Публикувана: 19 май 2009, 07:55 ч.
Последно мнение: 26 май 2009, 14:39 ч.

Планирани ли сте били?

5 434
146
1

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 20 май 2009, 15:12 ч.

Бургас
Мнения: 1 273

Мисля,че съм била планирано бебе.
Преди мен е имало друго момиченце,но е починала в родилния дом.Когато пораснах майка ми ми каза,че и тя е била със същото име и много съм приличала на нея.Като са ме подали след раждането все едно е видяла първото си дете..Това ме подтискаше дълго време,все едно живеех живота на първото им дете.Нетактичност от нейна страна,есетествено,но какво да я направя.
Първата ми дъщеря се случи след като се сгодихме,решихме,че няма да се пазим и сватбата ни баше след 3 месеца,вече бяхме трима.
Втората дъщеря я планирахме уж,даже сестра ми се женеше тогава и аз си уших по-свободна рокля,по нашите сметки трябваше да съм в 3-4 месец.Но излязох а простирам,протегнах се ...и край. Не му било писано.Забременях лед 2 месеца.
Нарекох си,че искам момичета и поне този план ми се сбъдна.

# 91 20 май 2009, 15:43 ч.

Мнения: 577

Планирана съм по всички параграфи .Ходили са на астролог да ги светне кога и как,че да е момиче Crazy

,да се родя лятото Crazy

брат ми започва същата година първи клас.Та така майка да има повече време и за него .
Отделен е въпроса ,че вече като съм се родила майка ми я натриса някаква депресия.Казва,че такова грозно бебе не може да роди,отказва да ме кърми.Благодарна съм на циганката по легло ,че ми е дала цица докато майка се освести.Затова сега съм един лебед с циганска душа Whistling

Последна редакция: ср, 20 май 2009, 16:10 от Жу

# 92 20 май 2009, 16:03 ч.

Мнения: 398

Мисля,че не.Не съм толкова близка с майка си за да говорим на подобни теми.И брат ми и аз сме отгледани от пра баба ни,после като тръгнахме на училище ни гледаха родителите на майка.Баба и до ден днешен ми го натрапва-хаир от такъв пурдотин нямало.Казвала ми е,че някога не са давали на майка да има друго дете и са я убеждавали да се разведе....не се чувствам виновна за това.Да са мислили.Не са ме лишавали,но това което ми е дала пра баба ми е несравнимо.Тя ме обожаваше,аз също.Исках да живея в нейната къща на село,баба я продаде и не ми даде тази възможност но аз макар и 19 години по късно си купих парцел там и ще си построим.Сега пак съм лоша,хората какво щели да кажат за тях.Който иска да се сърди аз се чувтвам прекрано.Правя това което ми е казало сърцето.
Голямото ни дете е планирано,дори знам точно къде е станало,малкото не е.Майка ми само дето не ми избоде очите тогава.Крещя,вика,но...глас в пустиня.Мъжа ми и той тогава но сега като му напомня казва,че не помнел такова нещо.Аз нито за миг не съм съжалявала.Толкова ни е добричко и любвеобилно чедото,че на моменти се боря със себе си за да не го задуша от обич.

# 93 20 май 2009, 16:06 ч.

Мнения: 3 442

Темата е пълна с интересни истории Simple Smile

Нито аз, нито сестра ми сме планирани. Simple Smile

Синът ни е планиран ( дори знам кога го направихме Crazy

# 94 20 май 2009, 16:34 ч.

Мнения: 214

Двете ми по-големи сестри са били планирани. След 10-тина годинка майка ни е забременяла пак и мислила да "маха" бебето. Но разбрала, че сме двмца в корема и размисли ли. Така аз и моя любим брат близнак сме се пръкнали на този свят.
Никога не ми е било обидно, че не съм планирана и дори факта, че са мислили да ми спестят живота не ме разтройва.
В крайна сметка сме едно голямо и много сплотено семейство. Надявам се и аз някой ден да имам такова семейство.

Освен това много ме дразни израза "не сме готови за деца". Споделяла съм с мама и тя ми отвръща "А ти мислиш ли, че някога съм била готова за 4 деца...?!?!?!"

# 95 20 май 2009, 16:39 ч.

Бургас
Мнения: 1 273

Малко извън темата,провокирана от израза "не сме готови за деца"
Природата си знае работата-за това носим детето си 9 месеца,за да се подготвим и психически за мисълта,че ще сме майки.Никой като че ли не е готов от самото начало.Дори и да е дълго чакано детето,винаги има момент на объркване,на паника дори.
Това е лично мнение,не знам дали при всички е било така.

# 96 20 май 2009, 16:46 ч.

Gabrowo->Sofia
Мнения: 1 444

Аз съм от "планираните", но със сериозно изоставане от графика. Явила съм се чак на петата година след два спонтанни аборта и едно преждевремено раждане .... след още 5години родителите ми решили да пробват пак... този път брат ми се появил съвсем по "график" и без забавяне.

Знаейки историята на майка ми и баща ми и аз планирах моята бременоост. Още не бяхме женени, но вече планирали сватба, поканили гости .... си дадохме аванс от няколко месеца, защото аз си знам,че то не става от раз. Е, да ама не! Точно от раз стана и подранихме спрямо графика, та без малко и да преизпълним плана с близнаци, но загубихме едното бебе.... Сега вече правим план за второ детенци, но.... ловният сезон още не е открит Mr. Green

Последна редакция: ср, 20 май 2009, 17:15 от diddi

# 97 20 май 2009, 16:57 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 713

Не съм планирана. Пръкнала съм се след починало бебе и аборт по медицински причини. Дядо ми казал: "Каквото е писано това ще стане" и ме "оставили". Родила съм се след девет месеца и родителите ми изглеждат доволни от това.

# 98 20 май 2009, 17:18 ч.

Свищов
Мнения: 875

Планирана и "правена" около година съм. И въпреки това никога не съм имала собствена стая, носила съм дрехи от кака, играла съм и с нейните играчки. Нищо не ми е липсвало и смятам, че съм била желано дете. Благодарна съм на родителите си, че не са ме оставили, защото съм се родила със сърдечен дефект...Напротив-направили са всичко възможно дефектът да бъде отстранен и да бъда нормално дете. Hug

# 99 20 май 2009, 17:36 ч.

София
Мнения: 11 127

Цитат на: Константина в вт, 19 май 2009, 18:26

Не съм била планирана,разликата с как ми е година и 3 месеца,аз съм родена в 7ия месец.

И аз така. Wink

# 100 20 май 2009, 18:47 ч.

Мнения: 183

Не знам дали съм била планирана,мисля че не,нашите са се сгодили и майка ми е забременяла,чак планове не мисля,че е имало.

Цитат на: Люба в вт, 19 май 2009, 17:12

Не съм била планирана-появила съм се твърде скоро след сестра ми/която пък е била дълго чакана/...и първоначално майка ми е искала да прави аборт,но тогавашната партийна и държавна политика/73г.това/ не позволявала току така да се решават тия въпроси-та и се наложило да иде на комисия,където в прав текст и обяснили,че с по-малко глезотии ще изгледа още едно дете и хич да не помисля да прави нещо нелегално за да ме махне.Та след години им беше благодарна,че не са и разрешили.....Имам и братовчедка плод на същия закон за насърчаване на раждаемостта-на нейната сватба,вуйчо ми си беше пийнал и ревеше,че не я е искал навремето....и обясняваше,че ако на тия си години можел-щял да си направи поне още няколко деца....

И майка ми,ми е разказвала за този закон,3-4 години след нашето раждане е решила,че е пак бременна и е искала да ги махне,по много причини и знам,че са щели да и разрешат защото има вече две деца близнаци и ако е пак бременна с близнаци разрешавали,но тя не е била бременна .

# 101 20 май 2009, 20:33 ч.

Мнения: 5

Плод съм на голяма любов. И за двамата - трето момиче (втори брак и за двамата). Баща ми много е искал момче, даже ползвали някакви схеми за пола, но ...по ирония на съдбата като съм се раждала на съседното магаре друга раждала трето момче. Израждала приятелка на леля ми. Майка й казала "Защо не ги смени - две къщи ще зарадваш" Много й се сърдех като малка за тези думи, но явно баща ми не е преодолял факта, че не съм момче и си е "вдигнал гълъбите". Имам най-страхотната майка на света, както и сестри. Забравих да кажа, че майка ме е родила след менингит и забрана от лекарите да ражда, т.е. с риск за живота й съм дошла на този свят.
Децата ми поне от моя страна са планирани, страшно желани, знам точно кога съм забременяла с двамата - имах щастието от раз да стане и двата пъти.
Мечтата ми - да родя трето (ако може близнаци) от някого, който заслужава да бъде баща и знае какво означава това!

Цитат на: Eva_Beva в ср, 20 май 2009, 16:34

В крайна сметка сме едно голямо и много сплотено семейство. Надявам се и аз някой ден да имам такова семейство.
"А ти мислиш ли, че някога съм била готова за 4 деца...?!?!?!"

Това е и моята мечта, на сватбата ми гласно и спонтанно си пожелах 4 деца. Кумът произнасяше своята реч и казва "младоженците да ни зарадват с много деца", а аз се провикнах "с четири" - хората се спогледаха, поусмихнаха и се развеселиха.

# 102 21 май 2009, 00:57 ч.

Мнения: 398

Определено да.Даже се е наложило стимулация с хормони, защото не се е получавало.Аз съм номер 2.Сестра ми е 4 години по-голяма, а брат ми 4 години по-малък.Голямо изчисляване е паднало в спалнята Joy

# 103 21 май 2009, 18:52 ч.

Планирани ли сте били? Не че има значение или пък някой не ни е питал дали искаме да се раждаме, просто сме се родили. Аз не съм била планирана но по лошото е че не съм била и желана, а това определено пречи, особен но когато го знаеш. първо разбрах че преди да се родя майка ми има аборт - по собствено желание, а после колко много е плакала когато е разбрала че кара цветна бременност и няма как да ме махне и от чужди хора. Живея вече 23 години, но когато си спомня за тези два дни в живота ми си мисля че трябва да живея на инат

# 104 21 май 2009, 23:41 ч.

Мнения: 5 710

не.
което не значи, че не съм плод на голяма любов Flutter

Препоръчани теми

Отношения между семейството ми и приятелката ми

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

Брак без любов

С какво ви дразнят свекървите? – 156

Причина:

Причина: