Заедно в къщи - Мама и Веселин

Пух страхотна нова темичка  радвам се за вас, хубави преживявания сте имали,  прекрасни са тези вълнения. Браво за градината все пак си е направо геройство, че сте успели да се запишете, всъщност това май си е повсевместен проблем. Твоят малък Веселин тепърва открива света на вън и малката му главичка сигурно е пълна с емоции и въпроси. Мамите, които са осинвили по-големи дечица сигуно ще ти кажат, че те чака дълъг процес на адаптация, в който не всичко е много розово, аз обаче нямам това право, мога само да ти пожелая пътят да е равен и лесен, още повече че ще го вървите двамата ръка за ръка. Много  хубави мигове заедно ви пожелавам  радвам се че сподели с нас  .

В къщи май повечето неща са забранени за пипане (мама смята,че едва ли не всичко е опасно). Независимо от броя и вида на играчките, те изобщо не ни интересуват. Вадят се и разнасят тенджери и тигани, ютии и клавиатури се влачат за кабелите, чаши се пререждат, копчета се натискат и т.н, и т.н........ Мама вика, кара се, обаче още не може да се ядоса сериозно - повече и е смешно, макар че се уморява да обяснява и разтребва след това,  Веси хем разбира, хем не му пука, хем го прави нарочно и гледа през мигли Лошо е, че мама ходи на работа... само 7 дни отпуск хич не стигнаха за и за тичане по учреждения, и за спокойни разходки и за натаманяване един към друг, и за режим и за какво ли не още, дори само за спокойно гушкане не стигнаха.
Вечер мама като се прибере от работа едва отваря входната врата, пода на 100 кв. апартамент е покрит с всичко което може да се хвърли на него - от дрехи и книги, играчки и обувки, дискове, касети, и всякакъв друг инвентар.
Мама наслагва бързо всичко на някакви купчинки, "прави проходчета" облича Веси за разходка и хайде на люлките, пързалката  и дълги разходки за опознаване на света, бяхме на язовир - леле колко "голямо мокро". И така......Ядене, смяна на памперси, къпане - в банята става потоп, страшно заобича всички водни процедури, дори си мием зъбите по 3-4 пъти на ден, спане... И така... още си нямаме строг режим, но горе долу хаоса ни е предвидим.

е ама винаги тигани , черпаци клавиатури и други такива неща са по-интересни

Все още не прави изречения - говори едносрично и повече сочи, ако иска нещо. Трудно се концентрира и запомня, понякога повтаря едно и също нещо многократно просто ей така, вечер точно преди заспиване сякаш си говори с някакво въображаемо същество.......иначе по цял ден цвърчи и нещо си джомоли, даже ако има само минутка тишина ми става нещо подозрително и притеснително. минаваме през шамарената фаза, хапането, щипането (то е най неприятно) - понякога като радостна емоция, друг път като негативна. Понякога като неосъзната реакция останала още от Дома, друг път много добре "обмислена" - защото нещо е забранено. Общо взето добре се храним - малко по малко включваме нови вкусове, ама ако имаше само месце и кокал това грах, домати, маслини, спанак - защо и него...а? Ееех, ако можеше само на кремчета, нишестета, мляко с ориз и грис, е и кроасани и торти!!!! А сладоледа, хммммм!
Претенции към обличането - държи сам да си избере панталоните, за другите дрехи може и мама.
Обувките са досадни....
Не можем още без памперс.....учим се на гърне, веднъж успяваме, друг път (в повечето случай) не. Но трябва да се преборим с това до 1-ви септември.

Честито, бъдете щастливи, задружни, обичайте се много и се пазете един друг.

Ако мога само да си позволя съвет - не го пресищай с информация. Светът извън Дома е огромен, шумен, шарен и непознат, нека постепенно открива нещата от ежедневието. Хубаво е да има културен живот, но малко по-полека...

Пух, толкова хубаво и важно е, че споделяш.

Като гледам всичко ви е в реда на неща. И това че реалният свят е по-интересен от играчките - да живеят тенджерите, и начина, по който се отработват думичките и изразите, и интереса към копчетата (при нас те и досега имат магическа притегателна сила ).
Не се тревожи за памперса, а и за говоренето особено, не бързай да съдиш и за концентрацията още! Той е претоварен от информация - всичко ще вкара в употреба по-късно, дай му време, как да се концентрираш, когато всеки миг има не едно, а по много нови неща. И скубането, и щипането, и шамарите - това пак е "свободата", това пак е да "пипне" (като копчетата), но за разлика от копчетата, които може и да не минат скоро, това със щипането ще мине. Ние в този период събирахме и боклуци. Как! На земята има нещо и да не се пипне... А и още доста дълго време ще пробва какво и докъде може - при това на различните етапи ще препроверява и разширява границите.

Мила Пух, знам и че не ти е лесно. Нямаш ли повечко отпуска? Да се порадвате и да се успокоите малко двамата?

Ей Puch, честито. Звучиш много радостна и щастлива. Пожелавам Ви много усмивки заедно. Колко сте големи, че се притесняваш за памперса? Времето никога не стига да сме с децата си.  Пиши ни ако имаш време след някой месец как се адаптирате. За мен ще е интересно. Весели семейни вечери

Честита радост, Puch!
Направо си описала моя Алекс Каква енергия имат само! Какви играчки?! Всичко друго е сто пъти по-забавно, особено това което е опасно.
Пожелавам ви много щастие! Честито! 

Браво на Вас двамата! Радвам се, че Веско е на свобода и, че си има мама!
Ти си истински герой Пух!   Да пребориш страховете си и да дариш дом и семейство на дете с толкова диагнози и прогнози! Пожелавам всичко да отзвучи, благодарение на любовта!

Много пъстър и динамичен живот предлагаш на детенцето! Но вярно, внимавай с темпото и дозите!


Процесът на адаптация май освен продължителността на престоя в институция е в тясна корелация и със специфичната адаптивност на детето и с формиращата се връзка на доверие между него и родителите му.

При нас до момента няма  и не е имало никакви затруднения- от самото начало си е розово! Я, гледай!? Дъщеря ми посочва като свои любими цветов: розово, червено и лилаво!

Та да имате много розово в дните си с тук-таме лила!

Оооооох, мама разбра най-после, че си има истинско момче в къщи - то си има огромна синявица на брадичката и под реброто. Детенце беше право на стола - така се мием на мивката - стола е с много голяма седалка, равна и твърда - упражнението го правим от цял месец по три пъти на ден поне измихме се, мама се обърна да вземе кърпа и като се врътна пак да я подаде  - детенце не беше на стола, а по корем на земята Лед на брадичката, риванолов компрес, рев (Веси рева по-малко от мама, че дори почна да я пита "кво боли?")Телефон на личния лекар (рисувам страшна картина: раздробена брадичка, счупени ребра, които сигурна са се забили в бели дроб и т.н. - лекарката ми е приятелка, тя дори ми писа препоръката за осиновяването и си ме познава, та не ми вярва много когато се шашкам за някой друг, и ми крещи когато хич не си обръщам внимание) та като отидохме при нея, каза че като за първи път ми  прощава, и да очаквам тепърва да се жулят колена, шият глави и прочие такива едни работи. Слушам я аз, обаче си мисля, че такива работи няма да допусна и че трябва да съм по-внимателна и зорка.... и какво става...отиваме в градската градина,приятно кафене направено за майки...пързалка, люлка, пясъчник и вредните гълтачки на стотинки(колички и въртележки), Веско пие сок, мама пие кафе, баба пие и двете.... сто пъти казах и обясних и показах да се прескача бордюрчето на пясъчника и в един момент мигнах и Веско пак по очи...........коленете ожулени, шоколадовата вафла която ядеше размазана с доволно количество пясък по лицето.....Ооооохххххх, какво ли ме чака занапред.......

