Работа от вкъщи с малко дете - доколко е възможно?

Работех и гледах детето си от 10 месеца до 2 години е 2 месеца.
Работата ми изисква голяма концентрация и този период от живота ми беше изключително труден.
Програмист съм и освен това потдържам софтуер, който работи в производство и всеки проблем не търпи никакво отлагане и всяка грешка струва доста.
Станах много по ефективна и организирана, защото трябваше да съобразявам докато малкия се катереше по главата ми и го гонех из стаите.
За щастие това напрежение не се отрази на детето ми. То си стана едно много позитивно и щстливо дете.
На никого не пожелавам такова майчинство.
 

И на мен не ми върви работата от къщи Голяма мъка и нерви за цялото семейство. Правя бижута с кристали и моите само чакат да се намъкнат в стаята ми и да се разровят из материалите ми, а кристалите са толкова чупливи Гледам да използвам времето докато спят- следобяд и нощем докато издържа. Заключвам стаята си когато не съм там, иначе става мазало

Дона, вдъхна ми надежда

Започнах работа след майчинството.Дъщеря ми започна ясла на 2г.4 месеца.Един месец всичко беше ок.Вторият месец започна да прави асматични пристъпи.Всички баби се изредиха да я гледат, за да не взимам болнични.Ако не се доизлекува, т. е не се изчистят секретите в белия дроб  я повтаряше след 3 ден ходене на ясла.Това ме принуди след третия болничен за два месеца, да си подам молба за напускане.Да не преча на работата.Но за мой късмет бяхме на зор за персонал и щефът ми предложи да работя от вкъщи през интернет.Първата година беше кошмар.Изнервих се безумно.Нямах време да се обърна, едва намирах време да я изведа.Домакинските задължения ми тежаха ужасно.Започнах да работя от 22 часа до 2-3 часа. Като заспи.Скапвах се от преумора.След това всичко се намести, тя порасна, почна да боледува по малко, да се заглежда по книжки , телевизия и т.н.Това с работата и според мен става , когато детето е поне на 4 години или пеленаче.В периода между 2-4 години е късане на нерви.

Честно казано не знам как става това,освен ако не ковнеш пред тв 8 часа на ден. Нашата дъщеря се занимава добре сама,но повече от 40ина мин ме мисля че е и редно да бъде оставяна,децата си искат,според мен,занимавка,разнообразие,физ.активност,повторяема структура к е невъзможна с много видове работа. Зависи и от работата явно,аз лично бих избрала всяка друга опция пред работа у дома сама с 2гд дете.

Аз съм на този вариант от месец и половина. За мен се оказа адски изнервящо. Работата ми е свързана с говорене по телефона поне 70% от времето. Малката ревнува, дърпа ме, понякога реве, засилва нарочно телевизора, а аз имам важни разговори и се изнервям. Успявам да отхвърля писмената работа, докато спи следобед, но понякога се налага и като е будна. Тя откача като ме види с компютъра. Засега смогвам, защото почти всеки ден майка ми я извежда сутрин / аз трябва да лежа заради бременността/, но общо взето всичко правя на парче - нито работата си върша спокойно и като хората, нито на детето обръщам внимание. Добре че сега в летния сезон няма много работа, но за наесен не ми се мисли. Тя е записана на градина, но от сега е заявила, че не иска да ходи и няма да й хареса.

От моя опит казвам- не става. Аз непрекъснато имах чувството, че нито детето си гледам както трябва, нито работата си върша добре. Изнервеност и безсъние за мен, недостатъчно внимание за детето. И с по- големи деца не става- освен ако седят пред телевизор и компютър по 6-8 часа.

А чувствате ли се виновни, че не отделяте достатъчно време или поне толкова, колкото ви се иска на децата (че и на съпруга ви)? Понякога направо ми се плаче, когато отида в другата стая да работя, а той е с баща си на разходка или играят нещо двамата. 

Чувството на вина не помага на никого. Вкъщи работя само докато малката спи следобяд и вечер след 12 докато издържа. Само не знам дали си заслужава...

Не съм опитвала и въпреки,че
детето ми е кротко, ми се струва
невъзможно.

Привет и от мен! Ще ви споделя моя опит.Аз работя у дома от 2002г.Тогава се роди големия ми син.Две години го гледах в къщи и си работех.После тръгна на ясла, но се роди малкия, та пак с бебе.След още 2 год. и той тръгна на ясла.На практика от 2007 и двамата са в ДЗ. През деня съм сама, но естествено през месеца поне  една седмица , поне едно дете е с мен- сополи, температури.
Та така свикнах.Когато и двамата са в къщи ,т.к.  разликата им е 2 год. и са момчета понякога си играят чудесно, но понякога- бой до кръв! На всичко отгоре компютъра ми е базиран в детската стая.
Работя в малка търговска фирма от 12г.На практика съчетавам няколко длъжности- счетоводна работа, водене на склад, контрол на целия паричен поток, финансов контрол на продавачките, съставяне на схеми за заплащане, ревизии и т.н.Абе аз съм административния отдел.Много ми е отговорна работата, а и е свързана със срокове и трябва да съм много концентрирана.С времето свикнах да изключвам от всичко когато работя.Хубавото е че всичко ми е в къщи и при нужда съм работила до малките часове.ТРУДНО,НО НЕ НЕВЪЗМОЖНО!Който твърди, че не става не е притиснат да го направи.Ние имаме ипотека и моята заплата е важна.Нямаме на кого да разчитаме за помощ- нито финансова, нито за децата.
До някаква степен справянето зависи и от децата.Големия ми син обича много филми и си гледа кротко.Малкия пък иска все да си приказваме. Обяснила съм им от малки, че това, което правяе важно.Даже сега понякога като пия кафе те ми казват да работя, че щели да ми се карат и да нямаме парички.Важно е децата да разберат колко е важна тази работа, която мама върши, едва ли не да се приобщят към нея.Да и помагат даже.Естествено съм имала моменти на нервен срив , но пък нямам досадни колежки -клюкарки.Друг плюс е че не се притеснявам, че ако закъснея 5 мин. шефа ще ми се кара.
Май се улях. Надявам се да съм била полезна.

Изключително много ти се възхищавам. Аз също съм програмист, но явно нямам достатъчно талант за тази работа, защото ако разполагам с 5 минути, няма да мога да се концентрирам достатъчно, че да ги оползоторя добре. А ако нещо тичащо наоколо ме разсейва - изключено.


И аз точно такава подозирам, че е истината.

Яно това е, което аз не мога да направя. Дъщеря ми реагира по два начина, ако се опитам да и обясня, че правя нещо важно и искам да ме остави на мира за 5 минути. Първо прави все по-усилени опити да ме измъкне, дърпа за ръцете или да ми изключи комютъра и ако с по-строг тон и кажа, че сега не мога да и обърна внимание, започва да плаче.
Много ми е трудно да преценя как е правилно да постъпя при това положение.
Интереното е, че това го прави само с мен. Ако я отавя на баща и да я гледа (стига да не е в период, когато е гладна и изморена), той си сяда на компютъра и си прави нещо, а тя си играе кротко наоколо. При мен обаче няма такива филми 

Трудничко е всичко това, което си описала. Или трябва да има някоя баба, която да ти помага (или леля или някой друг), или детето ти ще скучае (в най-добрия случай). Ако се напънеш ще се справиш. Но пълноценното отглеждане на едно дете изисква огромно количество енергия, време и търпение. Когато имаш да предаваш проект си недоспала, изнервена от наближаващия срок и това се отразява на детето. Трудно е да балансираш, особено, ако нямаш никой насреща, който да поеме грижите за детето в най-напрегнатите моменти, докато ти предадеш проекта.
Ако не си притисната, по-добре си гледай детето. Но за всичко се намира изход. Успех!

ПП. :Аз лично не разрешавам на детето ми да върви след ме и да "шета". Обяснила съм й, че тя трябва да уважава моя труд. Това доста ще ти помогне.

Аз общо-взето знам какъв трябва да е крайния резултат (т.е. да не "шета" след мен), но не знам как точно да го постигна 
Иначе нямам никой, който да ми помага. Нито баби, нито лели, нито никой. Таткото също много рядко може да ми помага, защото много работи и към него се обръщам, когато трябва спешно да взема доза сън, за да се очовеча. И това пак е за cметка на закъcнението му за работа  А cега работи и cъбота и неделя и на мен вcички дни cа ми еднакви - cама c детето от както cе cъбудим cутрин до както заcпим вечер.

Необходимоcтта ми да работя не е финанcова, но cе опаcявам, че ще cи забравя профеcията и ще cтана напълно неконкурентноcпоcобна за вечни времена 

Не се отчайвай толкова. Няма да си забравиш професията. Ако искаш да си във форма, си определи няколко часа (или дори един) на седмица (например),  в които да си четеш статии, новости, т.н., за които колегите ти няма да имат време 
И си живей спокойно, радвай се на най-сладките мигове, защото те няма да са вечно. Поне ги изживей без вътрешен тормоз.
Поспивай си, когато можеш.
За "шетането" на детето мога да ти споделя само моя опит. Повтарям бавно и спокойно, многократно. Говоря дълго. Показвам кое е "да" и кое е "не". При нас действа това, но за всяко дете си има различен подход. Все ще намериш нещо, което ще й въздейства. Но ако сега не я научиш на уважение, после ще ти е по-тудно.

Трудно ми се вижда и на мен. Имам ги две, едното от тях е постоянно у дома, а другото ходи на градина само сутрин, а следобедите го развеждам я по лекари, я по сеанси. Мъжът ми работи у дома, както ти казваш, от сутрин до вечер, без почивен ден. Е, ако не съм аз да ги гледам, няма да успее, не може да се концентрира, ще стане луд. Тъкмо седне, на един му се доходило на тоалетна, на друг му се дояло, после памперс трябва да се сменя, после все за нещо реват...Според мен, опитай да го пуснеш на ясла или градина, а до тогава, намери временце вечер, когато спи, за да попрочиташ новости и да не забравиш това, което си учила.