bebeto mi ne se rodi jivo

Боже мили........... . Нямам думи за това  което са ти причинили. Съжалявам много !Хари, бъди щастлива с твоето слънчице!

MОМИЧЕТА,НЕ СЕ ОТКАЗВАИТЕ БОРЕТЕ СЕ ДО КРАЙ.АЗ НЕ САМ СЕ ОТКАЗАЛА ВАПРЕКИ ЧЕ ВЕЧЕ 7М.НИАМА РЕЗОЛТАТ ЗА БЕБЕ.НО СЕ НАДИАВАМ СКОРО ДА СТАНЕ.НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ КОШМАРА КОИТО ПРЕЖИВЯХ.

Боже господи.Чета за патилата ви и настръхвам.И аз наскоро загубих своето бебе, но поне родих много леко, а и всички се отнасяха много добре с мен.За мен тези хора не могат да се нарекат лекари, положили Хипократова клетва, за мен това са живодери.Съжалявам за всички Вас, въпрееки, че съм една от Вас и Ви желая кураж и сила.

АГ комплекс - Русе.

Момичета и друго сам се сетила.Преди да забременеея преди цикъл ме боляха гърдите,но след раждането на мартвото ми бебенце вече не е така.И незнам нормално ли и това.Сега като ми идва цикъла ништо не усештам.

zdravei.Bix iskala da te popitam dali znaete ima li nniakakvo sdrujenie za za6tita ot podoben tip doktori ili niakakav advokat praktikuva6t v tazi sfera .

nie 6te sadim tezi mrasnici.zaradi taka narecenite doktori zagubixme na6eto malko momicence v devetia mese4 kato go prenosix prekaleno dalgo i kogato biax s bolki si me pratixa v ka6ti GOVEDATA

Hari75 в ужас и потрес изпаднах, за пореден път нечовешко отношение...
Честито ти бебче! Бъдете щастливи! 

здравейте сажалявам за всичко което се е случило с вас за нещастие и моята садба не е по различна преди месец детенцето ми се роди мартво в средата на осмия месец в об6ти линии бременността ми протече нормално докато в началото на седмия месец не ми казаха че имам диабет в последствие разбрахме че диабета сам го развила о6те в третия месец но нашите "сладки" доктори от моя малак град не са обарнали внимание на изследванията и не ме оведомиха на време а доктора ми ми казваше на всеки преглед "яж пий и не бой се" като разбрахме за диабета отидохме в пловдив казаха че имам повечко околоплодна течност и бебето расте малко по барзо но тай като започнах диета заради диабета която между другото не ми беше предписана от доктор и така и лекар не ми направи хранителен режим в крайна сметка след една седмица в болницата ме изписаха защото захарта ми беше горе долу в нормите и така прибрах се в кащи след това още два пати ходих на прегледи в пловдив до края на седмия когато лекарката видя че детето за една седмица наддаде 800грама аз я попитах опасно ли е а тя каза че всичко е ок и после излезна в отпуска след около две седмици спрях да усещам движенията на бебчо и тай като докторката от пловдив все още беше в отпуска званнах на лекаря от моя град и тук става интересното той още по телефона ми каза че си вталпявам но като съм искала да отида да ме види отидох аз и той 15 минути ми обясняваше как детето било живо и ми показваше че му биело сарцето(в последствие разбрахме че това е било моя пулс) след прегледа се прибрах горе долу спокойна все пак ме прегледа лекар и каза че детето е добре след пет дни отидох пак при този лекар за да си взема последния болничен за 45 дена преди раждането (продалжавах да не усещам бебчо) но тай като на миналия преглед той едва ли не ме изкара че сам луда и си внушавам реших че нещата са ок та когато отидох последно той пак ми показа как тупкало сарцето и тн. тогава го попитах дали детето марда и тои ми вика ми май не ама чакай да вклиуча другия апарат след което 20минути малча като пукал накрая не издаржах и му викам доктотре живо ли е бебето а той ми вика ми май не и в крайна сметка (няма да ви кажа за ужаса от там на сетне за да не ви натоварвам)но отидохме в пловдив и на другия ден родих мартвото си момченце след случилото се доста хора ме питаха кого обвинявам и дали ще съдя някого и кой бил виновен да ви кажа не знам кой е по виновен но до този момент не зная точната причина за случилото се но е факт че когато лежах в пловдив в седмия месец едва ли не им пречех в болницата а пък доктора от тук ме изкара побъркана няма да съдя никой господ гледа но лошото е че понякога от некадарността на "специалистите" си отиват нашите слънчица и може би никога няма да разбера точната причина моля се само да имам друго дете и да ми се роди живо и здраво живея с тази мисал и гледам да не падам духом на всичко отгоре сам и с отрицателен резус фактор но дано това не попречи да имам следващи деца направиха ми нужната инжекция дано всичко е ок дано господ ме дари с детенце  пожелавам същото и на вас иначе след като се случи всичко всеки взе да ми обяснява какво било трябвало да правя по време на бременността и как трябвало да ми се обърне повече внимание в болницата и как не трябвало даже да ме исписват но е факт че тогава никой не направи и не каза нужното
 писах ви зашото просто имах нужда да споделя с хора с подобна съдба тай като всички ми казват да съм силна и ме успокояват но мисля че само вие бихте могли точно да разберете болката ми а имах нужда да я споделя целувам ви успех на всички и дано тези като мен бъдат все по малко пожелавам на всички краят на бременността винаги да е щастлив

