Никога не съм вярвала, че това ще ми се случи

Да ти призная - аз умирам от страх да стана отново родител - въпреки че имам до себе си човек който години наред се грижи за мен и дъщеря ми, доказал ми е любовта и привързаността му към нас двете и т.н. и т.н. ,НО само като си помисля за огромната емоционална отговорност която се поема с едно дете си мисля че просто нямам толкова сили.
Доста време бях в ролята на мъченица /сама с детето - грижи ангажименти, фин. проблеми, работа, никакво излизане - щот нямах желание, а не че не е имало при кого да оставя детето и т.н./, докато ми дойде акъла в главата ама това съм похабила от себе си - нерви, емоции и умора нещат да се възстановят.

Не съм решила да играя ролята на мъченица или страдалница - аз искам това дете - с цялото си сърце и душа го искам, така че за мен това няма да бъде мъчение или страдание.
Порвоначално бях решила да направя аборт, умирах от мъка като си представях как това детенце, което толкова много го исках, ще умре. Спомням си, че един от най-близките ми хора - баща ми ме разубеди - каза ми - "Ти толкова го искаше това дете, как ще правиш аборт?" Истината е, че не разчитам на помощ от други хора, може би само на финансова помощ в трудни ситуации от брат ми, ако наистина много, много се налага, но не вярвам да ми се наложи. Но мисля, че ще се справя, вярвам, че ще се справя, Бог ще ми помогне, трябва да ми помогне. Не знам дали ще мога да осигуря прекрасен живот на децата си, най-вероятно не, но поне ще живеят. Всеки има правото да живее и второто ми дете също. Бог му е дал живот, коя съм аз да му го отнемам? Мъчно ми е, че с баща им не се разбираме, изпитвам ужасна вина и към двете, но мисля, че ще изпитвам още по-голяма вина и мъка, ако го махна това дете - детето, което толкова много искам.

Аз точно за това по-напред те бях посъветвала да помислиш,защото на мен това,което си написала тук,ми е най-големия страх.Дали ще осигуря нормален живот на детето си.Защото права си,всеки има правото да живее,а не просто да съществува.
Ти си взела своето решение,много късмет и хубави емоции ти пожелавам оттук нататък 

Аз няма да те съветвам да правиш аборт или не, но ще те приканя да седнеш и възможно най-трезво да помислиш как точно ще продължиш напред.Че макар и с родители зад гърба си ще си сама, ще си сама, но отговорна за две малки същества, разчитащи и зависещи от теб.Помисли добре как ще направиш живота им пълен и детството им щастливо .Имай предвид и нещо друго, за разлика от другите щастливи родилки, ти излизаш от родилният дом без щастливият баща чакащ те отпред и оставаш сама с бебе на ръце и 4 годишно дете.Не само материално, но и емоционално ще ти бъде страшно трудно, ще имаш неимоверно тежки моменти.Как мислиш ще се справиш с това?Няма да е никак лесно, имай го предвид, както и това, че децата ще виждат всяка твоя слабост и тъга, ще им се отразяват много всички твои емоционални състояния на радост, сривове и т.н.
Поемаш по много стръмна пътека, която е и много, много самотна-имай това предвид, обмисли го много сериозно и отговорна, защото няма да си сама в болката и самотата си а ще си отговорна за две невинни, мили същества.Длъжна си да премислиш с разум всичко, като оставиш емоциите настрани, заради децата.Премисли и тогава поемай нелекият път, който те чака.
От мен успех и щастие!!!

Извинявай, ако те наранявам, НО от всичко написано то теб до тук - ми се струва че разсъждаваш безкрайно егоистично - приличаш на малко дете на което искат да му вземат играчката и то се опъва и вика - нееее няма да ви я дам.
Аз те попитах - Смяташ ли, че постъпваш честно спрямо по-голямото си детенце? /Съзнателно го обричаш на на ограничения/ Смяташ ли , че ще постъпиш честно и към нероденото си дете - ако го родиш - какво можеш да му осигуриш - достатъчно ли е според теб? И не на последно място - Смяташ ли , че постъпваш честно и към брат си - длъжен ли е да ти помага финансово - не ставаш ли още по - зависима, когато си с две деца- още поне две години няма да можеш да работиш, а и след това - незнам какво трябва да работиш за да можеш да гледаш и издържаш сама себе си и две деца??? И пак ти повтарям - това е само малка част от нещата за които се сещаме в момента, но след това ще изникнат хиляяяяди други и не най страшното са материалната и финансовата част - най-страшната според мен е емоционалната отговорност която ще носи изцяло и само ти.

