Непрекъснато се нааква - какво да правя?

Липсва му внимание.
Съседите имат 4 деца. Най-големият постоянно прави бели, все гледа да свия някой градинарски уред, хвърля пиратки по колата, само и само да му се обърне внимание. Детето има потенциал, умно е, но никой не се занимава с него и е пакостникът на махалата .
Според мен по този начин детето ти търси вниманието ти и явно не му е достатъчно.

Ревнува, мисля.
- Не обръщай внимание на наакването. Сменяш гащите без коментар и се държиш, все едно нищо не е било.
- Приобщавай го към грижите за бебето - да донесе памперс, да даде салфетка, да избърше ръчичката или краченцето с влажна кърпичка. И много, ама много го хвали - какъв помощник ти е, как едва ли не няма да се оправиш без него, да се почувства важен и необходим.
- Подчертавай как "Това бебе пак се е наакало в памперса. То не може като теб да си казва, бебешка му работа". Бебето няма да се разсърди за това снизходително отношение сега, но баткото ще види и предимства в това да си голям.

Вариации на всичките неща по-горе съм чела в една книжка "Изкуството да бъдеш родител" на д-р Ф. Додсън.  Пробвала съм ги лично и сработиха. Децата ми са с разлика 1г 4м, баткото на 1г 8м вече ми носеше памперс за малката и се чувстваше ужасно горд. Даже ако забавя похвалата, сам си викаше "помощник златен".

Здравей миличка,

притесненията ти са основателни, но по скоро от хигиенична гледан точка...
Със сигурност не е енкопреза - тя се отчита при деца над 5-6 г. възраст, когато уменията свързани с изразяването на физиологичните нужди са усвоени и детето със сигурност може да каже, че има пиш или ако...
Според мен е т.нар. "връщане" - често при децата с появява причина/проблем, който провокира "отключване"  и тогава детето се връща назад в развитието  - напр. стрес и повторно смукане на пръст (отново, след като веднъж е било избегнато) и т.н.
Каква е вероятността проблемът да е физиологичен? Наблюдавай какво е акито, ако често пъти  е по-рядко, може проблемът да е наистина изпускане поради не толкова умелото контролиране на сфинктера...все пак детенцето е мъничко. Има ли газове детето? Понякога като се понапъне от газове, детето не успява да се контролира...
Майчетата тук са прави, че отношението към детето също обуславя поведението му. Не го пляскай, дори се опитвай да не крещиш (знам, че е много трудно), аз не мисля, че ще те мрази заради това, но е по-добре да среща разбиране.
Децата повече се страхуват от непонятните неща - например му обясни, че като се нааква в гащите и те не могат да изсъхнат ще се наложи да ходи без гащи. За него това ще бъде странно и страшно! Ако пък обича да стои гол (като повечето деца , измисли нещо друго от което се страхува и го свържи с акта на наакване...
В никакъв случай не заплашвай детето с това, че ще го накараш да изяде акото си - това е отвратително...освен това никога не знаеш докъде ще стигне любопитството му!Може някой път сам да се опита да се самонакаже така.... Внимавай в сравненията с бебето, така ще нагнездиш усещането за съперничество...а те вече са такива...
Отбягването на проблема, също е проблем - така че не го практикувай, това може да доведе до фиксация (задържане)!
Успех!

С това трябваше да започнеш, защото точно тук е причината. Не ти ли прави впечатление, че проблемът ви е със същата продължителност, каквато е възрастта на бебето?

По твоите критерии може да не е лишен, но по неговите сигурна ли си, че не е? За децата раждането на второ бебе е голям стрес, независимо колко време и внимание им се отделя, понеже това преобръща света им и ги прави не единствени. Това не е нещо, което едно дете може лесно и бързо да проумее и приеме. Така че най-добре не обръщай внимание на наакването, игнорирай го. Бърши, мий, пери и не отваряй дума за това изобщо. В един момент ще спре да иска да се прави на интересен точно по този начин и ще си намери друг 


Изобщо не става дума за пребиване или физическата страна на боя. Детето ти се чувства отхвърлено и иска да получи пак сигурността във вас, която е имало, когато е бил единственото дете. Вместо това получава шамар.

Малките деца много често се смеят от фрустрация, когато истинското чувство, което изпитват, е унижение.

Извинявам се, ако звуча по-рязко, не е умишлено.
Остави детето си на мира да изживее промяната в живота си, необходимо му е време. Не му задълбочавай проблема с опити да излекуваш симптома.
Успех 

На твое място щях да почна да го държа пак с памперси. И да не си играя на... смислени игри с него. Да не го водя на детски площадки - с люлки и пързалки, само на пейка. Щях предварително да му кажа, че да си малко бебе е далеч по- тъпо и скучно, отколкото да си голям, но ако иска да е бебе - това си е негова работа и решение, щом иска, ще се държим (семейството) с него както с бебето - ако мисли, че е по- хубаво - добре, ако не му хареса - също добре... нещо такова.

  о боже, не мога да повярвам...чета и ми настръхват косите...как ще препоръчваш такива неща! Това е ужасно, унизително, жестоко!
ТОВА НЕ Е НЕГОВА РАБОТА! Защото, то горкото все още не е наясно със себе си и с това кое му е работа!!!
Детенцето е обидено, огорчено и има нужда от ласка, не от...пфу...направо не ми се пише...

с риск да ми се расърдиш,моето мнение е ,че някъде си сгрешила в процеса на махане на памперса...къде не мога да знам.този проблем съм го чела в доста книги...споделяли са ми и приятелки за същото.
сгрешила си и в това,че си го пляскала,че си обърнала прекалено голямо внимание на "проблема"...
основно правило в приучването на децата към тоалетни навици е всичко да става,когато детето е готово за това,спокойно ,естествено.без излишни драматизации и травми както за детето,така и за родителите.и в никакъв случай да не показваш колко е важно това за теб...
какво да правиш от тук нататък-първо се успокой!
после спокойно обясни на детето какво е правилно да прави.
после го остави.
в никакъв случай не го наказвай за това!!!
ако след 1-2 месеца няма никакъв напредък-тогава може да помислиш за консултация,ама мисля,че ако реагираш спокойно и отминаваш инцидентите без коментар,а в същото време хвалиш всеки успех,всичко ще е наред.

Това не е вярно. Изпускането в гащите е стандартен симптоп за стрес. Изобщо не е задължително причината за стреса да е сввързана със самия отделителен процес, даже почти винаги няма връзка, просто майките погрешно го търсят там.

Аз пък се сетих за още нещо, което няма връзка с темата ти, но все пак може да ти е от полза.

Както споменах и в предишния си пост с раждането на бебето при нас, за да не ревнува дъщеря ми и отделях даже повече внимание, отколкото преди това (направо се разчеквах). Правех повечето от описаните неща в книгите, но тя нямаше желание да ми помага за бебето. Казваше не искам и бягаше.
Това, което най-много и харесваше в тези начални месеци, беше аз да оставя бебето на някого (татко, баба) за 2-3-4 часа (интервала между храненията) и да излезнем само двете заедно. Само с тати не вършеше работа, нито ако сме заедно с бебето  Сега времето е топло, може да излизате семейно вечер. Тати да стои при количката, а ти да играеш основно с детенцето. Макар, че предполагам си гроги 

права си.вярно е,че е симптом за стрес.моят син се е изпускал в гащите няколко пъти и винаги беше в стресова за него ситуация.
мисля обаче,че в конкретната ситуация става въпрос за друго,поне аз така разбрах.
аз имах предвид,че понякога децата го правят сякаш нарочно и напук-"наказват" родители,които много държат точно на това.
или понякога ,когато майката е махнала памперса в неправилния момент или по неправилен начин след време се появяват подобни проблеми.
или при появата на ново бебе детето е в стрес и "регресира",съответно ако майката не усети или не реагира адекватно и навреме ппроблемът се задълбочава.

Детето го прави нарочно,явно търси внимание,колкото повече му обясняваш,толкова повече се задълбочава проблема,то не може да го осъзнае като голям човек.Спри да му обръщаш внимание,сменяй гащите мълчаливо и скоро ще премине.Имахме такъв проблем,след като се научи да си казва за гърне,отидохме на море и там постоянно се напикаваше,даже се и наака.Явно от стрес при смяната на обстановката.Как ли не обяснявахме,показвахме другите деца,карахме се,не и не.Като се върнахме след 1 седмица,проблемът се реши,оставихме я ,сменяхме гащите и постепенно сама започна пак да си казва.Твоето момченце най-вероятно наистина подражава на бебето,няма смисъл да го водиш все още на доктори или да го шамаросваш.Стискай зъби още мако време и всичко ще е наред.

Свекървата ти е права!!!!

Детето си е съвсем в ред, просто е малко още. Педиатърката ми каза, че едва към третата годинка трябва да започна да ги пробвам на гърне, като едва след три трябва да настоявам по-сериозно. Според последните теории, до тогава я нама връзката мозък - нужда. Според нея всичко останало, което някои майки казват, че децата им ходят на гърне едва ли не от 40тия ден е налучкване на естествения ритъм, а не естествено изградена връзка.

Не защитавам тези теория или друга, само казвам какво ми е казала.

Моите стават на три години след един месец и съм ги пробвала периодично след втората год, никакъв ефект. Преди по-малко от месец единият махна памперса за няма и два дена. Просто е узрял СЕГА. Казва си за всичко. И въпреки това се е случвало два-три пъти да се наака в гащите.
Другият още се бави, опитвам какво ли не и не става засега, предполагам, че просто скоро и на него ще му дойде момента.

За какви лекари говориш, ще ти се изсмеят. Гледай си живота и не травмирай детето като му се караш /признавам, че като се напишка точно на вратата нагласени да излизаме...побеснявам вътрешно, че и външно един-два пъти/. Сложи памперс и си свиркай!


Що се отнася до бебето...не съм имала такъв проблем, предполагам, че е трудно, но е хубаво да свиква, че не е сам и трябва да дели. Не му обръщай толкова внимание. Не съм убедена, че го прави нарочно. Ей, голям демон го изкарахте това дете...

Малееее, тая педиатърка да вземе да си скъса дипломата най-добре!
При моето дете (както и при по-голямата част от децата), което още няма 2 години и си казва само дали иска да пишка или да ака, също ли няма връзка "мозък - нужда"? Или това, за което томи съобщава не идва от мозъка... А-ааа, може пък мозъкът му да е с около година по-напред в развитието си спрямо мозъците на другите деца  

 Нищо, че жената се оплаква от това, че детето й досега е контролирало нуждите си. Най-вероятно е имало връзка "мозък - нужда", която вече е изчезнала някъде.
Това с памперсите е добра идея - да ги слага даже и до 5-годишно, пък след това вече детето само ще се научи да си ги слага.... и ядовете ще приключат.
   А това за майките, които още от най-ранна възраст (даже и преди 40-тия ден) учели децата си да ходят на гърне се нарича ЕБХ (естествена бебешка хигиена) и работата е там, че те не учат децата си да сядат на гърне (поради това, че им е раничко на бебетата да сядат на тази възраст) и поради това, че е рано детете да бъде научено на нещо (отново заради крехката възраст). Нито една майка, практикуваща ЕБХ не твърди, че е научила детето си да се изхожда в гърне. Тези майки твърдят, че следват сигналите, които детето им подава - така че за "налучкване на естествения ритъм" изобщо не може да се говори.

Това изобщо не е вярно. Моето дете казва с думи "Има ако", сяда на гърнето и върши работата. Не мисля, че се дължи на факта, че уцелвам момента.
Преди две седмици бяхме на гости на родителите ми и забравихме да вземем гърнето. По едно време детето каза, че има ако и започна да обикаля нервно из стаята. Опитах се да я сложа на тоалетната чиния, защото там пишка без проблем, но тя си искаше гърнето. Пратих майка ми по спешност да купува гърне от близкия магазин. Оказа се, че е прекалено рано и отварят след половин час, та чакахме още сума време за заветното гърне. През това време детето се свиваше и повтаряше с викове, че има ако и иска гърне. Сложих и памперс, но естествено това не промени нищо. Сигурно от 5 месеца не е акала в памперс. Когато гърнето най-сетне дойде, веднага седна на него и свърши работата. На мен това не ми изглежда като неизградена връзка в мозъка и не виждам причина да държа детето с памперс още две години, за да му се изгради връзката в мозъка според педиатрите.
Познавам и други такива деца, които месеци преди да станат на 2 години можеха да си казват, сами да си взимат гърнето и да сядат на него, когато самите те усетят нужда, а не когато някой ги насилва. И това не са някакви генийчета, от нашето поколение повечето деца бяха такива. Сега обаче е по-удобно да се измислят теории защо да не учиш децата на нещо, вместо да им дадеш възможност да се научат.

Според мен е добре да последваш съветите на MIA и marmotche.
И аз мисля, че го прави нарочно и се опитва да стане "по-важен" от бебето. Игнорирай го, както са те посъветвали. Сменяй мълчаливо гащите, все едно нищо не е станало. АКо обаче си каже, заслужава награда.
При нас пък се получи обратното с раждането на бебето. Почти бяхме махнали памперса, но не окончателно. Виктор обаче като видя, че бебето ака и пиша в памерса, се почувства ужасно горд и голям, че няма памперс и че ползва гърне. И досега продължава да повтаря с пренебрежение: "Оги ака в памперса. Бебе" Не спирайте да повтаряте на бебето, но така че да чува и баткото: "Уф, пак си се наакало в памперса. Ама че си бебе, кога ще порастнеш голям като батко си". Абе неща от този сорт. Мисля, че при нас този метод подейства много добре и баткото почти не се е опитвал да се прави на бебе.