Мими, съжалявам за твоята трагедия. Отново грешката е немърливост от страна на лекар според мен.Не се притеснявай щом са ти сложили анти Д глобулин .При следваща бременност ще следиш за антитела и ще посещаваш само квалифицирани доктори .Тук във форума са изброени по-добрите, които се намират в София и Варна .Успех ти желая !

Момичета, много съжалявам за това, което ви се е случило, никой не заслужва да преживява тези трагедии.
Исках само да се вмъкна в темата за прееклампсията от по-предишните постове.
През бременността качих 30 кг, последните месеци бях с ужасни отоци по ръцете, краката и лицето, нямах албумин, но пък бях с много високо кръвно (преди да забременея кръвното ми беше 90/60, а през бременността - 135/100). Ходих при двама лекари на консултации, следяха ме внимателно, но не са ми казвали от това да страда плода. Родих с планово секцио поради други причини (имах си предишни заболявания и не искаха да рискуват), като последната седмица и в деня на секциото кръвното ми не падаше под 160/120, мереха редовно тоновете, имаха пак малки притеснения, но като цяло и аз и бебето бяхме добре. Родих здраво момиченце 10 дена преди термин, 3290 кг, без никакви усложнения и за двете ни. Познавам и други майки, които въпреки прееклампсия са родили без проблем.
Просто исках да го споделя, за да знаете, че не винаги можуе да се случи най-страшното (видях че една от вас се притесняваше за следваща бременност).

reni blagodarq za sa4uvstvieto dano sega kato otida na lekar mi kajat 4e vsi4ko e ok s men i moga da si imam detence vazmojno nai skoro vsa6tnost vse o6te neznam kolko trqbva da se pazim no nadqvam se da ne e mnogo vreme i vsi4ko da e ok tai kato bebeto se rodi 3.5kg i sigurno 6te trqbva da iz4akame da se povastanovq celuvki

Много съжалявам за това, което си преживяла! Стискам палци следващия път всичко да е наред и да гушкаш сладко бебенце. Според мен е хубаво да да изчакате поне 6 месеца, но лекарите трябва да кажат най-добре. Хубаво е организмът ти да се възстанови напълно за да може да износиш ново бебенце. Успех 

blagodarq ti deni a sto4nost kak 6te sa ne6tata 6te razbera skoro samo ne znam moje bi se trevoja izli6no no po princip 6tom vednaj sam zabremenqla nali bi trqbvalo da uspeq otnovo

mimi83api  моите най-искрени съболезнования за загубата ти.
Ако си о.к. може да намалят срока на 3 месеца. Дано намериш добри специалисти
които да те следят този път. Пази се !