книги и филми като повод за разговори с децата

Момичетата гледат и им е интересно всичко, което гледа "бате", ако са по-малки. Засега това е опитът, който мога да споделя.

Ние сме още много малки за такива сериозни книги като "Белият зъб" и "Без дом". В ерата на приказките сме. Много голямо впечатление преди 2 години ни направи "Грозното патенце" - анимационният вариант, където майката патица много обича и се опитва да наложи в своето си общество "различното" си дете. Филмчето завършва как лебедът се завръща във фермата, където се е излюпил, среща се с майка си патица и й казва: "Мамо, ти винаги ще си останеш моя майка!" След края на филмчето Ваньо неизменно идваше при мен и ми повтаряше тази фраза с много ентусиазъм.
Много гледахме и "Пепеляшка" и се възмущавахме как една майка може да се държи толкова лошо с детето си.
Тарзан и Маугли също са на почит у нас.

За най-малките:

http://www.youtube.com/watch?v=Spr69p8StMM

Предупреждавам!!! Когато го пуснах на Нико (2г и малко тогава), последваха такива писъци и сълзи, че звънях на Теа по нощите.  
После 2 дни си взех отпуска и Никола живя върху мен буквално и през 5 минути повтаряше Нико има мама!

Сега ще ми се смеете, ама "Доктор Хаус" - колкото и други филми да пробвах - т-ц, обаче в момента ни е много интересна съдбата на бебето на доктор Къди. Сигурно, защото не бях гледала телевизия откакто ситния е в къщи и сега всяка вечер следа сериала, но той се е задълбал там. Пък дори я и обсъжда - и доктор Къди и бебето...

Тази тема и за мен е интересна, да ме ориентирате за филмчета и подходящи книжки за 6 годишна възраст? ЦАР ЛЪВ, МАУГЛИ и други подобни вече ги имам в предвид, да живеят торентите! 

Детенце казва, че в дома гледат по малко телевизия и им пускат и филмчета, ама тя общо взето е най-голяма в групата, а филмчетата явно удовлетворяват цялата група. 

За 6 не зная, ние сме малки още.Но вероятно разликата в предпочитанията няма да е много голяма. синът ми харесваше най-много от всичко "Мечо Пух".до такава степен всичко започна да се върти около този Мечо Пух, че все да ми става банален, но детето още го харесва.

Намерих му всички серии на Чебурашка и крокодилът Гена и не се откъсваше от този филм, макар и без превод.А като дойдеше ред на песните ме караше да му ги пускам пак, защото аз ги зная наизуст и му беше интересно, че и аз пея.Много силно впечатление му направи и "Ну погоди", както и старата версия на "Бременските градски музиканти", музикалният филм от детството ми.На новата версия не обърна никакво внимание, макар да е много красива, спря да гледа на втората минута.

Сега гледа и едно филмче/ баща му го пуска/ за едни животни, дето са бебета и ходят всички с памперси, не зная как се казва, но синът ми много се забавлява.

Сега, тъй като малко се отклоних от темата,  да се върна към нея-всичко, към което синът ми прояви интерес- книги и филми няма нещо общо с осиновяването, но идеята да се тръгне от художествени произведения към темата ми допадна много.Нали и като възрастни все търсим собствения си живот и разбирания в литературата и изкуството.

"Мечо Пух" - как го забравих! На Ваньо му беше любим доста време. Във филмчето имаше епизод за спасяване на едно осиротяло пиленце от Зайо. Доста сме си говорили по този повод.

А имаше период, в който "Трите прасенца" се гледаха по няколко пъти на ден всеки ден. Много говорихме на тема колко е важно да се построи здрав дом, където да семейството да е сигурно, че нищо лошо не може да му се случи.

Ох, на нас като че ли пО-ни харесва да гледаме филмчета и съпреживяваме с героите, а не да слушаме как ни се чете. Четенето е всяка вечер за лека нощ и много рядко през деня.

http://www.youtube.com/watch?v=Spr69p8StMM

Предупреждавам!!! Когато го пуснах на Нико (2г и малко тогава), последваха такива писъци и сълзи, че звънях на Теа по нощите.  
После 2 дни си взех отпуска и Никола живя върху мен буквално и през 5 минути повтаряше Нико има мама!
Благодаря за филмчето,което изгледахме с голям интерес и двете(буболечка е на 20 месеца)преди няма и седмица четохме триизмерна книжка за грозното пате,но само то беше обезглавено сега повтаря "книжка не къса"

Мили мами,
нека наистина не се отклоняваме от темата и да я превърнем в "Какви филми гледат децата?".
Ставаше въпрос за книги И филми, които стават повод за разговори и размисъл. При малките това е по-скоро проява на по-жив интерес или силна емоционална реакция (както писа Фуси - страхотно филмче!).
Определено виждам разлика, в това, което гледат сами - обичайните приключения и битки - и това, което обичат да гледат с мама и тате. За книгите също - ние си имаме традиция да четем заедно. По-рано само слушаха, сега се редуваме.
От по-pанни години:
"Грозното патенце" и при нас е четена десетки пъти. Както и "Бамби".

Филмчето, което ни предостави Фусси го изгледахме с детето с интерес.Но нямаше особена реакция от негова страна.Явно, не е готов за разговори "по темата".Просто каза"Искам още музика".А вероятно аз не разбирам посланията му, споделени по детски.Аз обаче се замислих за неща, много показателни.Гледайте го непременно!

Здравейте, ние пък гледахме, в упоение, турския сериал - 1001 нощи. Само че, той е за по-големи човечета. За тези, които не са го следили - единият от двамата главни герой разбра, че е осиновин. В доста серии се разтягаше драмата му, взаимоотношенията му с майка му, отчуждаване и отново сближаване, търсене на биологичен, в случая само баща, среща с него и откриване на сестра. Беше наистина драматично. Много повлия на моята госпожица, до степен, че изживяхме някаква драма, но не искаше да говори, аз й говорих. Дори няколко серии не й дадох да ги гледа. Явно беше много силно усещането.

Тази сапунка аз я забраних за гледане, понеже ситния гледал няколко серии с детегледачката и на 3-тта, 4-тата започна нощем да реве. Като го успокоиш и попиташ защо - защото ще дойде някой да ме открадне. После каза, че в сапунката били откраднали някой или някой се страхувал, да не го откраднат, не разбрах и тогава го забраних. Между другото и той не искаше да го гледа. Но ние сме по-малки, пък и аз не съм гледала нито една серия.

Много хубава тема, даже май имаше подобна преди няколко години, ще я потърся по-късно, че архивите нещо не работят, мен лично напоследък много ме вълнува, макар и да ни е рано да говорим по темата. При вскички случаи очаквам включване от дребния след 4-5 месеца.

Добре, че се спомена "Без дом", та да си споделя тревогата специално за тази книга. Мислите ли, че е реалистична и че е наистина полезна? Не ме разбирайте погрешно, харесвам я от дете, но тази и други с подобни сюжети не са ли много романтично представени и няма ли опасност да дадат много идеалистична представа? Знам ли, дали пък аз не съм прекалено мнителна.

Гледаме много анимационни филмчета - Мечо Пух, пепеляшка, тарзан, книга за джунглата и др.
При нас въпросите се появиха когато гледа рекламите по тв. за набиране на средства за децата настанени в домовете - имаше много защо. От там и започнаха нашите разговори

мили мамчета, в нас гледаме Тарзан - мисля така както е направен филма е добър начин да се покаже нагледно какво е да те отгледа мама, дори да имаш друга мама
аз не съм с осиновени деца, но сина е впечателен примерно от сцената където Тарзан се опитва визуално да прилича на маймунче и се цапа с кал - повод да се обясни какво е да се чувстваш различен, а сцената с майката, която обяснява как сърцата на всички ни са еднакви е за мен добър повод да кажа как всички сме еднакви!
разпрострях се, но съм впечатлена колко богати теми повдига филма без да бъде груб и жесток

за "БЕЗ ДОМ" ще кажа, че за мен романтичната страна на книгата липсваше като дете - бях потресена как някой може да бъде пропъден от родителя си, ка кможе да замръзнеш и умреш от глад, как са загивали в шахтите....боли ме и до сега, защото това са неща от живота

"Сърце" е една идеалистична, но толкова силна за мен книга - като дете ме разтърси хубавото в нея, простата й поучителност достигаща лесно до моето детско сърце! -

Какво ще кажете за "Малката кибритопродавачка".
Направих опит да я чета на Ради и не можах да стигна до края.

И още една такава книжка имам от моето детство - "Майчина сълза" , ако не се лъжа Ангел Каралийчев (но никак не съм сигурна, ще проверя в къщи) - за лястовичка, която отлита на юг и оставя малкото си, защото е със счупено крило. Тази май няма и да се опитвам да я давам, защото и на нея много плача.

Сетих се за споделеното пред мен от една възрастна майка-осиновителка. Тя преди четвърт век е започнала разговора с 5-годишната си тогава дъщеря с библейската история за Мойсей.

"Без  дом" прочетох на един дъх, но бях в ІV клас, не зная при сегашен прочит как бих я оценила.
С подобна тематика имаше една книга в моето детство, дори и тогава не много популярна-"Изпитанията на малката Пиарета".Много ми се иска да я намеря.Но синът ми е още малък за тези книжки.
"Майчина сълза", да, Ани, от А.Каралийчев е. Мисля че не бих я прочела на детето си, поне не на тази възраст.Само като се сетя за нея и ми тръгват сълзи от очите.А на нас ни я четяха в детската градина, всички деца плачеха, чак ми се стяга сърцето като се сетя.

 

Сега се сетих за още една чудесна книга - "Братята с лъвски сърца" от Астрид Лингрен. Темата е за страха, за смъртта и разни други неща, за които на децата като че не е прието да се говори. Преводът не е много хубав обаче. Може би има по-добри издания от стари години.

"Златно сърце" Калина Малина



П.С. Какво ще кажете, да помолим Маймуна, като автор на темата да поиска да се закове?
Това според мен е тема, към която непрекъснато ще се връщаме, а е и полезна за тези, които само четат и не пишат тук.

"Мио, мой МИо" е добра книга - може да повдигне въпроси
става дума за момченце, което е отгледано от роднини и намира своя път към вълшебната страна, къде се бори с лошия рицар...
дава почва на малките деца, да се идентифицират и да видят, че въпреки трудното начало някъде там някой ни обича и че винаги се побеждават трудностите!

мда, също от Астрид Лингрен

Боби също гледа с интерес изброените до  тук филмчета, но ще споделя и още едно, той беше на четири когато го гледа за първи път и провокира доста въпросчета, ами филмчето е игрално и се казва "Хлапе под наем" - на кратко е за три дечица, на различна възраст, изоставени от майка си, които живеят в един дом, но управителят на този дом заминава на почивка за няколко дни, а в дома идва баща му  да го замести. Бащата обаче има бизнес - "всичко под наем". Идеята е че трите деца са доста палави и си имат своите проблеми, но искат да бъдат заедно,  в същото време никой не иска и трите. Е човека вечеря и става свидетел на разгвора на млада двойка, която спори иска или не да има дете,  той съответно им предлага "под наем" трите деца. В края на филма, който е и доста смешен на моменти, децата остават при семейството, а жената казва "аз не искам просто дете,  искам точно тези деца". Може да ви се стори доста провокиращ, но Боби много обича да го гледа.
Снежанка също е  любима приказка и  любимо филмче, но старият филм на Дисни

Много мами избират "Малката кибритопродавачка" за четене пред осиновени деца.
На мен също ми бе четена многократно и изразително  преди първи клас.
Кое кара мамите да я избират за четене на деца ?
По статистика на детски психолози е една от най-четените в тези ситуации.
Преодоляла съм нещата, така че приемам всякакви отговори.

А Ангел Каралийчев е много известен и наложил се у нас детски автор и "Майчина сълза" е доста разпространена - книги, плочи, записи, има я в читанките, така че и без да иска една мама може да попадне в ситуация да я чете на детето и без да я е избрала, но с "Малката кибритопродавачка" нещата не стоят така и там определено има избор.
Това ми е много интересно.

Аз лично Андерсен не бих чела (или предоставила за четене) на децата си докъм 9 - 10 годишна възраст. Не че не го харесвам. Напротив! Но считам, че е нужно достигане на известна зрялост за неговите приказки.

