Публикувана: 21 юли 2009, 22:57 ч.
Последно мнение: 3 авг. 2009, 11:23 ч.

Кога сложихте край?

3 127
29
1

Гост

21 юли 2009, 22:57 ч.

Здравейте

Интересно ми е - колко време мина от началото на края и фактическия такъв? Или казано накратко - колко време след като усетихте, че вашата връзка/брак няма да я/го бъде, се решихте да теглите чертата? Колко време отлагахте по една или друга причина? Колко време таяхте надежда, че е възможно нещо да се промени? Искам да си сверя часовника и да установя твърде дълго ли отлагам, и най-вече да си отговоря на въпроса - оптимист ли съм, мазохист ли newsm78

# 1 21 юли 2009, 23:12 ч.

Мнения: 1 030

Ако си решила да направиш компромис,направи го сега.
Не е лесно да махнеш с лека рака и да кажеш край.
Това е много мъчителен и дълъг период.
Зависи и в ситуацията,която се намираш,строго индивидуално е!
Има много еднакви теми по случаите,които преживяваме.

По темата,аз лично търпях пет години,в името на голямата ни дъщеря.
Реших геройски да родя второ дете,в знак да го променя,но уви. Mr. Green

И така след дълго време и мъчение,реших точно за едни час,че този човек не ми действа добре на здравето. Wink

Моят случай,не е за пример,да го подчертая накрая. Heart Eyes

# 2 21 юли 2009, 23:24 ч.

Всъщност вече направих твърде много компромиси - със себе си, с децата, с всичко....За лудо, дет се вика Crazy

Но все съм на ръба - аха, да кажа край и пустият разум надделява (децата, дето ще ги оставя без баща)...А, всъщност, не очаквам промяна, щото си знам стоката - алкохол, агресия (като следствие от алкохола), липса на всякакъв интерес към мен (това както и да е), но и към децата. Хм, мазохистка съм, определено...

# 3 22 юли 2009, 07:59 ч.

Мнения: 183

Цитат на: 1 в вт, 21 юли 2009, 23:24

Всъщност вече направих твърде много компромиси - със себе си, с децата, с всичко....За лудо, дет се вика Crazy

Сама си отговорила на въпросите си.Горе главата и успех!

# 4 22 юли 2009, 08:32 ч.

Варна.....
Мнения: 1 754

Мисли, преценявай, не бързай. Говори, говори и пак говори с него.
Ако решиш въпреки всичко да се разделите, го направи един път, не създавай сапунка.

# 5 22 юли 2009, 08:36 ч.

Мнения: 3 611

Няколко години отлагах.
В началото се опитвах да оправя нещата. Безуспешно, разбира се.
След това имах период, в които се опитвах да избягам - ходих си в БГ и стоях с месеци там.
Накрая ми просветна, организирах се, събрах си акъла и силите и си хванах детето и флейтичката под мишничка.
Последните месеци БНД се опитваше да живеем все едно никога не сме имали проблеми. Невъзможно.
И с това се прикл°чи.

# 6 22 юли 2009, 11:56 ч.

Мнения: 7 325

Аз отлагах две години. Исках той сам да разбере, че нещата не вървят на добре защото когато се опитвах да говоря на него му беше досадно. Не разбра, дори положението се влоши. В един момент чашата преля и два дена след това се изнесохме с детето.

# 7 22 юли 2009, 13:25 ч.

Мнения: 1 507

3 години.
Не съм чакала нищо да се оправи.
Страхувах се.
Оказа се, че не е имало от какво.

# 8 22 юли 2009, 13:43 ч.

Мнения: 165

Хе-хе

Май ще направим групичка на "от 2 до 3"... Т.е. присъединявам се с моите 2,5 години, които ми трябваха, за да сложа окончателен край на брака ни. Третата година (преди развода) усетих за пръв път накъде вървят нещата, но не ми се вярваше. Опитвах се по всякакъв начин да оправя кашата, която бяхме започнали да забъркваме, но уви.... Следващата година вече имаше доста напрежение между нас с БНД. Преди самата раздяла положението беше нетърпимо за мен. Един хубав ден ми "прекипя чайника" и без много обяснения, с набързо събран багаж за мен и детето, просто си тръгнах.

# 9 22 юли 2009, 17:51 ч.

Не много. От датат на раждане на детето, до заминаването ми - само 1 г и 11месеца.

# 10 22 юли 2009, 19:33 ч.

Мнения: 2 011

след 6г брак сложих край! Rolling Eyes

# 11 23 юли 2009, 09:12 ч.

С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
Мнения: 6 406

3 години - давах шанс след шанс, правих компромис след компромис, прощавах и се самонаранявах. Наясно бях, че нещата няма да се получат и все пак, понеже го обичах безумно, продължавах да опитвам. Накрая, след толкова тъпкане успях да преодолея себе си и да спра да го обичам (не без неговата помощ) - после беше лесно.

# 12 23 юли 2009, 15:08 ч.

Мнения: 126

Две години той си тръгваше с багажа през 10-15 дни за по 2-3 дена и се прибираше. Това стана точно когато родих дъщеря ми. Две години ми бяха нужни за да реша, че по добрия вариянт е да не се събираме повече и да се разделим. Благодаря на родителите си, които през целия този период на разделяне и събиране с бившия винаги бяха до мен и ме подкрепяха във всяко едно мое решение.

# 13 26 юли 2009, 20:17 ч.

София
Мнения: 233

Две години.
Половин годишна раздяла.
После още година и половина абсолютно изгубено време.
Общо 4 Wink

# 14 26 юли 2009, 21:05 ч.

Мнения: 2 175

Май аз ще взема "първенството" - 7 г.. Shocked

4 г. в безумни опити и надежди да се оправят нещата
3 г. после в примирение и просто съжителство - за щастие, поне си изградих отвън собствен живот..
Накрая вече свикнах..не ми пукаше и той не ми пречеше..
Тръгнах си, защото се случи нещастие в семейството и "идилията" се пропука..

Препоръчани теми

Консултации с адвокат

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Нормален размер за издръжка

Декларация за пътуване на дете в чужбина след приемането ни в Шенген?

Причина:

Причина: