Ne толерирам бой,невъзпитание и отговаряне.Ако се случи-всеки в стаята си сам,обектът на спора-скъпоценна играчка- у мен.Научиха се и доста добре замазват докато се появя.Винаги наказвам и 2та,виновни не търся от години.Не посягам.Ако и 2та са доволни и се боричкат и закачат-ок,но агресия не търпя. Осигуряваме на всяко дете лично място,вещи и само време с нас,което мисля помага.
- Публикувана: 25 апр. 2009, 20:38 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2009, 12:53 ч.
Вечните проблеми между братчета и сестричета!!!Скандалите!
При нас е същото. Каката е на почти 6, малкият наскоро навърши 2 и караниците са непрестанни, но когато единият го няма се страда, докато се появи и започвна едно дърпане и каране, понякога се стига и до шамарене, когато аз се намесвам. По-честият вариант е малкият да налага кака си с някаква играчка, а тя пазейки се да крещи. Другата ситуация е дърпането на една и съща играчка, обикновено каката я е взела и малкият точно тогава решава че я иска много. Засега ги разтървавам, намесвам се често, защото не ми се ще да се стига до боища (много добре си спомням с моята сестра как се биехме и то до късно). Много се обичат и аз приемам другите неща за нормални, не че ми е приятно, ама това е положението за сега.
. 
.
Да, разделям ги когато се скарат, но проблема е че имат една стая и ако сложа единият в едната а другият в друга пак има викове -"Защо не аз там ?" Затова реших просто да ги сложа, мирно всеки на по етажите си на двуетажното легло.Мислите ли че така е добре или трябва съвсем да са отделени?
Като казвате имат си свои играчки ,да и при мен е така ,но има една час която е много голяма и те са общи.Ето тук идва при нас проблема или пък ако единият иска да е в стаята сам ,другият иска да влезе също и тук има скандали.Точно тогава ми става мъчно, че не можем точно на този етап да им предложим самостоятелни стаи.Мами някакви идейки,вие как се справяте?
Като казвате имат си свои играчки ,да и при мен е така ,но има една час която е много голяма и те са общи.Ето тук идва при нас проблема или пък ако единият иска да е в стаята сам ,другият иска да влезе също и тук има скандали.Точно тогава ми става мъчно, че не можем точно на този етап да им предложим самостоятелни стаи.Мами някакви идейки,вие как се справяте?
И нашите са в една стая. За сега няма начин да имат отделни, а и не мисля, че е необходимо на етапа.
Разделям по ред, единия остава сега другия отива в спалнята, следващия път е обратното. Има "защо аз", отговарям "защото е твой ред" и толкова
. Този, който отива в спалнята пръв избира играчките, които да замъкне там.
Който иска да е сам, може да се усамоти на леглото си или в нашата спалня. Няма начин единия да изгони другия от стаята му, защото искал да е сам
, като иска да е сам той ще си намери подходящото място, а аз не позволявам на другия да се натрапва.
Играчките са общи, но не позволявам да се взимат от ръцете и искам да спазват правилото, който пръв е решил да играе с една играчка той играе с нея докато му омръзне. Ако не могат да се разберат на кой му е хрумнало първи да я вземе, отнемам я и от двамата. Но всеки си има и лични "важни" вещи, играчки, джунджурии и те са неприкосновени за другия, освен след изрично разрешение от страна на собственика. С това правило по принцип никога не съм имала проблем, защото от съвсем малки им го набивам в главите и то не толкова заради собствените им неща, колкото заради нашите с баща им. В смисъл не позволявам да ми ровят в шкафа и да играят с нещата ми без разрешение. И съответно тава важи и за техните шкафове, аз там не пипам изобщо, даже напоследък и не прибирам, а отдавна и не подреждам в тях.
Разделям по ред, единия остава сега другия отива в спалнята, следващия път е обратното. Има "защо аз", отговарям "защото е твой ред" и толкова
. Този, който отива в спалнята пръв избира играчките, които да замъкне там.Който иска да е сам, може да се усамоти на леглото си или в нашата спалня. Няма начин единия да изгони другия от стаята му, защото искал да е сам
, като иска да е сам той ще си намери подходящото място, а аз не позволявам на другия да се натрапва.Играчките са общи, но не позволявам да се взимат от ръцете и искам да спазват правилото, който пръв е решил да играе с една играчка той играе с нея докато му омръзне. Ако не могат да се разберат на кой му е хрумнало първи да я вземе, отнемам я и от двамата. Но всеки си има и лични "важни" вещи, играчки, джунджурии
и те са неприкосновени за другия, освен след изрично разрешение от страна на собственика. С това правило по принцип никога не съм имала проблем, защото от съвсем малки им го набивам в главите и то не толкова заради собствените им неща, колкото заради нашите с баща им. В смисъл не позволявам да ми ровят в шкафа и да играят с нещата ми без разрешение. И съответно тава важи и за техните шкафове, аз там не пипам изобщо, даже напоследък и не прибирам, а отдавна и не подреждам в тях.
И моите често се карат. Но най странното е, че това се случва, когато сме в къщи, а на вън почти не - каката бди като орлица над малкия, ходи да се разправя с децата, ако някое без да иска го е ударило или посипало с пясък / чак ми става неудобно понякога/, заедно мислят глупости и ги осъществяват, прикриват се един друг.