което беше поредната им грешка............гледаха ме на видеозон казаха, че има три килограма и готово и така сутринта на .3.10.2001 ме преведоха в операционната и направиха поредната си грешка като решиха да раждам секцио с епидурална упокай ,а не с пълна;(((((и така започна операцията , а мен не ме хващаше напълно упойката и усещах много силни болки и крещях...........извадиха бебето, и ми го показаха на бързо и се извиках ,че не издържам повече..........след което ме приспаха..............събудих се със силни болки в реанимация и в момента в който усетих едно парче лед на корема си и пясък до като разбера какво става главата ми се обърна сама рязко на дясно и започнаха гърчове......................................и така след 12 часа се събудих в реанимация с лекарка спяща до мен ,цялата бях мокра, всичко ме болеше, езика ми беше прещипан с някакъв инструмен, в носа си имах кислород...на пръста ми измерваха пулса, а на ръката кръвното налягане.............тя ме видя ,че се размърдах и ми каза"Елена разбра ли какво стана? и аз отговорих "Да.....направих гърч нали?"започнах да питам какво се е случило и защо съм в това състояние ,но тя нищо не казваше ,почнах да питам за детето, но никакъви сведения не ми казваха............помислих си най лошото.....знаех много добре какво се случва на жените с еклампсия и техните бебета....................след няколко часа пуснаха мъжът ми в реаницамията и със сълзи на очите ми каза как два часа след като съм родила решил да се върне в болинцата, но на стълбите в Шейново носили някакво бебе с кислородна бутилка към една линейка и всички тичали....помоли ли го да донесе бутилката до линейката, той помогнал и влезнал да попита за мен как съм и как е бебето? тогава лекаря му казал, че това е нашето дете и го водят в Детска педиатрия;(((((и ако обича да ги догоня за даде сведения и да видя къде е и в бързината казал"Женати е много зле, ако не се повторят гърчовете до няколко дни ще се оправи, но ако започне отново може и да умре;("Мъжът ми е бил в шок от тогава като е чуе аларма на линейка и му става лошо.........проследил линейката и се запознал с лекарите......казал да я запишат с името Ана-Мария....и така седем дни се бориха с нейният живот............който прочете епикризата от неонатологията казва"Това е Боже будо"детето ми се ражда с високо кръвно налягане, в безсъзнание, с разкъсвания на белия дроб от това ,че не е могла да ги разгъне дробовете..................почти мъртва със слаба сърдечна дейност 2450кг.46см. вляли са и освен купища лекарства три саркфантанта за да разгъне белия дроб...................а аз постепенно взех да се възтановям, лекарите в Шейнове ме карах да си спра кърмата защото нямало смисъл(кърмих шест месеца, но се разболях от химапатти и се наложи да ми оперират жлъчката та за това се пренудих да я спра в шестия месец), предупредиха ме, че никога повече не бива да раждам и казаха не се знае какво ще стане с детето......бях в реанимация три дни и от там в отделението до другите майки и бебета........изцеждах се и изхвърлях кърмата ......а те плачеха, че нямат, но пък си гушкаха бебета и така на петият ден ме пуснаха и дори не ме викнаха след няколко дни да ме видят дали съм добре или дали въобще нещо става с мен, махнаха ми и конците на петия ден и от както си взех написаната с крака епикриза, която ме накараха други лекари да си я искам не съм стъпвала и няма да стъпна в Шейново никога;((((((((((((в епикризата бяха спестили доста подробности, но аз си водих дневник и записвах всичко, дори лекарствата които ми вливаха и доста често си преписвах от болничният лист нещата..........и така успях да обясня на други лекари какво е било ................детето ми се оправи и след 30 дни си беше вкъщи, не ни подминаха и всички проблеми свързани с недоносените деца като анемии(кръвопреливийния), проблеми с очи...грешни диагнози за церебрални парализи и т.н. но сега тя е на 8 години и освен една астма която не се е обждала то три години нямам никакви проблеми, а аз 5години след нея реших, че ще родя още едно дете та каквото и ще да става и на пук на медицината.......и така с помоща на д.р Румяна Христова от Правителствена болница родих втората си дъщеря Ивайла 2006година без никакви проблеми, планирано секцио с пълна упойка и повярвах, че не всичко е черно на този свят.....................и че когато човек искрено иска нещо и се бори за него успява да постигне всичко;))))))))))сега имам две прекрасни дъщери на 8г. и на 3г и очаквам трето си дете през май месец и искрено се надявам и този път да се справя успешно с всичко и да стигна да край и да се радвам на трите си рожби;)))))))))вече точкова съм се изучила с всичко, че сама си изследвам всичко от началото до края на бремемноста и само уведомявам д-р Христова, апарата за кръвно е на нощното ми шкафче(винаги ако видя бременна с отоци не забравям да и спомена да си изгледва урината и да си премерят кръвното), кръв и урина давам през две седмици, имам и друго заболяване на щитовидната жлеза и него си следя сама и така до края.......Желая на всички жени много сили и надежда ние сме най силните същества;) 
Успех! 
, но предполагам е така докато се нормализира цикъла!