Здравейте,
Преди една седмица се скарахме с мъжа ми, всичко започна, когато той разбра, че съм бременна за втори път. Не го каза направо, но започна да се заяжда за щяло и нещяло. Спомням си в неделя сутринта станах, направих палачинки, всички бяхме доволни и щастливи, първото ми дете подскачаше около мен, оставих го буквално за пет минути и седнах на компютъра, когато мъжът ми побесня, започна да твърди, че съм лоша майка, че изобщо не съм се интересувала от детето. Помолих го да не ми крещи, защото стресът е вреден детето, което нося. Той ми заяви, че това дете не било негово, че сама съм щяла да си го гледам и че не го интересувало дали ще е здраво или болно. И така от скандал на скандал на другия ден стигна до побой. Добре, че беше брат ми, иначе не знам какво щеше да се случи. Не го понасям този човек, не искам да го виждам повече. Подадох жалба в полицията, но само за предупреждение, не ми се искаше да го съдя, може би сгреших, не знам. И така този "любящ баща" не е идвал да види детето ми вече една седмица, не звъни, изобщо изцяло ни забрави. Вчера се обадих на майка му и й казах, че искам синът й да ми плаща пари за детето, говорихме си с нея, тя също не одобрява поведението му, после ми даде да говоря с него, а той ми каза "Искам развод, ще ти дам пари, сбогом!". Отговорих му, че аз също искам развод, но място не мога да си намеря заради детето - вчера ме попита "Мамо, защо тати ме забрави?", "Мамо, тати е на работа и ще се върне" "Чакам го вече три дни, а той не се връща от работа, ще го чакам още един" и ми се иска да крещя. Вчера свекърва ми ми вика да бъда спокойна, за да не се отрази това на второто дете, но как да бъда спокойна при тези обстоятелства?
Преди една седмица се скарахме с мъжа ми, всичко започна, когато той разбра, че съм бременна за втори път. Не го каза направо, но започна да се заяжда за щяло и нещяло. Спомням си в неделя сутринта станах, направих палачинки, всички бяхме доволни и щастливи, първото ми дете подскачаше около мен, оставих го буквално за пет минути и седнах на компютъра, когато мъжът ми побесня, започна да твърди, че съм лоша майка, че изобщо не съм се интересувала от детето. Помолих го да не ми крещи, защото стресът е вреден детето, което нося. Той ми заяви, че това дете не било негово, че сама съм щяла да си го гледам и че не го интересувало дали ще е здраво или болно. И така от скандал на скандал на другия ден стигна до побой. Добре, че беше брат ми, иначе не знам какво щеше да се случи. Не го понасям този човек, не искам да го виждам повече. Подадох жалба в полицията, но само за предупреждение, не ми се искаше да го съдя, може би сгреших, не знам. И така този "любящ баща" не е идвал да види детето ми вече една седмица, не звъни, изобщо изцяло ни забрави. Вчера се обадих на майка му и й казах, че искам синът й да ми плаща пари за детето, говорихме си с нея, тя също не одобрява поведението му, после ми даде да говоря с него, а той ми каза "Искам развод, ще ти дам пари, сбогом!". Отговорих му, че аз също искам развод, но място не мога да си намеря заради детето - вчера ме попита "Мамо, защо тати ме забрави?", "Мамо, тати е на работа и ще се върне" "Чакам го вече три дни, а той не се връща от работа, ще го чакам още един" и ми се иска да крещя. Вчера свекърва ми ми вика да бъда спокойна, за да не се отрази това на второто дете, но как да бъда спокойна при тези обстоятелства?
И нещо много важно - децата се адаптират много по-бързо от нас при подобни промени в семейното положение. По-добре поговори откровено с детето си, обясни че баща му засега няма да присъства в живота му. Ти ще намериш най-правилните думи. Но не се безпокой - аз постоянно се изумявам, колко разбиращи и вникващи в ситуациите са децата, често по-мъдри от собствените си родители. Смело напред, мисли за себе си, за щастието си и децата си, всичко друго ще се нареди, ще видиш 
точно ми идва да се хвана за главата, като емотикона. 