Ееее ти ме би  - по уплах имам предвид 

Радвам се че сте в къщи , че се гледате, че си се радвате и че вече приключенствате

Puch, прекрасни сте 
 Мама и Веси

Скъпа Пух, и аз си мислях че мога и ТРЯБВА като добра майка да предпазвам дъщеря си от всички опасности, които дебнат в къщи и навън. Аз по принцип съм много зорка мама, много "страхлива" и внимателна. От както детето-чудо си е в къщи два пъти си е цепала резчицата, която е до окото (умрях от ужас, реших че си е наранила самото око) на ръба на спалнята. А беше легнала до мен...!!????? Тия дни си падна на лицето , добре че в спалнята е мокет, и като шурна една кръв.....не мога да разбера от къде, от носа ли, от устата ли. Бързо в банята, кръвта тече, аз я мия и така докато спря. После видях, че си е прихапала устната и от удара в нослето и е текнала кръв. За сега се удря само по лицето. Няма никакво чувство за съхранение и като пада не протяга ръце да се предпази, а директно по лице.....Дано не й останат белези....
Тъй че, много е трудно да ги предпазим от всичко. Важното е да не стават наистина опасни рани....Твоето момче страшно ми напомня да дъщеря ми през първите месеци от съвместния ни живот

Пух,честита радост Да си призная,разплака ме ,но това са сълзи от радост.Да ти е живо и здраво синчето.Прекрасни и незабравими мигове заедно     

На мама И Веселин много щастие и здраве!
Само на мама - повече спокойни минути!
Само на Веселин - по-малко контузии и само безопасни бели!

Честито Puch , макар и с малко закъснение 
за вас с Веси

бъдете здрави и щастливи заедно! 

Честито!
Бъдете много щастливи заедно, опознавайте света с всичките му страшни и приятни емоции. Това е то да си мама, все ще трепериш, ще го мислиш, ще се плашиш къде нужно-къде ненужно.
Желая ви цялото щастие и късмет, обичайте се и се грижете един за друг.

Пиши още, много ми е интересно да чета какви са първите ви изживявания заедно!

Честито и от мен Puch.Описваш съвсем нормални неща,така че спокойно.След време ще се нормализират нещата.

От одавна не съм писала... Веси е на село при баба и дядо...Ходя си от петък и се прибирам в неделя. Всеки път откривам нещо ново в него, пораства, наддава, нови думички, нови мимики, различни дребни детски приключения. Иначе си говорим по два - три пъти на ден по телефона, но задължително има сутрешен и вечерен доклад. Още не говори, прави много малко прости изречения, а иска да разказва и не му стига речника и го гледам как си бърчи носа и челото когато не може да ми обясни нещо което аз да разбера... или по телефона зацикля и се чува само "мамоо, мамоо" и ми става толкова мъчно, че не е при мен. Страдам от синдрома на отделянето, ревнувам от родителите ми....(теоритично всичко ми е ясно, що литература изпопрочетох, амаа..)
Обаче и те голямо глезондрене му удрят, Веси искаш ли това, искаш ли онова, татко го носи на ръце непрекъснато, шоколади, сладолед, бонбони...аз се карам обаче никой не ми обръща внимание.. всички полезни навици от дома са загубени/забравени.....
Обаче от другата седмица вече си е в къщи, ще си въведем ред и дисциплина с усмивка, и ще тръгваме на детска градина.....Там какво ли ни чака

Пух
Ред и дисциплина в къщи Като успееш ще те замоля за рецептата
Успех с детската градина и аз съм на тръни, още месец и нас ни чака същото. Как ли ще се справим, притеснено ми е и на мен.
Целувки и прегръдки и на двама ви.

Направихме си първото пътешествие.... надалече до друг град...за три дни - Килифарево и Търново, чак на върха на Царевец и то сам ходеше по стълбите и по пътечките, е на връщане беше на врата на мама, и като види пейка каже "Спри", аз спирам, "Пусни", аз го пускам на земята, той отива до пейката, сяда и казва "ооох, уморих се"
загуби си половината сладолед и беше нещастен, опита се да събере всички камъчетата по пътеките и да ги наслага в кошчетата за боклук, и пробва повечето камъни по зидовете дали случайно не поддават за да си ги занесем в къщи..., обаче защо ли ги пъха по моите джобове и чанта...
След батута, басейна е най-хубавото нещо, колкото по-голям толкова по добре. Това водата.....имам си Ихтиандър.   Много добре понесе пътуването, на отиване спа, на връщане задната седалка е с трохи от солети и капки сок, но свикна, че мама кара и те мъжете (с моя приятел) седят отзад.
Толкова се впечатлява от всичко ново и заспива вечер трудно, а на мама и е хубаво. Сутрин се будя и си го гледам как спи, един такъв мъничък, крехък, бял и нежен...и леко похъркващ (като истински мъж!).
Още голямата работа не я правим в гърнето, все си казваме като сме я свършили и замирише - нещо не можем да се справим, а в детската градина няма да ни вземат такива.... Ще видим, имаме още една седмица, може като сме само двамата да се справим по-лесно.

Направихме едно много важно в живота нещо - приехме Светото кръщене. Аз не съм фанатично вярваща, ортодоксална християнка съм, от тези които ходят на църква по големите празници и когато имат нужда да размислят или да си кажат някои неща на себе си.  Кръщенето мина чудесно, Веси не се уплаши, не плака, беше много тържествено с хора и свещенника който даде и от себе си емоция и много хубаво слово. А после празник - парти на открито с балони и много вкусно хапване и течащи деца, смях и музика.  А  два дни преди това станахме на ЧЕТИРИ години   
Щастлива съм, с добра организация и малко късмет мисля, че ще преодолея това което ме очаква... А нали Ви има и Вас във форума..

Пух много се радвам за вас, честити ви четири годинки и честито ти християнче

Пух, огромно удоволствие е да се четат твоите комюникета. Пиши по-честичко!   

А за "голямата работа"... Мойта дъщеря въобще не вдяваше за какво служи гърнето и аз по едно време се бях отчаяла какво да правя. Седеше по повече от половин час на гърнето и нищо, после всичко вършеше в гащите. И един хубав ден чудото стана - изведнъж започна всичко да си казва.  След една седмица свалихме и нощния памперс и всичко е наред. И със сина ми беше така. Просто трябва "да им дойде времето".

с голяма радост чета за вашите открития и развития
детето ти е много умно и съм сигурна, че до тръгването на градина ще изучи и гърнето!

Puch ,
честит ти 4-ри годишен християнин!
Много се радвам на напредъка му и на щастливите моменти заедно с мъжа на живота ти
За детската градина не се тревожи, децата са много адаптивни.Аз съм голям привърженик на градината, защото след първоначалният шок от новото и липсата на мама, децата се чувстват чудесно между свои връстници и много по-бързо се социализират, научават се на много полезни навици, да контактуват,сами да оправят отношенията си, да делят играчки и храна...............изобщо градината е едно добро решение за развитието на детето.Ще се изумиш между децата колко бързо ще навакса с речниковият дефицит.

И аз съм с двете ръце за градината.Нашата девойка е много щастлива,че ще тръгва на училище.Аз също съм много доволна от този факт,защото ще научи по-бързо езика и ще и бъде по-лесно да контактува и с баща си-французин е .Също така с храната сме много скарани и когато е с деца ще се храни по-редовно .


А за гърнето,Пух не се притеснявай.Кристина,беше при нас за една седмица преди да минат делата и ходеше на гърне,а сега 4месеца след това ходи сама на тоалетната и не ми дава дори да и помагам.Със седмици,даже с дни тези малки дяволчета израстват пред очите ни.Желая ви много радостни мигове и много щастливи преживявания   

БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ !!!

Здравей Пух,
Честито ти четиригодишно християнче! Нямам думи - хубаво пишеш! Твоето споделяне за нас е удоволствие!
Телеграфно няколко неща по темите. Ако не успеете да се оправите с гърнето до детската градина - обясни им и да имат търпението, да му напомнят и да го слагат на гърне (не в тоалетна каквато е практиката в детската поне при нас) след всяко хранене. А като тръгне и види, къде всички вършат нещата, ще видиш, че много бързо става научаването. При нас така беше в яслите.
За мен най-страшен бе първия ден в яслите, въпреки че той по-добре от другите деца се адаптира. Но като дойдохме, той се огледа, някак бързо схвана всичко, погледна ме и каза "не, не!" И аз мислех, че ща умра... Какво ли му е било на него... Сега ме пита, кога ще свърши ваканцията, че иска да се види с приятелите си. Слава богу, че е общително дете, което вече може да създава свои връзки, привързаности и да обича децата.
За ревността - мен също ме мъчеше към сестра ми и майка ми... Неприятно чувство, което след като минаха 5 години ми е странно и чудно. Сега разбирам, че това е била част от моята адаптация. И на мен ми трябваше време да се усетя мама, да повярвам, че мога да се справя сама, че в трудното и забързано ежедневието, успяваме да изграждаме връзка, да трупаме умения (и двамата), да се справяме с бита... После някак така те поглъща, завърта, че нямаш време да мислиш даже добра мама ли съм или не... И без да се усетиш виждаш, че това малко чудо се е привързало, обича мама "от земята до небето", като същевременно е изградило връзка и с твоите близки, получило е топлина и любов. Тя им е нужна, заедно с глезенето толкова много! Благодарна съм на всички, които обичат и глезят моя Анди.
За мен първата ми раздяла с момчето ми бе миналото лято за 5 дни - аз се прибрах от морето, а той остана със сестра ми да се доплацика. Изплаках си очите. Това лято се повтори същото, защото така успяваме по-дълго да му осигурим морска закалка. Вчера си ги посрещнах и съм безумно щастлива.
И още нещо - разбира се, че имаш и нас, а ние - вас: мама Пух и Веселин!
   

Прекрасна тема   Пух, благодаря ти, че споделяш! С удоволствие те чета   Сигурна съм, че ви предстоят още много щастливи мигове!

И така - цял месец на детска градина... Притесненията откъм гърнето излязоха най-малкия кахър. Три дни преди да тръгнем на детската, вече си правехме всичко самички. Сега най-много държим да го правим като мъжете прави. Сутрин в началото ревяхме, сега скимтим в повечето случаи само заради спорта. Спи ни се през седмицата, в събота и неделя ставаме още в 5.30ч. Пътя ни след детската градина към къщи минава през цялата градска градина и съответно се тръшкаме, ревем, вием, викаме, и каквото още се сетим минавайки покрай количките, люлките, пързалките, влакчетата и прочие.........искаме непрекъснато да ги обикаляме и да се возим и крещим "Мамоооо даййй паричкииии". Мама пък, кара с кротко, обяснения, разяснения, залъгвания, нещо от типа" ти на мене - аз на тебе", оставяне да се тръшка на земята, влачене, носене......и голямо притеснение и неудобство. Имам чувството, че само моето хлапе издава звуци. В къщи готвим - бъркаме в тенджерата, месим тесто - много му е интересно и увлекателно, а хубавото е, че после имаме и основание да ядем.

Мама се шашка от детската градина! Веско е на 4 год., моториката, психическото и интелектуалното му развитие е като на дете по-малко от 2 год. Вярно е, че вече знаем доста думички, но все още не говорим - нямаме изречения. Не може да ми разказва, не разбирам едносричните думи и жестове с които обяснява какво е станало днес, ако въобще ми разказва това. В градината го записаха в 3-та група - нямаше места - но там отношението към него в повечето случаи е да не пречи на другите и да не се претрепе. Независимо, че разговарях с госпожите - оказа се, че те нямат никакво понятие за нищо свързано с децата от институция, за техните нужди, потребности, начин на реагиране и т.н. - почти нищо не се промени. Вярно е, че е още рано, трябва време, търпение, работа..... НЕЩО СЕ ЧУВСТВАМ ИЗМОРЕНА....от погледи, коментари и очаквания.

Puch, ясно е, че не можеш да разчиташ само на детската градина. детето има да наваксва.
в трета група, при положение, че е на 4 години и с пропуски, не знам доколко е добре. ако има възможност, потърси консултация с логопед, който работи с малки деца. логопедите не са само за коригиране на произношение, а именно за да отпушат комуникацията и осмислянето на използването на думите.

Ние си имаме социален надзор от който съм много доволна. На принципа на предоставяне на социални услуги. Няколко пъти социалната работничка идва в нас, ние ходихме в сградата при тях - среща със психолог и педагог. Идеята е да почакам още малко, преди среща с логопед. Социалната ще ходи в детската градина, техните предложения са Веско да се свали поне във втора група.

Не зная дали не се пренавивам, но си мисля, че ако имах повече време да бъдем заедно - нещата ще седят по- друг начин. Но, такава е ситуацията. Разполагаме само с 2-3 часа вечер и 1 час сутрин за да се нагушкаме, нацелуваме, поиграем, окъпем, нахраним, наплачем, и т.н. На всички Ви е познато. Особено на тези които сами отглеждат децата си. Не се оплаквам, просто споделям. Трудно ми е, а не бих искала напрежението което имам да се предава на Веско. А той милия, всяка вечер заспива като хване и усуква кичур коса от главата ми. И онова, "Мамооо, обича Веско до края....(на) морето".

Puch, 

Не се бой. Навлязла си в един нов период на майчинството след осиновяване - след емоциите от срещата и приемането в дома в първите месеци започваш все по-често да го сравняваш с другите деца на неговата възраст и виждаш колко много е изостанал във всички отношения.
Аз също преминах през такъв период с Ваньо, който на 2 години във всички отношения си беше на ниво дете на 1 годинка.

Няма ли никаква възможност да го запишеш в по-малка, а не в по-голяма група?
Тук има мами с деца които имат ресурсен учител, дано се включат и те с помощ как става назначаването му.


Остави околните да си гледат и коментират, прави се че не ги забелязваш, а ако можеш - наистина не им слушай празните коментари.
Всички бъркаме в подходите в началото, но постепенно се нагаждаме и резултатите не закъсняват.
Но за наваксването наистина трябват години и страшно много търпение и спокойствие в общуването. Всяко наше изнервяне и прибързване спира и даже връща назад развитието.

Но пък през колкото и трудности да сме минали, като видя двете грейнали личица сутрин се зареждам с толкова енергия, че планини бих преместила заради тях! Всичко си струва, и още как!

по книгите за отглеждане на деца пишат, че не е важно да прекарвате много време заедно с децата си, а да го прекарвате качествено - точно както правиш ти. не се терзай в това отношение.

Пух, ако това ще те успокои, аз кротнах чак сега. Почти три години след срещата ни с Никола  .
Чак сега се чувствам що годе спокойна - минах през 234 състояния и фази 

Ами и аз мисля като теб, Пух, време ви трябва, време заедно, много време заедно...

Брях кви социални    Да им се не надяваш!!!!
Нашата социална като дойдеше на проверка в къщи, почваше да вика с оперно поставен глас "Никооооууууулааааа обууууууй си пааааантофките, сллоуууушайййй маааамаааа"
Нашето лъвско сърце, знаш къде се криеше 

Пух,
хич да не ти пука от това, кой какво казвал. Има една категория майки, които само с това се занимават - кое първо се на...ло, кое първо проговорило, кое най-по-първо еди какво си. Ти си сравнявай детето с него си. Веско си има свой собствен път и ще си го извърви. Ще дойде време и това, което е причинило изоставането му, ще бъде осмислено и от него и ще се превърне в мъдрост. Тогава ще видиш как ще надмине много от децата, които сега били по-напред в не знам си какво.
Моите до втори клас едно стихотворение не можеха да кажат, ела сега да ги видиш, малкият и награда спечели! 

За тръшкането - като си сложех непукистката униформа и си чакам най-невъзмутимо - който иска, да се възмущава, в магазини, в паркове, само да не сме на някой кръстопът, че е опасно за живота...  
 

Пух, поизчакай една година с логопеда.
Дори не е заради това, че може да се окаже, че няма чак такава нужда, ами защото макар и бързо наваксващи, тези деца поемат толкова много информация и впечатления за кратко време, че на тяхно място ние бихме изпушили.

Сега по-голямото предизвикателство е наистина да издържиш на "вълната" от случайни или нарочни коментари.
Знам колко е трудно на моменти, но е важно да си пуснеш пердето и заради твоето спокойствие, и заради това на детето.

Между другото, ако логопедът не е наясно със спецификата при тези деца, като нищо може да го нарочи за "изоставащо". Имахме и този проблем с моята дъщеря.

Дайте си поне една година спокойствие, щом е на 4. После отчети прогресите и това, което се нуждае от допълнителна работа.

Виждаш ли колко сме "печени" всички, когато за нас нещо е зад гърба ни? 
И при вас ще улегнат нещата, спокойно. 

Аз съм от двойно препечените ... с масълце.
Пух, мисля, че на 4 в трета група не е никак добре. Дано успеете в малка група, при около 4 годишните. Всичко в малка група е структурирано по различен начин.
За ресурсен - можеш да опиташ в ресурсен център във вашия град. Ние си имаме и физиологична причина, но може и да се опиташ да обясниш. За дете на три години принципно отказваха. Моят мотив беше, че не бива да се чака изоставането да премине в графата умствена изостаналост. Той си беше на ниво забавяне, задръжки.
По едно време се говореше, че в детските градини ще има психолог. Логопеда мисля, че може да помогне. Успех!

Здравей Пух, все мислех да ти пиша, но нещо не се побирам във времето.
Много се радвам и дано социалните да успеят да издействат преместване на детето във 2-ра група. Не че няма да влезе в крак тази година, но просто като помисля ,че другата ще ви е предучилищна ...

Дар, мисля, е права, дайте си повече време без допълнителни натоварвания или вкарване на нови хора в системата около него. Отскоро сте заедно (сравнително!). Отскоро е на детска. Минал е само месец. 
Не се притеснявай кой как говори. Момчето още трупа, при това новостите, които го заливат са непрестанен поток. Мисля, че още отработва. Ще се отпушат нещата и скоро с такава мама ще комуникира с децата, учителките и с всички пълноценно.

В нашата детска градина имаше момчета (не осиновени), които на 4-ри трудно съставяха изречения, а сега на един рожден ден гледам, че се справят прекрасно. (Той, моя, след 5 дивашки години в детската май започна по-лошо да говори, преминаваме често на животински език )

Още исках да ти пиша, че знам как се чувстваш - за умората, за съмненията всичко ли е наред, за "страдането", че малко време остава за пълноценно общуване с детето. Особено като е на детска градина - остава само събота и неделя, защото вечер са много изморени (това е и причината за тръшкането в парка). Но и това не е малко, повярвай. Всичко е наред и в реда на нещата. Знай го. Започвате нов етап. Скоро ще дойде така нареченото "второ дихание".

Благодаря на всички! 
Чувствам се по-спокойна.
Няма възможност да се свали в по-малка група, всичко е пренаселено, но догодина пак ще бъде в същата група - говорих с директорката на ОДЗ.
Социалните са ходили в детската градина - въпросите са им били като от американски филм - от една страна добре, от друга ............  .
За логопед или ресурсен учител - по-нататък, прави сте - много бързам, искам всички да стане изведнъж......
Но както е казал Конфуций "Дните минават бавно, годините летят бързо"..... и като си помисля, че само преди няколко месеца станахме семейство с Веси, а усещането ми е, че това е било така открай време.....
А физиономията му се променя с всеки изминал ден, и си купуваме по-голям номер обувки, а панталоните от пролетния сезон които мама беше купила и тогава бяха големи - сега са с три пръста по-къси
А пък вчера заедно скачахме в локвите с два крака - чудна картинка бяхме за околните  Мама и Веси заедно приличат на Хипопотамка и хамстерче, всеки с по-един чадър и скок в локвата........
 Дали не "изперквам"

просто си щастлива 

Как ще изперкваш?!
Толкова е хубаво да се споделя с мама най-очарователното на дъжда - локвите. И ние ги обичаме и на топличкия дъжд излизаме. И обикновено сме сами в градинките 
Сега захладява, за да не сме постоянно в локвите използвам детските голфове (има евтини). Играем така: аз от едната страна на локвата - той от другата и по асфалта замахваш - целта обаче е да се прехвърли към другия топката като прелети над локвата. Доста тичане пада, а в останалото време бърникаме със стика в локвата и т.н., и т.н.

Сега стремително ще растете - от хубавата храна и любовта.

Да сте живи и здрави!

И аз мисля, че не изперкваш! Просто си открила истинското щастие. Относно развитието на детенцето - казваш, че много е пораснал Това, че не говори също ще го наваксате, всичко с времето си.
Как се чувства в градината, има ли приятели?
И не се обвинявай, че нямаш достатъчно време, мисля че при повечето съвременни родители е така - работа, малко време за детето, после пак работа. Но уикендите ще наваксате.

С интерес следя развитието на малката шушонка.

Какво по-хубаво от това да скачаш с мама в локвите?! А скучните хора отстрани гледат и цъкат, хахаха. Ние пък вече прескачаме тези прекрасни мръсни локви, щото сме пораснали... Прегръдки и от нас! И не се страхувай - само хубави неща ви предстоят!   

Не само не изперкваш, станала си истинска мама, незасегната от снобизма и фалша.
С моите сядах в градинката на тревата и започвахме да правиме сърмички от кал, увити в листа от кестени.Правехме си страхотна забава, за ужас на снобарките, които крещяха на децата си "Не там, не тичай, ще се изпотиш, ще изцапаш анцунга, пран ти го обух и т.н."  
Че да не би ние да си обуваме децата в стари, мръсни и изпокъсани дрипи?И нашите са с нови и прани дрехи, които след игрите ще пусна в пералнята и отново ще са чисти.Що за идиотия, да възпираш устрема и емоциите на детето си, да го лишиш от пълноценни игри и детство, за да не изцапа новият анцунг?Та нали за това купуваме анцунзи, да ги цапат и късат по градинките.
В нашата градинка съм се нагледала на разни природни грешки, излезли не заради благото на детето а да научат клюките, да се похвалят с измислени постижения в повечето случаи.Накрещяват се на децата си на воля и ги подбират с "остена" към дома, като приключат с важните си "светски" ангажименти.
Ето защо ти се радвам искрено, лудей наравно с детето си, забавлявайте се, скачайте по локвите, щом това ви доставя удоволствие и си гледайте кефа.

Здравей и от мен Пух!

Колко хубави са миговете, които описваш - плод на истинска майчина любов! От сърце ти желая да се радваш и създаваш още много щастие с детето си! 
    

И аз чакам с нетърпение това писъмце, което ще ме направи майка!