Имаме си един доскоро доста употребяван ъгъл.
И ние си имаме един такъв ъгъл,засега малко използван.Преди я наказвах в стаята,но вече започна съвсем спокойно да отива и да се заиграва и някак ми се губи смисъла.
- Публикувана: 28 апр. 2009, 20:54 ч.
- Последно мнение: 6 авг. 2009, 18:32 ч.
Държи се малко неприемливо. Как да реагирам?
И ние си имаме един такъв ъгъл,засега малко използван.Преди я наказвах в стаята,но вече започна съвсем спокойно да отива и да се заиграва и някак ми се губи смисъла.
И аз съм от лошите. Директно наказвам. Няма какво да се обяснявам. Наказвам и обяснявам за какво е наказана няколко пъти ако трябва. Ефект има определено. И като беше на 2 така съм процедирала. Не мисля, че две годишните не разбират. Много добре им е ясно, че обиждат. Може да не знаят значението на думите, но знаят , че са лоши думи. Това поведение се пресича от самото начало.
Пенелопа, aunt Ogg и другите които наказват.
Може ли да ми кажете, как наказвате дете на 2г -2г и половина.
Иска ми се по някакъв начин, да и покажа, че прави лошо, но не искам да пляскам и да се правя на сърдите. А като и говоря, имам чувство, че влиза през едното и излиза през другото ухо.
Наказанието ми звучи добре, но не мога да измисля, от какво да я лиша. Тя с играчки не играе много, та ще бъда много благодарна, за някой съвет
Може ли да ми кажете, как наказвате дете на 2г -2г и половина.
Иска ми се по някакъв начин, да и покажа, че прави лошо, но не искам да пляскам и да се правя на сърдите. А като и говоря, имам чувство, че влиза през едното и излиза през другото ухо.
Наказанието ми звучи добре, но не мога да измисля, от какво да я лиша. Тя с играчки не играе много, та ще бъда много благодарна, за някой съвет
Скарваш и се, т.е. със строг тон обясняваш, че това, което прави е неприемливо. Не с тези думи, де, 
, но и без да я гушкаш и с наистина строг тон. Аз понякога викам, но не се хваля, просто си изпускам нервите. После я пращаш наказана в другата стая, като и обясняваш,че ще стои сама, защото.....След 2-3-5 мин. отиваш да я повикаш, питаш ще прави ли така, тя обещава да не прави. Понякога може и няколко часа да си спази обещанието! 
Повтаря се същото и така , докато свикне,че някои неща не се допускат и точка.
Много е важно, според мен, за едно и също провинение, да има винаги наказание. Защото ако един път може, друг път -не, нищо не правим. Само се тормозим, тормозим и детето и не постигаме резултат. Също е важно мерките да са съгласувани и с таткото. Най-вредно е мама не дава, но тати дава. Колкото по-ясни и недвусмислени са правилата, толкова по-спокойно е детето. То свиква бързо с границите и не страда всеки път , като не му мине номерът. Всъщност , не знам дали е така, това са мои разсъждения, не съм чела книги за възпитание на деца.
Да не решите сега,че съм много строга! Аз харесвам палавите деца и смятам,че едно дете трябва да е палаво, имам 2 момчета все пак. Но да се държи лошо(бие, хапе, удря) или да ми прави напук, няма как да стане.
, но и без да я гушкаш и с наистина строг тон. Аз понякога викам, но не се хваля, просто си изпускам нервите. После я пращаш наказана в другата стая, като и обясняваш,че ще стои сама, защото.....След 2-3-5 мин. отиваш да я повикаш, питаш ще прави ли така, тя обещава да не прави. Понякога може и няколко часа да си спази обещанието! Повтаря се същото и така , докато свикне,че някои неща не се допускат и точка. Много е важно, според мен, за едно и също провинение, да има винаги наказание. Защото ако един път може, друг път -не, нищо не правим. Само се тормозим, тормозим и детето и не постигаме резултат. Също е важно мерките да са съгласувани и с таткото. Най-вредно е мама не дава, но тати дава. Колкото по-ясни и недвусмислени са правилата, толкова по-спокойно е детето. То свиква бързо с границите и не страда всеки път , като не му мине номерът. Всъщност , не знам дали е така, това са мои разсъждения, не съм чела книги за възпитание на деца.
Да не решите сега,че съм много строга!
Аз харесвам палавите деца и смятам,че едно дете трябва да е палаво, имам 2 момчета все пак. Но да се държи лошо(бие, хапе, удря) или да ми прави напук, няма как да стане.
Дъщеря ми е палава, ако е вън по цял ден, всичко е ок, в къщи обаче подивява.
Проблема в случая ми е, че винаги е опозиция на татко си.
гони го ако седне на компа, ако пипне нещо, ходи и му го дърпа от ръцете, вика му не, размахма му пръст и го удря.
Аз всеки път говоря, че не е правилно, не се прави така, и какво ли още не, напоследък повишавам и тон, обаче тя не вдява.
А на него му е мнгоо кофти.
Не посяга на други, затова не знам какво став аи как да я третирам....
Ще пробвам в друга стая, дано стане
Проблема в случая ми е, че винаги е опозиция на татко си.
гони го ако седне на компа, ако пипне нещо, ходи и му го дърпа от ръцете, вика му не, размахма му пръст и го удря.
Аз всеки път говоря, че не е правилно, не се прави така, и какво ли още не, напоследък повишавам и тон, обаче тя не вдява.
А на него му е мнгоо кофти.
Не посяга на други, затова не знам какво став аи как да я третирам....
Ще пробвам в друга стая, дано стане
Синът ми казваше такива думи от момента, в който започна да гледа детски филмчета - около 3 год. Няколко пъти кротко обяснявах за "лошите думи", защо не трябва да се казват, даже го заплаших, че ще му сложа черен пипер на езика (не ме убивайте) и така, нямаше голям ефект. Започнах с наказания, за всяка "лоша дума" - наказание (не гледа диск и не му чета книжка), доста бързо се оттучи от лошият навик. И сега се случва понякога в гнева си да изтропа някоя глупост, но знае последствията и се контролира, така че му се случва много рядко.
Синът ми също употребява "лоши" думи. Няма начин - научават се отвсякъде. Казвам му, че дадена дума не е хубаво да си говори и че само невъзпитаните деца казват такива думи. Понякога се сдържа, но когато много се ядоса на някой, се "изпуска", след което ме поглежда очакващо последствия. Пак му казвам, че е невъзпитан, щом говори така и че затова не искам да си говоря с него, защото не ми е приятно да чувам такива думи от него. Лошото е, когато някой от домашните каже "лоша" дума в негово присъствие, тогава върви обяснявай.
Аз съм по-толерантна в това отношение. В смисъл - не, че толерирам говоренето на обидни думи, но не предприемам крайни мерки, защото ние, възрастните понякога не успяваме да потиснем страстите си и обиждаме, пък какво остава за едно дете. Правя постоянно забележки и така.
Аз съм по-толерантна в това отношение. В смисъл - не, че толерирам говоренето на обидни думи, но не предприемам крайни мерки, защото ние, възрастните понякога не успяваме да потиснем страстите си и обиждаме, пък какво остава за едно дете. Правя постоянно забележки и така.
И аз не позволявам. Тя няма и желание де. Каката не си позволява да ни обижда. Не би си го и помислила.Нито нас, нито баби и дядовци. А малкия е много малък още и не му е хрумнало. ако някога и се е случило да се държи лошо с мен или друг от семейството като и премине емоцията се извинява. Просто има респект. Ако си позволи да ме обиди не само аз я скастрям,а и баща и веднага реагира.
Малкия преди няколко месеца се пробва с удрянето като ми се ядоса, обясних му ,че Никога не бива да ми посяга и следващия път когато опита беше "изнесен" в стаята си да се нареве, да му мине яда и да дойде да се извини.
Малкия преди няколко месеца се пробва с удрянето като ми се ядоса, обясних му ,че Никога не бива да ми посяга и следващия път когато опита беше "изнесен" в стаята си да се нареве, да му мине яда и да дойде да се извини.
Това е период! Ще отмине! Само имайте търпение и еднаквост на изискванията си към нея, в частта да не ви обижда.
И аз така мисля,че е нещо през,което се минава за известно веме.
Шегувам се, но е наистина период.По край детето ми разбрах ,че всичко на периоди.И когато е добричек и послушен...също е период!
Ха-ха, ами нормално е. Чува тези думи и гледа да ги пусне в обръщение... Радвай й се и не се чуди от кой вол да издоиш проблем. 
На кое да се радва? На това, че я нарича тъпанарка или баща си глупак, ли? И да, това наистина може да се превърне в проблем, ако майката не реагира и се прави, че не я чува.
Аз съм майка и моята единствена важна и съществена роля, докато детето ми порасне и стане пълнолетно и самостоятелно е, да го опазя живо и здраво и да го възпитам в подходящи и отговарящи на моите морални норми и принципи. Ако за дадена личност е нормално в ежедневния речник и общуване да се използват такива изрази, то те неминуемо ще присъстват в речника на детето. Т.е. личният пример е на първо място. Когато чуя лоша дума или бъда запитана за някоя такава, какво означава, обяснявам, че ние в нашето семейство не говорим така. Обяснявам спокойно, че това са лоши думи, които се използват от невъзпитани или не добре образовани хора. Понякога се е налагало и да наказвам и да се поскарвам.
Пенелопа, aunt Ogg и другите които наказват.
Може ли да ми кажете, как наказвате дете на 2г -2г и половина.
Иска ми се по някакъв начин, да и покажа, че прави лошо, но не искам да пляскам и да се правя на сърдите. А като и говоря, имам чувство, че влиза през едното и излиза през другото ухо.
Наказанието ми звучи добре, но не мога да измисля, от какво да я лиша. Тя с играчки не играе много, та ще бъда много благодарна, за някой съвет
Може ли да ми кажете, как наказвате дете на 2г -2г и половина.
Иска ми се по някакъв начин, да и покажа, че прави лошо, но не искам да пляскам и да се правя на сърдите. А като и говоря, имам чувство, че влиза през едното и излиза през другото ухо.
Наказанието ми звучи добре, но не мога да измисля, от какво да я лиша. Тя с играчки не играе много, та ще бъда много благодарна, за някой съвет
Веднага ще ти кажа. Изхвърлям го за ръката на стълбищната площадка за няколко минути.
Не позволявам никакви такива прояви на простащина, макар и копирана отнякъде. Ако на 3 години му го позволя, на 13 ще ме бие той.
Nana77....това ти ли го написа? 
Мислех , че съм аз!
И моето диваче има опит със стоенето на стълбищната площадка. А веднъж даже му стегнах една чанта багаж - да го продавам на циганите
. Каза ми, че съм гадна майка и не ставам за нищо.
За сега това помага, по-нататък трябва с друга тактика !
Мислех , че съм аз! И моето диваче има опит със стоенето на стълбищната площадка. А веднъж даже му стегнах една чанта багаж - да го продавам на циганите
. Каза ми, че съм гадна майка и не ставам за нищо. За сега това помага, по-нататък трябва с друга тактика !
стълбищна площадка? Имам се за строга, но това ми се струва твърде крайна мярка. Струва ми се, че детето много би се изплашило. Наистина ли го прилагате?
Да бе крайна. А не е ли крайно на 3 години да ми вика тъпанарка? Или да му ръкопляскам и да му се радвам. Как не. Естествено моето не смее да употребява такива думи. Той казва, че съм лоша. Но и това не толерирам изобщо.
stelsi77
Препоръчани теми