bebeto mi ne se rodi jivo

Здравеи,и моето бебе преди 9месеца се роди мъртво.Бременноста си ми беше напълно нормална а и бебка нямаше никакви отклонения.Като причина докторите посочиха удушаване с пъпната връв а плацентата тежеше 1кг.Казаха само че това не било нормално в смисал толкова тежка плацента.

A vav koia bolnica si bila ako ne e taina.Az biax v Tina Kirkova. Moeto bebe sa6to be6e momi4em4e :cry:sajaliavam 4e stavat takiva gadni ne6ta ne e 4esno.

това е ужасно   Наистина много ви съчувствам..представам си каква мъка е това...

момичета ходихте ли често на ехограф накрая на бременността? Може би ако се беше видяло на ехографа, и се беше предизвикало раждане... не знам...ужасно е да загубиш бебето на финала (((((

дано по-малко хора усетят какво е това-да загубиш бебе.Кураж,момичета!

Мила, съжалявам за всичко,което ти се е случило. Аз самата се прибрах от Майчин дом не с дечица,а с резултатите от аутопсията им и знам през какъв ужас си минала. Какво ти казаха точно за тази пъпна връв и нейното прикрепяне. Ходила ли си на ФМ по време на бременността си? Питам,защото, когато аз отидох на ФМ се установи,че пъпната връв на моите бебета (бях бременна с близнаци) е с веламенторна инсерция...т.е. пъпната връв на бебетата не отиваше директно в плацентата,а чрез някакво ципесто прикрепяне се свързваше с кръвоносните съдове на предната стена на корема...Май не го обясних много добре,но подробностите около това състояние ми се губят вече. Относно това прикрепяне съм говорила и с д-р Марков и с д-р Дяволов- и двамата ми бяха казали,че при това положение няма опасност за бебетата и те могат да си се хранят през пъпната връв- усложнения възникват при раждане,затова секциото при такова прикрепяне на пъпната връв е задължително.
При мен така се развиха нещата,че загубих и двете бебета,но това не беше свързано с неправилното прикрепяне на пъпните им връви.
Миличка, прегръщам те силно...знам какво преживяваш. Не си сама. Сега ще запаля свещичка за твоето ангелче. Днес става 1/2 година откакто загубих моите момиченца. Май по едно време се преживяли най-голямата ни загуба. 

polimimi74,aз сам от Карлово и раждах там.Ходих на видиозон два пъти в месеца,и това пак не ми помогна.Незнам къде бляха тия доктори,но никои не ми каза че бебка е умотана с пъпната си връвл.Знам че не е честно да стават такива неща,ние чакахме това бебе доста години силно

За смъртта на едно бебе би трябвало винаги да има причина... това, че некадърниците не са я видяли навреме или изобщо не са я видяли  в  днешно време при тази технология е престъпно!!!

така е - за всичко си има причина. Затова е толкова важно да намерим добър лекаар който да подходи правилно към нас...но...това не е лесно.

здравеи приятелко по садба дано сас моите думи мога да те утеша и да ти кажа 4е сас времето болката става по силна и по непоносима поне за мен е така накратко и моята история Семеина сам от десет години 3 години опитвахме за беб4е и ето 4е стана немога да ти опи6а колко бяхме 6асливи преставяш си 3 години и ето 4е и на нас се слу4и това толко хубаво не6о.Така по4наха иследвания вси4ко варвеше нарет прекрасна бременост влезнах и ас в 9 месец и по4нахме да пазарува ме неша за беб4о беше мом4е и така на последната консолтация отивам за да ми кажат кога 6е раждам сас хап4е и ми казаха 4е не4уват тоновете отам по спе6ност в болницата и докато тия олигофрени се сабират и всеки те гледа минаха 36 4аса толко раждах немога да ти опи6а болките о6е ги усештам в сазнанието сиПри4ина няма далга папна врав слу4вало се мал шана или това е като земетресенията не могли да ги предвидат и ас им казвам и те ве4е се предвиждат 21 век сме и така минаха 6 месеца слет раждането и забременях не ме питаи как сам била отидох вав софия лежах в маи4ин дом един месец направиха вси4ки иследвания и се прибрах пак си4ко варве6е нарет до на4алото на шести месец когато се сабудих с болки отивам при моя доктор слуша тоновете допреса и ми казва вземи папаверин и Влкаши не го послу6ахме и слава бого отидохме в болницата там ме гледаха 5 доктора и никои ни6о незнае докато не доиде доктор рангелова гледаме на видеозон и видя 4е цялата плацента е отлепена и кравоизлива е наватре по спе6ност секцио едвам ме спасиха не издаржах и заминахме на испания мислех 4е ако по седя о6е малко 6е отка4а и така изкарахме 5 години и ето ни сега се варнахме окон4ателно поне докато не разберем при4ината а колко пати се вра6тах от там няма да ти описвам неиздаржам ве4е казахами 4е трябва да ми направат генети4ни и имологи4ни иследвания 6е отида другата седмица постояно отлагам сасипана сам ве4е писала сам и тък но пове4е 4ета всеки божи ден влизам и 4ета и сас сека една го преживявам извинявам се ако е много обаркано просто салзите постояно те4ат не сте сами

мен много ме е страх - на кой доктор да се довериш, кой е добър ?

На мен един от най-добрите доценти ми постави диагноза мисед в 8ма седмица.А ако го бях послушала и махнала бебето....

и мен ужасно ме е страх за това 4акам ве4е 5 години от този страх тои става оше по голям ас си записах 4ас при доктор Силвиа савова пак да видиме какво ше каже Просто имам 4уството 4е на никои не вярвам

Здравейте момичета. Минали сте през най-страшното... Какво по отвратително може да се случи на човек! Имам 2 аборта и наистина е ужасно когато вече е напреднала бремеността и си чакал  и искал бебенцето с цялото си сърце и душа. Също като вас аз плаках, страдах много, но не се отказах да търся къде е проблема. Незнам дали е уместно... но аз ви съветвам да отидете до Плевен, при доц Конова. Там се правят на място изследванията. Лекарката има много положително излъчване. Екипът е координиран. След разговор с нея ще прецени кои са най-точните изследвания за вашия случай. При мен се откриха отклонения. Единият проблем е генетичен. Каза, че съм се родила така. Не ми пречи с нищо, но се оказва проблем точно по време на бременност и то след 3-тия месец. Отделно при имунологичните изследвания имам една гранична стойност, която също трябва да проследявам. Честно казано понякога се притеснявам дали е възможно всичко да е наред занапред, но доц. Конова ми даде надежда. Сега съм малко по-спокойна щом вече знам за конкретни проблеми и тя ми ги обясни. Направи ми план какво точно да следя за напред, какви медикаменти да използвам за подготовка за забременяване и какво трябва да предприема веднага след положителния тест. Уверявам ви, че ще се опита да ви помогне ако има проблем. Най-изнервящо е да чакаш резултатите от изследванията, но си заслужава. Дано яснотата, която имам да не е напразна надежда.  Стискам ви силнооооооооооо палци на всички.

polimimi74 ,много съжалявам за загубата ти!
Няма по-лошо от това ,да чакаш девет месеца и накрая да останеш с празни ръце.

До болка са ми познати описаните ви разкази.
И моето момиченце се роди мъртво в осми месец.
Причина-неустановена.
Сега отново съм бременна-втори месец,но умирам от страх,заради случилото се.
Дано този път всичко е наред.

Ще изгрее,миличка.

във форума за родители загубили най-свидното има уви не един такъв случай
позволявам си да посъветвам авторката да пусне там темата си - за да получи отговори от жени с подобна съдба
проблема може и да е сериозен - а там ще получи съвети при кого и как да следи следващата си бременост за да не се получи отново тази трагедия

Здравейте момичета аз загубих моето бебче преди 13 години. Отидох с страни болки, на нали ми беше първо раждане си мислех, че са контракции. Приеха ме и се оказа че бебето няма тонове. Разтичаха се насам натам а на мен никои нищо не ми казва. Само разбрах, че бебчето ми не е живо. Не знаех какво следва, какво ще правят. Имах 4 см. разкритие оставиха ме да родя така а бебето беше 3.600кг. Няма да ви описвам последствията от това раждане. Когато маика ми попитала лекаря какво става тои грубо и отговорил - Не се знае дъщеря ви дали ще преживее нощта. Или ще я бъде или не. В епикризата пишеше отлепване на плацентата и масивен кръвоизлив. Бях два дена в реанимация и после със всички системи при родилките с бебчетата. Не мога да ви опиша ужаса които преживях тогава. Моля се на никои да не се случват такова нещо.
Сега вече имам прекрасна дъщеричка на 8 години и чакаме бебе през ноември, но страха остава а болката никога не минава.
Може на някои да му се стори глупаво но аз не съм купувала нищо за бебето преди да се роди. Може да е суеверие може да не е, но искам първо да го гушна.
Пожелавам на никои да не се случва това.

Каква е по специалност Д-р Конова и къде може да се намери?

http://www.ivfpleven.com/index.php?l=81   ето разгледай сайта и ще получиш информация. Ако те интересува друго питай пак

здравейте.случайно попаднах в тази тема и реших да споделя и тук моята история
тя  е дълга, но ще ви я разкажа.на 17.06.-- бях в 24 г.с. прокървих и често ходих по малка нужда и ме приеха в болница.прегледаха ме на ехогр. и вагинално и казаха че съм добре и бебето отговаря на 24 г.с. и ми преляха някаква банка за задържане ,но  си остана честото ходене до тоалетната.усъмниха се че е бъбречно и ми преляха друга банка,която ме успокои малко,след това ме преглеждаха още 1 път на хогр. и вагинално
в събота на визитация споделих че от петък не усещам движенията на бебето и доктора ме прегледа на видеозон и каза ,че бебето има сърдечен пулс и си отговаря на  седмиците,но се съмнявал ,че изтичат околоплодни води и малко по-късно ме прегледаха на 3D трима докотри,после ме бъркаха да вземат проба и ми казаха че изтичали води от някъде и ме пратиха в 22ч с линейка в майчин дом-там ме прегледаха само вагинално и като ме качиха на етажа веднага ме включиха на системи-(само да вметна ,че от събота до понеделник никой не ме погледна освен да ми сменят системата) ,че чак до понеделник преглеждат ме и докторката ми казва,че бебето е в 20 г.с. и е мъртво. по-късно закупих 2 хапчета и ми ги сложиха отдолу за да предизвикат раждане ,после не е за разправяне .
Мога да кажа ,че в МД всички са ужасни,аз лежах на 5 ет. и  да ви кажа ,че никой не го интересува как си и дали  ти има нещо и отношението им към пациентите са като към кучета ,колкото  и грозно да звучи.Не искам да изпадам в подробности,че няма да ми стигне деня да ви пиша за тях. Днес си взех хистол. изследване от МД със голям зор и беше написано с краката им и помолих да ми кажат какво пише ,а докторката каза само ,че е заради високо кръвно и толкова         нямам думи

Тук някой е трил постове...
Ама нищо,то моите постове бяха много агресивно настроени към лекарското съсловие.

и аз така си мисля

Милички това което сте преживяли е ужасно.Много ви съчувствам . :cry:Polimimi79 причини има доста за смърт на бебе в девети месец - диабет примерно може да доведе до интраутеринна смърт на плода , инфекциозни заболявания плацента превия и др.Дано по някакъв начин да успеете да го преодолеете

Аз загубих своето малко момченце преди два месеца. Бременността ми вървеше съвсем нормално, правих всички изследвания. Към края на седмия месец започнах да се подувам, но докторката каза, че е от килограмите и от топлината. В 37 гр.седмица започнаха да ми се подуват и очите и аз отидох отново на преглед и ужас. Докторкатга ме прегледа на видеозон и не откри пулс на молкото ми слънчице.Прегледа ме на още  един видеозон и слуша тонове, а то ги няма. Каза ми, че бебето е мъртво и трябва бързо да родя.Включи ми системи и след около 5 часа родих. Пъпната връв на бебето била увита 5 пъти около вратлето и това била основната причина.Плаках много, защото го чаках с голямо желание и обич.Сега отново плача и  ме е страх да забременея. Не зная и при кой доктор да отида и в кой град. Кураж на всички.

Здравей, мила! Знам, че каквото и да кажа, няма да успокоя болката, която изпитваш в момента. Аз самата имах 3 аборта и макар да са били по в началото на бременността, знам какво е болка. Разбирам негодуванието ти и омразата, която изпитваш към всички лекари. На мен самата не се намери лекар, който да ми обясни защо здраба жена на 25 години правела аборти. Забременях за 4 пат. Сега имам, Слаба Богу здраво момченце на годинка, но аз си знам какво съм изпитвала през цялата си бременност. След като си бях направила всички изследвания, се оказа, че това за токсоплаз,пза е положително. Направих си го и през последната си бременност. Титъра ми беше страшно висок. Докторът ми не беше особено окуражен. Отначало дори се съмняваше за мисед. Отказах да пия каквито и да било лекарства, след като предишните пъти бяхме похарчили маса пари за инжекции и хапчета. Само не ходех на работа. В Интернет четох страшни страхотии, че детето ако изобщо се роди ще е болно от сериозни болести. 9 месеца не е имало миг, в който да не мисля какво ще се случи. Преносих го почти месец и се роди 4 кг. С това искам да ти кажа, че никога не можеш да знаеш какво ти е приготвила съдбата. Вярвай ми, и аз съм имала моменти, в които съм си мислела, че най-добре ще е да се хвърля от някоя тераса, идело ми е да крещя на всички лекари за безпомощността им. Няма да ти кажа нещо от рода на: "Спокойно, ще имате други здрави деца." Тези приказки се казват на мажете. Те ставаат бащи, когато видят бебчето си. Майките са майки много по-рано. И сега, когато имам здраво бебче, се разплаквам като чета истории като твоята. Почитам датите, в които изгубвах бебетата си едно след друго. Сега щях да имам дете на почти 4 годинки. Болката няма да отмине, просто ще се научиш да живееш с нея. Ще ти кажа и нещо друго, което ще ти прозвучи гадно, но е истина. Чувала си какви неща стават. Все пак се радвай, че не се е случило нещо лошо и с теб. Знам, че предпочиташ ти да беше на мястото на детето си. Приятелят ми каза, че като съм влизала в операционната, съм му се обадила и съм му казала, ако нещо се обърка да спасят малкия. Аз не си спомням такова нещо и сега ми звучи като по филмите, но истината е че не ние или лекарите решават, а само Господ. И никой не може да ти обясни защо е решил така. Пожелават ти успех. Уповавай се на мъжа си и дори да ти се струва, че никой не може да разбере болката ти, не я задържай в себе си. Това е най-лошото. Успехи!!!

bisera75 в началото на  миналата година също бях бременна, но се оказа мисет.А тази беше безпроблемна освен кръвното ( но кой да ти каже ,че не трябва да се ядосваш и да я караш по-спокойно) и при мен беше така и аз се подувах ,но само краката.всички изследвания ми бяха наред и макар да знаеше за кръвното ми докторката не направи нищо.Така ми било писано.Малцина знаят за това което сме преживели,но важното сега е да сме живи и здрави и скоро да се похвалим с добри новини.Няма да се предам нищо че съм на 36г.(макар ,че доста хора ми го натякват, а една от докторките от болницата ми каза   -"годинките ти са множко ,но щом забременяваш")  Горе главата 

Съжалявам 

Моля се да няма такива случки. Това е ужасна болка, която никой не заслужава, никой 

това е ужасна болка.нямам обяснение за тия наши доктори и тяхното отношение.за тях може да е ежедневие,но ние не сме кучета.и как едно време не е имало кухи яйца и бабите ни са раждали по нивите и са били по-здрави от сегашните поколения. а и с тия изкуствени храни се убиваме бавно. не знам,колкото и да се вглъбявам в работата, болката от загубата на бебчето ми не отминава и за миг     много съм тъжна   

това не е вярно
смъртността сред родилките и децата по времето на "нашите баби" е била ужасяващо висока
и не можем да слагаме всички лекари под един знаменател
има страхотни лекари, които правят и невъзможното да помогнат
за съжаление са малко

наистина няма по-страшно нещо от това да загубиш детето си

zdraveite na vsichki zagubili anglechetata si, eto i mkoqta istoriq-na 24 uli, bqh v nachaloto na 8 mesec i rodih myrtvo momichence. Bqh prieta v bolnica s visoko kryvno nalqgane-160/100, kato se ima v predvid che prez cqlata mi bremennost ne mie  mereno kryvnoto. Bqh ujasno poduta v krakata, liceto i rycete, no lichniq mi lekar kaza che nishto mi nqma. Prieha me v Pleven na 18 uli, a 6 dena sled tova veche bebeto mi nq2mashe syrdechni tonove. Okaza se che imam preeklampsiq (dotogava ne bqh chuvala kakvo e tova). Sega si chakam autopsiqta, no bebeto mi beshe tvyrde malko za nachaloto na 8 mesec-1035 gr. Doktorite kazvat che sym zapochnala da vdigam kryvno mesec predi sluchkata i dostypa na kislorod i hrana kym ploda e biol malyk, posle mi otkriha i bakteriq v urinata, koqto sled rajdaneto lekuvah s venozen antibiotik. Chakam si autopsiqta kym sredata na septemvri, no ploda mi e bil s razmeri za 28 sedmica, a az bqh 32. Iskam da kaja na vsichki che vsqka bremennost e razlichna, znam che ne e uspokoenie, no az rodih pyrvoto si detence-momche, bez izobshto nikakvi problemi prez cqlata bremennost, nito albumin, nito kryvno, nit6o kakvoto i da bilo. Rodih go prenoseno-3850 gr. Vqrvam che sled 6 meseca shte moga pak da zabremeneq i kogato vsichko se nabludava, vsichko shte e nared. Vqvraite i si davaite kuraj, vqrvaite silno i shte imate hubavi is ladki bebcheta. Znam che nikoga nqma da zabravq tova, koeto mi se sluchi, vseki den placha, no si9 kazvam, che Gospod ktaka e reshil i se nadqvam che shte me dari s oshte edna rojba.

 

Съжелявам. Пожелавам ти Богородичка скоро да те дари с детенце мила 

Много тъжни истории ........... Просто незнам какво да кажа.....Дано никога не изпитате тази болка повече пожелавам Ви всички да имате пълни ръце на излизане от Родилния дом и една детска усмивка да ви радва

  те силно,знам какво е да загубиш наи милото.Тук има много такива момичета

моята история е подобна като твоята,изгубих бебето в 8-ми месец със същата диагноза.на мен също не ми обърнаха внимание  когато започнаха да ми се подуват глезените,лекарката ми каза -"нищо ти няма".може би ако бяхме попаднали  на свестни лекари  нямаше да се стигна до там.когато  ми мерише кръвното  рано сътрин винаги ми беше ниско,явно после съм го вдигала,защото когато ме приха в болница ме попитаха от кога съм с високо кравно,а аз незнаех какво да отговоря,изопщо незнаех че имам високо кръвно

- ей от това "нищо ти няма, просто си по-едра" мен ме приеха с кръвно 180/120 в 32 г.с. Оказа се, че и белтък губя много бързо.  Сдобих се и с диабет тип 2. Имах късмета да попадна на истински лекари и успяха да спасят бебенцето ми. След време чак разбрах, какво е можело да се случи с детенце, а и с мен.
Сега вече мислим за второ дете, но ме втриса - ами ако пак се получи така? Признавам си, страх ме е много. И все пак,силно се надвам и се моля Господ да ви дари с поне още една рожбичка. Прегръщам ви силно момичета.

Дано на никой, никога вече не се налага да изживява такова нещо....

След като си написах историята за преклампсията и загубата на детето ми, което беше много скоро (24 юли) искам да попитам има ли майчета, които са износили дете и изобщо са посмели да забременеят след прекарана прееклампсия в предишна бременност. Аз много искам да имам друго дете. Имам една успешна безпроблемна брменност преди близо 6 години и както вече писах втора неуспешна с прееклампсия. Нека пишат някой майчета, които са посмели да забременеят отново след прекарана предишна прееклампсия. Мн бих се успокоила ако знам, че ще мога да износя дете след шока който преживях.

Съжалявам за всички загубени бебенца .Нека почиват в мир душичките им .
Дано скоро гушнете своите  рожбички и забравите изпитанията през ,които се е наложило да минете .

Mitimama аз родих първото си дете със спешно секцио в 8я месец заради тежка преекламсия. Преди това лежах 1 м в болницата под наблюдение, непрекъснато ми мереха кръвното, преливаха ми плазма, но бебето не растеше, а и тоновете почнаха да му се губят. С втората си бременност нямах никакви проблеми, износих си го нормално до деня на секциото. Така че не се притеснявай, вероятността от нова преекламсия е малка. Пък и вече ще те наблюдават докторите по-внимателно.

mitimama, съжалявам много са случилото се. Дано ти вдъхна малко надежда. Аз съм почти същия случай като Анет. Първото ми дете е родено в първия ден на 9-тия месец, спешно секцио заради прееклампсия. Имаше много усложнения, с някои от които още се борим, но детето оцеля и сега е добре. Втората бременност нямаше никакви усложнения. Сега ще имаш нужда от време да се съвземеш, дай си го. А после ти желая успешна бременност и здраво бебе.

Благодаря ви за успокоението и подкрепата. Обясниха ли ви причината за прееклапмпсията? Аз имам първа успешна бременност от първия си съпруг, която изкарах без никакви проблеми, а втората завърши неуспешно заради прееклампсията. Може ли да се дължи на няккава генетична причина? Може ли проблема за тази прееклампсия да идва от втория ми съпруг? Отговорете ми моля ви, мн се притеснявам. Колко време ви беше необходимо за възстановяване и кога забременяхте отново?

Mitimama след като родих си направих пълни изследвания и ехография на бъбреците, защото моя д-р се съмняваше че е възможно проблема да идва от тях. Но се оказа, че всичко е наред. На всичкото от горе аз съм и с много ниско кръвно, а през бременността ми се вдигна до 200. Д-ра ми обясни че това по някога просто се случва и че изобщо не е задължително при следваща бременност да се повтори. Не се дължи на генетична причина, нито на големи кг. Аз забременях 48 кг, а като раждах тежах 52 и акушерките като идваха да ми мерят кръвното все се чудеха как е възможно да е толкова високо, защото по принцип при по-пълни хора  е такова. Забременях втория път след 4 години, но не защото е имало проблем заради преекламсията, а заради моя страх от следваща бременност. Трябваше ми време да се реша, защото въпреки че бебето ми се роди живо, беше  само 1600 гр и стоя 1 м в кувьоз. Не се притеснявай. Ще си мериш кръвното редовно, ще пускаш по-често изследвания за албумин и всичко ще е наред.

Анет, благодаря ти за разясненията и успокоението. наистина мн съм уплашена, но не искам да чакам повече от 6 месеца. Иска ми се по скоро да забременея и дай боже всичко да е наред. Просто не мога да повярвам как изкарах една първа бременност без абсолютно никакви проблеми, а втората ми беше кошмарна. За съжаление моето бебче нямаше късмет деа се роди живо, но се надявам следващия път всичко да е наред. Незнам дали ще мога да преживея втори  път кошмара наречен прееклампсия. Колкото до кръвното аз съм с 90/60, а през бременностт, когато ми откриха прееклампсия беше 160/100. Аз също не съм от най тежките-бях 50 кг., когато забременях, но вдигнах много накрая, когато вече бях с прееклампсия- на ден по 0,5 кг. В край на сметка като родих бях 65 кг и сега бавно ги смъквам. Искренно се надявам следващата ми бременност да не протича с прееклампсия. Аз също правя изследвания на бъбреците и другата седмица съм на ехограф. Какви други изследвания си правила?

Здравеите.Имам вьпрос.Отдавна не сьм писала и аз сьм с Хашимото.Бях бременна допреди 3 мес. и малко отгоре.Чак след 4мес. ми увеличиха дозата на 150 Лтироксин/а преди това бях  сьс 100 еутирокс/.ТСХ-8,15 след това ми увеличиха дозата на 150г ..2 мес. след това ТСХ-1,71,антитела941,4,Т3-3,94,Т49,30.При тези последни резултати бебето ми беше вече зле и знаех,че ще умре.Аз тогава бях в 6мес.,нямах води,пьпната врьв беше намотана много около врата то не се е хранило/вьпреки че ми правиха цяла сед. вливания/ и изоставаше с около1 мес. и половина-2 мес.В началото на 7 мес. умря в мен и няколко дни си стоях бременна докато се усетя/то много рядко се движеше/.Предизвикаха ми раждане,уж имах контракции ,13ч. се мьчих,подложиха ме на нечовешки прегледи,вьпреки че започнах да кьрвя на 3час.На сутринтта вече без никакви сили ме подготвиха за операция,но завеждащият размисли и реши да го вади вьпреки,че нямах разкритие.никога през живота ми не сьм била подлагана на такова мьчение.Крещях като луда и не можех да издьржа.Организма ми не беше подготвен и вьобще не ми се раждаше.а и как се ражда насила без разкритие мьртво бебе.Накрая си поисках упоика и мьчението спря.Спасиха ми живота по наи-грубият начин,2 кюртажа и много антибиотици.Изписаха ме всичко наред/вьпреки че бебето беше започнало да се разлага/,след няколко сед. отивам на преглед при личната ми гинекол. с  болки и хоооп,то не сьм била изчистена добре.След като ми се вьзстанови цикьла по естествен пьт се изчистих.А извадиха бебето цяла.Как пьк не са ме изчистили като хората?А правихме косулт в София вьв Фемина и доцент Димитрова каза,че вьобще не е трябвало да забременявам с моето заболяване.А аз давах кураж на други болни като нас,които искаха да забременеят.Вярвах,че няма да имам проблеми.          Извинявам се за словоизлеянието.                                      Извинявам се,че копирам.Престраших се скоро да следя темата.Припознах и историята си в някои постове.                            

От всичките мнения,които чух разбрах,че при повторна прееклампсия не трябва да се забременява,защото и родилката и бебето са в още по-голям риск.Т.е. аз не мога и не трябва да забременявам повече.благодаря на Бог,че си имам момиченце.Родих я 31 сед.,1кг,крьвно 190/210.И с двете бременности бях много подута-навсякьде.

Докато четох се разплаках... Имам си бебче от няколко дена и немога да си представя какво щях да правя ако я нямаше...
Мен ме приеха в родилното точно 1 месец преди термина в 13 часа с контракции и ми направиха тест и казаха, че имам мехур и не са ми изтекли водите. Вляха ми 3 банки за задържане, но контракциите ми бяха на 4 мин. Повиках акушерките те казаха, че ми няма нищо нормално е да ме боли, ще боли още повече, а в момента "не усещам нищо". Вече не издържах, казах че искам да се изходя и те ми позволиха след още няколко часа казах, че не издържам и пак "нищо ми нямало". Вече след 21 часа ме качиха на магарето и провериха за разкритие беше 5 см. Поисках си клизма и ме свалиха от магарето да се изходя...  Върнах се отново на магарето докторката точно влезна в родилното с цивилни дрехи сложи ръкавиците и ми каза " НЕ Напъвай", тогава напънах и тя каза "Започна се" напънах още един път и малката се роди точно в 22:10 часа. Не бяха подготвили аспиратора, в родилното нямаше контакт, в който да го пуснат, нямаше нищо подготвено и всичко стана "ей така". Разбра се, че водите ми са изтекли още преди да отида в болницата, тогава всички документи от приемането ми се преписаха и всичко се подправи все едно всичко е минало както трябва.
При оправянето на документите на бебето пишеше, че съм родила в 40 седмица и не е имало усложнения... Доктор не ме прегледа след раждането и ме изписаха без да ме погледне доктор.
Разминах се с едно шевче за което ми казаха, че конеца няма да се маха и искрено се надявам да е така.
Радвам се, че всичко мина добре въпреки всичко, което се случи онзи ден.
Тези доктори не трябва да имат права и не трябва да доближават болници.
И друго, което ме потресе беше когато видях, че когато сменят пампр на бебе по време на някой от турските сериали бебето не се подмива и го оставят наакано и напишкано....

Нямам думи с които да коментирам случилото се...

  къде се слу4ва това нещо,дайте гласност,не може така.
mouce_   кажи къде е и как така нямало контакт ,кажи и пиши да се знае....

  Боже Господи !!!!!!!!! И аз се чудя къде ли е това ?Нямам думи,направо съм потресена .Слава на Бога, че всичко е завършило без инцидент.Радвай се на детенцето си и благодари на Бог ,че в този момент е бдял над Вас!

Това нещо става в град Козлодуй. Малка болница. От части и аз съм си виновна защото не заминахме направо за гр. Лом където исках да родя, а отидохме в бърза помощ. Не знаех, че това, което усещах са контракции и отидохме, за да проверим дали всичко е наред. След като ме приеха ме увериха, че няма да родя и аз останах да ми долеят банките за задържане. После нямаше как да тръгнеме да пътуваме. Знаех, че е опасно да родя в тази болница защото това, което се случи с мен не е единичен случай. Майчето с което бях в една стая я изписаха без да я прегледат и дори не я попитаха как се чувства. След като аз родих ми дадоха две хапчета зя свиване на матката, а на нея не и бяха дали..
Най-важното е, че бебчетата ни са живи и здрави.
Съжалявам, че писах в тази тема, просто исках да споделя за немърливоста на лекарите.
Лекарката се казва д-р Димова.

А друго което бе стряскащо за мен беше когато лекарката ме прегледа при приеманито ми в болницата и каза, че бебето ще се роди с вродена инфекция понеже съм била вдигнала температура няколко дена преди това. Каза и, че е прекалено малка, за да бъде родена.

П.С Контакти имаше, но неможеха да разберат кой работи и кой не, на втория или третия опит откриха работещия.

Като чета тази история все едно сме страна от третия свят, Как пък
малко от малко, не си направят труда тези лекари да обърнат внимание
на бременните, все пак два живота зависят от тях ...

  Боже мой какви неща.......

Не случайно , след 1 аборт в късен месец, за мен лекарите са не спасители на човешки животи, а най-обикновени касапи............

Ето моята история много накратко:
Дълго чакана 5 години бременност, след инвитро процедура.
Изтекли води в 26та седмица.
Затвориха ме в една стая сама, включиха ми системи за контракции.
Болки. От мен изтичаше всичко - урина, води. Нямаше кой да ми сменя подлогата. Плувах в секрети.
След 2 часа се появи """""т. нар. лекар"""""
Извади една ръкавица,...докато разбрах какво става, той бръкна в мен...пищях...
Дойде една санитарка, казаха ми да се изправя, от мен висеше нещо, пипнах го , беше много гладко..
Вече не чувствах физическа болка, бях в шок. Накараха ме да седна върху бебето си и така ме закараха до манипулационната. Това беше нечовешко..гавра..извращение..но явно за тях е нормално..
Качиха ме върху магарето, попитах какво ми виси, казаха - един крак - голяма работа, хайде напъвай. След малко ми биха упойката...
Събудих се САМА пак в същата стая. Първоначално виждах червени дяволи по стените - явно някакви кошмари от упойката, после като взех да ставам адекватна си опипах корема, дали са ме рязали - не бяха.
След това усетих недостиг на въздух и мого ускорен пулс. Задушавах се.  Помислих че е от щит жлеза, защото имам заболяване. Успях да звънна на моя """"т. нар. лекар""" . След броени минути пристигнаха други лекари и ме откараха в КАРИЛ където се бориха за живота ми. Ако нямах gsm...незнам...
Диагнозата ми беше белодробна емболия.
Лежах неподвижна 10 дни , в същата стая където родилки след секцио приемаха поздравления. Направиха ми втори кюртаж. Раздвижиха ме успешно. От едната болница, направо отивах в друга, където да лекувам емболията.
И това отмина.
Направих още операции, друго инвитро - успешно.
Бременността беше трудна - борба за всеки изминал ден.

Сега гледам как спи до мен малкото ми ангелче.
Благодаря на Бог, че се роди момче.
Онзи кошмар понякога се връща и никога няма да го заравя.

Желя ви сила и здраве!
И знайте, щастието е там, то ви чака...

  ако може моля те пиши къде е това.Аз направо ве4е  къде живеем.........

Боже мили........... . Нямам думи за това  което са ти причинили. Съжалявам много !Хари, бъди щастлива с твоето слънчице!

MОМИЧЕТА,НЕ СЕ ОТКАЗВАИТЕ БОРЕТЕ СЕ ДО КРАЙ.АЗ НЕ САМ СЕ ОТКАЗАЛА ВАПРЕКИ ЧЕ ВЕЧЕ 7М.НИАМА РЕЗОЛТАТ ЗА БЕБЕ.НО СЕ НАДИАВАМ СКОРО ДА СТАНЕ.НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ КОШМАРА КОИТО ПРЕЖИВЯХ.

Боже господи.Чета за патилата ви и настръхвам.И аз наскоро загубих своето бебе, но поне родих много леко, а и всички се отнасяха много добре с мен.За мен тези хора не могат да се нарекат лекари, положили Хипократова клетва, за мен това са живодери.Съжалявам за всички Вас, въпрееки, че съм една от Вас и Ви желая кураж и сила.

АГ комплекс - Русе.

Момичета и друго сам се сетила.Преди да забременеея преди цикъл ме боляха гърдите,но след раждането на мартвото ми бебенце вече не е така.И незнам нормално ли и това.Сега като ми идва цикъла ништо не усештам.

zdravei.Bix iskala da te popitam dali znaete ima li nniakakvo sdrujenie za za6tita ot podoben tip doktori ili niakakav advokat praktikuva6t v tazi sfera .

nie 6te sadim tezi mrasnici.zaradi taka narecenite doktori zagubixme na6eto malko momicence v devetia mese4 kato go prenosix prekaleno dalgo i kogato biax s bolki si me pratixa v ka6ti GOVEDATA

Hari75 в ужас и потрес изпаднах, за пореден път нечовешко отношение...
Честито ти бебче! Бъдете щастливи! 

здравейте сажалявам за всичко което се е случило с вас за нещастие и моята садба не е по различна преди месец детенцето ми се роди мартво в средата на осмия месец в об6ти линии бременността ми протече нормално докато в началото на седмия месец не ми казаха че имам диабет в последствие разбрахме че диабета сам го развила о6те в третия месец но нашите "сладки" доктори от моя малак град не са обарнали внимание на изследванията и не ме оведомиха на време а доктора ми ми казваше на всеки преглед "яж пий и не бой се" като разбрахме за диабета отидохме в пловдив казаха че имам повечко околоплодна течност и бебето расте малко по барзо но тай като започнах диета заради диабета която между другото не ми беше предписана от доктор и така и лекар не ми направи хранителен режим в крайна сметка след една седмица в болницата ме изписаха защото захарта ми беше горе долу в нормите и така прибрах се в кащи след това още два пати ходих на прегледи в пловдив до края на седмия когато лекарката видя че детето за една седмица наддаде 800грама аз я попитах опасно ли е а тя каза че всичко е ок и после излезна в отпуска след около две седмици спрях да усещам движенията на бебчо и тай като докторката от пловдив все още беше в отпуска званнах на лекаря от моя град и тук става интересното той още по телефона ми каза че си вталпявам но като съм искала да отида да ме види отидох аз и той 15 минути ми обясняваше как детето било живо и ми показваше че му биело сарцето(в последствие разбрахме че това е било моя пулс) след прегледа се прибрах горе долу спокойна все пак ме прегледа лекар и каза че детето е добре след пет дни отидох пак при този лекар за да си взема последния болничен за 45 дена преди раждането (продалжавах да не усещам бебчо) но тай като на миналия преглед той едва ли не ме изкара че сам луда и си внушавам реших че нещата са ок та когато отидох последно той пак ми показа как тупкало сарцето и тн. тогава го попитах дали детето марда и тои ми вика ми май не ама чакай да вклиуча другия апарат след което 20минути малча като пукал накрая не издаржах и му викам доктотре живо ли е бебето а той ми вика ми май не и в крайна сметка (няма да ви кажа за ужаса от там на сетне за да не ви натоварвам)но отидохме в пловдив и на другия ден родих мартвото си момченце след случилото се доста хора ме питаха кого обвинявам и дали ще съдя някого и кой бил виновен да ви кажа не знам кой е по виновен но до този момент не зная точната причина за случилото се но е факт че когато лежах в пловдив в седмия месец едва ли не им пречех в болницата а пък доктора от тук ме изкара побъркана няма да съдя никой господ гледа но лошото е че понякога от некадарността на "специалистите" си отиват нашите слънчица и може би никога няма да разбера точната причина моля се само да имам друго дете и да ми се роди живо и здраво живея с тази мисал и гледам да не падам духом на всичко отгоре сам и с отрицателен резус фактор но дано това не попречи да имам следващи деца направиха ми нужната инжекция дано всичко е ок дано господ ме дари с детенце  пожелавам същото и на вас иначе след като се случи всичко всеки взе да ми обяснява какво било трябвало да правя по време на бременността и как трябвало да ми се обърне повече внимание в болницата и как не трябвало даже да ме исписват но е факт че тогава никой не направи и не каза нужното
 писах ви зашото просто имах нужда да споделя с хора с подобна съдба тай като всички ми казват да съм силна и ме успокояват но мисля че само вие бихте могли точно да разберете болката ми а имах нужда да я споделя целувам ви успех на всички и дано тези като мен бъдат все по малко пожелавам на всички краят на бременността винаги да е щастлив

Мими, съжалявам за твоята трагедия. Отново грешката е немърливост от страна на лекар според мен.Не се притеснявай щом са ти сложили анти Д глобулин .При следваща бременност ще следиш за антитела и ще посещаваш само квалифицирани доктори .Тук във форума са изброени по-добрите, които се намират в София и Варна .Успех ти желая !

Момичета, много съжалявам за това, което ви се е случило, никой не заслужва да преживява тези трагедии.
Исках само да се вмъкна в темата за прееклампсията от по-предишните постове.
През бременността качих 30 кг, последните месеци бях с ужасни отоци по ръцете, краката и лицето, нямах албумин, но пък бях с много високо кръвно (преди да забременея кръвното ми беше 90/60, а през бременността - 135/100). Ходих при двама лекари на консултации, следяха ме внимателно, но не са ми казвали от това да страда плода. Родих с планово секцио поради други причини (имах си предишни заболявания и не искаха да рискуват), като последната седмица и в деня на секциото кръвното ми не падаше под 160/120, мереха редовно тоновете, имаха пак малки притеснения, но като цяло и аз и бебето бяхме добре. Родих здраво момиченце 10 дена преди термин, 3290 кг, без никакви усложнения и за двете ни. Познавам и други майки, които въпреки прееклампсия са родили без проблем.
Просто исках да го споделя, за да знаете, че не винаги можуе да се случи най-страшното (видях че една от вас се притесняваше за следваща бременност).

reni blagodarq za sa4uvstvieto dano sega kato otida na lekar mi kajat 4e vsi4ko e ok s men i moga da si imam detence vazmojno nai skoro vsa6tnost vse o6te neznam kolko trqbva da se pazim no nadqvam se da ne e mnogo vreme i vsi4ko da e ok tai kato bebeto se rodi 3.5kg i sigurno 6te trqbva da iz4akame da se povastanovq celuvki

Много съжалявам за това, което си преживяла! Стискам палци следващия път всичко да е наред и да гушкаш сладко бебенце. Според мен е хубаво да да изчакате поне 6 месеца, но лекарите трябва да кажат най-добре. Хубаво е организмът ти да се възстанови напълно за да може да износиш ново бебенце. Успех 

blagodarq ti deni a sto4nost kak 6te sa ne6tata 6te razbera skoro samo ne znam moje bi se trevoja izli6no no po princip 6tom vednaj sam zabremenqla nali bi trqbvalo da uspeq otnovo

mimi83api  моите най-искрени съболезнования за загубата ти.
Ако си о.к. може да намалят срока на 3 месеца. Дано намериш добри специалисти
които да те следят този път. Пази се ! 

благодаря и аз на това се надявам да кажат че всичко е ок вазможно най скоро а и то като започнем опити не се знае и кога ще стане божа работа но дано наистина всичко е ок а по отношение на лекарите вече и аз не знам миналата бременност ходих сигурно поне при четирима и ето какъв беше резултата този път мисля да не обикалям по много доктори но определено няма да разчитам на местните "специалисти" пак в крайна сметка квото е рекал господ дано е по благосклонен следващия пат към моето семейство 

И аз родих мъртво първото си бебенце но в по-преден месец. Ужасно много се притеснявах, дали след случилото се ще мога да забременя и да износя живо бебенце. В момента, в който се успокоих от загубата психически /пет месеца след загубата на бебо/ разбрах, че съм бременна отново - резултатът е в подписа ми. Моля се да се роди жива и здрава бебка и да сия гушкам. Успех ти желая и мисли позитивно 

Мила съжалявам за всичко, което си преживяла.Аз преживях почти същото- родих мъртво момченцето си в деветия месец.Изчакай с опитите за бебе, матката ти трябва да се свие, поне мен така ме посъветваха, защото не е желателно да има спонтанен аборт.Кураж и сила.

благодаря ви момичета за съчувствието дени успех пожелавам ти всичко да е ок с теб и мъничето определено ще трябва да поизчакам до другия път но няма как ще видя какво ше кажат докторите и така кураж и успех всички се нуждаем от това за да сме щастливи

Аз бях с прееклампсия ,отлепена плацента,родих в 38г.с.Постъпих с кръвно 200/120,с масивни отоци по лицето и тялото.Едва ни спасиха с детето,родих секцио.Прегръ6там ви,момичета

Здравейте момичета, както писах в по-предни постове, аз също прекарах прееклампсия-кръвно 160/100 и белтък в урината. Няма късмета да родя живо моето бебе. Сега се лекувам при гинеколожка в Плевен, която ме уверява, че янма да имам проблеми при следваща бременност. Междувременно от аутопсията се видя че е имало и гной в плацентата, което означава че съм прекарала някаква инфекция. Вчера ми взеха цитонамазка и днес чакам резултатите. Докторката ми се съмнява за гъбички или вагиноза и съответно ще ми назначи вагинално лечение, за да няма инферктиране при следваща бременост. Сега ми е назначено антибиотик Анцеф, който трябва да пия 2 месеца по време на цикъла и Дуфастон, защото съм с много нередовен цикъл, а тяиска да ми го направи на 26 дена. Мн се страхувам, о знам че първата ми бременност мина безпроблемно и сега имам едно здраво дете на близо 6 години, което родих-4100гр. Надявам се следващата бременност да ми мине успешно и да не се повтори ужаса прееклампсия. Успех ан всички ви момичета. Стискам палци всички да се радваме на здрави деца!

Здравейте

Съща е и моята съдба! Момиченцето ми се роди в деветия месец мъртво-усукана пъпна връв!  Надявам се да е наред всичко следващия път! Такъв страх ме е обзел ,че не зная кога ще мога да се отърся..............

Момичета искам да  Ви питам кога Ви дойде първия цикъл след като родихте? В другите теми има отговори , но при нас е различно и затова питам Вас!
 Благодаря Ви!

Здравейте на всички
На 32години съм и от 20годишна започнаха опитите ми за забременяване, първият път в 11 седмица ми направи аборт по медицински причини, заради липса на сърдечни тонове;(след което шест месеца по късно забременях и в 6 седмица направих спонтанен аборт;(след шест месеца забременяах отново, всички знаят какво притеснение съм изживяла, до като видя първо, че плода е на мястото  си в  матка и след това да видя сърдечните тонове;(и така бремеменоста вървеше добре, до като в седмия месец започвах да се подувам и качвам бързо килограми без да увеличавам храната;(тъй като майка ми е медицинска сестра, веднаги ми взе урина за изследване и започна да ми мери кръвното, указа се че имам албумин в урината , а кръвното си беше все още добре и така след две седмици отидох на консултация и реших да си измисля симптоми за да ми обърнат внимание (тогава ходих в поликлиниката на консултация)на бързо  прочетох какво е прееклампсия и така представих нещата, веднага ми измериха кръвното(за първи път) и то беше 140/110 от там веднага с картона ме изпратиха по спешност в Шейново, в интерес на истината аз си се чуствах добре, освен обичайните отоци..........нямах никакво неразположение...и така започнаха мъките това беше 11.09.2001 един месец се бориха с кръвното и белтъка ми, правеха ми какви ли не изследвания, караха ме да ям по 1кг. извара на ден и плюс това ми вливаха белтък на систем и ми вливаха лекарства за кръвното, само и само да влезна поне в деветия месец.........не можаха да се справят и да ме увладеят и до последно не ми казваха как ще родя и по какъв начин и какви са рисковете, добре че се бях информила и от там научих какво може да се случи с мен и бебето ми;(((((((умирах от страх, всеки ден по няколко пъти тонове и т.н. до като една сутрин вече бях в 36г.с. ми казаха утре трябва да родиш, защото се влошаваш, но пак не ми казват как ще ми предизвикат ражадне или секцио, съвсем случайно на обяд попитах сестрата от следващата смяна и я накарах да види в документите;(явно не очакваха да има проблем с детето и за това не подготвиха белите му дробове предварително с прием на кортикостероиди.........което беше поредната им грешка............гледаха ме на видеозон казаха, че има три килограма и готово и така сутринта на .3.10.2001 ме преведоха в операционната и направиха поредната си грешка като решиха да раждам секцио с епидурална упокай ,а не с пълна;(((((и така започна операцията , а мен не ме хващаше напълно упойката и усещах много силни болки и крещях...........извадиха бебето, и ми го показаха на бързо и се извиках ,че не издържам повече..........след което ме приспаха..............събудих се със силни болки в реанимация и в момента в който усетих едно парче лед на корема си и пясък до  като разбера какво става главата ми се обърна сама рязко на дясно и започнаха гърчове......................................и така след 12 часа се събудих в реанимация с лекарка спяща до мен ,цялата бях мокра, всичко ме болеше, езика ми беше прещипан с някакъв инструмен, в носа си имах кислород...на пръста ми измерваха пулса, а на ръката кръвното налягане.............тя ме видя ,че се размърдах и ми каза"Елена разбра ли какво стана? и аз отговорих "Да.....направих гърч нали?"започнах да питам какво се е случило и защо съм в това състояние ,но тя нищо не казваше ,почнах да питам за детето, но никакъви сведения не ми казваха............помислих си най лошото.....знаех много добре какво се случва на  жените с еклампсия и техните бебета....................след няколко часа пуснаха мъжът ми в реаницамията и със сълзи на очите ми каза как два часа след като съм родила решил да се върне в болинцата, но на стълбите в Шейново носили някакво бебе с кислородна бутилка към една линейка и всички тичали....помоли ли го да донесе бутилката до линейката, той помогнал и влезнал да попита за мен как съм и как е бебето? тогава лекаря му казал, че това е нашето дете и го водят в Детска педиатрия;(((((и ако обича да ги догоня за даде  сведения и да видя къде е и в бързината казал"Женати е много зле, ако не се повторят гърчовете до няколко дни ще се оправи, но ако започне отново може и да умре;("Мъжът ми е бил в шок от тогава като е чуе аларма на линейка и му става лошо.........проследил линейката и се запознал с лекарите......казал да я запишат с името Ана-Мария....и така седем дни се бориха с нейният живот............който прочете епикризата от неонатологията казва"Това е Боже будо"детето ми се ражда с високо кръвно налягане, в безсъзнание, с разкъсвания на белия дроб от това ,че не е могла да ги разгъне дробовете..................почти мъртва със слаба сърдечна дейност 2450кг.46см. вляли са и освен купища лекарства три саркфантанта за да разгъне белия дроб...................а аз постепенно взех да се възтановям, лекарите в Шейнове ме карах да си спра кърмата защото нямало смисъл(кърмих шест месеца, но се разболях от химапатти и се наложи да ми оперират жлъчката та за това се пренудих да я спра в шестия месец), предупредиха ме, че никога повече не бива да раждам и казаха не се знае какво ще стане с детето......бях в реанимация три дни и от там в отделението до другите майки и бебета........изцеждах се и изхвърлях кърмата ......а те  плачеха, че нямат, но пък си гушкаха бебета и така на петият ден ме пуснаха и дори не ме викнаха след няколко дни да ме видят дали съм добре или дали въобще нещо става с мен, махнаха ми и конците на петия ден и от както си взех написаната с крака епикриза, която ме накараха други лекари да си я искам не съм стъпвала и няма да стъпна в Шейново никога;((((((((((((в епикризата бяха спестили доста подробности, но аз си водих дневник и записвах всичко, дори лекарствата които ми вливаха и доста често си преписвах от болничният лист нещата..........и така успях да обясня на други лекари какво е било ................детето ми се оправи и след 30 дни си беше вкъщи, не ни подминаха и всички проблеми свързани с недоносените деца като анемии(кръвопреливийния), проблеми с очи...грешни диагнози за церебрални парализи и т.н. но сега тя е на 8 години и освен една астма която не се е обждала то три години нямам никакви проблеми, а аз 5години след нея реших, че ще родя още едно дете та каквото и ще да става и на пук на медицината.......и така с помоща на д.р Румяна Христова от Правителствена болница родих втората си дъщеря Ивайла 2006година без никакви проблеми, планирано секцио с пълна упойка и повярвах, че не всичко е черно на този свят.....................и че когато човек искрено иска нещо и се бори за него успява да постигне всичко;))))))))))сега имам две прекрасни дъщери на 8г. и на 3г и очаквам трето си дете през май месец и искрено се надявам и този път да се справя успешно с всичко и да стигна да край и да се радвам на трите си рожби;)))))))))вече точкова съм се изучила с всичко, че сама си изследвам всичко от началото до края на бремемноста и само уведомявам д-р Христова, апарата за кръвно е на нощното ми шкафче(винаги ако видя бременна с отоци не забравям да и спомена да си изгледва урината и да си премерят кръвното), кръв и урина давам през две седмици, имам и друго заболяване на щитовидната жлеза и него си следя сама и така до края.......Желая на всички жени много сили и надежда       ние сме най силните същества;)

евала ти правя ЕЛи 

Ели ....разплаках се докато четях поста ти. Ти си истинска майка-героиня!Успех ти желая и много щастие с твоите дечица!

recito ,
По принцип май като се нормализира пролактина. Т. е като ти спре кърмата. При мен след аборта ми дадоха хапчета за тази цел и ми дойде след 40 дни. След 2 години като родих  ми дойде след 3месеца, като ми спря кърмата.
Нема да се плашиш мацко Успех!

recito, на мен първият ми мензис ми дойде на 26-тия ден след акто родих мъртвото си детенце.

Здравейте

Благодаря Ви! По спокойна съм дойде ми и не е по -график , но предполагам е така докато се нормализира цикъла!

Усмивки Ви желая и здрави и живи дечица!

       

момичета искам да ви попитам нещо че ме е налегнал един страх надявам се да може някои да ми помогне детето ми се роди мъртво в средата на осмия месец заради ненавреме открит гастационен диабет при мен но сега доктора ми казва че за следващата бременност не поема отговорност и ме праща да отивам в майчин дом софия а аз там нито познавам някой лекар нито нищо много ме е страх да не се получи пак старата история някой от вас знае ли добър специалист от майчин дом който да се занимава с бременни с гастационен диабет уплашена сам не знам какво да правя моля ви ако можете да ми помогнете или да ме посаветвате нещо не разказвам цялата история защото е страшна но ме е страх ако не попадна на добър лекар че пак ще се случи най лошото защото всичко стана от лекарска некадърност сега трябва да се пазим до нова година но после като забременея живот и здраве незнам какво да правя и неизвестността ме плаши ужасно много моля ви ако можете помогнете ми

Мими, аз в момента карам паталогична бременност, в края на 6-ти месец съм. Според лекаря, който ми следи бременността всичко уж е ок, освен ниска плацента, която можела да се вдигне. Да ама не. Добре , че отидох при доктор Димитър Марков, невероятно добър специалист. Та той ми постави правилната диагноза - плацента превиа тоталис плюс васа превиа. Марков ми каза имената на трима доктора в Майчин дом и на един в Шейново,като специалисти с опит при проблеми като моя, посъветва ме незабавно да се с свържа с някой от тях , защото ако се наложи да постъпя по спешност в болницата не е желателно да с е оставям на дежурния екип. Ако искаш свържи се с Марков и поговори с него, все ще ти даде някакъв съвет,

Първо искам да ти кажа колко много съжалявам за това,което ти се е случило.Моето момиченце също се роди мъртво в осмия месец,поради лекарска небрежност.В момента съм бременна отново в 6 месец и постоянно следя кръвни показатели,урина и т.н.Знам какво си изживяла и ти пожелавам след всичко това да имаш най-прекрасното бебе на света.
Според мен като забременееш отново трябва на две седмици да си пускаш изследвания за кръвна захар.И задължително консулт не само с гинеколог,а с гинеколог-ендокринолог,защото диабета се лекува от ендокринолог.В Майчин дом в София има много добри лекари.Аз мога да ти препоръчам доц.Виолета Димитрова-тя работи и във МЦ Фемина.Но ако някой знае по-добър специалист,нека се отзове.Желая ти успех.

Аз съм чувала за ендокринолога в Майчин Дом д-р Катя Тодорова, за сега само добри отзиви;)

здравеите момичета благодаря ви за съветите и съчувствието не писах веднага тъй като исках да видя как ще се развият нещата в крайна сметка ходих на преглед при доктор даскалов в пловдив пуснаха ми доста иследвания и май ще се окаже че нямам диабет за сега но въпреки всичко той ме насочи за консултация с доктор начев в софия честно да ви кажа надеждата ми се върна и докато бях много уплашена от всичко което ми се случи сега след като чух съпругата на доктор даскалов да казва "мисля че няма нужда да коментираме че в този случай бременност ще има и тя ще завърши успешно" тези думи ми вдъхнаха огромна надежда сега ще се поиследвам малко надявам се всичко да е ок и дано скоро мога да се похваля че съм бременна знам че за даскалов има малко противоречиви мнения но това сега е моята надежда стискайте палци всичко да заварши добре           моля ви ако някой от вас има впечатления от доктор начев да сподели целувки от мен