Здравейте, мами!
Много съм притеснена и разтревожена от нещо, което се случва със сина ми и на пръв поглед може би някои ще си помислят, че съм луднала, но дори и така да е, мисля, че ако споделя тук за проблема, ще намеря накакъв отговор.
Детето ми е на 2 г. и 9 м. От 1 г. 6 м. ходи на ясли /това го споменавам, защото може и да има значение/. Първоначално тръгнахме с рев, после - с охота, а сега ходим с желание, ако не правим големи паузи /имам предвид ако не го спра по някаква причина за седмица-две, защото "отвиква", така да се каже и после не желае, но след 1-2 дни отново проявява интерес да бъде "при децата", както сам се изразява.
На 1 г. 9 м. махнахме памперса. Оттогава до сега ползваме гърне, в яслите вече не ми връщат мокри и изцапани гащички, понякога се случва да се "изпусне" по малка или по голяма нужда, особено ако е прекалил със сокове и вода, но не толкова често. От известно време започна да върши все по-често тая работа в гащите /особено акането/. За "пиш" си казва, дори отива сам в тоалетната, нощно време ако се събуди, казва и се изпишва, много рядко се случва да се напикае и то веднага се разбужда. Памперс не ползваме. С акането обаче проблемът става все по-чест - последните 1-2 месеца - непрекъснат. Нямаме случай почти, в който да си казва, че му се ака - казва го, след като е свършил работата вече. Първоначално не обърнахме кой знае какво внимание, започнахме с приказки, увещаване, примери. После обърнахме работата на сръдня - той идва, извинява се и в същото време пордължава да го прави. Минахме и на трети вариант - включихме и шамарите, колкото и да съм против тях - хич не му пука, че ще го шляпнеш по задника, ака си, сякаш му прави удоволствие. 2 минути преди това го питам, казва ми, че не му се пиша и ака, стоя до него и след няколко минути ми сервира "пълни гащи".
Четох доста в нета за проблеми от този сорт. Съмнявам се дали не става въпрос за т. нар. психологично заболяване енкопреза, или преувеличавам, тъй като детето ми е още малко. В същото време доста време си е казвал, което ме навява на мисълта, че не е възможно. Замислих се и върху факта, че имаме бебе на 2 месеца, дали не го прави, с цел да си осигури повече внимание върху себе си - не мисля, че е така, не е лишен нито от внимание, нито от угаждане, дори смятам, че е презадоволен. Иска ми се да се консултирам със специалист, но не знам към какъв да бъде - невролог, психолог, психиатър. В града ни няма такъв - поне като разпитах за детски психолог, казаха ми, че няма - явно трябва да потърся в друг град. Дали не избързвам да водя детето по такива лекари, не знам, просто имам чувството, че може да закъснея, или може би греша нещо във възпитанието на детето си. Някой имал ли е подобен проблем, ако да - как се справяте, помогнете ми да превъзмогна нещата. Споделих проблема със свекърва ми, която е медицински работник - тя също смята, че тази, който не е наред, съм аз, а не детето. В същото време се притеснявам да оставя нещата така - моля ви, помогнете ми със съвет! Наесен тръгваме на градина, ако се касае наистина за медицински проблем, това ще травмира сина ми повече, отколкото наказанието вкъщи, което обикновено е да го пратя в другата стая, където има по-малко играчки или в ъгъла за 2 минути, или пък да го оставя с нааканите гащи няколко минути - повече не ми дава сърце. На моменти имам чувството, че прекалявам - дали не съм прекалено сурова, в други случаи смятам, че прекалено много го лигавя. Къде е средата - не мога да кажа, но ще се радвам, ако получа адекватен съвет!
Много съм притеснена и разтревожена от нещо, което се случва със сина ми и на пръв поглед може би някои ще си помислят, че съм луднала, но дори и така да е, мисля, че ако споделя тук за проблема, ще намеря накакъв отговор.
Детето ми е на 2 г. и 9 м. От 1 г. 6 м. ходи на ясли /това го споменавам, защото може и да има значение/. Първоначално тръгнахме с рев, после - с охота, а сега ходим с желание, ако не правим големи паузи /имам предвид ако не го спра по някаква причина за седмица-две, защото "отвиква", така да се каже и после не желае, но след 1-2 дни отново проявява интерес да бъде "при децата", както сам се изразява.
На 1 г. 9 м. махнахме памперса. Оттогава до сега ползваме гърне, в яслите вече не ми връщат мокри и изцапани гащички, понякога се случва да се "изпусне" по малка или по голяма нужда, особено ако е прекалил със сокове и вода, но не толкова често. От известно време започна да върши все по-често тая работа в гащите /особено акането/. За "пиш" си казва, дори отива сам в тоалетната, нощно време ако се събуди, казва и се изпишва, много рядко се случва да се напикае и то веднага се разбужда. Памперс не ползваме. С акането обаче проблемът става все по-чест - последните 1-2 месеца - непрекъснат. Нямаме случай почти, в който да си казва, че му се ака - казва го, след като е свършил работата вече. Първоначално не обърнахме кой знае какво внимание, започнахме с приказки, увещаване, примери. После обърнахме работата на сръдня - той идва, извинява се и в същото време пордължава да го прави. Минахме и на трети вариант - включихме и шамарите, колкото и да съм против тях - хич не му пука, че ще го шляпнеш по задника, ака си, сякаш му прави удоволствие. 2 минути преди това го питам, казва ми, че не му се пиша и ака, стоя до него и след няколко минути ми сервира "пълни гащи".
Четох доста в нета за проблеми от този сорт. Съмнявам се дали не става въпрос за т. нар. психологично заболяване енкопреза, или преувеличавам, тъй като детето ми е още малко. В същото време доста време си е казвал, което ме навява на мисълта, че не е възможно. Замислих се и върху факта, че имаме бебе на 2 месеца, дали не го прави, с цел да си осигури повече внимание върху себе си - не мисля, че е така, не е лишен нито от внимание, нито от угаждане, дори смятам, че е презадоволен. Иска ми се да се консултирам със специалист, но не знам към какъв да бъде - невролог, психолог, психиатър. В града ни няма такъв - поне като разпитах за детски психолог, казаха ми, че няма - явно трябва да потърся в друг град. Дали не избързвам да водя детето по такива лекари, не знам, просто имам чувството, че може да закъснея, или може би греша нещо във възпитанието на детето си. Някой имал ли е подобен проблем, ако да - как се справяте, помогнете ми да превъзмогна нещата. Споделих проблема със свекърва ми, която е медицински работник - тя също смята, че тази, който не е наред, съм аз, а не детето. В същото време се притеснявам да оставя нещата така - моля ви, помогнете ми със съвет! Наесен тръгваме на градина, ако се касае наистина за медицински проблем, това ще травмира сина ми повече, отколкото наказанието вкъщи, което обикновено е да го пратя в другата стая, където има по-малко играчки или в ъгъла за 2 минути, или пък да го оставя с нааканите гащи няколко минути - повече не ми дава сърце. На моменти имам чувството, че прекалявам - дали не съм прекалено сурова, в други случаи смятам, че прекалено много го лигавя. Къде е средата - не мога да кажа, но ще се радвам, ако получа адекватен съвет!
, щото и за такива случаи съм чувала 
).
; относно шамарите- за мен те са изпускане на нерви - на нашите нерви - контролирай това!!! Аз използвам плескане по дупето или ръчичките единствено за ЖИВОТОЗАСТРАШАВАЩИ СИТУАЦИИ и по-точно - излизане на улица, където са колите и бъркане в контакти!!!