Публикувана: 13 май 2009, 15:01 ч.
Последно мнение: 15 май 2009, 09:58 ч.

Страх от летене

11 144
33
1

1
2
3
Всички

13 май 2009, 15:01 ч.

Мнения: 1 424

Здравейте, има ли и други форумки,които да ги е страх от летене със самолет ? Аз съм голямо шубе, въпреки че до сега не съм летяла, изпитвам необясним страх... Embarassed

Има ли и други и как го преодолявате ?
П.С. Тая тайната надежда,че ако веднъж се престраша после вече ще ми е приятно Mr. Green

# 1 13 май 2009, 15:04 ч.

Мнения: 4 915

Мен ме е страх. Нищо, че като малка исках да ставам космонавт. Crazy

Не съм го преодоляла, щото не съм летяла. Laughing

Някой ден... Wink

# 2 13 май 2009, 15:10 ч.

Мнения: 10

И аз бях като теб преди години.Не се притесняваш веднъж като се качиш ще видиш, че всъщност не е страшно. Едно време пътувах по 30 часа с автобус до Германия от страх, но сега не ми прави впечатление.
Съвет от мен спи по- малко нощта преди полета за да може да спиш в самолета и да не усетиш полета.

# 3 13 май 2009, 15:11 ч.

Мнения: 431

От малка ме размятат по самолети и не съм успяла да се уплаша.

Само изправянето пред страха ще помогне.

На мен при такива страхове ми помага да си спомня какво прочетох веднъж - че всички страхове били производни на страха от смъртта. А в края на краищата смъртта не е страшна.

# 4 13 май 2009, 15:13 ч.

Мнения: 2 478

Височината не ме притеснява. Но пак съм потърпевша от фобия към самолет. Милото. Не иска и да чува за това превозно средство. Нито пък за кораб. И така, ограничена съм да ходя на почивки само с кола.
Но пък детето скоро ще порасне и с него ще си пътуваме заедно съм самолетчето Wink

# 5 13 май 2009, 15:21 ч.

Мнения: 562

При мен страх от самолети се появи след като родих. Също и страх от височини. Хормони ли е, какво незнам, но ето, че вече 4 години яко шубе ме тресе при полети. Само питието малко ми помага Embarassed

А дотогава си летях без никакви проблеми, често и по няколко полета на ден.

# 6 13 май 2009, 15:46 ч.

Мнения: 48 006

С кораб ми става лошо и затова избягвам, обаче със самолет- никакъв страх, напротив- много ми харесва и ми е интересно, това нормално ли е не знам newsm78

# 7 13 май 2009, 15:47 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Oх, само като прочетох заглавието и ми затрепера под лъжичката. Simple Smile

И при мен страха се появи след като родих, но второто ни дете. Преди си летях и си се кефех, а сега ме тресе ужасна паника. При това, съпругът ми е пилот и ме успокоява достатъчно аргументирано. Не съм го преодоляла, макар че се опитвам всячески. Забелязала съм, че когато полета е по тъмно най- много ме е страх. Денем е поносимо, само при излитането се разтрепервам, но после що- годе влизам в кондиция. Благодаря на бога, че не ми се налага да го правя често, иначе да съм изперкала. При последният полет, след кацането се тресях и повръщах почти цялата нощ. Отвратително чувство.

# 8 13 май 2009, 15:51 ч.

Мнения: 934

И аз имам същия неоснователен страх. Никога не съм летяла, не ме е страх от високо, но на самолет не се качвам. Пропуснах не една и две хубави възможности за почивка и други неща, само защото ме е адски шубе.
Пътувала съм и аз пътувала над 24 часа с автобус заради шубето от самолет и то неведнъж.

# 9 13 май 2009, 15:54 ч.

Мнения: 44

Здравей, аз по природа съм голяма пътешественица. Обичам много да пътувам (независимо с какъв транспорт), да посещавам нови места и да се сблъсквам с нещо различно и интересно до този момент. Винаги, когато имам възможност го правя. Така се презареждам Hug

А относно пътуването със самолет - до сега, не съм летяла и честно да си призная имам много силно желание. Много познати така ми се чудят и ме питат не ме ли е страх, а отговора винаги ми е един и същ - приемам го като предизвикателство, а като прибавя и адреналина, се появява едно яко чувство, което трябва да се изживее. Така, че съвета ми към всички, които им предстои да летят, и които имат развита фобия, мога да кажа: Горе главата, мислете си за хубави неща и се насладате на момента. И Успех!

# 10 13 май 2009, 15:56 ч.

София
Мнения: 6 365

мен ме е страх, но летя, когато се налага. от натрупването на опит, страхът не минава. това си е класическа фобия. аз се лекувам с алкохол преди полет. имам приятелка, която е с много по-силна фобия, а й се налага много да лети и то на дълги разстояния. ходи на психиатър, предписаха й някакви медикаменти, каза, че не помогнали особено...

# 11 13 май 2009, 16:02 ч.

UK
Мнения: 3 959

Едва ли има някаква универсална рецепта, то си е фобия като всяка друга. Не се бях качвала на самолет до миналото лято, като се качих и все едно цял живот бях летяла, нито ме беше страх, нито нищо, страхотно е. И на светло е страхотно, и на тъмно е страхотно. Последния път като се прибирах точно като влязохме над София самолета започна да се тресе супер страшно, повечето хора ужасно се изплашиха, аз си стоях и гледах любопитно защо се страхуват тези хора, все едно цял живот съм летяла, много беше готино. Много обичам, дано скоро пак имам възможност. Simple Smile

# 12 13 май 2009, 18:05 ч.

Мнения: 63

И мен ме е страх малко..от височината,и самото излитане и кацане ме стряска ,иначе е добре със самолет.Вече от вода умирам от страх и нито влизам в морето,нито плувам,нито на лодка/кораб се качвам.. Laughing

# 13 14 май 2009, 11:44 ч.

Мнения: 7 119

Даже и в паркиран самолет ми треперят партенките. Laughing

# 14 14 май 2009, 12:02 ч.

Мнения: 3 634

Ти не си летяла затова е така. Ако знаеш колко е хубаво и вълнуващо, особено ако отиваш на почивка. Flutter

СЪпругът ми се страхува от плавателни съдове и отказваше да се качва. Заведох го на това. Неприятното чувство не го напусна през цялото време, но успя да се наслади на разходката въпреки, че аз управлявах. Laughing

# 15 14 май 2009, 12:09 ч.

Мнения: 4 435

Не само че не ме е страх, ами и обожавам да летя със самолет. И ми е странно, като виждам колко много хора имат такава фобия. Имах позната, която само при мисълта за самолет и й прилошаваше. Та тя е пътувала наложително два пъти през животът си, и то мнооого пияна. Mr. Green

Не помни нито как са я качили, нито полета, нито как са я свалили от самолета. Mr. Green

# 16 14 май 2009, 12:13 ч.

Мнения: 2

Това със спането е хитър номер. Когато се връщах от САЩ не спах цяла нощ. Като излетяхме взех ударих едно питие и не съм се събул през целия полет, събудиха ме чак когато сме кацнали Simple Smile

А имаше и друга екстра - директно си минах на БГ време така Simple Smile

# 17 14 май 2009, 12:18 ч.

Мнения: 2 032

Водка с лед също помага.

# 18 14 май 2009, 12:19 ч.

София
Мнения: 6 365

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 14 май 2009, 12:02

Ти не си летяла затова е така.

не е 100% вярно това. може и да е затова (страх от неизвестното), но може и да не е затова. фобия от летене си има, имат я много хора и тя изобщо не преминава с нарастване на броя на летателните часове.

# 19 14 май 2009, 13:09 ч.

Мнения: 3 576

Страх ме е, въпреки че ми се налага да пътувам сравнително често.
Чуствам се ужасно несигурна когато самолета вече е във въздуха, на хиляди метри височина, най-малкото раздрусване ме побърква, а досега не съм била в сериозна турболенция.
Обикновено се хващам за човека до мен и си треперя....

Страх ме е, че ако не дай боже нещо стане, нямам шансове.
При другите видове транспорт има леки катастрофи, има и тежки.
А когато си на такава височина над земята - варианта е само един.

Отделно преди време имах чести сънища с падащи самолети, макар че в тях бях зрител, а не пътник и само гледах отстрани как пада.

# 20 14 май 2009, 13:26 ч.

Мнения: 1 668

Аз съм със страхотна фобия. Пия хапчета за сваляне на кръвното преди полет... Колкото по-ниско, толкова повече унася в сън. Като нямам хапчета пия алкохол - много алкохол. Последния път ме бъзикаха, че още глъдка и ще искам да подкарам аз самолета. Моята фобия е придобита след проблеми с вестибуларния апарат. Изпадам в ужак като се наклони самолета... Помагат ми много дъвките... Най-дългия ми полет е бил 6 часа - в едната посока на солидна доза хапчета за кръвно - издържах го геройски, на връщане на алкохол - много по-страшно беше... Гледам обаче да не се психясвам много на темата и дори качих детето - на него много му хареса...

# 21 14 май 2009, 13:31 ч.

Варна
Мнения: 2 268

Oooo, ако ще си говорим за сънища с прелитащи, точно над главата ми, ревящи пътнически самолети, мога да пиша до утре сутрин.
Най- често сънувам, как съм на голяма, широка поляна, вдигам поглед и виждам пътнически самолет да се насочва по глисадата за кацане точно срещу мен. А аз стоя като парализирана, не помръдвам и mm и единствената ми мисъл е как нямам никакъв шанс да се спася, как го гледам да се приближава и чувстовто на обреченост става толкова силно, че се събуждам преди да се сгромолясал върху ми. Simple Smile

Сега се сещам и друго, което малко ми помогна веднъж при полет - валидол. Поне не треперех като лист по време на целия полет.

Цитат на: Nadia79 в чт, 14 май 2009, 13:09

А когато си на такава височина над земята - варианта е само един.

И аз това си мисля, как освен да се моля, ако има особен случай, друго нищо не мога да направя. А като си помисля как съм на.... майната си, на 10 000м. над Земята и се крепя на два мотора, направо ми призлява.
Разбирам, че всичките ми страхове са провокирани от мислите ми, но не ми се удава особено добре да ги контролирам.

# 22 14 май 2009, 13:41 ч.

Мнения: 1 417

Страх ме е, ама как щях иначе да обиколя света Wink

Докато излети самолета съм на нокти, а при турболенция се изпотявам, призлява ми, след това хич и не се сещам.На последната почивка вътр. полет беше със самолет с перка, който така и не се издигна над облаците - аз там се чувствам вече спокойна, добре че полета беше само 1ч. че ме бяха хванали лудите.

# 23 14 май 2009, 13:53 ч.

Мнения: 592

Аз съм най-големия майтап - обожавам самолетите и всяко летене беше супер случка. И дори сега /като попремине кризата/ ще карам курса за любители. Дано! Но... като ми се роди втория син и още на третия месец го метнахме в самолета. Щях да пукна - не толкова от полета, колкото от мисълта, че цялото ми семейство е в самолета и ако нещо стане .... абе филм голям. След това още няколко пъти се налагаше и с него и без него - просто мисълта, че може да го оставя без баща, а има толкова пред него още и... да не продължавам. Някак си се редуват спокойни с тревожни полети, ама успокоението е само в самия теб според мен.
Не забравяйте, че самолетът е най-сигурния транспорт през последните 2-3 години!

# 24 14 май 2009, 13:56 ч.

Мнения: 130

Дотолкова ме е страх, че чак ми поставих диагноза паническо разстройство. След дълги години полети, в който страшно се кефих на усещането два полета един след друг едва не се разбихме. Беше много страшно и аз реших, че няма начин да предизвикам съдбата отново. Та затова сега два пъти месечно си карам сама 850 км софия-атина ама на самолет не се качвам. Добре, че и мъж ми е така, та всички пътувания са ни по земя. Мен, обаче проблемът ми е когато на щерката се налага да лети. Е тогава няма такъв ужас. Докато не ми се обади, че е кацнала не мога да дишам дажа. И нищо не ми помогна. Добре че пообиколих света преди да ме хване шубето.

