"Черен списък" на работодателите

Всъщност в другите европейски страни е същата работа с болничните, само дето никъде го няма това седене вкъщи 2 години да си гледаш детето, а държавата да те издържа през първата година.
А за заплатите съм съгласна. Трябва или да ти плащат достатъчно за да можеш да си наемеш бавачка или да ти плащат малко, но да излизаш в болничен когато ти се налага.

Ако работодателя ти каже заплатата и изискванията си относно взимате на болнични ти сам си преценяваш, но ако в началото те подведе, че няма проблеми за болничните, а после започне да се сърди, тогава не в черен ами не знам в какъв списък трябва да го сложиш

Madchen, абсолютно си права за майчинството. И за тези две години, какъвто и квалифициран екперт да си бил, нещата ще са се променили многократно и съответно ще ти е нужно време докато влезеш отново в ритъм. Без значение дали си в майчинство 1 или 2 години.

Аз случих на толерантен работодател. Взеха ме бременна. Споделих още преди интервюто, че съм в края на третия месец при това с второто и все пак ми предложиха работата. Никога не е имало проблем с ползването на болнични, а майки с малки деца има при нас доста. Не сме голяма администрация, но винаги има подготвени хора, които да свършат неотложната работа на отсъстващия колега. Според мен "малките" работодатели са тези, които имат претенции, защото не могат да си позволят много персонал и всяка липса се усеща.
Просто работодателите трябва да преосмислят отношението си към работещите майки и въобще към жените, да подбират и обучават добре персонала си, за да избегнат рискове при отсъствие поради болест, отпуск или други причини. Добро управление му е майката.

Благодаря!


То точно защото манталитета на българина е да се примирява с всичко сме на този хал!

И като й изтече майчинството и "свободната " жена може да започне да излиза в болнични... пак заради детето.

Не е точно така. Големите частни корпорации (говоря за наистина големите, а не средните) си имат неписани политики на толерантност към майките. И това се включва като перо social responsibility of the organization в PR-a им. Те имат големи екипи и могат да си "позволят" 1 - 2 майки 

Айде сега... Когато кандидатствах на работа, работодателката ме попита имам ли намерение да забременявам в следващите 2 години. Казах "не", но когато забременях още на следващата тя се радваше повече и от мен. После се върнах на работа, поработих година и малко и пак забременях, ама този път си бях предупредила, че ще работим за второ.
А иначе, първата година в яслата детето много боледуваше. Работех на график, разменяхме с колежки смени, за да мога да я гледам, таткото вземаше почивки, бяхме впрегнали и бабите и пак беше трудно. не ми се мисли какво ще е сега, когато и малката тръгне.

Две години работих в една голяма фирма, наистина голяма, в която майките бяхме около 30 броя - с деца до 8-годишна възраст. Другите не ги броя. Нямаше проблем за болничните, абсолютно никакъв. Все пак се съобразявахме. А лично съм отсъствала само когато беше крайно наложително. Защото и да те търпят, все пак не може да отсъстваш безкрайно и често. Най-лошото е когато няма кой да ти помогне за ден-два. Т.е. да си вкъщи 1-2 дни, после да поеме едната баба, другата баба. На мен ми помага изключително мъжа ми и майка ми. Много съм им благодарна за това. Сега в новата работа си казах веднага, че съм с дете на 3 г., но нямаше проблем, оказа се, че в тази малка фирма има 5-6 майки. Избутахме някак си зимата. Пък и децата растат. Няма все болни да са и те се адаптират към околния свят. Зависи от детето.

мога да се включа с мнение по темата и от двете позиции: като служител и като работодател. спомням си, че когато за пръв път започвах работа през 2000г, изобщо не споменах, че имам дете на 1г и 3м- научиха чак, когато почерпих за навършването на 2г. на детето. ходеше на ясла, слава богу почти не боледуваше, ако се случеше да боледува- успявахме по някакъв начин да се справим със ситуацията. такива бяха времената, че трудно се намираше работа, а и трудно се задържаше.... сега от половин година съм от сругата страна- като работодател, малка фирма за момента, с няколко човека персонал. когато някой кандидатства за работа, не питам боледуват ли децата и т.н.- това си е проблем на кандидатстващия. ако жената смята, че може да се справи с работата и няма да отсъства често и ако има необходимите умения- назначавам я. наистина, честите отсъствия са голям проблем за малките фирми, защото работодателят разчита на тези хора и трудно може да върви работата, ако някой постоянно липсва. ня мисля, че е много коректно работодателите постоянно да бъдат оплювани- трябва да има някаква лоялност и от двете страни- все пак заплатата на служителя зависи от дейността на фирмата. а при намален обем на работа, аз сама предлагам на една от служителките, която има малко дете, да си намери болнични, ако може, за да не я пускам в неплатена отпуска, например.....

Само не разбрах какво предлагате всички вие лоялни и разбиращи работодателя си,  на майките с деца, които нямат баби и заплатата им не позволява детегледачка? Да не работят, защото детето им може да боледува и това да съсипе бизнеса на работодателя им? Да го оставят да си ходи болно на детска, каквато е порочната практика у нас или...? Работила съм и в голяма и в малка фирма с адекватно управление и проблем с болнични и това кой да ме замества не съм имала. Да не говорим, че подобно на описаното от авторката поведение от страна на работодател е дискриминационно и във всяка нормална държава би било подсъдимо...

Точно за това пуснах тази тема - за работодатели, дискриминиращи жените-майки, а не както е в другата тема - за некоректни и недобросъвестни работодатели. Искаше ми се тук да офолмим списък само на работодатели, дискриминиращи майките. Една по-тясно насочена тема, а не обща и за всякакви нередности. Но... само ми се искаше... явно... И защо трябва да прояваваме разбиране към такива работодатели, след като те не проявяват такова към нас?
Това е - ние сме стадо овце - цялата нация, и за това и живота ни е такъв, какъвто е сега...

Или няма да работиш, ако си с малко дете или не раждайте, това май са отговорите на въпросите за майките с малки деца. Когато ми изтече майчинството не пожелаха да ме върнат на работа, намерили ми заместничка. След като започнах търсенето на нова се сблъсках с некоректното отношение на работодателите към нас - майките с малки деца, но аз не бях спестила информацията, че имам дете и попитах един работодател, защо все пак като не искате майки с деца да наемате за дадената длъжност не прочитате преди интервюто биографиите, все пак там пише, за да не си губим времето взаимно. Едва ли не трябва да се крием, че сме с деца или да се срамуваме, че ги имаме. Да лоялност трябва да има и от двете страни, но от страната на работодателите не виждам такава.

По-скоро сме нация където почти всички навършили 23-24 години са вишисти, а тези на по 27 години имат по минимум 3 години стаж. А доста от младите жени нямат деца. Няма логика работодателя да избере жена с дете, която ще отсъства, а да не избере млада кариеристка, която ще роди на 35-40, а до тогава той ще си e "избил" вложеното в нея (обучение и т.н.). От моите познати сме само няколко, които решихме да имаме деца (като имате предвид, че не съм на 25 г - повечко са   ). Другите са млади, умни, образовани ентусиасти нормално е да изберат тях пред мен. Но това е моя избор и аз съм щастлива. Не заменям живота си за техния. Не се сърдя и на работодателите. Като реших да забременявам отлично знаех каква е ситуацията. А сега с тази криза ситуацията се влоши за жалост.

Подсъдимо е само на теория. На практика близките ми живеещи и работещи в САЩ, Англия и Германия ми завиждат за 9-те месеца майчинство и се чудят как така си смених работата при положение, че дъщеря ми е толкова малка. Не могат да повярват, че някой работодател ме е назначил при добри за мен условия.

Сякаш в България проблема не е нито в нас - майките на малки деца, нито в работодателите. Проблема е, че имаме нисък стандарт на живот и хората живеещи по-дълго в чужбина се чудят и дивят как така може двама вишисти да работят по специалностите си на пълен работен ден и да не могат да си позволят бавачка.  Как да им обясня този феномен - след майчинството преди детето да тръгне на ясла почти цялата ми заплата отиваше при детегледачката. Ще кажете "ми, смени си работата". Ми смених си я. И знаете ли какво в старата ми фирма веднага си намериха човек, който дори започна за по-малка от моята заплата. Как при това положение да искаме някои да ни толерира с малките деца или поне да ни направи заплата по-нормална.

Гадно е, но, от друга страна, аз разбирам и работодателите. Майките с деца не могат да остават след работа, например, и това се поема от друг. Не се знае кога можеш да разчиташ да са там, и кога детенцето ще се разболее. Не са зверове тези работодатели, но не са и социални организации. Ако ми откажат работа заради детето - ще ги разбера, а ако не ми откажат, ще намеря начин да не натоварвам колегите си заради моите лични дела. Например ще помоля приятелка за помощ, ако трябва да остана до по-късно, и после ще й върна услугата.

Чакай сега, пак опираме до добро управление на фирмата и адекватно разпределени задачи. Оставането до късно след края на работния ден би трябвало да е инцидент и смятам че дори майка с малко дете може да си го позволи, но ако е практика - с дете без дете не бих го приела.
Колкото до дългото майчинство - ами то едно нещо поне трябва да има за стимулиране на раждаемостта в тази държава. В САЩ може да е кратко, но там стандарта и заплатите са съвсем други и ползването на детегледачка не е проблем / финансов имам предвид/. А и в белите държави, както сама си казала не е нужно и двамата да работят за да се издържа семейството.

Чисто и просто става въпрос за конкурентоспособност, а не за дискриминация. Ако има по-добър вариант от мен, естествено е да предпочетат него, а не мен. В този случай за мен остава вариантът и аз да съм достатъчно конкурентоспособна, а не да чакам на "социалната политика" на работодателя. Изборът да имам дете си е личен и не мисля, че работодателят ми е длъжен само защото имам дете.
Най-добрият избор е да се ориентираме към фирми, където е възможно комбиниране на работа от офис и от вкъщи, отработване в почивните дни и т.н., а не да се оплакваме колко сме онеправдани майките с малки деца.
П.С. Не забравяйте, че живеем в България. Нима сте си мислили, че е лесно да се отглеждат деца и да се работи... Непрекъснато се цитира положението на запад - ами, които смята, че там е лесно - границите са отворени, може да ходи там да си отглежда детето и да се радва на висок стандарт (само да не забравяме, че този висок стандарт се постига с работа и производителност, а не е дар от природата  ).