Преди година някой подари на Ваньо диск с "Малката русалка". Не исках да я пускаме, но детето настоя. Много се притеснявах как ще реагира накрая. Оказа се някакъв захаросан анимационен вариант с щастлив край (русалката се жени за принца) и си отдъхнах.

Била е умна и ерудирана жената и не е имала голям избор от филми и книги като сега.
Като гледах преди 2-3- год. за пръв път с най-малкото дете Мойсей в детския вариант (американската цветна и занимателна анимация) много се вълнувах и си поревах на песните за неговите размисли за дома и как всичко отрича първоначално. Много близко и верно психологически.


Но има нещо основополагащо, което не бива да се замазва и пропуска. Мойсей е бил пуснат по реката защото майка му е имала само два варианта - да го види мъртъв на момента  или да го остави на съдбата като се раздели с него. Имало е заповед да бъдат избити всички еврейски бебета от мъжки пол и т.н.  После се урежда за дойка на детето си и т.н. Това е безсмъртната библейска история със своите персонажи и изводи.

Та аз не съм убедена, че сравнението с Мойсей е най-доброто и че си струва дори и индиректно  да приравнявате тази майка с масовите майки, които оставят.
Не съм убедена, че това няма да наведе на други идеи децата, които при срещата с реалността биха донесли и на тях и на вас други усещания.

 

Точно другите идеи ме притесняват мен при почти всички изброени книги, филми и истории. Сетих се и за Оливър Туист.

Затова се чудя дали не съм прекалено мнителна или пък жестока, не знам, защото повечето истории, колкото и да са тъжни в началото, винаги са със захаросан край. Детето изгубено или откраднато, после се намират с майката, бащата, дядото или не знам кой си и всичко вече е по мед и масло. И почти винаги тези, при които живее детето, докато намери биологичното си семейство, са лошите. Не че действително няма такива случаи, но аз определено не смятам, че съм от тях. Предпочитам детето да има по-реалистична представа, естествено на по-късен етап, не когато е на 4-5 години.
Дотогава, смятам, че "Палечка", филчето "Динозавър", дават една доста по-добра идея. Има и други, ще се поразровя. 

Разбира се, говоря от позицията на майка на малко дете и изобщо не претендирам да съм права.

П.С. От два дни търся линка на по-стара тема с тази тематика, най-накрая го намерих: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=159739.0

Радвам се, че срещам разбиране.
В един момент другите идеи доминират над тази, която уж имате да споделите с децата.

Мойсей не е изоставен, а спасен по този начин от майка си. Тя го подхвърля на семейството на фараона, защото вече минават египетските войниците от къща на къща и избиват еврейските младенци.

Заливащото ни море от чалга-култура и културата на бюти центровете дано не ни изпие мозъците до степен, да не мислим с тях за нищо по-задълбочено щото ни навява дисконфорт .
С нищо не критикувам майката преди четвърт век, даже и се възхищавам, както и на Гъни, че е помислила за стойностен пример за начало на разговора.
Просто другите идеи може на нас да ни допадат и да отговарят на болките ни, но пращат децата по неведоми пътеки, които едва ли бихме избрали.

Мираета,
съгласна съм с тебе, както обикновено. 
Затова и стигнах до извода, че стойностни книги, които не засягат директно осиновяването, като че ли са по-подходящи. Не възпроизвеждат клишета, с които може и да не сме съгласни, но децата няма как да го знаят. Книги, които дават възможност да се говори за чувства, без да морализаторстват.

Влязох, за да препоръчам нещо много подходящо по темата. Бях е мернала като заглавие и едва сега успях да я изчета. и видях, че Za hlapeto го е споменала в изречение.
Вчера (май по Нова ТВ) имах шанса нетърсено да попадна на този филм- "Хлапе под наем".
С детето ми го гледахме с интерес и удоволствие от началото до края.
Говори се единствено и само за осиновяване- в забавен и автентичен вариант. Засяга много теми: напр.:

 *желанието на децата да бъдат осиновени и старанието им да “бъдат добри за да се харесат на осиновителите”;

* загатнати са лишенията, които децата понасят в дома: играчките са за всички, а храната малко…;

* съмненията на осиновителите дали ще успеят да бъдат добри родители;

* креативността на социалните служители (за съжаление от една друга реалност), за да намерят най-добро бъдеще за децата без родители…

Филмът е с Happy end и успява да поднесе сериозни неща, назовавайки ги директно и с усмивка. Горещо го препоръчвам!

Сюжетът накратко: В дом има три деца на различни възрасти: 2 момчета и 1 момиченце (кръвни братя и сестра) за осиновяване. Грижата на социалните служители е да им намерят осиновители, които да пожелаят да осиновят и тримата, за да не се разделят децата. Но обикновено кандидат осиновителите проявяват интерес към осиновяването само на най-малкото дете: момиченцето. Децата са тревожни (социалните говорят с тях са реалността на ситуацията) от дилемата да бъдат разделени и евентуално осиновени от различни семейства...
И един ден на един от соц. служба му хрумва (въпреки неодобрението на главния и без негово знание) да обяви децата за…даване под наем:- с цел да снижи напрежението и несигурността на кандидат осиновителите  като им предоставя шанса те да опитат поне седмица съжителството с детето и после уж могат да го върнат, тъй като той им го предоставя само за седмица “под наем”.
И така по не особено почтен начин в дома на кандидат осиновителската двойка влиза не едно, а три деца+ малко по-късно едно голямо куче (на децата им е необходим домашен любимец).
Следват куп забавни случки до края на седмицата “под наем”( от типа на семейни с деца), когато кандидат–осиновителите решават, че:”Не просто искат дете, а искат точно тези деца!”

Този филм не само онагледено разказа историята ни; назова осиновяватнето като житейско събитие и акт, свързан с уреждане на документи; показа, че това се случва и на други деца, но и го поднсе в много олекотен вариант.
Детето ми гледа филма спокойно и с интерес и участва в коментарите ми…

Venecias, радвам се, че филма ти е допаднал, както и на оценката ти за него, аз по -нагоре точно за него говорех, моето дете много обича да го гледа, може би именно заради това което и ти си написала:
 
всъщност той сам си го избра в магазина, тогава не знаеше за какво става въпрос и аз бях доста притеснена , но се оказа че е било добър избор, сега наистина е сред нещата които гледа с интерес, пък и после винаги си говорим
 

От тази фраза бих искала да изведа основния въпрос, който си задавам, четейки тази тема. Имам ли право аз, като човек, който не е изпитал болката от първичната рана на мойте деца, да ги пращам по каквито и да било пътеки?

Аз лично се чувствам длъжна да коригирам грешни представи предвид фактите, които знам за тяхната история преди да се срещнем, но нищо повече от това. Какво ще бъде отношението им към този период от живота им и към биологичното семейство като цяло си е техен свят и аз там бих влязла само ако ми бъде позволено.

Друг е въпросът какви трябва да са ценностните ми внушения за живота в нашето си семейство и за това, че независимо по какъв начин сме станали майка и син, респ. майка и дъщеря, ние сме истинско семейство и аз ги обичам и съм готова на всичко за тях, като всяка истинска майка.

С риск да излезна алитерат , аз да си кажа че "Майчина сълза" няма никога да си я прочета на детето... и в къщата ми няма да влезне посмъртно....

Мио мой Мио... приемама с голеееееееми резерви, аз няма да му я чета нито подарявам. Ако ве дин момент сам стигне до нея - това е неговия път, трябвало е да се случи


А малката кибритопродавачка ... и Палечка... аз поне не вдявам какво общо имат с темата.

Филма Хлапе под наем, според мен е УЖАСЕН за деца.

Засега единствената книга, която приемам по тази тема е Питър Пан и филма за мамутчето... пуста скромност...

Не се заричай, щото я има във ВСИЧКИ читанки и така или иначе ще влезе.  

Мен предучилищна треска ме тресе и поразлиствам задължителните книжки и читанки.  Ще ни се наложи много неща да обсъждаме....

до първи клас има време 

Аз не мога да си представя болния мозък, който публикува тази творба в читанки за деца... баси съдистите ...

В тази връзка - семейна смешка:
Аз съм в първи клас. Другарката ни води в училищната библиотека, обяснява ни правилата за взимане на книги и пр. Всеки от нас бива надлежно записан и всеки си взима книга. Аз взимам Павлик Морозов  . В къщи тържествено я показвам на дядо - най-важния авторитет у нас. Дядо прехвърля книжката, сумти и пред смаяния ми поглед я мята в камината и я набутва с дилафа навътре  . Аз писвам с всички сили, ужасена, какво ще кажа в училище. А дядо бута навътре и мърмори "ама ще тровят децата маааамааа им ......"

Та мисля, че кат нищо мога метна и аз нещо така в камината 

А сега вече окончателно да си спечеля първото място по проклетия  

Майка на 16, Джуд и още един два американски филма са голЕмо американско безобразие... Хвърлят ме в размисъл от месеци за цялостната ам. концепция по въпроса
Даже мисля отдавна отделна тема да пускам по въпроса ама не ми остава време...

майчета, да ви питам - добре де, аз имам деца - може да нямат първични рани, но всяко нещо нанася рани!
всяко нещо което е по-грубо - нанася своите белези в душата на човека!
мисля, че се прекалява с личното пространство на човек и неговия свят - до толкова, че се изкривяват нещата
една майка е ДЛЪЖНА да покаже света на детето си - защото иначе утре действителността като се изсипе на главата му - ще го поболее!
майката е тази, която чрез ссвета на приказките разкрива света на детето по лесен и достъпен начин...и тя го СЪПРОВОЖДА в тези му духовни трепети, когато света се разкрива пред него!
това е номера в четенето и разказването - съвместното духовно съпреживяване на нещата.-..и усещането за детето че не е само с чувствата и мислите си....

не мислите ли, че заради това е предвидено родителите да разказват тези приказки на децата
ако ги оставим сами да ги открият....може да им е много по-тежко?

Има разлика между това да преведеш детето си през бурята и това ти самата да го метнеш в нея


Виж,  всяка майка има капацитет и възможности ... Моите не са особено високи  

Аз нямам сила да прочета на сина ми приказки от сорта на "Майчина Сълза", защото смятам това за издевателство над душата му. Един ден когато  и ако той попадне на тази приказка, аз ще съм до него да говорим, да я обсъждаме, да я мислим. Но аз сама да го заведа на ръба на кладенеца и да му натикам главата надолу, за да види ... абсурд


Имам теория, че ние като човешки същества, трябва да полагаме усилия, но трябва да оставим и господ да си свърши неговата работа.

Fussii,
И аз съм на това мнение. Избираме какво да четем на децата и те очакват от нас, че сме го обмислили. "Майчина сълза" и аз не бих прочела доброволно. Не виждам защо. За да стане ясно, че сакатите са непълноценни? Че майките са безсилни да се преборят с "общоприетото"?
Бих го обсъдила в този дух: при животните може и да е така, но ние сме ХОРА.

Иначе тук се заформи и втора тема - клишетата за осиновяването и за семейството, които поднася литературата. За американските филми се въздържам от коментар.

Има обаче един класически филм на великия Чарли Чаплин - Хлапето. Клишето и там е - майка си подхвърля детето, защото е заета с други неща (става актриса). После съжалява, тръгва да го търси. Сцената, в която го намира (с измама, пари и полиция) и го обсипва с целувки и сълзи, а детето я гледа с празен поглед и търси баща си, който го е намерил и отгледал, е върховна! 

трия, защото пак се ядосах на приказката  - толкоз ми е акъла...

Майката трябва да е до детето си, да му разкрие красотата /и не само/   на света, чудото на живота.Но при толкова много информация винаги съществува възможност да бъде изпреварена, все пак освен майка, тя е и съвсем обикновен човек.

В по-горния си пост съм написала за моята първа среща с "Майчина сълза".Всички деца плачехме в хор, съвсем смътен спомен имам и когато по- късно отново се връщах към тази приказка, пак ми се стягаше гърлото.Е, майка ми е учителка, но не е преценила "да изпревари" детската ми учителка в градината.А иначе ,въпреки тъгата аз много харесвам "Майчина сълза".

Тъй като става въпрос за литература.Когато започнах да чета всичко за осиновяването, теории, спорове и др. ,асоциативно мислите ми отлитаха към "Сиромашка радост" на Елин Пелин.Този прост и естествен начин на приемане на осиновяването ми е най- на сърце.

Американските филми не съм ги гледала, нито един от тях.По принцип съм фен на европейското кино, вероятно затова са тези пропуски.

Маймуна, няма ли да заковат темата, мисля,че е много интересна и необходима?

"Двойната Лотхен"
както и осъвременяването й в американски стил - "Капан за родители".

А аз като малка много странно разбирах песничката "майчице мила моя".
"Що значи мила мамо, че теб сънувам само" - "щом мигна с очички пред мене виждам ти си" - разбирах го така,  като затвори очички си я представя и като ги отвори, нея вече я няма. Много много плачех от тази песен. Когато ми попадна много се колебаех дали да я пусна на Ради, ама май сега на стари години я виждам с друго око.

Моят коментар (така както аз чувствам нещата, без да се заяждам с никого) на тази "върховна" сцена е, че тя по-скоро успокоява нашите вътрешни страхове, че децата ни може да предпочетат да останат с БР когато ги намерят. От друга страна (пак мое лично мнение) ако им покажем, че много ни харесва тази сцена, то индиректно им внушаваме, че биха били неблагодарни, ако изпитват някакви чувства към БР, защото ние сме "ги намерили и отгледали" и ни дължат благодарност за това.
Мен общественото клише, че основното чувство на децата ми към мен трябва да бъде благодарност за грижите меко казано ме отвращава.

Относно "Двойната Лотхен" ("осъвременяването" не съм гледала) - ами там нито едно от двете деца не е изтръгнато изцяло от корените си. Да, едната близначка е разделена от майка си, но живее с родния си баща, което е много по-различно от положението на нашите деца.

Точно този страх пък ми е напълно чужд. Децата не са ми собственост, че да ме е страх, че ще ме напуснат. Аз съм им благодарна за това, че ги има в живота ми, не обратното.

А сцената си е страхотна като актьорска игра и като послание. Майката е напълно обсебена от собствените си чувства и страдания и се радва на детето, което е призовано да я избави от мизерията й; същевременно изобщо не забелязва то как се чувства.
За благодарност във филма и дума не става. За привързаност - да.

Що се отнася до двойната Лотхен, смятам я за една от най-добрите детски книги. Общото с "нашите" деца е тайната, раздялата, търсенето на идентичност.

Светкавица,
информирах модовете, но нищо не се случва. Не знам как да стане това заковаване на темата. Ако някой знае, да помага.

Помоли Ва ва на лични.
Но... обикновено закованите теми никой не ги чете  .

Седя и ви чета и виждам, че всеки от нас прекарва през собствената си призма всяка книга или филм. Никой не знае, как ще го възприемат децата - те живеят в техен свят, който ние възрастните трудно можем да разберем. Всяка възраст си има нейните терзания, мечти, илюзии.

Така че за момента, в нашата възраст, смятам за най-подходяща нашата приказка. Вярно, че не е класика, не е литературно издържана, но ние я допълваме на всяко четене - така поднасям на детето тежките неща постепенно, лека-полека. Дори той я знае нашата приказка и от време на време я разказва. Лошото е, че вече стана мнооооого дълга и не мога да я разказвам повече от веднъж  .

Това е така и при мен, но майчинското чувство по принцип си върви и с известна доза чувство за собственост. Моите приятелки, на които децата вече достатъчно пораснаха и "изхвръкнаха от гнездата" кой да учи някъде, кой да живее с някого - всеки по пътя си, споделят за тъгата, която изпитват за времето, когато всички са били в къщи. Непрекъснато ми повтарят: "Гушкайте се много сега, когато сте заедно." Но това изхвръкване трябва да стане когато дойде времето, не по-рано, защото тогава ще боли много. Не че една майка не би превъзмогнала болката си в името на щастието на децата си, ако се налага...

Чак сега видях темата и затова отговорих на Фуси в Хайд парк на въпроса й за книжката ОСИНОВЯВАНЕ от Велина Милчева. Копирам и тук.

Кучето Лила избира майка

Това е къщата с ламариненото петле. Ето я леля Ема, стопанката. Тя има петгодишна дъщеричка Лили, куче Ласи и котка Маца.
Днес кучето Ласи трябва да роди своите паленца.
- Мамо, къде си?  - отваря врата след врата момиченцето. Леля Ема е слязла на долния етаж и въпреки че е едва септември, печката в кухнята гори, а до нея се вижда кошът с пет бебенца вътре.
- Защо се блъскат непрекъснато?
- Нали още вчера ти казах - кученцета се раждат слепи. Като се подушват и като се допират едно до друго, те се чувстват по-сигурни.
- Защо най-мъничкото не души и не се блъска като другите?
- То е единственното момиченце в кучилото и е най-слабичкото. бързо се изморява, сигурно затова стои настрана. Ласи им дава да сучат. Всяко кученце си намира зърно, от което да пие мляко.
- Колко са лакоми! Няма ли да изсмучат горката Ласи?!
- Мамо, нека да я кръстим Лила и да я нахраним!
- Добре, вземи биберона на твоята кукла Доли, напълни го с топло козе мляко. Капни няколко капки върху ръката си, изцапай биберона с млякото и го сложи до устата на Лила.
Лила близва капчиците мляко.
- Но тя не иска да захапе биберона и да пие от млякото.
- Сигурно защото е гумен или защото няма сили да смуче.
Леля Ема се връща от аптеката с капкомер.
Лили е излязла в градината:
- Мамо, ела, бързо! Маца взе Лила и я скри някъде.
- Да не забравяме, че и Маца е майка, нищо че котенцата й бяха мънички, за да оживеят. Не вярвам тя да навреди на нечие бебе.
- Защо й е на Маца кучешкото бебе?
- Ласи и Маца са приятелки. Родени са в един и същи ден, а и у дома ги доведохме заедно. Не се тревожи. Маца сама ще ни покаже скривалището си.
Леля Ема сипва топло мляко в една паничка.
Примамва котката с всеизвестното "пис-пис-пис". След като паничката е изпразнена, Маца с лъвски скок се хваща с двете си лапи за отвора, който води към тавана на къщата.
Леля Ема подпира стълбата на таванския отвор.
Лили я гледа с такъв копнеж в очите, че майка й примирено я подканва: "Добре, качвай се първа, но влез съвсем тихо, за да не подплашим Маца".
Леля Ема осветява с фенерче най-далечния ъгъл на стаята.
Точно там, върху старата плюшена завеса е легнала Маца, а до нея - палето Лила суче лакомо от новата си майка.
- Маца е откраднала... чуждо бебе!
- Не Лили, не го е откраднала, а го е спасила! Маца има много мляко и много обич, които няма на кого на дари, след като дацета й вече живеят на небето.
- Ласи няма ли да тъгува за малката Лила?
- Много ще се натъжи, ако някоя сутрин открие, че мимиченцето й вече не е живо. Сега ще е заета с четирите лакомници, а докато се усети, Лила вече ще е пораснала и ще припка из къщата заедно с братята си.
- Обаче коя ще е майката на Лила - Ласи или Маца?
- И двете са много важни за нея. Без Ласи нашата Лила нямаше да се появи на света, но пък без Маца нямаше да оживее и със сигурност нямаше да получи хиляди котешки езичета по гърба, по корема и по муцунката. Хич не е лошо да те обичат толкова много, нали?
Велина Милчева

мерси Кльомба!
Аз все пак я поръчах по интерент и съм малко със смесени чувства.... още не мога да се определя и не искам да съм крайна. Първото ми впеч. не беше добро...

Моята седи в офиса /не знам до кога/.

 Хич не е лошо да те обичат толкова много, нали?
[/quote]
Който е само с една майка (родната), не го ли обичат толкова много?  

да ... в смисъл - дай боже всекиму...
може би аз се втелявам прекалено....

Не намерих книгата в книжарницата.Прочетох откъса, но не ми хареса.Изкуствено ми е някак.

Не е откъс. Това е цялата книга.

Ей с това съм съгласна напълно.
И ще илюстрирам отговора си с реакцията на моето петгодишно тогава момче на филма "Хлапето": много се смя на комичните сцени, особено впечатление му направи сцената със съня на скитника и ангелите (гледаше затаил дъгх с отворени уста), а първата му реплика-въпрос когато филмът завърши беше: "Мамо, майката и бащата на детенцето ще се оженят и ще станат истинско семейство като нас, нали?"

О, това последното и при нас така: "Сега си има детето и мама и тати, нали?"

Не видях да споменавате анимацията Семейство Робинсън. Разказвах за нея в подобна тема преди доста време. В къщи имаме всички филмчета, озвучени на български по торент сайтовете. Дъщеря ми някои само ги заглежда, други гледа до край, много малко се гледат втори път. Забелязах, че въпросният филм се гледа повече 2-3 пъти, въобще не знаех за какво става въпрос, приличаше ми на Джими Нютрон-момчето гений - по-скоро момчешки, опити, експерименти... Всъщност става въпрос за едно момче, което като бебенце е било оставено в една кошница пред вратата на един "дом". Момчето пораства, другите ги осиновяват, а при него все става нещо та се издънва пред кандидат осиновителите... Изобретява машина на времето и вижда как една нощ едно много младо момиче /неговата майка/ го оставя... Няма да разказвам повече, че може да заблудя някой. Вижте го и ако прецените го пуснете на децата. След като го изгледах /със закъснение, разбира се - грешка/ разбрах, че малкото въпроси, които задава дъщеря ми са провокирани от него. Според мен е стотици пъти по-добър от Стюарт Литъл, например.

Моля за алгоритъм, как да намеря филмчето.
Мерси предварително.

Семейство Робинсън (Meet the Robinsons)

Аз съм го теглила от Замунда
Филма само от там е свален 24 163 пъти, а в момента го свалят 72 сийдъри.

Има и го на ДВД, виждала съм го във Фантастико.

Ние го гледахме стотици пъти. Бях го пуснала без да проверя какво ще гледат /вярвам на дисни/ малко поизтръпнах, но доста ни помогна когато разказвахме утробните си спомени.
И за гризането на ноктите

Преди  доста време гледах един филм, свързан с темата, но не зная как се казва. Ако някой го е гледал и знае заглавието, моля да го напише! Разказва се за едно момиче, около 18 г., цигуларка, която, разбирайки от осиновителите си , че е осиновена, тръгва да търси биол.родители. През цялото време , докато ги издирва, си ги представя в различни ситуации. Междувременно се отказа от музиката, скара се с осиновителите и с приятеля си. Накрая се оказа, че биол. родители са музиканти , но не им било нужно дете , защото щяло да ги отдалечи от концертите и т.н и затова я оставили в кошница пред една къща.  Краят беше щастлив, като във всеки американски филм, тя се върна при осиновителите и съответно към цигулката.
Когато гледах този филм, ми направи впечатление  начина , по който момичето, виждайки потенциалните биолог.родители, веднага си съчиняваше нова история относно защо и как са я оставили.

"надежда безнадеждна", май тя така се беше кръстила, ама дали и филмът така се казваше?

Мисля, че филмът се казваше "Саманта". Гледала съм го много отдавна и ако не бъркам...
Но не е за малчовците

Мерси.
Опитах, но не ме регистрира: "Лимитът на регистрираните потребители е достигнат. Неактивните акаунти се изтриват периодично, опитайте по-късно..." Ще опитам пак.

А книжката на  българската авторка ме отблъсна силно. Не исках да давам мнение веднага за да не създам предубедени читатели, а да си я прочетете необезпокоявани от чуждо мнение.
Може това да са и възможностите на жената, а те не са никак големи.
Но няма какво да коментираме интелектуалното и безсилие, пише жената. Толкова може - толкова пише.
Възмутена съм от издателството - напипало пазарна ниша и я запълва, няма значение с какво, пари да падат.[/b] Много съм била бясна след като ми хрумна, че цензурата можело да бъде и полезна.

Не знам на кого е мисълта, но много ми хареса - че за деца трябвало да се пише като за възрастни, но много по-добре.
Та интелектуалното безсилие и душевен  хаос на тази женица няма никаква нужда да бъде даван за пример на малки деца. Ако тя можеше да осмисли какви послания дава на дечица, би се стреснала и отказала навярно.  Всеки от вас би измислил нещо доста по-смислено без да се насилва, животът сам ни подсказва. А и да оставим Господ да си свърши работата, повод за разговор животът ще даде, детето ще подскаже и т.н., а литература и да не е по въпроса директно, достатъчно е да е стойностна.
 

Аз ако бях на ваше място родител, тази книжка би ме натоварила и би ме накарала да не се чувствам добре. Не съм на ваше място и не знам, но така предполагам и така почувствах като опитах да се поставя на ваше място.

Замислих се и за това, че толкова блестящи умове през вековете не са писали като за деца директно по темата и това може би не е случайно.


  

Не съм 100% сигурна, но мисля, че е Е. Кестнер. Той го е направил.

Мира, ако не успееш пиши ми на лични и ще ти го пратя .

Браво за сем. Робинсън!!!! Никога не бих го гледала, защото съм ретроградна фръцла и обичам старите анимации. Щях да изпусна много. Още веднъж благодаря

Страхотен филм, страхотна музика
Благодаря

http://www.youtube.com/watch?v=KRCZLBSOilU

Моля.

И върши страхотна работа - на децата много им харесва.

Искам да поздравя Fussii за рождения ден и да пожелая само хубави мигове с детенце и семейство, всички страхове и опасения да останат в миналото.
   По темата, (въпреки, че аз не гледам на сина си по начин различен от майките на биологичните деца),  бих гледала с него "Матилда". 

Искаш ли да ти го "врътна" - Марти го има.... Тъкмо повод да се видим 

Вчера бяха зачиствали в замунда и имаше свободни регистрации

сега се сетих и за още едно анимационно филмче - "Всички кучета отиват в рая", Боби го  беше гледал в градината, говореше за него, после го видя в един магазин и го поиска  при това доста настойчиво, дори в момента го гледа. не знам до колко ще ви допадне, но ...........

"Всички кучета отиват в рая"  при нас се гледаше всекидневно в един период. Не си спомням обаче да сме го обсъждали. Струва си, според мене.

"Озамундих" се, т.е. регистрирах се.
Мерси Фоксче, Кльомба, Дуденце.
 

Абе не е съвсем по темата, ама да ви питам. Какво ви е мнението за рекламата на Уницеф за ранно детско развитие. Нали се сещате, дето едно детенце плаче сърцераздирателно, а майката му дава биберона и си излиза от стаята. Питам, защото, за моето дете тя се оказа доста травмираща. Аз дори не я бях забелязала, пък и Йоана  все още не се захласва по телевизия. От няколко дни, обаче започна да ми задава провокиращи въпроси от рода на "Мамо, ти нали ме обичаш?" или "Мамо, нали ще дойдеш да ме вземеш (от градината има предвид)", "Мамо, тати нали ще си дойде (от работа)?". А вчера, взимайки я от градината ме свари неподготвена с нещо средно между констатация и въпрос: "Мамо, ти дойде! Ти ме обичаш и няма да (ме) оставиш, нали мамо!?   и това излечен с треперещо гласче. Направо ми се подкосиха краката и помислих, че е дошло времето на осъзнаване и отработване на раната от изоставянето. Дори мислех, да пиша в темата с "Проблемите с нашите деца." Хрумна ми, обаче първо да говоря с леличките в градината, дали някой не я плаши с това, че ако не слуша (примерно) мама няма да дойде или нещо подобно. Добре, обаче тази сутрин, докато се обличахме да тръгваме за градината, бях пуснала телевизора в другата стая да чувам новините. Прекъснаха за реклами и се чу плачещото дете. Йоана за миг замръзна, после като струна изхвърча към другата стая. Намерих я да гледа вцепенена пред телевизора. Щом видя, че съм до нея се хвърли към мен с думите "Мамо, мамо, виж детето плаче", като се гушкаше така, сякаш се страхуваше, че в мога да изчезна. Тогава си дадох сметка, че тези нейни въпроси започнаха след излъчването на тази реклама и в повечето случаи като време последват нейното излъчване по телевизия или радио.
Не знам дали си въобразявам, но ви моля да споделите вашето мнение и виждане по въпроса, защото ми е важно да разбера дали е възможно тя да асоциира нещо и това да е причината на нейните страхове.

Аз лично споделих в друга тема, не помня коя. Всеки път, когато видя тази реклама вътрешно плача - мисля си за хилядите дни, които моето дете е изкарало по този начин и дори една биба е нямало кой да му даде  . На него обаче рекламата не му прави впечатление, или поне не видимо.

и на мен ми се насълзяват очите, когато дават рекламата и настръхвам като си помисля, а Боби всеки път пита - "защо тази майка остава момиченцето да плаче само, не е хубаво така,виж колко е тъжно", къса ми се сърцето, говорим си, гушкаме се........

Много подобен въпрос ме изяде и мен последните няколко седмици. При нас имаше много странна случка, описала съм я някъде тук... не ми се търси сега, че нещо ми се мержелеят очите. Една конкретна дума "лелички", отключи реакция на чичо Кольо. През три минути ме предупреждаваше че няма да ходи при никакви лелички, после се стряскаше да пита къде са леличките и нали няма да го ставям там. Върха на всичко беше когато кучето ни се стресна от нещо и Колето се развика "Ей, лелички, няма да плашите доброто Хъки, ей! Няма да го томозите ..."

Два дни след случките, точно когато бях на ръба на окончателното самоизяждане по въпроса, Магьосника от Оз публикува в една тема за т.нар амигдала и на мен ми "светна". И това не можах да намеря точно къде е. Така или иначе, явно различни неща отключват страховете при различните хора
миризма, песен, звук, дума, гледка ...

Самоизяждането, продължи, макар и в по-малка степен докато си поговорих по въпроса с едно порастнало осиновено дете и получих възможната за мен яснота  

Ей тук виж също по темата:

http://nel-anel.blogspot.com/2009/05/blog-post_19.html
http://www.evropea.com/amygdala.html

Абе, да гледаш как  се мъчи душата на детето ти ... и да можеш само да го държиш в пропадането ... аз поне засега само пропадам заедно с него... дано с времето да се науча да го измъквам...

Точно така, различни асоциации могат да задвижат целия "филм". Оттам нататък има два варианта:
или детето се утешава и "изтрива" част от филма, или новата случка се "залепва" към старата, така че в бъдеще и асоциации примерно с леличките и рекламата ще водят то същия ефект - паника, страх и т.н.
Много, много опростено, да ме извинят специалистите, но така се създава картината на пост-травматичен стрес.
Много е индивидуално кой как ще реагира и как ще се справи.
Има разни начини за подпомагане, но не ми е останало време да сложа връзки в моя сайт. Простички,кратки и ефективни в повечето случаи. До следващата случка...
Плакането на бебета и деца и при нас определено "отключва" много емоции. Преди две седмици в магазина една майка удари шамар на 7-8 годишно  момченце и у дома още се говори за случката.

Абсолютно в отклонение от темата, но тъй като стана въпрос за реакции.

След като дойде у дома синът ми, забелязах че дели жените на "кака" и "баба".Съответно се получаваше забележително възторжена или твърде конфузна ситуация с различни дами, но всичко беше повод за шега.Запознавайки го с мои приятелки, колежки и др., аз го уча, че това е "госпожа...еди коя си или годпожица..еди коя си", за най- близките- по име.Но се случваше някоя да се самоназове"леля""Ела при леля..."при което синът ми много се стъписваше и показваше видимо притеснение.Осъзнах, че за него "леля" не е понятие за възраст на определена жена, а професия.И то професия, свързана с точно определено място.Затова изключих от речника си тази дума и почти я забраних при общуване с него.Една година по- късно като че ли нещата се попромениха към по-спокойно приемане на понятието.

Ще си позволя и аз да се включа в отклоняването на темата...

Моето момиченце изпитва ужас от бели престилки. Види ли човек в бяла престилка, независимо мъж или жена, веднага се наелектризира и неистово се вкопчва в мен и ако той се приближи към нас, започва да плаче. Нашата докторка понякога е с цветна манта и тогава няма проблем и да ни преслушват, и гърло да проверяват, и да си говорим с усмивки. Обаче облече ли бялата престилка - край. Рев до дупка. Очния ни доктор ходи целия в бяло и там е много сложно. Досега нормален преглед не е имало. Все е успокояване през повечето време.

А колкото до въпросната реклама.... Много пъти са я давали докато и двамата са били в стаята, но само веднъж Ваньо си фокусира вниманието, изгледа я и каза на Бени: "Виждаш ли какви майки има - детето й плаче, а тя си отива нанякъде без да я интересува." Абе въобще напоследък голямо разбирателско споделяне се е появило между двамата. Хубавото е, че ми имат доверие и го правят и пред мен.

баш по темата си според мен 

а аз като по-тъпа, нещо не мога да я вдена тая реклама ... ама карай... виждали ли сте печатния и вариант. На бибата на детето е написано "мразя те"... ми нещо не ми е точна тая работа

Miraetta,
Позволявам си да те цитирам тук, защото е точно по темата. И това за библията е по темата, но оставям на тебе да го решиш.
Не, че уважавам точно "Време разделно", но то е по други причини. Такъв прочит наистина не ми е идвал наум.
Права си:
читателите са тези, които дават на книгите съдържание. Намираме в тях това, което ни е нужно.

Не разбрах какво имаш предвид за библията. Дали да се премести тук написаното или друго искаш да кажеш?
Както прецениш направи, за мен няма проблем.

А на  Светкавица "забележително възторжена-та .....ситуация " много ме развесели. Конфузната е ясна, ама тази    "забележително възторжена-та .....ситуация" много ми хареса.
Аз още имам затаен страх от лелки, който се проявява като неоправдан респект въпреки безспорната ми оценка на тяхната несъстоятелност, невежество и пр. Та зад маската на този, необясним с обективни критерии, респект открих просто немотивиран страх.
За мен е рутина и не е никакъв проблем да разговарям с прокурори и съдии, ама с лелките по гишетата на деловодствата съм като трагикомичен герой.  

аз гледам на рекламата от тукашната позиция за възпитанието на малките деца и затова я разбирам. мисля, че е насочена най-вече към западните държави. самостоятелна стая от бебе, целувка за лека нощ и после детето се оставя само. ако има рев, пуска му се музика от някакво бебешко уредче и така........
като цяло децата получават малко топлина, учат ги да са много самостоятелни от малки. въпрос на манталитет. за мен подобен начин на възпитание е неприемлив, колкото и да е практичен.
това не значи, че не обичат децата си, но просто методите са други.
мисля, че в по-южните държави подобни методи също са изключение.
за българия е като че ли не много актуална. просто е насочена към масата, а българските деца са определено много по-дундуркани и обгрижвани.
но пък е много актуална, що се отнася до децата, пребивавали в дом.

По повод рекламата.Ами много е тенденциозна.Защо все майката,защо?Къде е баща му,а?Сигурно гледа Формула 1 или мач.Мързи го да вдигне дирника,а горката му майка може да е простирала тъкмо или манджата и да загаря и бърза.
На мъжете в рекламите май само бири им се отдава да пият......а и тук-там някой гей да ни съветва,как да се боядисваме.

Има много прекрасни стихотворения за майката, но едно лично за мен е било повод за дълги размисли по темата. Мисля, че тук му е мястото.

МАЙКА МИ

В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
сè твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.

Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде -
ти два пъти ми майка беше!          (Иван Вазов)

Точно тези думи - че майка на едно и също дете се става два пъти - веднъж, когато го родиш и още веднъж когато му се отдадеш, ме накара да повярвам, че аз мога да стана съвсем истинска майка и на неродено от мен дете. А и въобще цялото стихотворение е посветено на значението на сукането от душата на майката.

Точно този последния стих сложихме на некролога на любимата ми пра-баба преди повече от 20 години. Беше ни духовна майка на доста хора. Биологична- само на едно дете.
Едно произведение като си струва, струва си.

Gankata, аз също много обичам това стихотворение 

“Принцът на Египет”.  Анимационен филм, разказващ библейската история на Моисей.
Даваха го тази Неделя сутрин по Нова ТВ. Бях в движение, но малкото пъти, в които се спрях пред екрана и се заслушах ето какво чух:
Моисей (към осиновителката си): “ Защо избра точно мен?” Тя: “Не съм те избрала- това беше избора на Боговете!”;

Жената, родила Моисей (робиня) говори с някакъв мъж до себе си и споделя тъжните си мисли за роденото от нея дете: “Все си мисля къде ли е сега? Дали не е самотен?...” Мъжът: “ Той поне има свобода и бъдеще!”…

Дъщеря ми се натъжи от филма, макар, че той на доста места и преразказа, онова, за което сме говорили за осиновяването.
Днес тя за първи път часове по-късно каза: “Аз съм основена! " Аз пък си помислих
дали ненужно не обременяваме децата си отрано с информация за осиновяването им!?