БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ !!!
- Публикувана: 17 юни 2009, 12:25 ч.
- Последно мнение: 13 окт. 2009, 19:03 ч.
Заедно в къщи - Мама и Веселин
Здравей Пух,
Честито ти четиригодишно християнче! Нямам думи - хубаво пишеш! Твоето споделяне за нас е удоволствие!
Телеграфно няколко неща по темите. Ако не успеете да се оправите с гърнето до детската градина - обясни им и да имат търпението, да му напомнят и да го слагат на гърне (не в тоалетна каквато е практиката в детската поне при нас) след всяко хранене. А като тръгне и види, къде всички вършат нещата, ще видиш, че много бързо става научаването. При нас така беше в яслите.
За мен най-страшен бе първия ден в яслите, въпреки че той по-добре от другите деца се адаптира. Но като дойдохме, той се огледа, някак бързо схвана всичко, погледна ме и каза "не, не!" И аз мислех, че ща умра... Какво ли му е било на него... Сега ме пита, кога ще свърши ваканцията, че иска да се види с приятелите си. Слава богу, че е общително дете, което вече може да създава свои връзки, привързаности и да обича децата.
За ревността - мен също ме мъчеше към сестра ми и майка ми... Неприятно чувство, което след като минаха 5 години ми е странно и чудно. Сега разбирам, че това е била част от моята адаптация. И на мен ми трябваше време да се усетя мама, да повярвам, че мога да се справя сама, че в трудното и забързано ежедневието, успяваме да изграждаме връзка, да трупаме умения (и двамата), да се справяме с бита... После някак така те поглъща, завърта, че нямаш време да мислиш даже добра мама ли съм или не... И без да се усетиш виждаш, че това малко чудо се е привързало, обича мама "от земята до небето", като същевременно е изградило връзка и с твоите близки, получило е топлина и любов. Тя им е нужна, заедно с глезенето толкова много! Благодарна съм на всички, които обичат и глезят моя Анди.
За мен първата ми раздяла с момчето ми бе миналото лято за 5 дни - аз се прибрах от морето, а той остана със сестра ми да се доплацика. Изплаках си очите. Това лято се повтори същото, защото така успяваме по-дълго да му осигурим морска закалка. Вчера си ги посрещнах и съм безумно щастлива.
И още нещо - разбира се, че имаш и нас, а ние - вас: мама Пух и Веселин!
Честито ти четиригодишно християнче! Нямам думи - хубаво пишеш! Твоето споделяне за нас е удоволствие!
Телеграфно няколко неща по темите. Ако не успеете да се оправите с гърнето до детската градина - обясни им и да имат търпението, да му напомнят и да го слагат на гърне (не в тоалетна каквато е практиката в детската поне при нас) след всяко хранене. А като тръгне и види, къде всички вършат нещата, ще видиш, че много бързо става научаването. При нас така беше в яслите.
За мен най-страшен бе първия ден в яслите, въпреки че той по-добре от другите деца се адаптира. Но като дойдохме, той се огледа, някак бързо схвана всичко, погледна ме и каза "не, не!" И аз мислех, че ща умра... Какво ли му е било на него... Сега ме пита, кога ще свърши ваканцията, че иска да се види с приятелите си. Слава богу, че е общително дете, което вече може да създава свои връзки, привързаности и да обича децата.
За ревността - мен също ме мъчеше към сестра ми и майка ми... Неприятно чувство, което след като минаха 5 години ми е странно и чудно. Сега разбирам, че това е била част от моята адаптация. И на мен ми трябваше време да се усетя мама, да повярвам, че мога да се справя сама, че в трудното и забързано ежедневието, успяваме да изграждаме връзка, да трупаме умения (и двамата), да се справяме с бита... После някак така те поглъща, завърта, че нямаш време да мислиш даже добра мама ли съм или не... И без да се усетиш виждаш, че това малко чудо се е привързало, обича мама "от земята до небето", като същевременно е изградило връзка и с твоите близки, получило е топлина и любов. Тя им е нужна, заедно с глезенето толкова много! Благодарна съм на всички, които обичат и глезят моя Анди.
За мен първата ми раздяла с момчето ми бе миналото лято за 5 дни - аз се прибрах от морето, а той остана със сестра ми да се доплацика. Изплаках си очите. Това лято се повтори същото, защото така успяваме по-дълго да му осигурим морска закалка. Вчера си ги посрещнах и съм безумно щастлива.
И още нещо - разбира се, че имаш и нас, а ние - вас: мама Пух и Веселин!
И така - цял месец на детска градина... Притесненията откъм гърнето излязоха най-малкия кахър. Три дни преди да тръгнем на детската, вече си правехме всичко самички. Сега най-много държим да го правим като мъжете прави. Сутрин в началото ревяхме, сега скимтим в повечето случаи само заради спорта. Спи ни се през седмицата, в събота и неделя ставаме още в 5.30ч. Пътя ни след детската градина към къщи минава през цялата градска градина и съответно се тръшкаме, ревем, вием, викаме, и каквото още се сетим минавайки покрай количките, люлките, пързалките, влакчетата и прочие.........искаме непрекъснато да ги обикаляме и да се возим и крещим "Мамоооо даййй паричкииии". Мама пък, кара с кротко, обяснения, разяснения, залъгвания, нещо от типа" ти на мене - аз на тебе", оставяне да се тръшка на земята, влачене, носене......и голямо притеснение и неудобство. Имам чувството, че само моето хлапе издава звуци. В къщи готвим - бъркаме в тенджерата, месим тесто - много му е интересно и увлекателно, а хубавото е, че после имаме и основание да ядем.
Мама се шашка от детската градина! Веско е на 4 год., моториката, психическото и интелектуалното му развитие е като на дете по-малко от 2 год. Вярно е, че вече знаем доста думички, но все още не говорим - нямаме изречения. Не може да ми разказва, не разбирам едносричните думи и жестове с които обяснява какво е станало днес, ако въобще ми разказва това. В градината го записаха в 3-та група - нямаше места - но там отношението към него в повечето случаи е да не пречи на другите и да не се претрепе. Независимо, че разговарях с госпожите - оказа се, че те нямат никакво понятие за нищо свързано с децата от институция, за техните нужди, потребности, начин на реагиране и т.н. - почти нищо не се промени. Вярно е, че е още рано, трябва време, търпение, работа..... НЕЩО СЕ ЧУВСТВАМ ИЗМОРЕНА....от погледи, коментари и очаквания.
Puch, ясно е, че не можеш да разчиташ само на детската градина. детето има да наваксва.
в трета група, при положение, че е на 4 години и с пропуски, не знам доколко е добре. ако има възможност, потърси консултация с логопед, който работи с малки деца. логопедите не са само за коригиране на произношение, а именно за да отпушат комуникацията и осмислянето на използването на думите.
в трета група, при положение, че е на 4 години и с пропуски, не знам доколко е добре. ако има възможност, потърси консултация с логопед, който работи с малки деца. логопедите не са само за коригиране на произношение, а именно за да отпушат комуникацията и осмислянето на използването на думите.
Ние си имаме социален надзор от който съм много доволна. На принципа на предоставяне на социални услуги. Няколко пъти социалната работничка идва в нас, ние ходихме в сградата при тях - среща със психолог и педагог. Идеята е да почакам още малко, преди среща с логопед. Социалната ще ходи в детската градина, техните предложения са Веско да се свали поне във втора група.
Не зная дали не се пренавивам, но си мисля, че ако имах повече време да бъдем заедно - нещата ще седят по- друг начин. Но, такава е ситуацията. Разполагаме само с 2-3 часа вечер и 1 час сутрин за да се нагушкаме, нацелуваме, поиграем, окъпем, нахраним, наплачем, и т.н. На всички Ви е познато. Особено на тези които сами отглеждат децата си. Не се оплаквам, просто споделям. Трудно ми е, а не бих искала напрежението което имам да се предава на Веско. А той милия, всяка вечер заспива като хване и усуква кичур коса от главата ми. И онова, "Мамооо, обича Веско до края....(на) морето".
Puch, 
Не се бой. Навлязла си в един нов период на майчинството след осиновяване - след емоциите от срещата и приемането в дома в първите месеци започваш все по-често да го сравняваш с другите деца на неговата възраст и виждаш колко много е изостанал във всички отношения.
Аз също преминах през такъв период с Ваньо, който на 2 години във всички отношения си беше на ниво дете на 1 годинка.
Няма ли никаква възможност да го запишеш в по-малка, а не в по-голяма група?
Тук има мами с деца които имат ресурсен учител, дано се включат и те с помощ как става назначаването му.
Остави околните да си гледат и коментират, прави се че не ги забелязваш, а ако можеш - наистина не им слушай празните коментари.
Всички бъркаме в подходите в началото, но постепенно се нагаждаме и резултатите не закъсняват.
Но за наваксването наистина трябват години и страшно много търпение и спокойствие в общуването. Всяко наше изнервяне и прибързване спира и даже връща назад развитието.
Но пък през колкото и трудности да сме минали, като видя двете грейнали личица сутрин се зареждам с толкова енергия, че планини бих преместила заради тях! Всичко си струва, и още как!
Не се бой. Навлязла си в един нов период на майчинството след осиновяване - след емоциите от срещата и приемането в дома в първите месеци започваш все по-често да го сравняваш с другите деца на неговата възраст и виждаш колко много е изостанал във всички отношения.
Аз също преминах през такъв период с Ваньо, който на 2 години във всички отношения си беше на ниво дете на 1 годинка.
Няма ли никаква възможност да го запишеш в по-малка, а не в по-голяма група?
Тук има мами с деца които имат ресурсен учител, дано се включат и те с помощ как става назначаването му.
Вярно е, че е още рано, трябва време, търпение, работа..... НЕЩО СЕ ЧУВСТВАМ ИЗМОРЕНА....от погледи, коментари и очаквания.
Остави околните да си гледат и коментират, прави се че не ги забелязваш, а ако можеш - наистина не им слушай празните коментари.
Всички бъркаме в подходите в началото, но постепенно се нагаждаме и резултатите не закъсняват.
Но за наваксването наистина трябват години и страшно много търпение и спокойствие в общуването. Всяко наше изнервяне и прибързване спира и даже връща назад развитието.
Но пък през колкото и трудности да сме минали, като видя двете грейнали личица сутрин се зареждам с толкова енергия, че планини бих преместила заради тях! Всичко си струва, и още как!
Не зная дали не се пренавивам, но си мисля, че ако имах повече време да бъдем заедно - нещата ще седят по- друг начин.
по книгите за отглеждане на деца пишат, че не е важно да прекарвате много време заедно с децата си, а да го прекарвате качествено - точно както правиш ти. не се терзай в това отношение.
Ние си имаме социален надзор от който съм много доволна. На принципа на предоставяне на социални услуги. Няколко пъти социалната работничка идва в нас, ние ходихме в сградата при тях - среща със психолог и педагог. Идеята е да почакам още малко, преди среща с логопед. Социалната ще ходи в детската градина, техните предложения са Веско да се свали поне във втора група.
Брях кви социални
Да им се не надяваш!!!!Нашата социална като дойдеше на проверка в къщи, почваше да вика с оперно поставен глас "Никооооууууулааааа обууууууй си пааааантофките, сллоуууушайййй маааамаааа"
Нашето лъвско сърце, знаш къде се криеше
Нашата социална като дойдеше на проверка в къщи, почваше да вика с оперно поставен глас "Никооооууууулааааа обууууууй си пааааантофките, сллоуууушайййй маааамаааа"
Нашето лъвско сърце, знаш къде се криеше
Пух,
хич да не ти пука от това, кой какво казвал. Има една категория майки, които само с това се занимават - кое първо се на...ло, кое първо проговорило, кое най-по-първо еди какво си. Ти си сравнявай детето с него си. Веско си има свой собствен път и ще си го извърви. Ще дойде време и това, което е причинило изоставането му, ще бъде осмислено и от него и ще се превърне в мъдрост. Тогава ще видиш как ще надмине много от децата, които сега били по-напред в не знам си какво.
Моите до втори клас едно стихотворение не можеха да кажат, ела сега да ги видиш, малкият и награда спечели!
За тръшкането - като си сложех непукистката униформа и си чакам най-невъзмутимо - който иска, да се възмущава, в магазини, в паркове, само да не сме на някой кръстопът, че е опасно за живота...
Пух, поизчакай една година с логопеда.
Дори не е заради това, че може да се окаже, че няма чак такава нужда, ами защото макар и бързо наваксващи, тези деца поемат толкова много информация и впечатления за кратко време, че на тяхно място ние бихме изпушили.
Сега по-голямото предизвикателство е наистина да издържиш на "вълната" от случайни или нарочни коментари.
Знам колко е трудно на моменти, но е важно да си пуснеш пердето и заради твоето спокойствие, и заради това на детето.
Между другото, ако логопедът не е наясно със спецификата при тези деца, като нищо може да го нарочи за "изоставащо". Имахме и този проблем с моята дъщеря.
Дайте си поне една година спокойствие, щом е на 4. После отчети прогресите и това, което се нуждае от допълнителна работа.
Виждаш ли колко сме "печени" всички, когато за нас нещо е зад гърба ни?
И при вас ще улегнат нещата, спокойно.
Дори не е заради това, че може да се окаже, че няма чак такава нужда, ами защото макар и бързо наваксващи, тези деца поемат толкова много информация и впечатления за кратко време, че на тяхно място ние бихме изпушили.
Сега по-голямото предизвикателство е наистина да издържиш на "вълната" от случайни или нарочни коментари.
Знам колко е трудно на моменти, но е важно да си пуснеш пердето и заради твоето спокойствие, и заради това на детето.
Между другото, ако логопедът не е наясно със спецификата при тези деца, като нищо може да го нарочи за "изоставащо". Имахме и този проблем с моята дъщеря.
Дайте си поне една година спокойствие, щом е на 4. После отчети прогресите и това, което се нуждае от допълнителна работа.
Виждаш ли колко сме "печени" всички, когато за нас нещо е зад гърба ни?
И при вас ще улегнат нещата, спокойно.
Препоръчани теми