Публикувана: 3 юни 2009, 16:45 ч.
Последно мнение: 18 юни 2009, 02:33 ч.

Кой да каже на родителите при раздялата....?

4 157
68
1

# 15 3 юни 2009, 17:11 ч.

Мнения: 3 641

Според мен най-коректно е ти да им поставиш ребром нещата. Кратко, сбито да им обясниш. Ще им каже,че продължаваш да ги уважаваш, цениш, дори може да се виждате. Няма смисъл да се отлагат таквиа неща ,после става още по-лошо.
Колкото и да са прекрасни хора, това не е достаъчно да имаш връзка със сина им,след като няма чувства вече Peace

# 16 3 юни 2009, 17:12 ч.

Мнения: 14

Каже сега защо се разделяте? При такива родители, не може да не са възпитали добре детето си.

# 17 3 юни 2009, 17:12 ч.

Мнения: 2 070

може пък да чуеш думи от нея,дето да ти я представят в друга светлина.така няма да ти е толкова гадно.тъй че казвай

# 18 3 юни 2009, 17:13 ч.

Мнения: 6

В много кофти ситуация си, разбирам те донякъде...

Правилно ли разбирам, че вие с нея сте по-скоро на нога "приятелки", отколкото "снаха-свекърва"?

В такъв случай според мен си длъжна да й споделиш, поне да й подхвърлиш нещо. Това ще доведе до много неприятен разговор, но за мен това е по-добрият вариант...

Каквото и да направиш, пожелавам ти успех и бъдещо щастие! Hug

# 19 3 юни 2009, 17:14 ч.

Мнения: 1 317

Когато аз се изнасях от апартамента ни, отидох при неговите родители и им казах, че с детето си тръгваме. Винаги сме били в страхотни отношения с тях, в ситуацията те дори застанаха на моя страна.
Просто седни с майка му и й обясни всичко. Ама не да й подхвърлиш, а направо си й кажи кое как е. Дано те разбере Hug

# 20 3 юни 2009, 17:21 ч.

Мнения: 293

Те наистина са невероятни хора и родители.Приеха ме като свое дете и бдят над мен страшно много.Просто наистина до сега не съм срещала други подобни хора.Именно затова ми е много трудно да се разделя с тях.И не само,че ми е трудно ами съм сигурна,че и ще ми е много мъчно за тях....Много се привързахме.... Cry

Много ми е трудно. За жалост ...дечкото още не е изживял много неща и отношенията ни лека полека не удовелтворяват нито мен нито него.Просто не се разбираме и не мисля,че нещата ще се оправят. А знам,че няма смисъл да стоя с него заради тях и,че рано или късно това ще излезе отново на повърхността....Все пак с него трябва да живея не с тях...Като сме в тях се чувствам невероятно!Просто.....трудна ситуация....
Може би наистина е добра партия за семейство но не сме щастливи заедно вече - какъв по - основателен довод за една раздяла ? Парадоксите на живота.

Всъщност голяма роля изиграха и родителите му при самото ми хлътване по него бавно...
Харесаха ми страшно много, хареса ми много и семейството му.
Но явно не допрецених него.....

ПС : И да, отношенията ни с майка му са по-скоро приятелски отколкото свекърва-снаха.....

# 21 3 юни 2009, 17:34 ч.

Мнения: 6 993

Аз казах на моите, той на неговите родители.
Но определено нито той с моите, нито аз с неговите сме имали толкова близки отношения, макар че се харесвахме сравнително.
Според мен все пак, който и да е инициаторът, редно е всеки да сподели на собственото си семейство.
Ако сте в толкова добри отношения, предполагам, че тя сама ще се обади да разпита и ще можеш да прецениш как да тръгнат нещата.

# 22 3 юни 2009, 17:42 ч.

Мнения: 4

той да се оправя ,те така или иначе ще водят разговор защо и как
или ти се иска да си оставиш някъква вратичка

# 23 3 юни 2009, 17:44 ч.

Мнения: 293

Не....вратичка не в смисъла,който влагаш.
Просто безкрайно ги уважавам,безкрайно съм им благодарна за всичко,което правиха за мен,безкрайно съм им благодарна,че ме приеха в семейството си като член....и се чувствам длъжна да го напусна достойно...и да мога да ги погледна в очите занапред.... smile3518

Чувствам се длъжна да я погледна жената в очите и да и кажа....защото каквото и да и каже той.... тя винаги сигурно ще се пита защо след като сме толкова близки никога нищо не и казах за нашите отношения със сина и....и ще е права...

# 24 3 юни 2009, 17:45 ч.

Мнения: 275

Според мен се дистанцирай от родителите му. Нищо, че ще упрекваш себе си, нищо, че ще си упреквана. Няма златна среда. Понякога човек губи много повече от колкото е предвидил. Но от друга страна печели също толкова много.

# 25 3 юни 2009, 17:52 ч.

Мнения: 4

длъжна да го напусна достойно...

няма такова нещо,а и никомо не е нужно

# 26 3 юни 2009, 17:56 ч.

Мнения: 293

Цитат на: и аз на клона в ср, 03 юни 2009, 17:52

длъжна да го напусна достойно...

няма такова нещо,а и никомо не е нужно

Има...щом така го чувствам значи има.... Tired

# 27 3 юни 2009, 17:58 ч.

Мнения: 3 241

Всеки си има родители и всеки си се оправя с тях.
И принципно родителите застават на страната на детето си, така че по-добре не очаквай особено разбиране.

Колкото и да сте си близки, след като се разделиш с него и най-вероятно се отдалечите един от друг, те надали ще запазят контакт с теб, напук на собственото си дете.

# 28 3 юни 2009, 18:01 ч.

София
Мнения: 17 304

Цитат на: Iventse в ср, 03 юни 2009, 17:58

Именно

Да не говорим, че никой не иска да научи това нещо от чужд човек, вместо от собственото си дете.

Колкото и да бъда близка в бъдеще с някоя от приятелките на сина ми, винаги бих предпочела да говоря за това с него.

# 29 3 юни 2009, 18:04 ч.

Мнения: 293

Искате да кажете,че трябва да му стегна багажа и да го пратя при техните без дори да са ме видяли мен и моето отношение към раздялата ? И това да бъде края на нашите взаимоотношения и с тях ? Въпреки всичко,което са направили за мен ?

Не че ако говоря с майка му , като се разделим ще ми звъни или ще се виждаме но поне ще се разделим с думи,а не в мълчание....

На мен най ще ми е лесен този вариант....но дали е най-правилния....това се чудя....

И как ще погледна след време тези хора ако ми се наложи ? Да речем срещна ги на улицата....най-елементарното....

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Причина:

Причина: