Планирани ли сте били?

Да и двамата с брат ми сме били планирани - аз под това разбирам, че не сме станали случайно.
Мойте деца за сега също са планирани /е не спазиха графика  /

да, но....... за момче

Тцъ, не съм планирана, но съм факт 

Не, не съм им влизала в плановете въобще..
Даже са се опитвали да се отърват от мен овреме, ама на..проклето се оказах..

С план, без план - зависи си от хората...
Мойто като беше супер планирано..сега аз си го отглеждам сама..

тц.
приемало се е за нормално като се оженят младите да си народят деца без да му мислят много.

Както казва майка ми-дълго са ме правили за да съм умна и красива Нямали са деца около 3 години,след мен мама е имала 1 спонтанен аборт и след 10год. опити, така и останах без сестричка.Така,че дълго съм планирана,но доста съм се забавила...нали съм си инат.

Януари са се оженили, ние сме се родили октомври.И по мое време така беше - жениш се, първо раждаш децата, после вече работиш.Първото и третото ми бяха планирани, второто по невнимание, но си ми е слабостта.

Сватбата на нашите-23.04.1978г.
Аз съм родена на 23.01.1979г.
Я сега сметни колко съм планирана? 

Направили са те в първата брачна нощ
Аз съм планирана,а брат ми май само баща ми го е планирал,майка не е искала второ дете,но после така се извъртяха нещата,че сега иска само него

Планирана съм и моето дете и планирано,
и дай боже и то да си планира неговото.
Не мога да си представя как стават все "случайно"
тия неща.

Казват, че съм била планирана и винаги добре са ме планирали (доскоро  ) Появила съм се три години след като са били женени. За съжаление си останах единствена поради докторско безхаберие.

И двете ми деца са планирани, каквото и да значи това.

Планирана съм , от моите деца планирахме само второто , първото е от случайно станалите

Аз съм от непланираните - имам 11 години по-голяма сестра, след която майка ми е преживяла извънматочна бременност и са й махнали едната тръба, заедно с яйчника и лекарите са й казали, че няма да може повече да забременее, но най-неочаквано съм се появила аз - отгледана съм с много любов, и без много средства и макар, че доста страдам, че са ми възрастни родителите за мен те са най-прекрасното семейство, за което мога да мечтая

Аз съм била донякъде планирана, тоест естествено е било да се оженят и да имат дете след това. ))
Сестра ми пък е била пълна изненада. След като съм се родила аз, казали на майка ми, че не може да има повече деца.

Моето дете е по същият начин - изненада. Дълги години и на мен говореха, че не мога да забременея по естествен път, но....понякога се случва.

L e o, с това може би ти отговарям на въпроса, как и тези неща стават случайно.

Това, за което ти говориш е съвсем друго  Вие не сте се пазили, защото
докторите са ви казали, че няма да забременеете. Но да не искаш дете и
да забременееш "случайно" и да го оставиш, защото е станало виждаш ли-е това не го разбирам.
Изключвам и случаите на забременели с контрацептиви-това вече е случайност.

Аз съм едно от хилядите да не кажа милиони грешки на този свят , една голяма пречка в живота на една жена , осъзнала се на време и пот писала отказа си от мен , за което съм и безкрайно благодарна .А за моите родители съм дълго чакано дете . Моето детенце което вече е на 15 год си беше планирана бременност макар с татко и да бяхме доста млади , аз нямах 18 , а той беше на 21 .

И аз съм от непланираните. Имам сестра, която е по- голяма от мен с 8г. Баща ми като разбрал казал - е, нищо може пък да е момче. Като бях малка ми казваше - на тати момчето. Признавам си , че съм му слабост и аз много, много го обичам.

Не, не съм. В този момент майка ми е искала да се развежда, почти ме е абортирала, но я е спряла една леля. Дълги години се чувствах виновна за този факт, защото майка все още е дълбоко тормозена от този мъж и никога не намери сили да се пребори с него.

Това е и моето мнение.
Била съм планирана. Моите деца също бяха планирани и правени целенасочено.

Да, планирано и много желано, защото майка не е могла да забременее почти година и се е наложило някакво лечение, а брат ми е бил планиран чак по някаква схема да нацелят пола.  

Моето дете изобщо не беше планирано, може да се каже моментно размекване от моя страна и то пък взе че стана от веднъж.   

Аз съм била, но моето дете не беше.Когато се запознахме със съпруга ми си казахме(след известно време), че няма да се пазим и планираме, а когато си стане!Почти веднага забременях.

Планирано дете съм била,дъщеря ми също,точно както се пееше в песента "тази година венчавка,догодина кръщавка..." 

Майка ми е забременяла с мен няколко месеца след сватбата, така че вероятно съм била планирана. Със сигурност зная, че съм била желана-всъщност това е по-важното. Вярвам, че отношението на родителите и най-вече -на майката към появата на  детето до голяма степен оказва влияние върху съдбата му. С брат ми имаме малка разлика-била съм бебе, когато майка ми е забременяла с него и не го е искала. Даже ми е споделяла, че не си е спомняла през цялата бременност с него да се е усмихнала. Сега го обича, естествено, и съжалява за мислите, които са й минавали през този период, но те са факт. Имам чувството, че нейното негативно отношение към бебето, което е носела, е повлияло върху съдбата му-брат ми е мъж с много положителни качества, работлив, старателен, но както се казва "не му върви". Може за някого това да са глупости, но аз съм си мислела много пъти, че донякъде отношението на бременната ми майка към него преди раждането му е повлияло върху това.

И двете със сестара ми твърдо да.

Всъщност не съм била особено планирана. Даже майка ми ми е казвала - "Не прави моята грешка, да раждаш на 18 години, без образование и т.н". В пубертета тези думи ми кънтяха в главата нон-стоп. Нейната грешка - тоест моето появяване. 
Е, с годините всичко се забравя, но макар че моето дете също е непланирано, никога няма да чуе, че е била грешка.

Аз съм планирана и сестра ми е планирана.
Моето дете е планирано, детето на сестра ми също е планирано.
Надявам се второто ми дете също да бъде планирано, макар че не се притеснявам от непланирана бременност. 

Да. Планирана съм.

Планирана съм била за аборт, после за мъжки пол.

Планирана съм, да! Майка ми казва,че не е могла да забременее около година и почнали подмятанията от мили роднини!
И моето детенце е планирано.

Планирана съм била, брат ми също. По между ни има аборт май и той планиран. После още няколко, тъжна работа.
Моето планирано и един аборт след контрцептив. Май трябваше да рискувам и да го оставя, но е късно вече.

Аз съм била чакана и планирана.
Детето ми също беше планирано. Засега не планирам да имам повече деца.

Аз съм 3-то дете и не съм била планирана.
Майка ми е искала да ме махне, но съм била голям инат явно.
Сега се радва, че не е успяла...

За моето дете - беше много желано.

Не,не съм била планирана,поне така мисля защото съм била в корема на майка ми когато са сключвали брак.

Планирана съм. Изтърсак след двама братя по-големи с 9 и 12 год. Но заслуга за появата ми има леля ми, раждайки братовчедка ми една година преди мен. И майка ми най-после кандисва на молбите на баща ми за трето.
И двете ми деца са планирани и така....

Планирана съм.
Моето дете не е планирано, но е много желано 

Аз съм грешка. За малко и да ме изгубят, майка ми е лежала за задържане.

Твръдо не, мама е била в ужас 

Щерка ми  обаче беше плод на експеримент, стана от първият път

Не съм планирана. Родена съм май, родителите ми са се женили ноември.
Доста от приятелите ми също (първите деца).

Дори малко се изненадах, че тук повечето сте планирани

И аз така. И моето дете е желано. Мечтая си да ми се случи непланирано забременяване и да ме изненада следващото.

несъм била планирана.а когато майка ми е разбрала ,че е бременна е искала момче.обаче.....съм се пръкнала аз.

Случайна съм била, ама сега мнооого ми се радват 

Почти същата история съм и аз - по-голяма с 5 год. сестра, един спонтанен аборт след нея, после майка ми не искала повече да забременява. Обаче, като станало, много мечтаели да съм момче (особено баща ми, който има и още една дъщеря от предишен брак) и дори  до последно са били сигурни, че съм мъжко. В последствие станах любимката на татко  и си останах такава до края му.
Тези неща са ми ги споделяли, защото са уверени, че знам колко много ме обичат и че няма да ме наранят.

Аз съм четвърто дете и въобще не съм била планирана, да не говорим за желана...но майка ми е разбрала в 5-тия месец че е бременна (имала е цветна бременост) и не е могла да ме махне...А преди мен е имала мисля два планирани аборта .

Моето детенце си беше напълно желано и планирано.

В тази връзка, познавам едни сестри, които са по-абсолютно същия начин.......Само,че готвената за момче е по-голямата.....Бащата въобще не искал да приеме,че първородното му дете е момиче и дълги години - може би до гимназията - казвал на дъщеря си Николчо......Тя толкова била свикналада и казват в къщи Николчо, че когато била в 1 клас трудно свикнала да се обръщат към нея с истинското и, момичешко име......

Мама Цоцоланка , аз пък съм с твоята история, подобна де. След, като се е родил брат ми, майка ми е имала един аборт. След него са и казали, че повече деца няма да има. Разочарованието е било голямо, защото са искали още едно. И така след 4 години изведнъж майка ми забременяла. Голяма радост е била. И въпреки това се оказвам непланирана 
По времето, когато се жених и ние не мислехме за кариери, собствен дом и т.н............... просто искахме дете. И след 6 месеца вече бях бременна. Ще да е от планираните моят син 

Планирано, непланирано... мислим си, че ние планираме и подреждаме живота си, ама понякога нещо странично се намесва и плановете отиват по дяволите.

Най-планираното ми дете не можа да живее повече от 5 месеца. Така че идеите, че планирането/непланирането ти помага/пречи в живота не са непременно истина.

Аз съм непланираното второ дете в семейството, 8 години след първата дъщеря и дори не съм била момче. Сигурно се ме обичали поради угризения  на съвестта за първоначалната си реакция. 

Едва ли !Не съм питала ,но се подразбира!

Не само, че не съм била планирана, ами съм била и съвсем нежелана, щом са ме оставили...

Aз съм била планирана ! Брат ми -  по- малък от мен с 2.6г не е бил планиран , случайно е било !
Моят син също  е планиран!

Не съм планирана, но родителите ми са били ужасно щастливи от "грешката"

По-скоро съм планирана. Питала съм майка ми, но и тя не знае какво да каже. Омъжила се е на 19 години и месец след това е забременяла, явно е спазвала традицията след сватбата и бебе.
И повече деца не е планирала, та сега съм си сама
Аз съм по плановете, всичко беше планирано, и ако реша наново, мисля че пак ще е планирано.

Родителите ми са ме чакали 8 години.Преди мен майка е имала няколко неуспешни бременности.

Не, не съм била планирана 

Майка ми е забременяла с мен планирано, след две години безуспешни опити.

Сега ние очакваме дете. Да даде Господ всичко да е наред този път!
Планирахме го преди 4 години. Нещата понякога не се случват, според плановете ни. Дълъг и трънлив беше пътя. Надяваме се да сме на финала.
Вече все по-рядко планираме нещо.

Мдаа, "грешките" стават от първия път, а плановете понякога се бавят. Не виждате ли божествена ирония в този факт? 

