Публикувана: 3 юни 2009, 16:45 ч.
Последно мнение: 18 юни 2009, 02:33 ч.

Кой да каже на родителите при раздялата....?

4 158
68
1

# 30 3 юни 2009, 18:14 ч.

Мнения: 231

Най-добре утре като си пиете кафето да вземеш да и кажеш на жената твоята гледна точка и културно да те разбере,че щом е дечко синковеца не се знае как ще те обрисува той, пък нека да е чула и твоите доводи Wink

Светът е толкова малък,че не се знае утре къде ще се засечете и ше ви е срам да се погледнете,а и щом така ги чувстваш нещата значи хората го заслужават!

Може и да те е старх как ще мине,но после ще ти олекне, аз моя предпочитам да го клепя на майка му,като ме ядоса,че да знае какво си е отгледала Mr. Green

# 31 3 юни 2009, 18:14 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

Ами според мен вече си взела решение, така че действай. После ще съжаляваш цял живот, че не си го направила. Кажи и. Щом сте толкова близки, тя ще те разбере. И ще го оцени.

# 32 3 юни 2009, 18:15 ч.

Бургас/София
Мнения: 411

И аз съм си ги задавала тези въпроси, но обикновено се чудиш как ще се отнесете един към друг с мъжа ако се сблъскате случайно някой ден, а не с родителите му. По темата и с родителите на моят бивш приятел много с разбирахме, но естествено той им е обяснявал или споделил за раздялата ни. Ако се срещнем днес с майка му на улицата се поздравяваме и се спираме за кратко. Ако запазиш нормални отношения със сина, не виждам причина да има напрежение между теб и майка му, че не си и обяснила причините за раздялата ви. Все пак това са си ваши лични неща.

# 33 3 юни 2009, 18:16 ч.

Мнения: 593

AGAPH, не си длъжна да им се обясняваш, но по всичко личи, че не си такъв човек и все още много ги уважаваш.
Според мен трябва да им кажеш как се чувстваш - най-вече заради себе си.
Най-добре двамата.
Успех! Hug

# 34 3 юни 2009, 18:20 ч.

Мнения: 248

Цитат на: AGAPH в ср, 03 юни 2009, 16:57

Затова питам...длъжна ли съм,не съм ли.... Ако седна да говоря как точно да го кажа....и ей такива кофти неща.... Cry

Да си длъжна - не си длъжна. Но щом отношенията ти с тях са хубави и ти ги уважаваш, те поздравявам, че се замисляш за това.
Когато моят брат иницира раздяла с момичето, с което живя 5 години, отиде (заедно с нея) у родителите й, седнаха и поговориха.
Как точно им го е казал не зная, но мисля, че ако се срещнеш с тях с тази цел, правилните думи сами ще се кажат без да си ги намисляш предварително Peace

.... съжалявам, че ти предстои това ...

# 35 3 юни 2009, 18:25 ч.

Мнения: 293

Уважавам ги много да. И....за мен те нямат вина,че със сина им не сме щастливи - на всички ни се иска да не е така но е факт. Няма да обяснявам кой крив,кой прав,защото наистина не мисля,че има виновници.Чувствам се обаче кофти задето те мислят ,че сме щастливи,заложили са на мен, а сега трябва да разбия илюзията им.Болка ще има- няма как...
Но наистина ми се иска майка му да знае от мен ,че нещата между нас не вървят...поне това и дължа.Нямах време и не знам как да и се отблагодаря за всичко....и не знам как да я накaрам да не се чувства виновна и нещастна заради раздялата ни.Според мен тя най-тежко ще го преживее...

PS: Не вярвам той да и обясни нещата по-добре....Не обича да говори много много за лични неща....

# 36 3 юни 2009, 18:33 ч.

Мнения: 4 380

Не разбрах какво те спира да им се обадиш и да им кажеш. В подобна ситуация изобщо не бих се замислила. Хората са те приемали топло като снаха, значи са длъжни да получат обяснение от теб. Сина им какво ще си им обяснява и как ще интерпретира си е негов проблем.

# 37 3 юни 2009, 18:58 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 245

Наистина много жалко за отличните взаимоотношения.
Може би ще е добре за ден-два да отидеш някъде да си
проветриш главата. Сега си затормозена. Кажи им го в
присъствието на гаджето. Да няма после сладки и
медени. Освен това той може и да те подкрепи и нещата
да минат по-безболезнено. Просто любовта се е изпарила,
случвало се е толкова пъти. Мисля, че самонавиването ти
сега е по-натоварващо отколкото предстоящия разговор. Peace

# 38 3 юни 2009, 19:06 ч.

Мнения: 289

Не е много по темата , но ти не беше ли до преди седмица в форум- искам бебе с тема за бебчо, малко се стреснах, като видях, че си ти. Умната.

# 39 3 юни 2009, 19:17 ч.

Мнения: 597

Според мен така както си го описало трябва да им кажеш че не се разбирате и се разделяте и да им благодариш, за това което са правили за теб, да им кажеш че ги цениш като хора и оценяваш това което са правили за теб.
Получила си човещина, отвърни с човещина.

# 40 3 юни 2009, 19:19 ч.

Мнения: 1 840

Ах, мила, колко добре те разбирам!!! Hug

На твое място щях да имам същите притеснения - и аз също като реагирам на подобни ситуации. Четейки постовете ти, все едно видях себе си.
Приготви се психически за това, което предстои. Неприятният разговор, неприятната ситуация няма да ти се размине. Идва "време разделно" за теб (всеки изпада в подобна ситуация) - в този случай не може хем вълкът да е сит, хем агнето да остане цяло. Моят съвет към теб е: За да излезеш с достойнство от ситуацията, трябва да бъдеш напълно честна. Няма да им стане приятно - гарантирам. Но ще го преглътнат, не се притеснявай и като им мине първоначалната емоция, ще оценят твоята искреност и съм сигурна, че ще запазите добрите си отношения. Недей да бъдеш малодушна, изправи се лице в лице с този проблем, не бягай като страхливка. Ще видиш, че няма да бъде толкова страшно, колкото ти се струва. Няма да бъде най-приятният разговор в живота ти, но така е най-честно и най-достойно. Това е начинът да запазиш съвестта си чиста, и като отмине всичко, ще бъдеш спокойна,че си постъпила както трябва. Не се чувствай виновна за това, че няма да отговориш на очакванията им - ще го преживеят и няма да ти се сърдят. Все пак става за собствения ти живот и те много добре го знаят.

# 41 3 юни 2009, 19:26 ч.

Мнения: 2 448

Колкото и да сте близки с неговите родители, със сигурност няма да вземат твоята страна, със сигурност ще се почувстват зле, че ти си инициатора на раздялата. Родителите винаги защитават децата си дори когато те са изцяло виновни, така, че много смело от твоя страна да смяташ, че можеш да замажеш положението и, че едва ли не ще запазите някакви приемливи отношения с тях.
Остави на него да им каже, ако ще и да те изкара най черната, пред тях той има това право.
Нито ти си им длъжна, още по малко пък те са длъжни да те разберат.

# 42 3 юни 2009, 19:29 ч.

Мнения: 293

Цитат на: kailid в ср, 03 юни 2009, 19:06

Да.Аз съм.Аз всъщност откакто съм с него влизам в подфорум,, Искам бебе,,. Напоследък обаче вече все повече се чудех...
Последната ми тема в ,,Искам бебе,, няма нищо общо с връзката ми в момента - тоест имам притеснения за проблеми със забременяването изобщо,а не конкретно в тази връзка.

# 43 3 юни 2009, 19:31 ч.

Мнения: 293

Цитат на: Маги ДС в ср, 03 юни 2009, 19:19

Ах, мила, колко добре те разбирам!!! Hug

Благодаря ти! Май това имах нужда да чуя....
Искам да съм честна и да изляза от връзката с достойнство,а не да се крия като мишка чувствайки се виновна,че правя нещастни него и родителите му...В противен случай трябва да живея от съжаление...а не мисля,че някой го заслужава.....
Просто нямам сили да застана срещу грейналото и лице от радост като ме види и да и го кажа и исках малко подкрепа,защото наистина ще е тежко...

# 44 3 юни 2009, 19:33 ч.

У дома... някъде
Мнения: 2 371

На мен ми се е случвало същото нещо и знам че родителите му твърдо ще заемат неговата страна все пак е техен син,а при нас упрека беше че е трябвало да съм била по търпелива....,мога да кажа че много се разбирах с тях.Дори след раздялата ми се обаждаха някой път да ме чуят как съм ooooh!

Обяснения не съм давала,той си ги е давал,но при всички положения е кофти,щото един вид мъжа е изгонен.... Tired

от личния ти апартамент.А на моите родители съм си казвала аз.

Препоръчани теми

Хванат в изневяра

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Нужда от съвет

Защо искате деца ?

Причина:

Причина: