Публикувана: 25 апр. 2009, 20:38 ч.
Последно мнение: 28 апр. 2009, 12:53 ч.

Вечните проблеми между братчета и сестричета!!!Скандалите!

1 528
20
1

1
2
Всички

25 апр. 2009, 20:38 ч.

Мнения: 175

Нуждая се от малко повече практически вече изпитани рецепти за проблема"враждата между братче и сестриче"
Моите малки красавци ,малкият на 7 и принцесаta на 6 уж не могат да дишат един без друг, но като са заедно направо е лудница.По отделно са душици , съберат ли се ужас,кошмара започва , не само за нас като родители но и за околните.По някои път ме хваща даже и срам.Все се топват за нещо ,все недоволстват един от друг ....Понеже това явление ми е ново ,като млада мама и направо напоследък сам се отчаела от изпитване на все нови ,четени методи за справяне на проблема,искам да се обърна за помощ към мамите с подобни проблеми и да ги помоля за техните съвети.Предварително благодаря

# 1 25 апр. 2009, 20:58 ч.

Мнения: 941

и на мен темата ще ми е интерестна, моите са по малки, каката на 3.5м а малката на 1.8м.
Но картинката е сходна, вечно се бият, на вън много се обичат и играят но влезем ли в къщи ада започва, стоя като падар и само правя забележки и ги разделям, не могад да играят заедно или ако почнат след две минути някой пищи или и двете се налагат.

# 2 25 апр. 2009, 21:27 ч.

Мнения: 175

Проблема ми е вече и личен защото ,вместо да съм търпелива и внимателна за да ги науча да не се карат от техните скандали и аз прихващам и сам започнала да се изнервям и подвиквам.По принцип по характер не съм от скандалджийките ,но тази за мен нова ситуация ме изкарва извън нерви и по някои път не мога да ги овладея.

# 3 25 апр. 2009, 21:39 ч.

Перник
Мнения: 396

Мога да кажа за мен и брат ми - непрекъснато се карахме, биехме, абе смазвахме се Embarassed

Майка ми само ни се молеше да престанем, казваше ни "като куче и котка сте". Но иначе в белите бяхме много задружни Laughing

С времето всичко отмина, от караниците ни няма и помен, винаги гледаме да си помагаме Peace

Та недей да им се притесняваш, ще отмине, може би не толкова скоро, колкото ти се иска, но ще отмине Peace

# 4 25 апр. 2009, 21:51 ч.

Мнения: 128

Няма да са вечни проблемите брат-сестра.Аз имам две дъщери на 5год. и 2 год.Щом има родителски контрол,няма страшно.Ще го преодолеят.

# 5 25 апр. 2009, 22:23 ч.

Мнения: 3 804

Не знам до кога ще са-моите са на 14 и 13 и все още се бият и карат-а са и момичета.

# 6 25 апр. 2009, 23:15 ч.

Мнения: 12

И ние сме така баткото е на 9 а малката на 5 и е голяма лудница постоянно се карат и се бият не сядат да играят спокойно в някои моменти направо откачам все големия да отстъпва но и малката не е лесна , но когато са разделени немогат един без друг все пита единия за другия до момента който се видят и така но предполагам че ще го израстат няма друг начин и да приказвам те си знаят тяхната!! Simple Smile

# 7 26 апр. 2009, 09:17 ч.

BG
Мнения: 1 900

И при моите има дразнене и то не постоянно.Но всичко си е до време.Като станат по-големи за други неща ще се дразнят.Така че винаги ще има по нещо.

# 8 26 апр. 2009, 09:50 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Със сестра ми се биехме здраво докато станах на 16г. и тя се изнесе от нас.Имам много ясни спомени и от отношението на родителите ни.В началото защитаваха едната от нас.Другата се озлобяваше, започваше да реве като магаре и само чакаше да ги няма нашите и се започваше ожесточен бой.Аз бях голямо мрънкало и само плачех, че нашите защитават сестра ми.В един момент на тях им писна и ни казаха, че като се караме и бием да не ходим да им се оплакваме.Спряха да ни говорят след бой, не взимаха отношение към-по набития и интересът ни към рундовете силно намаля.За това съм против намесата на родителите и взимане на отношение и защита към едното дете.

# 9 26 апр. 2009, 11:11 ч.

Мнения: 7 821

Моите са момчета, с малка разлика. Много се обичат, но често се карат и понякога се бият Sad

.

Вече не вземам страна и не изяснявам ситуации, защото съм се набутвала между шамарите и се е оказвало, че не мога да стигна до истината, пък и да я достигна всеки си има гледна точка и се чувства ощетен, ако не съм на неговата страна.
За това ако се карат за нещо - взимам нещото, ако продължават да се карат ги разделям в различни стаи. Ако се бият, чета конско и на двамата или наказвам и двамата. Ако дивеят неконтролируемо, намирам някакво тихо занимание или работа, напр. да си подредят стаята Wink

.
От друга страна, приемам, че всеки има нужда да остане сам понякога, както и да има свои вещи, кътчета и време и ценя това. Не превръщам големия в бавачка на малкия и не смятам, че по презумпция трябва винаги да отстъпва. Опитвам се да съм справедлива и в еднакви ситуации да постъпвам по един и същи начин.

Смятам, че е нормално да се карат понякога и не драматизирам излишно. Като цяло е трудно, защото са много шумни и често определено имам нужда от тишина и спокойствие, но пък са забавни и си ги обичам.

# 10 26 апр. 2009, 13:29 ч.

Мнения: 175

Ситуацията при нас е сродната ,но тук се появява и лошото отговаряне на по-голямото докато малката явно вижда че след скандал ако си кротува по-лесно ще и се размине.Вие как сте с въпросното отговаряне

# 11 26 апр. 2009, 18:20 ч.

Разград
Мнения: 3 110

При моите деца разликата е 12 години.Много за малко се виждат и пак успяват да се скарат,само че не се бият.Всъщност малкият посяга,но на каката съм забранила.Много са малко моментите,в които се обичат.Иначе,когато не се виждат,всеки пита за другия.Знам,че много се обичат,но когато са заедно аз съм на тръни,че всеки момент ще избухне скандал.

# 12 26 апр. 2009, 18:42 ч.

Мнения: 8 999

Е, това май не е само при твоите деца. Вкъщи е същият ужас. Добре, че ги отделихме в различни стаи, та сега поне не се карат за това кой е разхвърлял и кой трябва да подрежда. Често играят заедно и си пратнират, но понякога изпадат в дълги периоди /от по няколко часа/ на нетърпимост един към друг и няма сила на земята, която да ги укроти. Нито заплахи, нито наказания, нито нищо. Затова, като се сборят за някоя глупост, или изхвърлям тутатси глупостта в кофата /обикновено е някоя супер ценна играчка/, или мацвам по един плесник по задниците, за да ги накарам да си седнат върху същите /с цел да си запазят целостта на дупетата, веднага ги затискат и не смеят много, много да шават/. Разбира се, първо започвам с молба /повторена десетки пъти/, после със заплаха, а най-накрая пристъпвам към действие. Лошото е, че вече са доста големи и от моите шамари повече ги досмешава, отколкото да ги заболи и да ги отрезви.

# 13 26 апр. 2009, 19:32 ч.

Мога да ти кажа само да свикваш последните 4години Ива и Миа се карат непрекъсното даже и по някой път се включват шамарите от страна на Миа.

# 14 26 апр. 2009, 20:01 ч.

Варна
Мнения: 204

У нас този ужас започва, ако трябва да чакам до 16г. ума ми не го побира. Rolling Eyes

По цял ден се гонят,бият. дерат, целуват,едва се издържа.Снощи близки ми звънят да ме питат дали съм усетила земетресението? Ами аз 24 часа съм под Рихтер, всичко вкъщи се друса Confused

# 15 26 апр. 2009, 23:52 ч.

Мнения: 3 367

Ne толерирам бой,невъзпитание и отговаряне.Ако се случи-всеки в стаята си сам,обектът на спора-скъпоценна играчка- у мен.Научиха се и доста добре замазват докато се появя.Винаги наказвам и 2та,виновни не търся от години.Не посягам.Ако и 2та са доволни и се боричкат и закачат-ок,но агресия не търпя. Осигуряваме на всяко дете лично място,вещи и само време с нас,което мисля помага.

# 16 27 апр. 2009, 09:25 ч.

Мнения: 800

При нас е същото. Каката е на почти 6, малкият наскоро навърши 2 и караниците са непрестанни, но когато единият го няма се страда, докато се появи и започвна едно дърпане и каране, понякога се стига и до шамарене, когато аз се намесвам. По-честият вариант е малкият да налага кака си с някаква играчка, а тя пазейки се да крещи. Другата ситуация е дърпането на една и съща играчка, обикновено каката я е взела и малкият точно тогава решава че я иска много. Засега ги разтървавам, намесвам се често, защото не ми се ще да се стига до боища (много добре си спомням с моята сестра как се биехме и то до късно). Много се обичат и аз приемам другите неща за нормални, не че ми е приятно, ама това е положението за сега.

# 17 27 апр. 2009, 15:35 ч.

София
Мнения: 3 826

Мами, вие ме отчаяхте ooooh!

.
Аз си мислех, че с течение на времето ще станат послушни, добрички, че няма да има "дай", "това е мое" и такива от сорта, а то до пубертета ще се карат и може би и пошляпват като се усетят, че и така може да постигат своето Whistling

# 18 27 апр. 2009, 22:18 ч.

Мнения: 175

Да, разделям ги когато се скарат, но проблема е че имат една стая и ако сложа единият в едната а другият в друга пак има викове -"Защо не аз там ?" Затова реших просто да ги сложа, мирно всеки на по етажите си на двуетажното легло.Мислите ли че така е добре или трябва съвсем да са отделени?
Като казвате имат си свои играчки ,да и при мен е така ,но има една час която е много голяма и те са общи.Ето тук идва при нас проблема или пък ако единият иска да е в стаята сам ,другият иска да влезе също и тук има скандали.Точно тогава ми става мъчно, че не можем точно на този етап да им предложим самостоятелни стаи.Мами някакви идейки,вие как се справяте?

# 19 28 апр. 2009, 10:53 ч.

Мнения: 7 821

И нашите са в една стая. За сега няма начин да имат отделни, а и не мисля, че е необходимо на етапа.
Разделям по ред, единия остава сега другия отива в спалнята, следващия път е обратното. Има "защо аз", отговарям "защото е твой ред" и толкова Wink

. Този, който отива в спалнята пръв избира играчките, които да замъкне там.
Който иска да е сам, може да се усамоти на леглото си или в нашата спалня. Няма начин единия да изгони другия от стаята му, защото искал да е сам Shocked

, като иска да е сам той ще си намери подходящото място, а аз не позволявам на другия да се натрапва.
Играчките са общи, но не позволявам да се взимат от ръцете и искам да спазват правилото, който пръв е решил да играе с една играчка той играе с нея докато му омръзне. Ако не могат да се разберат на кой му е хрумнало първи да я вземе, отнемам я и от двамата. Но всеки си има и лични "важни" вещи, играчки, джунджурии Wink

и те са неприкосновени за другия, освен след изрично разрешение от страна на собственика. С това правило по принцип никога не съм имала проблем, защото от съвсем малки им го набивам в главите и то не толкова заради собствените им неща, колкото заради нашите с баща им. В смисъл не позволявам да ми ровят в шкафа и да играят с нещата ми без разрешение. И съответно тава важи и за техните шкафове, аз там не пипам изобщо, даже напоследък и не прибирам, а отдавна и не подреждам в тях.

# 20 28 апр. 2009, 12:53 ч.

И моите често се карат. Но най странното е, че това се случва, когато сме в къщи, а на вън почти не - каката бди като орлица над малкия, ходи да се разправя с децата, ако някое без да иска го е ударило или посипало с пясък / чак ми става неудобно понякога/, заедно мислят глупости и ги осъществяват, прикриват се един друг.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: