Държи се малко неприемливо. Как да реагирам?

Обясни й, че не ти е приятно да говори така и че й се обиждаш!
Натъртено, ясно и точно, не с много обяснения и изречения!
И когато пак ви каже така я игнорирайте, кажете й, че сте й сърдити, че говори така, че не искате да я слушате и напуснете мястото на събитието (стаята, помещението).
Може да й наложиш и малко наказание - да не й купиш нещо, което тя обича, защото си и обидена. Или да не й отговаряш на въпроси, след като те е обидила, но след като й обясниш защо, кратко и ясно.

Това е период! Ще отмине! Само имайте търпение и еднаквост на изискванията си към нея, в частта да не ви обижда.

Успех!     

Минахме го този период,да обижда домашните,сега обижда други хора,но не директно,казва на мен.
Постоянно обяснявах,че така не се наричат мама,татко и кака,че ако продължава никой няма да му обръща внимание,защото ще сме му сърдити и обидени.
Аз не му говорех,когато ме обиди по някакъв начин.Това за него е много голямо наказание.

И аз така мисля,че е нещо през,което се минава за известно веме.

Моят е на 2,9 г. и също обижда.

И нашия батко е почти на 3г. И той се държи по-същия начин - казва - глупчо и тъпчо. Винаги му обяснявам,че така не се говори и че ако обижда така децата никой няма да иска да играе с него. В повечето случаи ме разбира, но като се разлигава използва пак тези думички. Но и аз мисля,че това ще отмине.

Моята е на 4 и ела да видиш какви ни нарича  И тя удря, рита, обижда.....Предполагам че копира от филмчета, градинката или ...знам ли.Но дано е само временно защото иначе би означавало , че си отглеждаме хулиганка.

Аз пък не се правя, че не съм чула, директише наказвам.Откак наказвам 2-годишното ми бебе, което млатеше 6-годишната си кака и и се плезеше за капак след удара, се замисля мнооого сериозно преди подобен подвиг.Аз съм зла и не толерирам подобно поведение.Режа го от корен с каквото повикало.Еле па да си позволи обиден епитет за баща/майка/роднина в момент, в който всички на нея угаждат-ела ме виж тогава.Всъщност-позволи си го веднъж-два пъти и сега все още и е на езика, ама само ме поглежда и премълчава.От филмчетата, които у нас се гледат-Мързелград и русалките-учат все похвални неща-спорт, спортни бонбони и т.н.Обаче , след тези пускат един ужасен Пез ли е , какъв е не го знам-директно заповядвам да бъде спрян, защото там има обиди.

нормално е,много деца го правят.
реагирай спокойно-кажи ,че се държи неприемливо,че това те кара да се чувстваш зле,че ти става мъчно-обясни какви чувства поражда в теб това поведение.
не казвай какво не трябва да прави,а какво трябва.
давайте положителен пример.
кажи на детето,че не е лошо затова,че се държи така,само че тези действия са лоши и нараняват другите.кажи му,че пак го обичаш такова каквото е,но че няма да позволиш такова поведение.ако се наложи го накажи,но не му причинявай лоши неща,а го лиши от нещо хубаво и любимо.
 и помни,че най-вероятно е период,който ще отмине с ваша помощ.

Ха-ха, ами нормално е. Чува тези думи и гледа да ги пусне в обръщение... Радвай й се и не се чуди от кой вол да издоиш проблем.

А ходи ли на детска градина? Може да копира от там нечие поведение...
И моята така, на няколко пъти ми изтряска изрази, които в къщи не се употребяват.
Обяснявам и ако се наложи наказвам....

Да, ходи на ясла. Прави ми впечатление, че го прави от 1-2 месеца насам, преди не го е правила. И за всяко нещо, което поиска започва директно да хленчи, никога не идва и спокойно да каже какво иска.

Децата копират и след това пробват и те да се държат по същия начин. Редно е да говорим с тях и да обясняваме.
И моите са обиждали, като малки, го правят без да влагат смисъл. Но като попораснат и се спречкат нещо по между си, се случва вече и съвсем съзнателно да използват обиди. Не преставам да говоря, да ги уча да се извиняват и никога не се правя, че не ги чувам.

Такова поведение не толерирам и не чакам да отмине. Това,че ги учи от другаде дали детска градина или ясла не е успокоение. Пресичам и искам извинение.Вече се научи да се извинява и се старае да е внимателен.

  И аз съм зла!
Даже съм още по-зла, защото му позволявам да гледа всякакви филмчета, от които му се "обогатява" речникът. Но щом съм обяснила,че са грозни думи и не се използват-наказвам. Така де, и аз знам разни думички, които не се чувствам длъжна да използвам(поне не на глас..). Това за баткото, малкият още не говори и бие само брат си. Отнася си го, разбира се, но обикновено баткото го защитава. 

Ами много е просто-от яслата научава тези думички.Като я чуеш да говори така категорично й казваш,че не желаеш да слушаш подобни неща и край!Можеш за известно време да се направиш на сърдита,да я игнорираш,обикновено действа.
Моите деца,особено малката,също съм ги чувала да използват такива грозни думи и винаги правя забележка и казвам,че не ми е приятно.

Дъщеря ми обиди само веднъж баща си, беше на 2 г. и нещо. Неговата реакция беше светкавична, физическа и еднократна. Оттогава нито тя, нито брат й са си позволили да употребят подобни думи. От време на време ги чуваме, че наричат глупак някоя играчка, но това може да се преглътне 


Не бих се сърдила на детето си, нито бих се правила на разплакана, някак не ми прилягат подобни методи.

Да-с голямата и аз си позволявам, защото е разумна и разбира.Срамежлива е и не и е удобно да употребява кофти думи, въпреки, че знае доста такива.

От "лошите" думи не може да се скрие. Дали у дома, дали в градина, в училище-все ще ги научи. Просто ще им се обяснява,че такива думи не желаете да използват и постепенно ще свикнат.
Другото, което прилагаме у нас, не само за лошите думи, е, че дума, която не знае какво значи, не се използва. Първо пита, тогава употребява. Това за да не се обяснява,че като псува, не знае,че е лошо.  Образно казано. По този повод да ви разкажа една смешка:
  В семейството на мъжа ми са ги свикнали така-като не знаеш думата питаш, четеш в речник и т.н. И децата си знаят. Пролетно време, събота следобед, пред 14 етажен блок е пълно с деца. Майките по терасите мият прозорци, поливат цветя... Бащите събрани в клубове по интереси-мослвич, лада, трабант-обсъждат пореден ремонт и дават акъл на някой съсед. Някои от вас си спомнят идилията. Сестрата на мъжа ми играе пред входа на ластик. Чула нова дума, но я мързи да се качи до 6 етаж и вика отдолу:
   - Майкооооо, какво е педераст?
Майката се смръзва, съседките от другите балкони-също, гледат.
   -Качи се горе!
   -Кажи , майкоооо, какво е педераст?
   - Качи се горе казах! Веднага!
   -Добре дееее, ей сегааа, кажи ми само какво е педераст?

И аз съм от лошите. Директно наказвам. Няма какво да се обяснявам. Наказвам и обяснявам за какво е наказана няколко пъти ако трябва. Ефект има определено. И като беше на 2 така съм процедирала. Не мисля, че две годишните не разбират. Много добре им е ясно, че обиждат. Може да не знаят значението на думите, но знаят , че са лоши думи. Това поведение се пресича от самото начало.

И аз си мисля, че не трябва да се приемат разни лоши думи и обиди. В къщи не използваме такиява, освен от децата навън да чуе, няма от къде. Ако ми се случи -ще има наказание. Веднага трябва да се реагира, ако детето  ги говори съзнателно. Най-малкото ще кажа, че мама е много сърдите. зависи от възрастта на детето.
В никакъв случай само с подминаване няма да мине. Първо спокойно ще обясня , че такива думи използват невъзпитаните деца и мама е много обидена.
 Ако няма ефект, наказание , което ще подейства. Детето все пак трябва да има респект.

Аз още в зародиш съм изкоренявала желанието на децата си да използват обидни думи. Когато са се опитвали се отнасям доста строго и наказвам и казвам, че е лоша дума и не желая да се употрябва - на този етап нито едно от двете ми деца не си позволява да използва каквато и да е форма на обида нито към мен нито към когото и да е било -  просто така са свикнали.

И моята дъщеря имаше такъв период- използваше думи като глупак, тъпанар, простак  Че и "мамка му" каза на няколко пъти. Но нещата отминаха. Не съм се притеснявала особено.

Успокоихте ме до някаква степен.

И моята дъщеря имаше период , когато обиждаше всички. Вече отмина ,случва се съвсем рядко.

Моята дъщеря откакто тръгна на градина веднъж ми каза "Ти не си ми мама,ти си боклук".Е,не е истина как се почувствах,но по тона и начина по който го каза беше ясно,че е горда че знае нова дума и очаква похвала.Обясних й че това е обидно и мама много я е заболяло.Не се е повтаряло.

Типичен бебешки пубертет.
У нас на подобни сутуации се реагира моментално: предупреждение, предупреждение, наказание. Имаме си един доскоро доста употребяван ъгъл.
Реакцията трябва да е моментална, за да разбере детето защо е наказано или защо си се скарала. Няма смисъл да реагираш след 2 дни.

Реакция! Това е думата, а не "правя се, че не я чувам". Синът ми все още не говори, но понеже имам контакти с малко по-големи деца от него (около 3г) и съм чувала обиди от тях спрямо майките си. Когато попитам детето защо е обидило майка си и дали тя ще се чувства добре, ако мама и каже "глупачка" детето се замисля. След това ми трябват още 2-3 изречения, за да се чуе и извинението. А майката е учудена, защото детето често я обижда , но никога не се е извинявало. Ами причината е точно там, че родителя се прави, че не чува, надява се периода да отмине и не разговаря с детето си.
П.С. Много бих се срамувала, ако синът ми ме обиди.

Синът ми точно един път на около 2г си позволи да ме удари и да ми каже "кучка." Реагирах моментално. Вече е на почти на 8г това повече не се повтори. Дъщеря ми е на 5г не е казвала такива обидни думи. Тя като я накарам да свърши нещо казва "Ти не ме обичаш " а аз отговарям " А ти обичаш ли ме? " . Незнам дали павилно отговарям! Но след малко е направила това което съм я накарала. Например: Да си вдигне блузата от земята.

Хм, това е едно от нещата които ме спират да дам малкият на градина.
У дома такива думи не се използват, само веднъж ми каза "маки!" (млъкни)но му казах, че така не бива да ми говори и че съм обидена.
От тогава много внимавам какво казвам, защото ние с баща му си разменяме думи на шега, но малкият попива като гъба и повтаря всичко... сега превъзпитавам себе си и мъжът ми, за да не се налага да наказвам малкият 
За телевизията много внимавам какво гледа. Веднъж даваха някаква реклама на филм със "секси"... и моят хубостник няколко седмици поваряше  "секси кола", "секси мечо"... всичко беше секси 
ако започне да говори "мили" думи или да ни обижда, в никакъв случай няма да се направя на глуха. Ще седнем, ще поговоря с него, следващ път предупреждавам , на трети АКо има такъв - наказвам!

И ние си имаме един такъв ъгъл,засега малко използван.Преди я наказвах в стаята,но вече започна съвсем спокойно да отива и да се заиграва и някак ми се губи смисъла.

Айде и  аз се причислявам към Лошите. Знаят  малките дяволи  че са лоши думите и  знаят  кога да  ги кажат. Моят  когато беше на 2-3 много обичаше да използва Тъпак.... наказвам го - ако ми  се опъне наказанието се увеличава . И сега знае няма хък няма мък - като кажа че е наказан си мълчи и не роптае! Определено има ефект !

Пенелопа, aunt Ogg и другите които наказват.
Може ли да ми кажете, как наказвате дете на 2г -2г  и половина.
Иска ми се по някакъв начин, да и покажа, че прави лошо, но не искам да пляскам и да се правя на сърдите. А като и говоря, имам чувство, че влиза през едното и излиза през другото ухо.
Наказанието ми звучи добре, но не мога да измисля, от какво да я лиша. Тя с играчки не играе много, та ще бъда много благодарна, за някой съвет 

Скарваш и се, т.е. със строг тон обясняваш, че това, което прави е неприемливо. Не с тези думи, де,  , но и без да я гушкаш и с наистина строг тон. Аз понякога викам, но не се хваля, просто си изпускам нервите. После я пращаш наказана в другата стая, като и обясняваш,че ще стои сама, защото.....След 2-3-5 мин. отиваш да я повикаш, питаш ще прави ли така, тя обещава да не прави. Понякога може и няколко часа да си спази обещанието!  Повтаря се същото и така , докато свикне,че някои неща не се допускат и точка.
Много е важно, според мен, за едно и също провинение, да има винаги наказание. Защото ако един път може, друг път -не, нищо не правим. Само се тормозим, тормозим и детето и не постигаме резултат. Също е важно мерките да са съгласувани и с таткото. Най-вредно е мама не дава, но тати дава. Колкото по-ясни и недвусмислени са правилата, толкова по-спокойно е детето. То свиква бързо с границите и не страда всеки път , като не му мине номерът. Всъщност , не знам дали е така, това са мои разсъждения, не съм чела книги за възпитание на деца. 
Да не решите сега,че съм много строга!  Аз харесвам палавите деца и смятам,че едно дете трябва да е палаво, имам 2 момчета все пак. Но да се държи лошо(бие, хапе, удря) или да ми прави напук, няма как да стане.

Дъщеря ми е палава, ако е вън по цял ден, всичко е ок, в къщи обаче подивява.
Проблема в случая ми е, че винаги е опозиция на татко си.
гони го ако седне на компа, ако пипне нещо, ходи и му го дърпа от ръцете, вика му не, размахма му пръст и го удря.
Аз всеки път говоря, че не е правилно, не се прави така, и какво ли още не, напоследък повишавам и тон, обаче тя не вдява.
А на него му е мнгоо кофти.
Не посяга на други, затова не знам какво став аи как да я третирам....
Ще пробвам в друга стая, дано стане 

Синът ми казваше такива думи от момента, в който започна да гледа детски филмчета - около 3 год. Няколко пъти кротко обяснявах за "лошите думи", защо не трябва да се казват, даже го заплаших, че ще му сложа черен пипер на езика (не ме убивайте) и така, нямаше голям ефект. Започнах с наказания, за всяка "лоша дума" - наказание (не гледа диск и не му чета книжка), доста бързо се оттучи от лошият навик. И сега се случва понякога в гнева си да изтропа някоя глупост, но знае последствията и се контролира, така че му се случва много рядко.

Синът ми също употребява "лоши" думи. Няма начин - научават се отвсякъде. Казвам му, че дадена дума не е хубаво да си говори и че само невъзпитаните деца казват такива думи. Понякога се сдържа, но когато много се ядоса на някой, се "изпуска", след което ме поглежда очакващо последствия. Пак му казвам, че е невъзпитан, щом говори така и че затова не искам да си говоря с него, защото не ми е приятно да чувам такива думи от него. Лошото е, когато някой от домашните каже "лоша" дума в негово присъствие, тогава върви обяснявай.
Аз съм по-толерантна в това отношение. В смисъл - не, че толерирам говоренето на обидни думи, но не предприемам крайни мерки, защото ние, възрастните понякога не успяваме да потиснем страстите си и обиждаме, пък какво остава за едно дете. Правя постоянно забележки и така.

И аз не позволявам. Тя няма и желание де. Каката не си позволява да ни обижда. Не би си го и помислила.Нито нас, нито баби и дядовци. А малкия е много малък още и не му е хрумнало. ако някога и се е случило да се държи лошо с мен или друг от семейството като и премине емоцията се извинява. Просто има респект. Ако си позволи да ме обиди не само аз я скастрям,а и баща и веднага реагира.
Малкия преди няколко месеца се пробва с удрянето като ми се ядоса, обясних му ,че Никога не бива да ми посяга и следващия път когато опита беше "изнесен" в стаята си да се нареве, да му мине яда и да дойде да се извини.

Аз на това му викам...кризата на 3-годишните/най вероятно после ще има на  4-годишните/
Шегувам се, но е наистина период.По край детето ми разбрах ,че всичко на периоди.И когато е добричек  и послушен...също е период!

 На кое да се радва? На това, че я нарича тъпанарка или баща си глупак, ли? И да, това наистина може да се превърне в проблем, ако майката не реагира и се прави, че не я чува.

Аз съм майка и моята единствена важна и съществена роля, докато детето ми порасне и стане пълнолетно и самостоятелно е, да го опазя живо и здраво и да го възпитам в подходящи и отговарящи на моите морални норми и принципи. Ако за дадена личност е нормално в ежедневния речник и общуване да се използват такива изрази, то те неминуемо ще присъстват в речника на детето. Т.е. личният пример е на първо място. Когато чуя лоша дума или бъда запитана за някоя такава, какво означава, обяснявам, че ние в нашето семейство не говорим така. Обяснявам спокойно, че това са лоши думи, които се използват от невъзпитани или не добре образовани хора. Понякога се е налагало и да наказвам и да се поскарвам.

Веднага ще ти кажа. Изхвърлям го за ръката на стълбищната площадка за няколко минути.
Не позволявам никакви такива прояви на простащина, макар и копирана отнякъде. Ако на 3 години му го позволя, на 13 ще ме бие той.

Nana77....това ти ли го написа?  Мислех , че съм аз!
И моето диваче има опит със стоенето на стълбищната  площадка. А веднъж даже  му стегнах една чанта багаж - да го продавам на циганите  . Каза ми, че съм гадна майка и не ставам за нищо.
За сега това помага, по-нататък трябва  с друга тактика ! 

стълбищна площадка? Имам се за строга, но това ми се струва твърде крайна мярка. Струва ми се, че детето много би се изплашило. Наистина ли го прилагате?

Да бе крайна. А не е ли крайно на 3 години да ми вика тъпанарка? Или да му ръкопляскам и да му се радвам. Как не. Естествено моето не смее да употребява такива думи. Той казва, че съм лоша. Но и това не толерирам изобщо.

stelsi77 

Наказваме дъщеря ни в стаята си за не повече от 2 до 5мин. Наистина има ефект  Карина не ни е обиждала, но я наказваме, когато повторим по няколко пъти нещо, а тя си прави каквото реши. Физическо наказание НЕ прилагаме  Преди да я изпратим в стаята и заставаме пред нея, като клякаме за да сме на нейното ниво, а не да й говорим " от горе" и обясняваме къде е сбъркала. След това й казваме с твърд тон да си отиде в стаята.

минахме този период с обяснения и спря да обижда

Отнемам играчка, изпращам в стая, на стълбите сега не изкарвам, защото се дере, все едно я коляме.Ако пък някога някое ни нарече с такива думи-ще набия кат стой та гледай.И си позволявам да се сърдя-и аз съм човек и те трябва да се научат, че хората може да им се разсърдят заради обидите им примерно, и да си носят последствията.Тя ще ме обижда, аз ще и клякам да и се обяснявам по 100 пъти-2-3-пъти са достатъчни, когато кажеш, че нещо не ти е приятно и те обижда, да спре да го прави.Ако продължи-крути мерки.
ПП.Първите 7 голямата ги навъртя.Не само мое мнение е, че резултатите не са лоши .

Никога не бих си позволила това, както и никога не го заплашвам, че няма да го обичам или че ще го дам на някой. Наказание е да те лишат от нещо, да ти покажат, че нямаш право на свободен избор и свободен достъп. седянето в стаята е добър вариант, но моят син изпада в истерия, ако го накарам да отиде там наказан и не се получаваше. Наказвам го като не му чета задължителната приказка за лека нощ, лишавам от филмчета, компютър, МакДон....и си говорим и обясняваме до запенване защо постъпвам така и защо той е сбъркал и го карам да се извини. След като мине наказанието се държа така, все едно нищо не се е случило. Прощавам му напълно. За синът ми, когато прекалява, на този етап е достатъчно само да го предупредя, че ако не се поправи ще има строги наказания и той вече добре знае, че това ще с е случи наистина и обикновено не ни пробва, защото знае, че думата ни на две с баща му не се "цепи". Ако съм казала без телевизия, това наистина означава без телевизия и т.н.

При мен за сега помага. Изпробвала съм доста  варианти безрезултатно - голям инат и непукист. Да, ще стои и без телевизор и без компютър и сам в стаята си  и наказан в някой ъгъл също.  Не му дреме че му се случва всичко това 
От както стоя на стълбищната площадка и рева се е променил много!  Когато започне да ме обижда ( а вече е на 7г и  е научил ужасни  думи) просто му казвам със строг тон, че ако не е доволен от мен , ако не ме обича и ако  смята че няма нужда от гадната си майка , която за нищо не става да става и да  си заминава ! Понякога му казвам, че и чанта с багаж не мога да  му стегна защото всичко , което има е от  мен ... с две думи да си  заминава с дрехите на гърба , да яде от казаните за боклук или ако иска да проси ....  Знам че е жестоко но нямам друг избор. Но това поведение е нетърпимо за мен и няма да допусна простащини в къщи и където и да било! Или ще "играе" по моите правила ( защото е напълно зависим от мен ) или да хваща гората.

Да накажеш не значи да казваш на детето, че не го обичаш.Напротив.Винаги, когато сме се карали съм започвала с думите, че я обичам, но съм ядосана и причината да съм ядосана е такава и такава.Така, както и тя е в правото си да ми се ядоса на мен за нещо.Реално погледнато те /децата ми/ също ме наказват, когато аз ги ядосам или сгафя.
НО-ей това от горния пост-дето всичко аз съм им купила и нямат друго освен мен-не си позволявам никога, защото е зле.Аз имам негативни спомени от реплики в стил-това аз съм ти купила, значи не е твое-заради подобни изпълнения  към днешна дата майка ми е "наказана" от мен и на това лежат днешните ни взаимоотношения с нея.Децата ми не са зависими от мен, винаги могат да се опират едно на друго и отвърна ли ги от мен с подобна зависимост-ще ме отсвирят при първа възможност, след като завършат.

Някъде да съм написала, че съм му казвала, че не го обичам??? 
Наказанието в отделна стая у нас не може да бъде приложено, тъй като имаме само една.

Някъде да съм цитирала Теб?

Никога не съм казала на детето си че не го обичам, а относно че всичко  е от  мен  е наистина така - аз си гледах детето самичка до преди  1 година. Той може да разчита  единствено  и само на мен, няма си братче или сестриче. знае , че  ми  е адски трудно  да издържам мен и него - разведена с дете , на квартира - дори родителите ми са на 300 км от  мен. Парите не стигат за нищо  и да се обърне да ми каже че съм гадна и за нищо не ставам ..... Много боли , повярвайте. искам по този начин да го накарам да се  замисли над грешките  си и сам да  оцени труда ми и че такива  думи са абсолютно неуместни ( пък дори и казани  просто ей така ). Нека се научи , че думите имат сила и могат да  носят обида и мъка срещу когото са казани!

Съгласна съм, че ти е трудно, но не е това начина.И на моите деца всичко аз и баща им сме купували-нищо не ни е подадено даром, но от баби, ни от вуйни.Знам цената на парите.Знам как съм ги изкарвала, но никога няма да го натяквам на децата.Това се помни, да не говорим, че оставя горчив привкус.Представи си, купила си му сладолед , скарате се и му кажеш, че сладоледа си е твой, защото парите са твои, защото едикакво си и си го вземеш....Или му кажеш-ето, купувам ти сладолед, обаче да знаеш, за да имам за сладолед съм правила едикакво си...

Никога не му натяквам такива неща а му  ги припомням в момент  на отвратително държание от негова страна. И му ги припомням така: - "Представи си че мен ме няма - кое ще ти липсва?" Така той се замисля и решава сам че е много по-добре за него и за мен да се държи учтиво и възпитано. Това е моя метод. До изводите детето стига самичко. Трябва да  знае, че животът е суров, нищо не му спестявам - е, разбира се нещата  му се поднасят в по-смекчен вариант да са разбираеми за него! В противен случай  става неблагодарник. Не съм от тези майки дето  държат  детето им да им благодари за всичко - това са щуротии. Целта  е да го накарам да оценя труд,  добри жестове, добри постъпки. Сега детето  знае цената  на парите и няма думи от рода на : "За хляб имаш пари а за играчки нямаш. " Сега има въпроси други: "мамо, може ли да ми купиш играчка ако имаш парички " а не "Ти си  майка и си длъжна всичко да ми купуваш , ясно ли ти  е?"  Че съм такава  - да ( че по принцип съм длъжна за всичко пак  е така , но защо детето да знае това и да ме изнудва !
Пък и  към всяко дете подхода е различен , всяка майка решава сама според  детето си кой метод да прилага. За моя изнудвач аз съм решила така!

Стелси, чудесно, ама нас/родителите/ може да ни няма още утре...не товари детето от малко с това дали ще те има или няма.Какво, ако те обиди ще спреш да съществуваш....Детето има и други хора около себе си, за да го ангажираш с това, че има Само Теб, защото Не е така...Утре/ защото всички сме пътници и ще умрем!/ това може да го срине, вместо да му помогне.
Разбира се, че ти си решаваш-аз ти казвам, като порастнало дете с майка, с твоите реплики, аз как съм се чувствала.

Oх, така е Пенелопа. за това слагам "ако" отпред .... Той знае за старостта, знае за тежките  и неизличими болести - ние непрекъснато говорим. Много ми  е сложно всичко и на мен - винаги ще намираме грешки във възпитанието каквото и да правим , колкото и да се стараем! 

  Няма смисъл от спор!   Всеки сам знае къде го стиска обувката, не може да се обобщава.
  Примерно, според мен, да го плясна по дупето е по-малко наказание, отколкото да го накажа. Докато беше по-малък баткото се случваше. Никога не съм ги плашила с Торбалан, баба Яга, баба Меца и т.н., а само с реални неща-ще те накажа, ще те плясна.   Знам,че повечето смятат,че е абсолютно неприемливо да пляснат детето, но според мен, до 2-3 год. възраст от обяснения много полза няма. По-важно е да не се изпусне моментът за обясненията. Когато ги накажеш или ги пляснеш, да обясниш защо. Ако на 1.6 му плясвам ръката, като се опитва да бръкне в контакта, примерно, то на 2.6 вече трябва и да му обясня защо съм го направила, а на 3.6 -да му обясня предварително, че така не се прави, защото е опасно. Не,че на бебето не обяснявам, да не пипа в контакта, но освен да предизвикам интерес, друго не съм постигала.  
  Сега да не ми обясните,че е по-добре да сложа предпазители на контакта, отколкото да наказвам.   Независимо,че има предпазители, те нямат работа да пипат там. Това е моето мнение за евентуални опасности, не само за контактите.   Опасността трябва да се знае и да се избягва, доколкото е възможно, а не да се обръщам на пъдар. Същото е и с лошите думи, примерно. Той(баткото, де, че малкият не говори още) трябва да знае,че тази дума е лоша и да не я ползва-не само пред мен, пред никого(поне докато е малък   )
   А за емоционалните изнудвания-лоша майка, не те обичам, ще си намеря друга...- само веднъж се пробва. Контрирах го с подобен психически тормоз-че съм много обидена, че мама е една...., разплаках го чак. Не се гордея, ужасно се чувствах, но сметнах,че е по-добре да не остане никакво място за съмнение, че не може да ми говори така, отколкото многократно да се наскърбяваме.

Ама аз не споря, нито съм безгрешна, само казвам при подобно отношение аз как съм се чувствала и че няма да го приложа примерно.
Относно психическия тормоз-моите до момента не са си позволили никога такива думи, за да се налага да им връщам удара.Когато се случи, ще мисля стратегия, но като парила се от подобно-няма да е в този стил просто.Някак ми е странно, че за децата ми-мама е най-добрата мама и паралелно с това да ме нарекат Гадна -няма логика.Може да ми каже, че ми е сърдита за нещо, но не и че съм Гадна примерно.Това за първите почти 7 поне съм успяла, а времето ще покаже права ли съм или не.А, малката си позволи да ми каже веднъж-ааа, лоша мама, когато се карахме, и с право, защото наистина бях лоша тогава.

Между другото, въпросните състояния вече отминаха. И сега, ако аз й кажа, например, че е непослушна - тя ми казва: Така не се говори, това е лоша дума.

ама...непослушна не е лоша дума, или аз вече не съм в час кои думи са лоши...

аз лично бих непрекъснато говорила с детето и му бих обяснявала кое е лошо и кое не.

Но според нея е... щом не я ласкае.