Публикувана: 25 апр. 2009, 20:26 ч.
Последно мнение: 29 апр. 2009, 15:31 ч.

Как се справяте с тропането на краче и ГОЛЕМИЯТ ИНАТ ?

1 730
26
1

# 15 26 апр. 2009, 20:08 ч.

София
Мнения: 9 860

Аз се карам и то доста,когато се налага.И наказвам.Наказанията са лишаване от неща,които детето обича и харесва.Имам предвид например,че прибирам диска с така любимия и Карлсон.Реве доста.обаче задължително предупреждавам преди да накажа поне два пъти.И на третия път прибирам.Обаче задължително в такива случаи повишавам тон.
Не че и ние нямаме резили. Embarassed

Преди около месец в един магазин Мими си хареса една много сладка играчка,то не е точно играчка,а сувенирче.Обаче беше мног скъпо.Казах и че не може.Леле това дете като се запъна,взе да скача и да вика Crazy

,все едно не беше мойто дете.Умрях от срам.А тя понеже и е ясно,че няма да и се скарам в магазина,щото има хора,и пищи колкото може.Изведох я в колата при баща и.Вкъщи като се прибрахме се карах много,говорих много и съответно прибрах Карлсон.Ефект имаше доста добър.Вечерта ми вика-мамо,аз дали пък не трябва утре да се извиня на лелята в магазина. Wink

# 16 26 апр. 2009, 22:22 ч.

Мнения: 2 237

Почти никак, много е трудно.Моята не е голям инат, тя е огромен инат и нищо не действа при нея.....

# 17 27 апр. 2009, 01:49 ч.

София
Мнения: 3 064

Най-често с игнориране. Да пореве, пък ще спре. Естествено, след като съм обяснила, защо не може да стане неговата, ако знам защо се тръшка. Понякога даже не мога да разбера...

# 18 27 апр. 2009, 09:44 ч.

Мнения: 958

Здравейте, чета в много теми, че се говори за наказания.
Какви наказания прилагате да кажем на дете на 2 годинки.
Моето също понякога трепери, стиска зъби и проявява инат.
Не викам засега, или поне много рядко, много говоря, ама понякога виждам как буквално, влиза от едното ухо и излиза през другото. Не мога да измисля наказание. Например, не мога да я лиша от някоя играчка, защото тя почти не им обръща внимание. Ако и спра филмчето на компютъра, което и без това рядко гледа, тя си носи столчето, пуска компютъра, или почва да щрака компчетата и забравя даже,че е вървяло филмче, тоест си намира по-интересни занимавки. newsm78

# 19 27 апр. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 175

Ужас начи няма отърване от този голям ,особено момичешки инат.Днес имахме час при терапевт и точно за това ,да може по-лесно да се интегрира в обществото. Предстои и да е 1-ви class а е много стеснителна,особено с чужди хора.Та ходихме вече на 3 сеанса с психолог-жена,всичко беше ок.,даже влезна сама с нея в кабинета.Но ето го и поредният голям случаи ,отиваме днес но сеанса трябва да продължи с друг терапевт-мъж....ооо ужас,малката като се занаяти на вратата и вика "НЕ,няма да влезна"... Embarassed

срам и резил след всичките викове от нейна страна.Така и си тръгнахме ,доктора каза че е без мислено да се прави терапията днес защото тя не иска.И ето този инат! Иначе ако беше послушала думите ми ,когато я успокоявах всичко щеше да е нормално.Тук се смесва малко страха и ината ,не се знае кой е по голям.Например тя има ужас от лекари и един преглед ни коства много усилия.Вие как се справяте със прегледите по лекари и инжекциите?

# 20 28 апр. 2009, 09:39 ч.

Мнения: 521

Цитат на: Atrakcia в нд, 26 апр 2009, 08:34

При синът ни е инат и някаква злоба се е появила-трепери,стиска зъби и крещи (това вместо тропане с крак).Сега го оставям да се накрещи и после обяснявам, до скоро крещях. Не го наказвам-не знам дали ми е грешка това, не го и пляскам.

Същата история имам в къщи. А до скоро беше кротка, та кротка. Не искам да обвинявам, но започна да прави така след като започнах да я давам на свекърва ми за по един след обяд, веднъж седмично. Дано не си внушавам и да обвинявам жената на празно.

# 21 28 апр. 2009, 10:21 ч.

Мнения: 8 229

Цитат на: baibibi в нд, 26 апр 2009, 18:48

Оставях ги да си тропат, викат "Не!" и реват истерично, докато се уморят. После ставаха меки като памук и като по чудо се съгласяваха да изпълняват това, за което настоявам. Едва тогава започвах с обясненията защо еди какво си не може, или пък трябва да бъде направено. Докато се тръшкат, нито приемат, нито предават. И да обяснявам, и да се карам - файда няма.

И аз оставям синковеца да се нареве първо. Наистина истеряса ли, полза от обяснения няма - на радиото да говоря е по-вероятно да ме чуе. В последно време върши работа изпращането в коридора. Казваме му да отиде там и да се наплаче пред огледалото. След малко отваря вратата, питаме го дали се е наплака, той обикновено казва "да" и отново е спокойно и послушно момче.
Инатът му не искам да го пречупвам и аз съм била страшен инат като малка. Опитваме се да се разбираме с убежедение, а не с налагане на волята.

# 22 29 апр. 2009, 03:08 ч.

Мнения: 801

Радвам се на факта, че детето ми на 2,5 се осъзнава като личност и се самоопределя. Страхотно е, че си има собствено мнение, желания и лоши настроения. Лошите настроения се ингнорират и остават без публика. Пробвал е и да се запъва и тръшка, но съм продължавала бавно без да се обръщам или просто излизам от стаята и затварям вратата. Често го оставям да пробва забранените от мене неща, повечето не ги е повтарял, но пък за много други се оказва, че съм го подценявала и е дорасъл за това.

Наскоро четох за една адвокатка, която уважила желанието на детето си да не се облече и я карала на колелото, гола.

# 23 29 апр. 2009, 07:45 ч.

Мнения: 24 467

"Не"-то си е "не", винаги, когато родителят е сметнал нещо за нередно. "Не"-тата са малко на брой, за важни неща и обяснени на детето с лесно разбираеми и кратки изречения.
Като реве- пращам го в стаята да си пореве, аз не съм навита да слушам с часове, имам си и други ангажименти. Успокоява се и пристига.
Определено се поскарвам за нещата, които намирам за нередни. Не мисля изобщо, че е грешка. По- нередно е хлапето да израстне със схващането, че всичко е позволено, защото определено не е така.
Наказания за 2- годишни- не виждам нито какви, нито как ще се проведат. Няма смисъл. Пращането в стаята не е наказание за него, а начин да схване, че поведението му не ми е приятно и няма да го понасям.
Да, когато изпадне в неистов рев, ползата от обясненията и театрите е никаква. Имам опит с две и при двете не върви изобщо. Просто игнориране и изчакване да настъпи по- доброто време.

# 24 29 апр. 2009, 13:49 ч.

Мнения: 175

Превит мами ,мн ви благодаря за споделените опити и случки.
Искам да добавя от моя страна ,че и аз когато кажа "НЕ" е не и ги оставам да са сами докато мине бурята.Тук проблема ми е друг,че при по-големият батко (7) това действа ,седи мирен и после е тих,Но малката инатливка е ужас! Като и кажа да седне или да бъде на сама със себе си за 5 мин (такъв метод прочетох от една книга за родители). ,тя просто отказва.Започват се едни истерични викове и е ужас.Аз изкачва да минат ,вършейки си своята работа,но така минават нещата без резултатно до следващата случка.....Къде ми е грешката?
Случаите с оставането при др хора или контакта с други хора е пак подобен.Обяснявам и че мама е ангажирана с работа и трябва за 1 час да я остава при баба(което от 6 години се е slucvало само 2 пъти).ТЯ ОТКАЗВА И СЕ ТРЪШКА.Срещаме познати казвам и кажи "Добър ден",ТЯ НЕ ПРОМЪЛВЯВА И ДУМА.Записвам я на танци или има среща с терапевт ,където трябва сама да влезе.ТЯ ОТКАЗВА КАТЕГОРИЧНО!!!!
Аз ли нещо не правя както трябва или е на психична основа,понеже по-големият и брат е супер контактен навсякъде?! Cry

# 25 29 апр. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 149

Аз лично гледам с добро да убедя детето си.На 2г. и 4 месеца.Мисля ,че е нормално да проявяват характер.Е на момент е нормално да изпуши човек.Гледам да я разсея и ако пак не стане-изчаквам малко да и мине jumpuu

# 26 29 апр. 2009, 15:31 ч.

Мнения: 5 917

Пример.Стои той-2,5 години,държи стеблото на цвете в саксия и гледа хитро.Аз казвам-"не".В резултат на това вдига стъблото заедно със саксията и почва да я тръска.Може да му прилича на игра-ама не е.Или взема чаша с мляко,която до сега е искал и демонстративно я излива на пода.
Просто се чудя.Изучава света-тогава за къкво да го наказваш, или изучава до къде се простира търпението?Някъде четох,че най -инатската възраст е между 2 и 3 години,когато мислят,че могат вече,но това съвсем не е така.
Какво да се прави в такива случаи?

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: