Да, и аз не съм идеална майка! 
Идеални майки няма! Важното е да отчитаме грешките и да се опитаме да ги премахнем. Аз поне се старая!
- Публикувана: 2 юни 2009, 21:31 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2009, 13:31 ч.
Родителските ни грешки
Идеални майки няма! Важното е да отчитаме грешките и да се опитаме да ги премахнем. Аз поне се старая!
Ох, повярвайте ми старая се всеки Божи ден. Днес ми разсипа чаша с кафе. След като 100 пъти бях повторила да внимава да не бутне чашата, защото може да се пореже, ако се счупи. Стиснах зъби, премълчах и почистих. След малко си направих второ кафе - пак същата случка. Пак не реагирах и почистих. След това 2 пъти, като преди това я предупредих да не го прави, отвори хладилника и разля купичката, в която оставям утайка от кафе /за абсорбиране на миризми/. Наложи ми се и два пъти да чистя и хладилника.
Има дни, в които се опитвам да не повишавам тон, да не се карам. Всеки ден обяснявам тихо и кротко кое трябва и кое не да се върши. Но това диване не приема. Вечер седя до ей това време, защото се наслаждавам на тишината и спокоиствието. Много е палава, карам се често, пляскам по някой шамар по дупето от време на време, но ми се иска да мога да се справям и без тези "екстри". Не искам да расте в постоянно притеснение, че това, което върши е нередно.
Има дни, в които се опитвам да не повишавам тон, да не се карам. Всеки ден обяснявам тихо и кротко кое трябва и кое не да се върши. Но това диване не приема. Вечер седя до ей това време, защото се наслаждавам на тишината и спокоиствието. Много е палава, карам се често, пляскам по някой шамар по дупето от време на време, но ми се иска да мога да се справям и без тези "екстри". Не искам да расте в постоянно притеснение, че това, което върши е нередно.
Когато започна да викам не мога да се трая. 
Може би една от най-големите е , че съм страшно сприхава 
Прекалено критична съм. Много крещя и забранявам изключително много неща.С баща им не сме единни за много неща а трябва.Разглезих много малката си дъщеря а сега съжалявам.Голямата ми дъщеря я гледах 5години а за малката нямах това време върнах се на работа когато беше на 10месеца и когато я видех започвах да я глезя.
- Благодаря за темата - в началото определих, че имам една основна грешка - понякога, твърде неочаквано, повишавам тон.
- Но установих, че има и друго - "Чакай, мамо, имам да свърша ... " - ееее, размаза ме онова стихотворение. Просто не съм си давала сметка, колко често го правя. Не мисля, че някак страшно ще повлияе на самото възпитание, но е тъпо от моя страна - почти нищо не е толкова спешно, както това искане за малко игра.
Хубава тема наистина ! 
Всеки път, когато установя , че на детето му има нещо в поведението
/най-общо не слуша или нещо не е както подобава / и намеря да сили да анализирам собственото си поведение
без да ми е никак приятно отчитам, че аз съм причината.
Доказателство за това е факта, че веднага след промяната от моя страна , наблюдавам съответната такава и у него .
Прочетох по диагонал какво са отговаряли другите родителки
и ми прави впечатление,
че някои грешки са много често срещани при всички нас , което обаче не бива да ме успокоява ....
Предполагам и вас
Всеки път, когато установя , че на детето му има нещо в поведението
/най-общо не слуша или нещо не е както подобава / и намеря да сили да анализирам собственото си поведение
без да ми е никак приятно отчитам, че аз съм причината.
Доказателство за това е факта, че веднага след промяната от моя страна , наблюдавам съответната такава и у него .
Прочетох по диагонал какво са отговаряли другите родителки
и ми прави впечатление, че някои грешки са много често срещани при всички нас , което обаче не бива да ме успокоява ....
Предполагам и вас
Доказателство за това е факта, че веднага след промяната от моя страна , наблюдавам съответната такава и у него .
Абсолютна истина! Децата имат нужда от нас, нашето внимание и отношение. А ние винаги имаме да готвим, чистим, гладим, чатим...
Колкото и да ми е натоварващо напоследък, основната домакинска работа я върша докато спи детето. Така му предоставям цялото си внимание.... и , да, поведението му е прекрасно!!!
всички грешим-най-често крещим и нямаме достатъчно време за наистина важните неща.а те не са да сготвим,изчистим и т.н.,а се състоят в това да имаме прекарано настина пълноценно време с децата...
знаете ли,наскоро четох,че децата се държат добре,когато се чувстват добре.
елементарно звучи,ама рядко се замисляме затова.
когато на детето му липсва внимание,има нужда от любов,от игра,от малко нежност и глезене,а тези неща отчаяно му липсват(особено при родители,които много работят,защото нямат друг избор и вечер едва успяват да отделят половин час на детето,а някои и толкова не успяват,просто защото нямат време,нерви и сили), то тогава логично децата "си искат" нужното по най-лошия начин ,на който са способни,без да искат,без да го осъзнават по начина,по който го разбиране ние големите...
ако успяваме по-често да им отделяме поне по 1 час 100% внимание-не едното око да ни е в телевизора,вестника,книгата...,то тогава и децата ще са по-спокойни и щастливи ,и ние самите-също...а после ще ни оставят с по-голяма охота да се погрижим и за себе си и да свършим и своите "така важни" неща...
след време наистина поне за себе си съм сигурна,че ще е така,ужасно ще ми липсват точно тези безкрайни молби за нещо,нестихващите въпроси и вечното:"мамо,хайде да си играем"...а сега едва издържам на моменти...а не трябва да е така...
може би трябва да променя просто начина,по който възприемам много неща...и е грешка,че чак сега се замислям затова и започвам да го правя...
знаете ли,наскоро четох,че децата се държат добре,когато се чувстват добре.
елементарно звучи,ама рядко се замисляме затова.
когато на детето му липсва внимание,има нужда от любов,от игра,от малко нежност и глезене,а тези неща отчаяно му липсват(особено при родители,които много работят,защото нямат друг избор и вечер едва успяват да отделят половин час на детето,а някои и толкова не успяват,просто защото нямат време,нерви и сили), то тогава логично децата "си искат" нужното по най-лошия начин ,на който са способни,без да искат,без да го осъзнават по начина,по който го разбиране ние големите...
ако успяваме по-често да им отделяме поне по 1 час 100% внимание-не едното око да ни е в телевизора,вестника,книгата...,то тогава и децата ще са по-спокойни и щастливи ,и ние самите-също...а после ще ни оставят с по-голяма охота да се погрижим и за себе си и да свършим и своите "така важни" неща...
след време наистина поне за себе си съм сигурна,че ще е така,ужасно ще ми липсват точно тези безкрайни молби за нещо,нестихващите въпроси и вечното:"мамо,хайде да си играем"...а сега едва издържам на моменти...а не трябва да е така...
може би трябва да променя просто начина,по който възприемам много неща...и е грешка,че чак сега се замислям затова и започвам да го правя...
Изключително рядко повишавам тон и съм ужасно търпелива... Но... голямата ми грешка(засега) е,че прекалено обгрижвах,пазех и предпазвах детето си.Резултатът - плаха,страхлива,неуверена,чакаща мама да помогне... Но... голямата ми грешка(засега) е,че прекалено обгрижвах,пазех и предпазвах детето си.Резултатът - плаха,страхлива,неуверена,чакаща мама да помогне... 
Много,много съжалявам за което.
Много,много съжалявам за което.Всяко зло, за добро .. казват хората.
Аз пък за да не стане някой пъзльо моя син , от малък все го поощрявам в лудориите
и ела да видиш сега на мама синчето как скача от четири стъпала височина , хвърля се във всякакви дивотии през глава,
резултата от което , най-малкото е, че е целия в бушони и охлузвания .
Здраво място без някоя рана / прясна или зарастваща/ няма по него ...
Както виждам всички споменават повишаването на глас.И аз ще кажа същото и изобщо не се гордея с това.Това е голяма грешка и лошото е че само се изнервям и след като се успокоя и започне да се обажда гузната ми съвест ставам мила и детето започва да се чуди сега какво ми е....Старая се да не избухвам Пожелайте ми успех 