Публикувана: 25 апр. 2009, 20:26 ч.
Последно мнение: 29 апр. 2009, 15:31 ч.

Как се справяте с тропането на краче и ГОЛЕМИЯТ ИНАТ ?

1 734
26
1

1
2
Всички

25 апр. 2009, 20:26 ч.

Мнения: 175

Как се справяте с тропането на краче и ГОЛЕМИЯТ ИНАТ ?
Уж смятах че съм подготвена с много прочетена литература за възпитанието на детето,но явно когато проблема дойде наяве е по-трудно да го преодолеем!
Вие как се справяте с ината на детенцето ви и трудните ситуации когато само чувате"НЕ", " НЯМА", "НЕ ИСКАМ" .И дори да сме пробвали прочетените методи просто не излизате наглава с това... newsm78

# 1 25 апр. 2009, 20:35 ч.

Мнения: 1 121

Не обръщам никакво внимание на НЕ-то и на тръшкането, което почти винаги го последва Rolling Eyes

чакам минутка-две да се поуспокои и пак започвам да настоявам да стане моето. Няма как иначе. Ако отстъпя ще стане още по-лошо.

# 2 25 апр. 2009, 20:41 ч.

Мнения: 175

А прилагаш ли някакъв вид наказание?

# 3 25 апр. 2009, 23:12 ч.

Мнения: 221

И аз имам проблем с ината на малкия ми син,големият никога не е правил така и направо се учудвам как може братя които се гледат по един и същи начин да са толкова различни. Нито разговорите,нито наказанията помагат.

# 4 25 апр. 2009, 23:16 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

С тропането с крака се справих с наказания и много говорене.Но с литература или не, с ината няма оправия.Моят не мога да си оправя, какво остава за този на детето.Карам се, наказвам, понякога пляскам, в много случаи се виждам мен самата в неговото поведение и ми е смешно и го разбирам..........смятам, че е нормално.

# 5 26 апр. 2009, 07:44 ч.

Мнения: 1 669

А колко е голямо детенцето ти?

# 6 26 апр. 2009, 08:34 ч.

Мнения: 5 026

При синът ни е инат и някаква злоба се е появила-трепери,стиска зъби и крещи (това вместо тропане с крак).Сега го оставям да се накрещи и после обяснявам, до скоро крещях. Не го наказвам-не знам дали ми е грешка това, не го и пляскам.Баща му гледа да го обръща на игра и потушава нещата.До кога ще е така,не се знае.

# 7 26 апр. 2009, 09:45 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Atrakcia , с добро и от опит те съветвам да започнете да взимате мерки от сега.Нека знае какво е наказание, че не трябва да се повишава тон на родител и това, че трябва да има респект от вас.Като се роди бебето ще настане ад.Като закрещи ще му се скарате, след няколко пъти ще го накажете и така ще мисли, че всичко е заради бебето.Ще започне да се озлобява.Без това и на него няма да му е лесно тогава, спестете му някои неща от шока който го очаква.Имат моменти на превъртване и е много трудно да не изпаднеш в нервна криза с истерясал батко и бебе пълно с колики Whistling

# 8 26 апр. 2009, 10:00 ч.

Мнения: 5 026

Биляна, осъзнавам,че си много права. Сега викнах и мъжа ми да прочете и той потвърди думите ти. Явно ще обръщаме другата страница.
Благодаря ти Hug

# 9 26 апр. 2009, 13:27 ч.

Мнения: 175

При мене по големият които е на 7 с мн коментари от негова стана все до консенсус ще се стигне но мъничката на 6 колкото и да ни е добричка я едни инатливи моменти които каквото и да правя нищо не помага.А това не дай си боже ако стане пред роднини и приятели или на вън пред др хора е направо потъвам в земята.В такива случаи слагам маската и сам малко по-строгата мама , но като се започнат едни"не те обичам вече","мразя те" докато не се гушнем пак.Всеки ми вика че този неин инат трябва да го избия за нейно добро....да но как ли ?

# 10 26 апр. 2009, 17:54 ч.

Мнения: 1 896

Аз пък внимавам да не смачквам детето - моят инат и правене напук се дължат изцяло на супервластния ми баща, на когото много се съпротивлявах. Целта ми не е да победя, а да направим това, което е възможно най-добро за всички, без някой да бъде пречупен.
Когато детето се инати, се опитвам да преговарям - ако мога да приема това, което иска, понякога отстъпвам, като обяснявам че отстъпвам и защо.
Ако това, което иска, е абсолютно неприемливо за мен, си държа на моето, казвам с твърд тон, че държа, обяснявам защо, проявявам разбиране към неговите чувства, но не отстъпвам. Истерии големи досега сме нямали - е, викане, плакане се е случвало, даже и някакви обидни думи в редки случаи е казвал, но аз му напомням, че това ме обижда, той го знае, просто по този начин си изкарва яда, а не с бой и тръшкане примерно. Знае, че това не е хубаво, но знае и че съм на негова страна, дори когато нещо не позволявам примерно. И знае, че когато е фрустриран и ядосан, никой не го заклеймява заради чувствата му.
Не удрям и не наказвам.

# 11 26 апр. 2009, 18:48 ч.

Мнения: 8 999

Оставях ги да си тропат, викат "Не!" и реват истерично, докато се уморят. После ставаха меки като памук и като по чудо се съгласяваха да изпълняват това, за което настоявам. Едва тогава започвах с обясненията защо еди какво си не може, или пък трябва да бъде направено. Докато се тръшкат, нито приемат, нито предават. И да обяснявам, и да се карам - файда няма.

# 12 26 апр. 2009, 19:10 ч.

Мнения: 606

За съжаление не се справяме.

# 13 26 апр. 2009, 19:22 ч.

Когато децата бяха мънички за тропането с крак ги наказвах - без сладко телевизор/игри и тн.

# 14 26 апр. 2009, 19:36 ч.

Мнения: 467

Цитат на: alexyani в сб, 25 апр 2009, 23:12

И аз имам проблем с ината на малкия ми син,големият никога не е правил така.

Да, и при нас е така. Но започнах да наказвам вече и действа. Той е още малък, за да тупа с крак, не говори още, за да каже "не", но постоянно се търкаля по земята щом не му отърва. Ще му намерим цаката, аз не се отказвам. Много обичам да обяснявам,че не той, а аз командвам у дома и че моето ще бъде.

# 15 26 апр. 2009, 20:08 ч.

София
Мнения: 9 860

Аз се карам и то доста,когато се налага.И наказвам.Наказанията са лишаване от неща,които детето обича и харесва.Имам предвид например,че прибирам диска с така любимия и Карлсон.Реве доста.обаче задължително предупреждавам преди да накажа поне два пъти.И на третия път прибирам.Обаче задължително в такива случаи повишавам тон.
Не че и ние нямаме резили. Embarassed

Преди около месец в един магазин Мими си хареса една много сладка играчка,то не е точно играчка,а сувенирче.Обаче беше мног скъпо.Казах и че не може.Леле това дете като се запъна,взе да скача и да вика Crazy

,все едно не беше мойто дете.Умрях от срам.А тя понеже и е ясно,че няма да и се скарам в магазина,щото има хора,и пищи колкото може.Изведох я в колата при баща и.Вкъщи като се прибрахме се карах много,говорих много и съответно прибрах Карлсон.Ефект имаше доста добър.Вечерта ми вика-мамо,аз дали пък не трябва утре да се извиня на лелята в магазина. Wink

# 16 26 апр. 2009, 22:22 ч.

Мнения: 2 237

Почти никак, много е трудно.Моята не е голям инат, тя е огромен инат и нищо не действа при нея.....

# 17 27 апр. 2009, 01:49 ч.

София
Мнения: 3 064

Най-често с игнориране. Да пореве, пък ще спре. Естествено, след като съм обяснила, защо не може да стане неговата, ако знам защо се тръшка. Понякога даже не мога да разбера...

# 18 27 апр. 2009, 09:44 ч.

Мнения: 958

Здравейте, чета в много теми, че се говори за наказания.
Какви наказания прилагате да кажем на дете на 2 годинки.
Моето също понякога трепери, стиска зъби и проявява инат.
Не викам засега, или поне много рядко, много говоря, ама понякога виждам как буквално, влиза от едното ухо и излиза през другото. Не мога да измисля наказание. Например, не мога да я лиша от някоя играчка, защото тя почти не им обръща внимание. Ако и спра филмчето на компютъра, което и без това рядко гледа, тя си носи столчето, пуска компютъра, или почва да щрака компчетата и забравя даже,че е вървяло филмче, тоест си намира по-интересни занимавки. newsm78

# 19 27 апр. 2009, 22:04 ч.

Мнения: 175

Ужас начи няма отърване от този голям ,особено момичешки инат.Днес имахме час при терапевт и точно за това ,да може по-лесно да се интегрира в обществото. Предстои и да е 1-ви class а е много стеснителна,особено с чужди хора.Та ходихме вече на 3 сеанса с психолог-жена,всичко беше ок.,даже влезна сама с нея в кабинета.Но ето го и поредният голям случаи ,отиваме днес но сеанса трябва да продължи с друг терапевт-мъж....ооо ужас,малката като се занаяти на вратата и вика "НЕ,няма да влезна"... Embarassed

срам и резил след всичките викове от нейна страна.Така и си тръгнахме ,доктора каза че е без мислено да се прави терапията днес защото тя не иска.И ето този инат! Иначе ако беше послушала думите ми ,когато я успокоявах всичко щеше да е нормално.Тук се смесва малко страха и ината ,не се знае кой е по голям.Например тя има ужас от лекари и един преглед ни коства много усилия.Вие как се справяте със прегледите по лекари и инжекциите?

# 20 28 апр. 2009, 09:39 ч.

Мнения: 521

Цитат на: Atrakcia в нд, 26 апр 2009, 08:34

Същата история имам в къщи. А до скоро беше кротка, та кротка. Не искам да обвинявам, но започна да прави така след като започнах да я давам на свекърва ми за по един след обяд, веднъж седмично. Дано не си внушавам и да обвинявам жената на празно.

# 21 28 апр. 2009, 10:21 ч.

Мнения: 8 229

Цитат на: baibibi в нд, 26 апр 2009, 18:48

И аз оставям синковеца да се нареве първо. Наистина истеряса ли, полза от обяснения няма - на радиото да говоря е по-вероятно да ме чуе. В последно време върши работа изпращането в коридора. Казваме му да отиде там и да се наплаче пред огледалото. След малко отваря вратата, питаме го дали се е наплака, той обикновено казва "да" и отново е спокойно и послушно момче.
Инатът му не искам да го пречупвам и аз съм била страшен инат като малка. Опитваме се да се разбираме с убежедение, а не с налагане на волята.

# 22 29 апр. 2009, 03:08 ч.

Мнения: 801

Радвам се на факта, че детето ми на 2,5 се осъзнава като личност и се самоопределя. Страхотно е, че си има собствено мнение, желания и лоши настроения. Лошите настроения се ингнорират и остават без публика. Пробвал е и да се запъва и тръшка, но съм продължавала бавно без да се обръщам или просто излизам от стаята и затварям вратата. Често го оставям да пробва забранените от мене неща, повечето не ги е повтарял, но пък за много други се оказва, че съм го подценявала и е дорасъл за това.

Наскоро четох за една адвокатка, която уважила желанието на детето си да не се облече и я карала на колелото, гола.

# 23 29 апр. 2009, 07:45 ч.

Мнения: 24 467

"Не"-то си е "не", винаги, когато родителят е сметнал нещо за нередно. "Не"-тата са малко на брой, за важни неща и обяснени на детето с лесно разбираеми и кратки изречения.
Като реве- пращам го в стаята да си пореве, аз не съм навита да слушам с часове, имам си и други ангажименти. Успокоява се и пристига.
Определено се поскарвам за нещата, които намирам за нередни. Не мисля изобщо, че е грешка. По- нередно е хлапето да израстне със схващането, че всичко е позволено, защото определено не е така.
Наказания за 2- годишни- не виждам нито какви, нито как ще се проведат. Няма смисъл. Пращането в стаята не е наказание за него, а начин да схване, че поведението му не ми е приятно и няма да го понасям.
Да, когато изпадне в неистов рев, ползата от обясненията и театрите е никаква. Имам опит с две и при двете не върви изобщо. Просто игнориране и изчакване да настъпи по- доброто време.

# 24 29 апр. 2009, 13:49 ч.

Мнения: 175

Превит мами ,мн ви благодаря за споделените опити и случки.
Искам да добавя от моя страна ,че и аз когато кажа "НЕ" е не и ги оставам да са сами докато мине бурята.Тук проблема ми е друг,че при по-големият батко (7) това действа ,седи мирен и после е тих,Но малката инатливка е ужас! Като и кажа да седне или да бъде на сама със себе си за 5 мин (такъв метод прочетох от една книга за родители). ,тя просто отказва.Започват се едни истерични викове и е ужас.Аз изкачва да минат ,вършейки си своята работа,но така минават нещата без резултатно до следващата случка.....Къде ми е грешката?
Случаите с оставането при др хора или контакта с други хора е пак подобен.Обяснявам и че мама е ангажирана с работа и трябва за 1 час да я остава при баба(което от 6 години се е slucvало само 2 пъти).ТЯ ОТКАЗВА И СