книги и филми като повод за разговори с децата

Точно този страх пък ми е напълно чужд. Децата не са ми собственост, че да ме е страх, че ще ме напуснат. Аз съм им благодарна за това, че ги има в живота ми, не обратното.

А сцената си е страхотна като актьорска игра и като послание. Майката е напълно обсебена от собствените си чувства и страдания и се радва на детето, което е призовано да я избави от мизерията й; същевременно изобщо не забелязва то как се чувства.
За благодарност във филма и дума не става. За привързаност - да.

Що се отнася до двойната Лотхен, смятам я за една от най-добрите детски книги. Общото с "нашите" деца е тайната, раздялата, търсенето на идентичност.

Светкавица,
информирах модовете, но нищо не се случва. Не знам как да стане това заковаване на темата. Ако някой знае, да помага.

Помоли Ва ва на лични.
Но... обикновено закованите теми никой не ги чете  .

Седя и ви чета и виждам, че всеки от нас прекарва през собствената си призма всяка книга или филм. Никой не знае, как ще го възприемат децата - те живеят в техен свят, който ние възрастните трудно можем да разберем. Всяка възраст си има нейните терзания, мечти, илюзии.

Така че за момента, в нашата възраст, смятам за най-подходяща нашата приказка. Вярно, че не е класика, не е литературно издържана, но ние я допълваме на всяко четене - така поднасям на детето тежките неща постепенно, лека-полека. Дори той я знае нашата приказка и от време на време я разказва. Лошото е, че вече стана мнооооого дълга и не мога да я разказвам повече от веднъж  .

Това е така и при мен, но майчинското чувство по принцип си върви и с известна доза чувство за собственост. Моите приятелки, на които децата вече достатъчно пораснаха и "изхвръкнаха от гнездата" кой да учи някъде, кой да живее с някого - всеки по пътя си, споделят за тъгата, която изпитват за времето, когато всички са били в къщи. Непрекъснато ми повтарят: "Гушкайте се много сега, когато сте заедно." Но това изхвръкване трябва да стане когато дойде времето, не по-рано, защото тогава ще боли много. Не че една майка не би превъзмогнала болката си в името на щастието на децата си, ако се налага...

Чак сега видях темата и затова отговорих на Фуси в Хайд парк на въпроса й за книжката ОСИНОВЯВАНЕ от Велина Милчева. Копирам и тук.

Кучето Лила избира майка

Това е къщата с ламариненото петле. Ето я леля Ема, стопанката. Тя има петгодишна дъщеричка Лили, куче Ласи и котка Маца.
Днес кучето Ласи трябва да роди своите паленца.
- Мамо, къде си?  - отваря врата след врата момиченцето. Леля Ема е слязла на долния етаж и въпреки че е едва септември, печката в кухнята гори, а до нея се вижда кошът с пет бебенца вътре.
- Защо се блъскат непрекъснато?
- Нали още вчера ти казах - кученцета се раждат слепи. Като се подушват и като се допират едно до друго, те се чувстват по-сигурни.
- Защо най-мъничкото не души и не се блъска като другите?
- То е единственното момиченце в кучилото и е най-слабичкото. бързо се изморява, сигурно затова стои настрана. Ласи им дава да сучат. Всяко кученце си намира зърно, от което да пие мляко.
- Колко са лакоми! Няма ли да изсмучат горката Ласи?!
- Мамо, нека да я кръстим Лила и да я нахраним!
- Добре, вземи биберона на твоята кукла Доли, напълни го с топло козе мляко. Капни няколко капки върху ръката си, изцапай биберона с млякото и го сложи до устата на Лила.
Лила близва капчиците мляко.
- Но тя не иска да захапе биберона и да пие от млякото.
- Сигурно защото е гумен или защото няма сили да смуче.
Леля Ема се връща от аптеката с капкомер.
Лили е излязла в градината:
- Мамо, ела, бързо! Маца взе Лила и я скри някъде.
- Да не забравяме, че и Маца е майка, нищо че котенцата й бяха мънички, за да оживеят. Не вярвам тя да навреди на нечие бебе.
- Защо й е на Маца кучешкото бебе?
- Ласи и Маца са приятелки. Родени са в един и същи ден, а и у дома ги доведохме заедно. Не се тревожи. Маца сама ще ни покаже скривалището си.
Леля Ема сипва топло мляко в една паничка.
Примамва котката с всеизвестното "пис-пис-пис". След като паничката е изпразнена, Маца с лъвски скок се хваща с двете си лапи за отвора, който води към тавана на къщата.
Леля Ема подпира стълбата на таванския отвор.
Лили я гледа с такъв копнеж в очите, че майка й примирено я подканва: "Добре, качвай се първа, но влез съвсем тихо, за да не подплашим Маца".
Леля Ема осветява с фенерче най-далечния ъгъл на стаята.
Точно там, върху старата плюшена завеса е легнала Маца, а до нея - палето Лила суче лакомо от новата си майка.
- Маца е откраднала... чуждо бебе!
- Не Лили, не го е откраднала, а го е спасила! Маца има много мляко и много обич, които няма на кого на дари, след като дацета й вече живеят на небето.
- Ласи няма ли да тъгува за малката Лила?
- Много ще се натъжи, ако някоя сутрин открие, че мимиченцето й вече не е живо. Сега ще е заета с четирите лакомници, а докато се усети, Лила вече ще е пораснала и ще припка из къщата заедно с братята си.
- Обаче коя ще е майката на Лила - Ласи или Маца?
- И двете са много важни за нея. Без Ласи нашата Лила нямаше да се появи на света, но пък без Маца нямаше да оживее и със сигурност нямаше да получи хиляди котешки езичета по гърба, по корема и по муцунката. Хич не е лошо да те обичат толкова много, нали?
Велина Милчева

мерси Кльомба!
Аз все пак я поръчах по интерент и съм малко със смесени чувства.... още не мога да се определя и не искам да съм крайна. Първото ми впеч. не беше добро...

Моята седи в офиса /не знам до кога/.

 Хич не е лошо да те обичат толкова много, нали?
[/quote]
Който е само с една майка (родната), не го ли обичат толкова много?  

да ... в смисъл - дай боже всекиму...
може би аз се втелявам прекалено....

Не намерих книгата в книжарницата.Прочетох откъса, но не ми хареса.Изкуствено ми е някак.

Не е откъс. Това е цялата книга.

Ей с това съм съгласна напълно.
И ще илюстрирам отговора си с реакцията на моето петгодишно тогава момче на филма "Хлапето": много се смя на комичните сцени, особено впечатление му направи сцената със съня на скитника и ангелите (гледаше затаил дъгх с отворени уста), а първата му реплика-въпрос когато филмът завърши беше: "Мамо, майката и бащата на детенцето ще се оженят и ще станат истинско семейство като нас, нали?"

О, това последното и при нас така: "Сега си има детето и мама и тати, нали?"

Не видях да споменавате анимацията Семейство Робинсън. Разказвах за нея в подобна тема преди доста време. В къщи имаме всички филмчета, озвучени на български по торент сайтовете. Дъщеря ми някои само ги заглежда, други гледа до край, много малко се гледат втори път. Забелязах, че въпросният филм се гледа повече 2-3 пъти, въобще не знаех за какво става въпрос, приличаше ми на Джими Нютрон-момчето гений - по-скоро момчешки, опити, експерименти... Всъщност става въпрос за едно момче, което като бебенце е било оставено в една кошница пред вратата на един "дом". Момчето пораства, другите ги осиновяват, а при него все става нещо та се издънва пред кандидат осиновителите... Изобретява машина на времето и вижда как една нощ едно много младо момиче /неговата майка/ го оставя... Няма да разказвам повече, че може да заблудя някой. Вижте го и ако прецените го пуснете на децата. След като го изгледах /със закъснение, разбира се - грешка/ разбрах, че малкото въпроси, които задава дъщеря ми са провокирани от него. Според мен е стотици пъти по-добър от Стюарт Литъл, например.

Моля за алгоритъм, как да намеря филмчето.
Мерси предварително.

Семейство Робинсън (Meet the Robinsons)

Аз съм го теглила от Замунда
Филма само от там е свален 24 163 пъти, а в момента го свалят 72 сийдъри.

Има и го на ДВД, виждала съм го във Фантастико.