Родителските ни грешки

И при мен с баткото се получи същото

Доста отдавна се разписах в темата, но много мислих по нея. Ето защо си позволявам да публикувам този кратък текст. Вероятно сте го чели, аз си признавам, че винаги плача на него. И все пак, веднъж на няколко месеца, го препрочитам. Защото и мама забравя...

Татко забравя
У. Ливингстън Ларнд

Слушай, синко: казвам това, докато ти спиш, едната ти ръчичка е свита под бузата, а русите къдрици са залепнали на влажното ти челце. Промъкнах се крадешком в стаята ти. Само преди няколко минути си седях и си четях вестника в библиотеката и изведнъж ме споходи чувство за вина. Разкаян, дохдох при леглото ти.
Ето какво си мислех, сине. Бях лош към теб. Скарах ти се, когато се обличаше за училище, само защото си позабърса лицето с кърпата. Скарах ти се, че не си си лъснал обувките. Креснах ти ядосано, задето беше захвърлил някакви свои неща на пода.
На закуска също намерих за какво да ти се скарам. Разливаше ту това, ту онова, ядеше лакомо, без да сдъвкваш добре, слагаше лактите на масата. Намаза си прекалено много масло на филията. Когато тръгна да си играеш, а аз – да хвана влака, ти се обърна, помаха ми и ми извика: “Довиждане, татко!”. А аз се намръщих и отвърнах: “Какво си се прегърбил!”
Следобед всичко започна отначало. Още като идвах по пътя те видях да играеш на топчета, коленичил на земята. Беше си скъсал чорапите. Засрамих те пред приятелите ти, като те подкарах пред себе си към къщи. Казах ти, че чорапите струват пари и ако трябва сам да ги купуваш, ще внимаваш повече. Представяш ли си сине, един баща да каже такова нещо!
Спомняш ли си, по-късно, докато четях в библиотеката, ти влезе плахо с някаква болка в погледа? Аз те изгледах над вестника, недоволен, че си ме прекъснал, и ти спря на вратата. “Какво искаш?” – кисело попитах аз.
Ти нищо не каза, но се втурна през стаята, обви ръце около врата ми и ме целуна. Малките ти ръчички ме прегърнаха с обич, която Бог е запалил в сърцето ти и която дори пренебрежението ми не може да угаси. А после избяга нагоре по стълбите.
Синко, малко след това вестникът се изплъзна от ръцете ми и ме обхвана ужасен, сковаващ страх. Какво е направил с мен навикът? Навикът да търся недостатъци, да упреквам – това бе моята награда за теб като дете. Не че не те обичам, просто очаквам прекалено много от теб. Меря те с аршина на собствените си години.
Твоят характер е белязан с толкова доброта, проницателност и преданост. Сърчицето ти е великодушно и чисто като изгрева над планините. Затова се върна спонтанно да ме целунеш за лека нощ. Всичко друга загуби за мен значение тази вечер, сине. Дойдох при леглото ти в тъмното и коленичих засрамен тук!
Това е жалка компенсация. Знам, че не би разбрал тези неща, ако ти ги кажа, когато си буден. Но утре ще бъда истински татко! Ще бъдем приятели, ще страдам, когато ти страдаш, ще се смея, когато ти се смееш. Ще прехапвам език, когато думите напират нетърпеливи. Ще си повтарям като в ритуал: “Той е само дете – едно малко дете!”
Страхувам се, че си мислех за теб като за голям човек. А като те гледам сега, синко, сгушил се в креватчето, виждам, че си още съвсем мъничък. До вчера майка ти те носеше на ръце и ти отпускаше главичка на рамото й. Прекалено много исках от теб, прекалено много.

и мен ме разплака.благодаря,че го сподели!  

Ох и аз се разплаках на разказа и стихчето но е много вярно за съжаление. И аз крещя като луда и после съжалявам и го целувам и гушкам, понякога му забранявам почти всичко, друг път пък му позволявам. Не му обръщам и достатъчно внимание. Аз не отчитам като грешка привързаността към мен и спането в една и съща стая, като цяло е доста самостоятелен, но ми е трудно да съм постоянна и той се възползва естествено  Успокоявам се, че си осъзнавам гршките поне и се старая да не ги повтарям 

Прекрасни стихчета. Това последното го бях чела някъде на английски.

Някой попадал ли на други в оригинал?

Децата ми са поотраснали и като се връщам назад правя следната равносметка:

Отделях много време на приготвянето на здравословна храна-те и досега не се хранят добре и са много слаби,но имат огромни претенции какво ще ядат
Позволих им стоене пред компютъра -сега мога да седна вечер след 12ч и сутрин преди 7 часа, и през деня сигурно може, но съм на работа

 
И аз благодаря. 

И аз малко съжалявам за компютъра, но от друга страна на него се научи да чете. Разрешавам  да стои определено време.  Моята дъщеря обаче си има собствен в стаята си, но контрола  за ползване е засилен поне за сега.

Ох милички толкова много грешки имам че направо мее срам понякога от себеси.
Грешка е че непрекъснато викам по каката, а се усещам че започвам да викам и по бебето.
Грешка е че непрекъснато я заплашвам че ще я напляскам.
Грешка е че го правя по някога.
Грешка е че като заспорим с таткото малката е там.
Грешка е че заплашвам че ще дам на бебето а не на нея и то огромна грешка.
Толкова са много грешките, а и още толкова много ще направим, но ще се постарая да не се повтарят.

Чета, чета и полудявам от мъка.
Сега е на лагер (за първи път се разделяме за толкова), а аз си обещавам как ще бъда друга като се върне.
Моля се да не съм го побъркала вече от честите си навиквания, вечните критики и от безкрайните ми очаквания и да не е станало късно

И аз не се гордея с повишаването на тона - което взе да се случва често. Твърде често се карам на дъщеря си, която е прекрасна, но аз все имам друга работа и точно сега не мога да й обърна внимание ......

  Да,но не е въпросът,как да оправдаем  грешките си,а как да търсим начини да не ги допускаме повече.

Въобще не ти е това грешката. Тук непрекъснато забелязвам как от бебетата се очаква да са самостоятелни, решителни, оправни, едва ли не още с биберон, но вече политически лидери!
Какво сбъркано виждаш в това, едно дете, ненавършило две години, на чака помощ от майка си? А какво трябва да прави? Да раздава шутове, да строява другите в две редици, да използва дипломация?
Защо очакваш от едно дете на почти бебешка възраст, да се държи като възрастен?
Предпазвайки детето си и недопускайки го до конфликтни ситуации от най-ранна възраст, предпазваш психиката му от стрес. Направила си възможно най-доброто за него. Недей обаче да имаш свръхвисоки очаквания да се превърне в перфектния човек. Това вече е грешка. Не винаги с отношението си към детето можеш да контролираш всяка черта на характера му. На някои деца им е заложено генетично (или астрологично, ако вярваш на това) да са плахи и нерешителни и ако решиш да ги подлагаш на стрес от рано, че да станат "корави", просто ще им разбиеш психиката. Под да ги подлагаш на стрес имам предвид да ги оставяш сами да се оправят и да не им помагаш при възникнали конфликти между тях и други деца или възрастни.

Не съм достатъчно търпелива, изисквам много...

Прясна моя родителска грешка от днес - изпуснах си нервите пред малката и хич не съм горда с постъпката си  Прибирахме се от среща с една моя приятелка и една жена брутално ми отне предимството, на главен път, с цялата си необходима маркировка, т.е. няма шанс да се объркаш кой е с предимство. Спрях със свирене на спирачки на сантиметри от нея, тя също спря, погледна ме за секунда през слънчевите си очила и продължи без поне едно извинявай, говореше по телефона.....Продължих си пътя, естествено след нея, като й присветвах с фарове и й свирех, за да се усети и да спре (не се гордея и с това, но не знам как по друг начин да привлека вниманието на шофьор пред мен ). Накрая на следващия светофар се изравнихме, пак й свирнах, но жената си гледаше напред, все едно нищо няма. Еми слезнах от колата, отидох до нея, почнах да й чукам по стъклото, но до там, отново същото безразличие....
Съзнавам, че това ми поведение е безкрайно безумно и откровено граничи с простотията, съжалявам безкрайно, че малката стана свидетел, но се почуствах адски безсилна, а бях в правото си и най - много ме подразни безразличието и наглостта на жената.

Съжалявам, че стана по-дълго, но случката ми е прясна и определно я отчитам като родителска грешка от моя страна.