планирана съм била....след дълги усилия, накрая са успели да ме направят

Планирана съм,заради смърт на близък.Майка ми губи брат си и решава да има второ дете.Сега с брат ми имаме 17 години разлика
Странното е,че и съпругът ми се е родил поради същата причина-смърт на дете в близки приятели.Е,той има само 11 години разлика със сестра си.

Аз съм второ дете. Брат ми е с година и два месеца по-голям от мен. Както се досещате не съм планирана. Всички са били против - с изключение на едната ми баба, която е увещавала майка ми да ме остави. Майка ми все пак отишла да прави аборт, стигнала до вратата в болницата и се върнала. И така - сега другата ми баба често ми се извинява, че не ме е искала.
Когато разбрах, бях дете и ми беше тежко да го науча, но сега пък всички ме обичат

А моята дъщеря беше планирана и много желана. Макар и да не бяхме женени

Не съм била изобщо планирана. Майка ми и баща ми са били разведени и имали по едно дете. Майка ми направо "гонела "баща ми да подпишат брак. Подписали са ,когато съм била на 3г. Но така и така не живеят заедно. Ужасно е да създадеш едно такова дете и то цял живот да го усеща. Но...трябвало е да се родя ,за да ги има моите прекрасни дечица, които естествено са планирани и мнооого желани.

Да аз съм планирана имам сестра 11месеца по малка и тя не е била в план графиците, но майка не е могла да махне плода а аз сега много се радвам, че не успяла , защото сме си като близначки и е много хубаво да не си сам.

Не, не съм била планирана. Дори майка ми е била бремена на сватбата. За сестра ми не знам, не съм питала. Нищо не ни е липсвало.
Средствата са добро оправдание за някои партньори, които не желаят деца "на този етап"...
Нашият син е планиран, ама и да не беше, същото е.

Не,  съм била планирана   

О, историята с моето появяване на бял свят е доста пикантна. Няма да я разказвам тук, само ще кажа, че не съм била планирана и съм била изненада за много хора. 
Твърде младата ми майка тогава е проявила здрав разум, когато е трябвало да избира между кариерата и моето съществуване.
Пък аз, в отговор на жеста, веднага след като съм се родила, съм побързала да й се отблагодаря с една широоока усмивка. 

Планирана. 

Планирани , непланирани , желани не желани най важното е , че сме на този свят и има хора които правим щастливи и които ни правят щастливи и дано повече от непланираните деца се раждат .

Не съм била планирана-появила съм се твърде скоро след сестра ми/която пък е била дълго чакана/...и първоначално майка ми е искала да прави аборт,но тогавашната партийна и държавна политика/73г.това/ не позволявала току така да се решават тия въпроси-та и се наложило да иде на комисия,където в прав текст и обяснили,че с по-малко глезотии ще изгледа още едно дете и хич да не помисля да прави нещо  нелегално за да ме махне.Та след години им беше благодарна,че не са и разрешили.....Имам и братовчедка плод на същия  закон за насърчаване на раждаемостта-на нейната сватба,вуйчо ми си беше пийнал и  ревеше,че не я е искал навремето....и обясняваше,че ако на тия си години можел-щял да си направи поне още няколко деца....
Мъж ми-и той е непланиран.....при него пък `щото свекър ми уж бил опериран и неможел повече да прави деца.......
А,моите и двамата са толкова чакани,че от опит мога само да кажа,че деца само с планиране-не стават....и освен това толкова бързо се променят обстоятелствата и ситуациите,че трудно се улучва момента,дето да е идеален за появата на дете.

Не съм била планирана,разликата с как ми е година и 3 месеца,аз съм родена в 7ия месец.Но пък съм била желана.Имаме и малка сестра,която си ни е изтърсаче.Майка ми като казала на баба ма ми/свекърва й/че е бременна с трето дете тя отвърнала-"Ех,ама вие като циганите ли?"....Ама сега най-милее за малката.
Дъщеря ни е планирана и желана.Но още като гаджета с половинката ми съм му казвала,че не бих направила аборт.Сега се пазим,но дори и да забременея/мечтаем за голямо семейство един ден/ пак няма да направя аборт.Няма идеално време за деца,но пък по-хубаво от тях няма

извинете, прочетох били ли сме планинари .