Диони, а смяташ ли, че честно би постъпила спрямо голямото дете ако му отнеме братчето/сестричето? Според мен авторката не прилича на малко дете, а на силна и зряла жена, която е готова да се бори с трудностите. Не знам защо е това черногледство- защо веднага описвате най-лошите сценарии- едва ли не ще ядат по коричка хляб на ден и ще обикалят кофите. Естествено, че ще има повече разходи, но не са непосилни- ще носи дрешките на по-голямото дете, ще спи в креватчето му и т.н.
Пишеш все едно цял живот ще остане сама, дълбоко се съмнявам в това.
Аз съм убедена, че авторката ще се справи и й се възхищавам за взетото решение! 

Жената е написала, че най-вероятно няма да де стигне до там, че да има нужда от помощта на брат си.
А и да има - най-човешко е да й бъде предложена тази помощ, и както виждам, тя има подкрепата на семейството си.
Не е единичен случай на жена, отгледала повече от едно дете без мъж, и в този форум също.
Не смятам, че е уместно да й се вменява чувство за вина за това, че е решила да запази живота на детето си.
Извинявай dioni, но постингът ти просто звучи ужасно - съвет - да, но да говориш за егоизъм, и да сравняваш дете с играчка, малко в повече ми идва.

А не мислиш ли в един момент всеки човек в животът си избира по-малкото зло??? Може "отнемането" на братче/сестриче да е по-добрия вариант отколкото през цялото детсво лишения.
Така е - съгласна съм и с дрешките и с играчките и с креватчето и т.н. - не говорех за тези неща, а за емоционалната отговорност, това е една по-сериозна страна на нещата. Или се опитваш да ми обясниш, че дет едно дете там са и две - все тая - давай на конвейер ще ги гледа. Я недей така леко да казваш - само си помисли най-елементарното - една почивка с децата - все едно ли е 480 Е за дете и възрастен или 680 Е за две деца и 1 възрастен - какви доходи трябва да имаш за да си го позволи един работещ или ще стоим сега всички тук и ще й обесняваме - не бой се ще се намери богат, добър , обичащ мъж които като те види с двете деца ще те вземе и ще ги гледа като свои - животът ще е розова приказка.
Възхищавам се на всички жени които се спрявят с две деца сами - наложило им се е,  правят го   .  Но авторката има избор - това е разликата, другото е само цел - аз искам ....., а това от какво ще лиши по-голямато си дете в момента няма значение.
Erica и LemonDesi - нямам намерение да споря с вас, само ми кажете от колко време отглеждате сами децата си и дали сте готови да родите по още едно и да си го гледате сами? и на кого разчитате и до колко.

А относно брат й - няма да коментирам - не мислите ли че и той може да иска да има /или вече си има  свое семейство за което трябва да се грижи и тогава няма ли да е редно да се погжрижи първо за своите деца и тогава да помага на сестра си? или ще му се вмени на него чувство на отговорност към децата на сестра му?
Имам пример с роднини около мен - в подобна ситуация бяха преди 4 години - просто ми е ужасно тъжно за да ви го разказвам тук.

Разбира се че ще се справи, но на каква цена? А трябва ли всички да я плащат тази цена?

Много съм далеч от мисълта, че по-голямото й дете не трябва да има братче или сестриче - нека да има, но просто може да не е сега , а след време когато намери подходящ човек и тогава - и може би тогава за всички ще има повече спокойствие.

Защо не прочетете в съседните теми, как момичетата които са вече самотни родители се справят и какво пишат, и тогава да коментирате

Едва ли Бог иска да отглеждаш сама децата си! Сигурна съм, че щом сте получили неговата благословия на венчавката желанието му е друго - а именно да намерите себе си в брака. ( http://www.dveri.bg/content/view/6887/118/ )

Dioni,

Първо искам да уточня, че пиша от позицията на дете, израсло без баща (по стечение на обстоятелствата) и трябва да ти кажа, че това, което пишеш граничи с липсата на здрав разум. Извинявай.
Майка ми отгледа сама мен и брат ми, баща ми нямаше как да помага, просто, защото почина човекът млад, ами ето, не само, че оцеляхме, ами и много, ама много добре си живеем, доста по-добре от много наши връстници с мама, дето меси и тате, дето носи, не въпреки удара на съдбата, а именно заради него - научихме се да се справяме сами от малки, гордо разчитаме на себе си, страхът по-малко ни съветва, по-благодарни сме, че ни има и животът по-добре ни отвръща.
Авторката има 1 дете, което, при абдикацията на тоя мухльо, бащата има не малка нужда от майка, която е с всичкия си и която може да го обгръща с обич и внимание. Абортът на различните хора оставя различен отпечатък - на някои носи облекчение, но на други може да нанесе непоправими вреди на психиката. И никой никого не бива да подтиква към тази мярка, освен, ако обстоятелствата не са крайни и не рискуват да отнемат нечий живот/здраве. Тук случаят е много, ама много различен.
Да, няма да е никак лесно, даже на моменти ще е адски трудно на всички, но за доста кратък период от време.
Kerimich, аз оптимистично заставам в полза на живота, ако имаш нужда от някаква помощ - пиши, не съм Господ, но може би с нещичко бих могла да помогна. Успех ти пожелавам.

Съжалявам за баща ти  
Благодаря за квалификациите за здрав разум и т.н. - Нека внеса едно уточнение - едно време е било малко по- различно, а и ти и брат ти сте били необратим факт когато се е случило нещастието ви, докато авторката има избор.
Сега не ти пожелавам да изпиташ трудностите на самотен родител с едно дете /да не говорим за две/, най-елементарното е като тръгнеш да си търсиш работа /знаеш предполагам работодателите как гледат на жена с дете/две деца, а и самотен родител /минала съм през това - по-добре да не ти разказвам/ и т.н. и т.н. мога да продължа да пиша цял ден.
Права си за аборта и отпечатъците и т.н. - това всеки със здрав разум може да надделее над емоциите и до голяма степен да управлява чувствата си.
Относно това, че няма да им е леко на ВСИЧКИ, а АДСКИ трудно -  е така  , но че ще е за кратко време - незнам ако някакви си само 10 - 15 години са кратко време.
А относно справянето с отговорностите и т.н. - това зависи от свободата която се дава на децата, ангажиментите им и възпитанието  - браво на майка ти - силна жена.


Всичко което съм написала е от позицията на родител отглеждащ сам детето си от смешните само десетина години, не искам да ти казвам през какво съм минала - емоционални състояния, финансови трудности, ежедневни физически затруднения и т.н.
 muneca de porcelana нямам представа какъв е твоят живот сега и как отглеждаш детето си /децата си, но се замисли /не дай си боже/ как ще се справяш ако трябва да разчиташ само на себе си - емоционалната отговорност за детето, всички решения -здравословни, училище, развитие, проблеми в пубертета /а там просто си нямаш идея какво е  /, възпитание и т.н., цялата финансова отговорност - храна, облекло, обучение, почивки - екскурзии, играчки -от дрънкалката та до компютъра и т.н. 

От поведението на бащата мога да си направя единствен извод: Човекът отдавна е търсел повод да се отърве от семейните си задължения. Тази бременност му е дошла като дар от бога. Сигурна съм, че ако направиш аборт, не би могла да задържиш таткото. Дори и да се задържи, ще е за кратко докато си намери следващия удобен повод да ви напусне.

успех на жената, решола да ражда
аз за себе си взех дурги решения при мъж и подкрепа от близки...но някои жени се справят по-добре, дреги по-зле
жената е потърсила съвет, получила е различни съвети
сега е момента да вземе своето решение САМА - защото утре тя ще живее с решението си!

Да, за това мисля, че си права, явно е било така. Но не разбирам защо сега вместо да се радва, че е свободен, се държи отвратително с мен.   Аз нищо  не искам  от него - дори не искам да ми плаща мизерните 200 лв. за детето, не искам да го виждам, единственото, което искам е децата ми и да са щастливи. Наскоро ми каза, че иска развод по взаимно съгласие, ами няма да му го дам, щом иска развод, ще бъде по негова вина. След толкова много номера, затваряне на телефона, когато искам да го питам дал ли е антибиотик на детето, отказ да ми плаща каквито и да е пари за детето, сърдене, мусене и цупене, аз не мога да му улеснявам живота и да му давам развод по взаимно съгласие.

Да бъдеш родител е не само да дадеш живот на едно дете,после трябва и да го отгледаш.Да се лишиш от всичко(ако трябва),но да осигуриш най–доброто на това дете.Това ни разделя от животните.Нагона да бъдем родители е същия като при тях,но ние имаме избор в кой момент да го направим.
Била съм вдовица с едно дете,после разведена с две.Разликата,да бъдеш сам с едно или с две деца е огромна,физически и материално.Не можеш де я знаеш преди да си я изживял.
Моя приятелка,самотна майка,преди да роди и казах какво я очаква,не ми повярва.Сега две години по късно,работейки на две места,без да има минутка време за детето,ми каза че съм била права.Вярно е че сега има едно същество,толкова чакано и обичано,но какво му дава тя.Една майка която няма време за детето си не е никаква майка.Децата  особено когато са малки имат повече нижда от родител до тях,те не могат де оценят,че теб те няма за да им осигуриш храна и дрехи.Те искат теб.
Помисли добре върху това.Ти сама без да очакваш помощ от никого можеш ли да бъдеш самотна майка на две деца.Защото помоща е много относително понятие.
Каквото и да решиш успех.