ли не..просто не издържах.
И наистина съм уплашена..защото осъзнавам,че има доста дълъг път до окончателното привършване на всичко,до момента,в който осъзнае,че все пак детето ни свързва и трябва да се разбираме и да взимаме заедно решенията..
Благодаря ви наистина,че ви има,защото не знам какво щях да правя сама,още повече сега,когато съм толкова объркана и не знам какво точно да правя..
Целувки!
Каролина и Бистра - ако знаете какво наистина искате /дали окончателна раздяла или малка отсрочка/, значи половината работа е свършена. Остава да се въоръжите с нерви и да карате по каналния ред /адвокати, споразумения, съд и т.н./. Няма да е лесно, но не се предавайте, ако имате нужда от кураж от вече патили и препатили, насреща сме!