по темата - не съм била планирана изобщо. ама ей ме на.

Може и да се ме планирали, но определено останаха разочаровани 

Била съм неприятна изненада, майка ми е пила разни ила4и за да направи спонтанен аборт, в следствие на което са ми останали "спомени" от този период(тази  подробност я нау4их на 20 год, когато след едни изследвания лекарите ми казаха 4е имам  увреждания от ранния ми ембрионален период за6тото  майка ми е  пила не6то по хард в на4алото на бременността)...., отварите не подействали, та се наложило да ходи да прави аборт в болница, но я достра6ало....
Все пак ме е родила.... и не съм била нежелано дете или поне не съм го усетила....


И моето е по съ6тия на4ин .... след 8 години все пак се слу4и....

Не съм била планирана, а просто майка ми е забременяла след сватбата и ме е родила. Никакви дилеми, никакви драми. Моите деца също не са планирани, но се родиха точно навреме.

Била съм доста планирана. 3 години след сватбата съм се родила, но майка ми умишлено е чакала, за да види дали с баща ми ще се получи. Запознали се, изкарали 20 дни заедно и след няколко месечна раздяла се оженили /майка ми е от друга държава/. За сестра ми не съм съвсем сигурна. Майка ми мисля, че въобще не е искала второ дете. След мен е направила един аборт и при третото забременяване я е било страх. Разликата ни е 10.5 години.
Моето дете си беше планирано и много желано. Получи се от първия път.

Не съм била планирана,не живях и в добро семейство. За това детето ми е планирано,и второто ще бъде такова-държа на това.
Който каквото си е изпатил,това си знае-казвам на авторката.

  Даже напротив, не съм желано дете.

Майка ми и баща ми се оженили и уж ме планирали, но майка ми в 8 месец е била в болница заради проблеми с бременноста и се е занимавала с документи за развод?! След раждането пък не искал да си даде паспорта да ме запишат в него - нали си ги спомняте старите паспорти в които пишеше колко деца има и възраст, все още не са били разведени. Те са се развели по-късно, но докато се разведат не са живеели заедно. Ставя въпрос все пак за 70-80 -те години. Та какво се оказва, че хем са имали брак, хем е било срамно жена да гледа сама детето си?!? Сега като се замисля не й е било лесно на майка ми. Благодаря й че ме е отгледала, че не ме е оставила, защото тя е получавала доста съвети да ме остави, понеже нямало да може да се грижи за мен, а ако ме остави ще ме вземе някое семейство и ще ме обгрижва, колко са били наивни хората, те тогава са си мислели че в домовете е добре. Не ми липсваше нищо, майка ми много работеше и може да се каже че бях задоволена, но липсата на бащата не можеше да запълни. Ние с нея живеехме при баба ми и дядо ми, не съм го усетила чак толкова като липса, но когато майка ми се омъжи втори път, сякаш започнах да я ревнувам, аз бях на 6 имам сестра от втория брак на мама и с нея се разбираме чудесно, много се обичаме. Благодаря на родителите ми че са ме отгледали и че ми помагат според техните си възможности. За мен втория ми баща е истинския ми баща, дори сега като им оставиме детето гледат и него. Аз си го чувствам като тати и това е...

Първият ми - биологичният ми баща, странното е че се сещах за него преди 3-4 месеца, по-точно около коледните празници. Мислех си да го запозная с моето семейство, с внучето му. Много се бях надъхала, Говорих със съпругът ми да отидем един уикенд на екскурзия в същия град и се отказах, аз с баща ми съм се срещала около десетина пъти. Бях студентка, когато се видяхме. Не намерих телефона му, нито някаква следа. Реших че няма смисъл да се натрапвам в живота му, представих си ако на мен някой ми се появи как ще ми се отрази... А кой знае, може пък и той да си мисли същото и да няма кой да направи първата крачка.

Не само, че съм планирана, ами и 10 години са ме правили.
...за това имам такъв интелектуален потенциал към днешна дата

Не съм планирана. Имам по-голям брат с 2,9г., но не са искали 2ро(не и на този етап). Но, не щеш ли татко ми се изпуснал веднъж, но си мислели, че от раз няма да стане. Е, ей ма на! Баща ми ми вика"На тати грешката".
Но живота е странно нещо, ние със съпругът ми се опитвахме 3 години за детенце, и след 2 извъматочни и няколко операцийки, сега се радваме на слдаките диваци, заченати от инвитро.

       Не съм била планирана,но след това съм била желано бебе. Майка ми е била със цветна бременност и чак по някое време е решила да се откаже от мен,ако случайно е имало някакъв проблем,но проблем не са открили. Тук съм .

Не съм била планирана. Майка ми забременяла, оженили се набързо. След година и нещо се развели. Майка ми останала на улицата, а аз при баба ми. И така 7 години. Майка ми цял живот таеше гняв, че така се е стекъл животът й. Не ми пука особено, че не съм имала това или онова, но нещастна и озлобена майка на никого не пожелавам. Аз си планирам семейството. Лесно се ражда, трудно се става добър родител.

След брат ми майка ми и баща ми са искали момиче.Майка ми забременява /планирано/ и резултатът е близнаци
Близнакът ми не се е включвал в техните планове,защото никой не е предполагал,че ще са близнаци,но и тримата
бяхме и сме заобиколени от тяхната любов.
Имам две деца и двете са планирани.

Планирана съм и много доста чакана - цели 3 години родителите ми са правили опити. Майка ми е имала проблеми и познати от чужбина и пращали хормонални инжекции (тогава в БГ е нямало такива екстри).

Синът ми не беше никак планиран (защото по думите на лекари, съпругът ми неможеше да има деца, хаха!). Но пък беше страшно желан!

Не само че не са ме планирали,но и не са ме искали  Майка ми какво ли не е пила и правила,за да ме абортира ама на...... аз впила нокти в корема и не се давам.После обаче станах на всички "любимата грешка" 

Родителите ми не са ни планирали - просто са искали деца, и така.
Нашите също не са планирани. Искам още едно дете, обаче човекът - не ще и да чуе  . Предупредила съм го обаче, че ако и когато се случи, няма да направя аборт, тоест също няма да бъде планирано  .

Не знам дали съм била по график, но аз и брат ми се радвахме на чудно детство.

Абсолютно съм планирана, само не с подробности за кой месец и ден де.

И при мен е така. Едно починало след раждането си
момче и още два спонтанни аборта в напреднала
бременност са цената, която е дадена за моя живот.

Втората ми дъщеря не само не е планирана, но и не я
исках. Сега се чудя на акъла си. Много я обичам.

Да,планирана съм

Не съм била планирана,но ....съм тук  .Голямата ми дъщеря също не беше планирана,за разлика от малката.

Аз - не.

Мисля,че съм била планирано бебе.
Преди мен е имало друго момиченце,но е починала в родилния дом.Когато пораснах майка ми ми каза,че и тя е била със същото име и много съм приличала на нея.Като са ме подали след раждането все едно е видяла първото си дете..Това ме подтискаше дълго време,все едно живеех живота на първото им дете.Нетактичност от нейна страна,есетествено,но какво да я направя.
Първата ми дъщеря се случи след като се сгодихме,решихме,че няма да се пазим и сватбата ни баше след 3 месеца,вече бяхме трима.
Втората дъщеря я планирахме уж,даже сестра ми се женеше тогава и аз си уших по-свободна рокля,по нашите сметки трябваше да съм в 3-4 месец.Но излязох а простирам,протегнах се ...и край. Не му било писано.Забременях лед 2 месеца.
Нарекох си,че искам момичета и поне този план ми се сбъдна.

Планирана съм по всички параграфи .Ходили са на астролог  да ги светне кога и как,че  да е момиче  ,да се родя лятото  брат ми започва същата година първи клас.Та така майка да има повече време и за него .
Отделен е въпроса ,че вече като съм се родила майка ми я натриса някаква депресия.Казва,че такова грозно бебе не може да роди,отказва да ме кърми.Благодарна съм на циганката по легло ,че ми е дала цица докато майка се освести.Затова сега съм един лебед с циганска душа 

Мисля,че не.Не съм толкова близка с майка си за да говорим на подобни теми.И брат ми и аз сме отгледани от пра баба ни,после като тръгнахме на училище ни гледаха родителите на майка.Баба и до ден днешен ми го натрапва-хаир от такъв пурдотин нямало.Казвала ми е,че някога не са давали на майка да има друго дете и са я убеждавали да се разведе....не се чувствам виновна за това.Да са мислили.Не са ме лишавали,но това което ми е дала пра баба ми е несравнимо.Тя ме обожаваше,аз също.Исках да живея в нейната къща на село,баба я продаде и не ми даде тази възможност но аз макар и 19 години по късно си купих парцел там и ще си построим.Сега пак съм лоша,хората какво щели да кажат за тях.Който иска да се сърди аз се чувтвам прекрано.Правя това което ми е казало сърцето.
Голямото ни дете е планирано,дори знам точно къде е станало,малкото не е.Майка ми само дето не ми избоде очите тогава.Крещя,вика,но...глас в пустиня.Мъжа ми и той тогава но сега като му напомня казва,че не помнел такова нещо.Аз нито за миг не съм съжалявала.Толкова ни е добричко и любвеобилно чедото,че на моменти се боря със себе си за да не го задуша от обич.

Темата е пълна с интересни истории
Нито аз, нито сестра ми сме планирани. Синът ни е планиран ( дори знам кога го направихме  ).

Двете ми по-големи сестри са били планирани. След 10-тина годинка майка ни е забременяла пак и мислила да "маха" бебето. Но разбрала, че сме двмца в корема и размисли ли. Така аз и моя любим брат близнак сме се пръкнали на този свят.
Никога не ми е било обидно, че не съм планирана и дори факта, че са мислили да ми спестят живота не ме разтройва.
В крайна сметка сме едно голямо и много сплотено семейство. Надявам се и аз някой ден да имам такова семейство.

Освен това много ме дразни израза "не сме готови за деца". Споделяла съм с мама и тя ми отвръща "А ти мислиш ли, че някога съм била готова за 4 деца...?!?!?!"

Малко извън темата,провокирана от израза "не сме готови за деца"
Природата си знае работата-за това носим детето си 9 месеца,за да се подготвим и психически за мисълта,че ще сме майки.Никой като че ли не е готов от самото начало.Дори и да е дълго чакано детето,винаги има момент на объркване,на паника дори.
Това е лично мнение,не знам дали при всички е било така.

Аз съм от "планираните", но със сериозно изоставане от графика. Явила съм се чак на петата година след два спонтанни аборта и едно преждевремено раждане .... след още 5години родителите ми решили да пробват пак... този път брат ми се появил съвсем по "график" и без забавяне.

Знаейки историята на майка ми и баща ми и аз планирах моята бременоост. Още не бяхме женени, но вече планирали сватба, поканили гости .... си дадохме аванс от няколко месеца, защото аз си знам,че то не става от раз. Е, да ама не! Точно от раз стана и подранихме спрямо графика, та без малко и да преизпълним плана с близнаци, но загубихме едното бебе.... Сега вече правим план за второ детенци, но.... ловният сезон още не е открит