Не мога да го опиша с думи .
Тава беше най- щастливият ми момент.
Тава беше най- щастливият ми момент.
- Публикувана: 6 юни 2009, 00:41 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2009, 21:19 ч.
Чувството да станеш майка
Странно усещане, не бих казала пркрасно. В първия момент един огромен товар се свлече от раменете ми, вече не бях бремна, и вселдващия 100 пъти по - голям падна отгореми - аз съм отговорна за това малко човече до края на живота си. Изпитах ужас!
Но след първите 2 дни у дома...нещата коренно се промениха
Да си мама е най- прекрасното чувство на света 
Но след първите 2 дни у дома...нещата коренно се промениха
Да си мама е най- прекрасното чувство на света
ох,мили мами,така ме разчувствахте 
,като чета какви са били мислите и рекциите ви след раждането и в момента,когато сте видели своите съкровища,ми става едно такова миличкоо...чак ми се приисква и аз да си имам бебче...даже се хващам напоследък как доста често се замислям,ако имам как ще се грижа за него и т.н.,как гледам с умиление,когато видя майки с колички и бебета....дали пък не ми е време 
...
,като чета какви са били мислите и рекциите ви след раждането и в момента,когато сте видели своите съкровища,ми става едно такова миличкоо...чак ми се приисква и аз да си имам бебче...даже се хващам напоследък как доста често се замислям,ако имам как ще се грижа за него и т.н.,как гледам с умиление,когато видя майки с колички и бебета....дали пък не ми е време ... Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете 
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви 
Но за щастие всичко мина наред, след малко перипети 
На мен ми е по-любопитно какво изпитва един татко при първата си среща с бебо. 
Питала съм мъжа ми какви мисли са му минавали в началото, при първите му срещи с децата ни, но той си пада малко темерут 
и така и не ми е оставил ясно впечатление.
Питала съм мъжа ми какви мисли са му минавали в началото, при първите му срещи с децата ни, но той си пада малко темерут и така и не ми е оставил ясно впечатление.Мъжът ми го видя синчето преди мен! После ми разказа, че бил много развълнуван и чак се разтреперал. Пусна ли го в Аквариума и му позволили да го вземе, но той не смеел да го пипне, толкова много се вълнувал! Каза, че цяла нощ не спал от вълнение.
За жалост моите чувства не бяха така прекрасни. Първото нещо, което видях от сина си бяха сините гривни с номера му и може би краката му. Бях изтощена, ядосана, разочарована... Главата ми беше замотана от упойката (докараха ме до "спешно" секцио
). Цяла нощ не можах да спя от неприятни чувства. Донесоха ми го на сутринта, рано-рано в 6 или 7 часа. Честно да си кажа почти нищо особено не изпитах, все едно не е моето бебе. Радвах му се, но не така като че е моето бебе, а все едно е друго... много странно чувство... 
Много ми беше тъжно, че не изпитах нищо в началото... Сега си мисля, че като нищо може да съм "прехвърлила" бурните си чувства на мъжа ми! 
В първия момент си помислих: Я, какви големи бузи! А казват, че новородените били сбръчкани.
След това си повтарях: Станах майка, станах майка.. вече съм майка, имам син! Сънувам ли? (през последните седмици постоянно сънувах, че съм родила и изобщо не ме е боляло раждането) Боли ме още тук-таме, значи не сънувам.
А след това, че и досега се чувствам много горда със себе си и много щастлива.
След това си повтарях: Станах майка, станах майка.. вече съм майка, имам син! Сънувам ли? (през последните седмици постоянно сънувах, че съм родила и изобщо не ме е боляло раждането) Боли ме още тук-таме, значи не сънувам.
А след това, че и досега се чувствам много горда със себе си и много щастлива.
Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете ...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Но за щастие всичко мина наред, след малко перипетиОх , и при мен така
След 14 - часово раждане , силно упоена макар и само с епидурална упойка , след доста друга перипетии по време на раждането и неплачещо бебе при излизането , толкова се бях стехнала , че не изпитах абсолютно нищо Никакви вълнения , никакви най-силни чувства , дори и облекчение не изпитах , а нещо празно , толкова се разочаровах от себе си , че се почувствах най-лошата майка на света . На следващата сутрин обаче , когато ми донесоха най-красивото момченце и казаха че е съвсем здравичко се почивствах толкова лека и някак благословена , че част от от изживяването малко ми се губи . Спомням си , че се взирах с часове в макото личице и си мислех как може нещо толкова съвършено и крехко да е мое и че всъщност не той , а аз имам нужда от него , защото никога повече не бих могла да се отделя от това щастие , никога , никога...Ох , сега като си спомня и плача от умиление... 
Мога да го кажа само с три думи ВЪЛШЕБНО ВЕЛИКО НЕЗАБРАВИМО и до днес 
Пожелавам го на всяка жена ! ! ! И това е нещото за което не съжалявам че съм се родила жена
Пожелавам го на всяка жена ! ! ! И това е нещото за което не съжалявам че съм се родила жена
Какво изпитахте в първия момент,в който видяхте вашето дете ...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви
...какви мисли и чувства нахлуха в главата ви Но за щастие всичко мина наред, след малко перипетиОх , и при мен така
След 14 - часово раждане , силно упоена макар и само с епидурална упойка , след доста друга перипетии по време на раждането и неплачещо бебе при излизането , толкова се бях стехнала , че не изпитах абсолютно нищо Никакви вълнения , никакви най-силни чувства , дори и облекчение не изпитах , а нещо празно , толкова се разочаровах от себе си , че се почувствах най-лошата майка на света . На следващата сутрин обаче , когато ми донесоха най-красивото момченце и казаха че е съвсем здравичко се почивствах толкова лека и някак благословена , че част от от изживяването малко ми се губи . Спомням си , че се взирах с часове в макото личице и си мислех как може нещо толкова съвършено и крехко да е мое и че всъщност не той , а аз имам нужда от него , защото никога повече не бих могла да се отделя от това щастие , никога , никога...Ох , сега като си спомня и плача от умиление..., След като можех да ставам вече отивам да я видя и ми го съобщават... Единственото доносено дете в кувьоз 4 кила, нагълтала се с околоплодни води И 6 дни само я гледах... и после 7 дни още в болницата... 
Изпитах огромна, огромна любов... Когато бях още върху магарето - изтощена и малко или много дезориентирана, и чух първия плач на бебка, когато я поставиха върху гърдите ми и тя замлъкна и ме погледна с големите си очи, тогава се просълзих... и изпитах благодарност към това малко същество, което вече ми има такова доверие. А любовта е неизмерима с друга любов - тя е любов без условия, любов над всичко. Много е силно всичко...