Публикувана: 13 май 2009, 15:01 ч.
Последно мнение: 15 май 2009, 09:58 ч.

Страх от летене

11 148
33
1

# 15 14 май 2009, 12:09 ч.

Мнения: 4 435

Не само че не ме е страх, ами и обожавам да летя със самолет. И ми е странно, като виждам колко много хора имат такава фобия. Имах позната, която само при мисълта за самолет и й прилошаваше. Та тя е пътувала наложително два пъти през животът си, и то мнооого пияна. Mr. Green

Не помни нито как са я качили, нито полета, нито как са я свалили от самолета. Mr. Green

# 16 14 май 2009, 12:13 ч.

Мнения: 2

Това със спането е хитър номер. Когато се връщах от САЩ не спах цяла нощ. Като излетяхме взех ударих едно питие и не съм се събул през целия полет, събудиха ме чак когато сме кацнали Simple Smile

А имаше и друга екстра - директно си минах на БГ време така Simple Smile

# 17 14 май 2009, 12:18 ч.

Мнения: 2 032

Водка с лед също помага.

# 18 14 май 2009, 12:19 ч.

София
Мнения: 6 371

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 14 май 2009, 12:02

Ти не си летяла затова е така.

не е 100% вярно това. може и да е затова (страх от неизвестното), но може и да не е затова. фобия от летене си има, имат я много хора и тя изобщо не преминава с нарастване на броя на летателните часове.

# 19 14 май 2009, 13:09 ч.

Мнения: 3 576

Страх ме е, въпреки че ми се налага да пътувам сравнително често.
Чуствам се ужасно несигурна когато самолета вече е във въздуха, на хиляди метри височина, най-малкото раздрусване ме побърква, а досега не съм била в сериозна турболенция.
Обикновено се хващам за човека до мен и си треперя....

Страх ме е, че ако не дай боже нещо стане, нямам шансове.
При другите видове транспорт има леки катастрофи, има и тежки.
А когато си на такава височина над земята - варианта е само един.

Отделно преди време имах чести сънища с падащи самолети, макар че в тях бях зрител, а не пътник и само гледах отстрани как пада.

# 20 14 май 2009, 13:26 ч.

Мнения: 1 668

Аз съм със страхотна фобия. Пия хапчета за сваляне на кръвното преди полет... Колкото по-ниско, толкова повече унася в сън. Като нямам хапчета пия алкохол - много алкохол. Последния път ме бъзикаха, че още глъдка и ще искам да подкарам аз самолета. Моята фобия е придобита след проблеми с вестибуларния апарат. Изпадам в ужак като се наклони самолета... Помагат ми много дъвките... Най-дългия ми полет е бил 6 часа - в едната посока на солидна доза хапчета за кръвно - издържах го геройски, на връщане на алкохол - много по-страшно беше... Гледам обаче да не се психясвам много на темата и дори качих детето - на него много му хареса...

# 21 14 май 2009, 13:31 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Oooo, ако ще си говорим за сънища с прелитащи, точно над главата ми, ревящи пътнически самолети, мога да пиша до утре сутрин.
Най- често сънувам, как съм на голяма, широка поляна, вдигам поглед и виждам пътнически самолет да се насочва по глисадата за кацане точно срещу мен. А аз стоя като парализирана, не помръдвам и mm и единствената ми мисъл е как нямам никакъв шанс да се спася, как го гледам да се приближава и чувстовто на обреченост става толкова силно, че се събуждам преди да се сгромолясал върху ми. Simple Smile

Сега се сещам и друго, което малко ми помогна веднъж при полет - валидол. Поне не треперех като лист по време на целия полет.

Цитат на: Nadia79 в чт, 14 май 2009, 13:09

А когато си на такава височина над земята - варианта е само един.

И аз това си мисля, как освен да се моля, ако има особен случай, друго нищо не мога да направя. А като си помисля как съм на.... майната си, на 10 000м. над Земята и се крепя на два мотора, направо ми призлява.
Разбирам, че всичките ми страхове са провокирани от мислите ми, но не ми се удава особено добре да ги контролирам.

# 22 14 май 2009, 13:41 ч.

Мнения: 1 417

Страх ме е, ама как щях иначе да обиколя света Wink

Докато излети самолета съм на нокти, а при турболенция се изпотявам, призлява ми, след това хич и не се сещам.На последната почивка вътр. полет беше със самолет с перка, който така и не се издигна над облаците - аз там се чувствам вече спокойна, добре че полета беше само 1ч. че ме бяха хванали лудите.

# 23 14 май 2009, 13:53 ч.

Мнения: 592

Аз съм най-големия майтап - обожавам самолетите и всяко летене беше супер случка. И дори сега /като попремине кризата/ ще карам курса за любители. Дано! Но... като ми се роди втория син и още на третия месец го метнахме в самолета. Щях да пукна - не толкова от полета, колкото от мисълта, че цялото ми семейство е в самолета и ако нещо стане .... абе филм голям. След това още няколко пъти се налагаше и с него и без него - просто мисълта, че може да го оставя без баща, а има толкова пред него още и... да не продължавам. Някак си се редуват спокойни с тревожни полети, ама успокоението е само в самия теб според мен.
Не забравяйте, че самолетът е най-сигурния транспорт през последните 2-3 години!

# 24 14 май 2009, 13:56 ч.

Мнения: 130

Дотолкова ме е страх, че чак ми поставих диагноза паническо разстройство. След дълги години полети, в който страшно се кефих на усещането два полета един след друг едва не се разбихме. Беше много страшно и аз реших, че няма начин да предизвикам съдбата отново. Та затова сега два пъти месечно си карам сама 850 км софия-атина ама на самолет не се качвам. Добре, че и мъж ми е така, та всички пътувания са ни по земя. Мен, обаче проблемът ми е когато на щерката се налага да лети. Е тогава няма такъв ужас. Докато не ми се обади, че е кацнала не мога да дишам дажа. И нищо не ми помогна. Добре че пообиколих света преди да ме хване шубето.

# 25 14 май 2009, 14:16 ч.

Мнения: 2 697

И мен ме е страх, макар и да съм далеч по-запозната (по обясними причини) с емоцията "страх" - като процес с генезис и преодоляване Mr. Green

Всеки път се навивам да се успокоя, да не се препотявам n на брой пъти в турбуленция, но май далеч не всеки път успявам Wink

За страхуващите се от полети като мен препоръчвам две неща: да преминат курс за преодоляване на страха от летене (има в нета подобни - Fear of flying help, etc., предназначени за често летящите американци) и да избягват полети (доколкото е възможно, разбира се) в лоши метеорологични периоди, вкл. преходните сезони пролет и есен, по време на които небето е много "активно" и има по-сериозна опасност от турбуленция заради облаци. (Най-кошмарният ми полет досега беше Виена-София през май месец, кацането през градоносни облаци над София ще го помня цял живот Sick

)

# 26 14 май 2009, 14:23 ч.

Мнения: 1 447

По принцип ме е страх от високо,но имам голямо желание да се кача на самолет.
До сега обаче,не ми се е отдала възможност да летя със самолет.

# 27 14 май 2009, 15:04 ч.

Мнения: 593

Амиии.... страх ме беше. #Crazy

Добре, че с мен беше тригодишната ми дъщеря, та трябваше да се правя на смела. Тя пък се държа, все едно че винаги е летяла - настани се до прозореца и се възползва от всички екстри.

Цитат на: notar в чт, 14 май 2009, 13:53

Не забравяйте, че самолетът е най-сигурния транспорт през последните 2-3 години!

Това звучи успокоително, благодаря!

# 28 14 май 2009, 15:15 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: jam в чт, 14 май 2009, 12:19

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 14 май 2009, 12:02

Ти не си летяла затова е така.

Да, но ако се качи на самолет може и да й хареса. Тогава ще знае със сигурност дали се страхува. Много често живота ни изненадва приятно. Peace

# 29 14 май 2009, 15:28 ч.

гр.София
Мнения: 380

След няколко седмици ми предстои почивка и летене със самолет и отсега ми се е свило сърцето. А интересното при мен е, че за първи път съм летяла, когато съм била на около месец-в далечната 1976 г. и до 13-тата ми година много често летях със самолет. Не ме беше страх, даже си спомням как при един от полетите един дядо се прекръсти преди да се качи на самолета и на мен ми беше смешно. Но тогава нямах чувството, че съм смъртна и са забавлявах, а сега се притеснявам. Идеята за едно яко питие преди качване ми се струва добра.

Препоръчани теми

Какво се случва с фейсбук и Инстаграм

С какво ви дразнят хората?

ХАМАС нападна Израел

Времето е пари – колко ви „струва“ да намерите точните професионалисти?

Причина:

Причина: