За пореден път съм поставена пред този въпрос, защото детето ми на ясла явно няма да ходи и аз трябва да реша ще работя ли или не.
Много пъти съм чувала за майки (ообено тези с моята професия), които след като родят, продължават да работят от вкъщи. Тук многократно се споменава за студентки, които си завършват обучението по време на майчинството. И за капак, имам приятелка с две деца, която ги гледа съвсем сама, без баби, лели, абсолютно никаква помощ, таткото плаща символична издръжка и тя работи, за да изкара прехраната на тричленното си семейство и едноременно с това се грижи сама за двете си деца. Никога не е изпускала срок, няма спи ми се, няма детето е болно.
С други думи, всички примери, които имам пред себе си ме навеждаха на мисълта, че да работиш докато гледаш малко дете е нещо съвсем нормално, изпълнимо и възможно.
На два пъти се захващах с проекти, които кой знае защо си мислех, че ще мога да завърша, но точно тогава на щерката започваше да и расте някой зъб, ставаше крива и изсмукваше всичката ми енергия, а вечер заспивах безпаметно с дрехите, докато я приспивах.
Когато е будна не мога изобщо да си помисля за работене. За да се концентрирам, трябва да се абстрахирам напълно от целия свят, а ако наоколо тича двегодишно дете, това е невъзможно. Дори да се занимава сама, аз пак съм нащрек да не свърши някоя беля и умът ми е в нея.
Следобедният и сън напоследък е прекалено кратък и едва успявам да сготвя, простра и оправя в кухнята, преди да се събуди.
Когато таткото работи с нормално работно време, домакинствам след като той излезе с детето. Сега обаче той е нонстоп на работа, само се прибира за да спи и съответно нямам избор кога да чистя.
Та ми е чудно, ако има майки, които са успели да работят, докато гледат децата си, как са го постигнали? Явно аз бъркам някъде в подхода към детето, но не мога по никакъв начин да и обясня, че имам да свърша нещо и трябва да ме остави да го направя. Дори когато става дума за елементарни домакински задължения - ако взема прахосмукачката, идва да ми я дърпа от ръцете, за да чисти тя. Ако сгъвам дрехите от сушилника, тя ги вади от шкафовете и ги размества или просто ги разхвърля в опитите си да ме имитира как ги нося от едната стая в другата.
Ако събираме багаж за някъде, аз нареждам в чантите, а тя върви след мен, вади каквото съм прибрала и го връща по шкафовете. И то с не по-малка скорост от моята. Кашона с играчките успява да го изпразни до дъно, докато аз го "събирам".
Предполагам, че проблемът е в моята неорганизираност, но как да променя нещата и дали е реалистично да го очаквам?
Много пъти съм чувала за майки (ообено тези с моята професия), които след като родят, продължават да работят от вкъщи. Тук многократно се споменава за студентки, които си завършват обучението по време на майчинството. И за капак, имам приятелка с две деца, която ги гледа съвсем сама, без баби, лели, абсолютно никаква помощ, таткото плаща символична издръжка и тя работи, за да изкара прехраната на тричленното си семейство и едноременно с това се грижи сама за двете си деца. Никога не е изпускала срок, няма спи ми се, няма детето е болно.
С други думи, всички примери, които имам пред себе си ме навеждаха на мисълта, че да работиш докато гледаш малко дете е нещо съвсем нормално, изпълнимо и възможно.
На два пъти се захващах с проекти, които кой знае защо си мислех, че ще мога да завърша, но точно тогава на щерката започваше да и расте някой зъб, ставаше крива и изсмукваше всичката ми енергия, а вечер заспивах безпаметно с дрехите, докато я приспивах.
Когато е будна не мога изобщо да си помисля за работене. За да се концентрирам, трябва да се абстрахирам напълно от целия свят, а ако наоколо тича двегодишно дете, това е невъзможно. Дори да се занимава сама, аз пак съм нащрек да не свърши някоя беля и умът ми е в нея.
Следобедният и сън напоследък е прекалено кратък и едва успявам да сготвя, простра и оправя в кухнята, преди да се събуди.
Когато таткото работи с нормално работно време, домакинствам след като той излезе с детето. Сега обаче той е нонстоп на работа, само се прибира за да спи и съответно нямам избор кога да чистя.
Та ми е чудно, ако има майки, които са успели да работят, докато гледат децата си, как са го постигнали? Явно аз бъркам някъде в подхода към детето, но не мога по никакъв начин да и обясня, че имам да свърша нещо и трябва да ме остави да го направя. Дори когато става дума за елементарни домакински задължения - ако взема прахосмукачката, идва да ми я дърпа от ръцете, за да чисти тя. Ако сгъвам дрехите от сушилника, тя ги вади от шкафовете и ги размества или просто ги разхвърля в опитите си да ме имитира как ги нося от едната стая в другата.
Ако събираме багаж за някъде, аз нареждам в чантите, а тя върви след мен, вади каквото съм прибрала и го връща по шкафовете. И то с не по-малка скорост от моята. Кашона с играчките успява да го изпразни до дъно, докато аз го "събирам".
Предполагам, че проблемът е в моята неорганизираност, но как да променя нещата и дали е реалистично да го очаквам?
Ако имаш някоя близка съседка, да речем, която да го разхожда за по час-два, още по-добре. 
Работя като преводач на свободна практика. Започнах работа отново след като сина ни стана на месец и половина ( веднага щом коликите му спряха). Превеждам вечер след като заспи до посред нощ, защото през деня е абсурд. 
т.е имам още 3 години. На моменти имам чувството, че ще се разпадна от това безсъние ( още се буди да яде нощем), станала съм има- няма 50кг. Съпругът ми ми помага доколкото може, но и той има много работа особено летния сезон и не винаги може да го гледа вечер. Макар да живеем с родителите ми, не ми помагат за отглеждането ( понякога го гледат, ако имам да уча за изпит) 