# 25 14 май 2009, 14:16 ч.

Мнения: 2 697

И мен ме е страх, макар и да съм далеч по-запозната (по обясними причини) с емоцията "страх" - като процес с генезис и преодоляване Mr. Green

Всеки път се навивам да се успокоя, да не се препотявам n на брой пъти в турбуленция, но май далеч не всеки път успявам Wink

За страхуващите се от полети като мен препоръчвам две неща: да преминат курс за преодоляване на страха от летене (има в нета подобни - Fear of flying help, etc., предназначени за често летящите американци) и да избягват полети (доколкото е възможно, разбира се) в лоши метеорологични периоди, вкл. преходните сезони пролет и есен, по време на които небето е много "активно" и има по-сериозна опасност от турбуленция заради облаци. (Най-кошмарният ми полет досега беше Виена-София през май месец, кацането през градоносни облаци над София ще го помня цял живот Sick

)

# 26 14 май 2009, 14:23 ч.

Мнения: 1 447

По принцип ме е страх от високо,но имам голямо желание да се кача на самолет.
До сега обаче,не ми се е отдала възможност да летя със самолет.

# 27 14 май 2009, 15:04 ч.

Мнения: 593

Амиии.... страх ме беше. #Crazy

Добре, че с мен беше тригодишната ми дъщеря, та трябваше да се правя на смела. Тя пък се държа, все едно че винаги е летяла - настани се до прозореца и се възползва от всички екстри.

Цитат на: notar в чт, 14 май 2009, 13:53

Не забравяйте, че самолетът е най-сигурния транспорт през последните 2-3 години!

Това звучи успокоително, благодаря!

# 28 14 май 2009, 15:15 ч.

Мнения: 3 634

Цитат на: jam в чт, 14 май 2009, 12:19

Цитат на: Фър-р-р Бъз-з-з в чт, 14 май 2009, 12:02

Ти не си летяла затова е така.

Да, но ако се качи на самолет може и да й хареса. Тогава ще знае със сигурност дали се страхува. Много често живота ни изненадва приятно. Peace

# 29 14 май 2009, 15:28 ч.

гр.София
Мнения: 380

След няколко седмици ми предстои почивка и летене със самолет и отсега ми се е свило сърцето. А интересното при мен е, че за първи път съм летяла, когато съм била на около месец-в далечната 1976 г. и до 13-тата ми година много често летях със самолет. Не ме беше страх, даже си спомням как при един от полетите един дядо се прекръсти преди да се качи на самолета и на мен ми беше смешно. Но тогава нямах чувството, че съм смъртна и са забавлявах, а сега се притеснявам. Идеята за едно яко питие преди качване ми се струва добра.

# 30 14 май 2009, 23:36 ч.

Мнения: 22

Обожавам да летя и не изпитвам страх. Пътувам по всяко време на годината, всеки път по минимум 6-7 часа и съм запозната с " екстрите" през отделните сезони / мъгли, снеговалеж и т.н./. Laughing

На страхуващите се препоръчвам приятен събеседник и леко успокоително преди полета / на билкова основа най-добре/. Hug

# 31 15 май 2009, 00:08 ч.

Мнения: 4 380

Това е най-сигурния вид транспортно средство и не през последните 2-3 години. Много по-голям е шанса да ви блъсне кола отколкото да стане нещо със самолета. Ако това може да ви е някакво успокоение.

Мен ме е страх от височини, но не от самолети. При все че мъжът ми открай време разследва самолетни катастрофи и съм информирана за всички черни кутии. Laughing

# 32 15 май 2009, 02:10 ч.

Мнения: 1 788

Ако трябва да бъда честна, при мен чувството е много странно - хем ме е страх, хем няма по-красив звук от този, на ревящ и ускоряващ самолетен двигател Mr. Green

- страхотен адреналин си е за мен ускоряването, момента на отлепяне от земята и момента на кацане Simple Smile

Мога да кажа, че обожавам да летя - няма да излъжа. Мога да кажа, че ме е страх - пак няма да излъжа Simple Smile

Турболенцията си е страшничка по свое му. Случи ли се, застивам на място Simple Smile

, но мислено непрекъснато се старая да си "говоря" само хубави неща.
Колкото повече летя, толкова по-смесени ми стават чувствата - страх + огромно удоволствие Simple Smile

И аз незнам как се нарича това чудо Mr. Green

# 33 15 май 2009, 09:58 ч.

София
Мнения: 15 480

Всеки път няколко дни преди полет много ме е страх, но като се кача ме обвзема такова спокойствие, та чак забравям, че ме е било страх.И като се сетя, че иначе с кола или автобус е 30 часа , че и повече, съвсем ми минава страха.

Препоръчани теми

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Често срещани правописни грешки

Мъж или мечка?

Фауната около нас

Причина:

Причина: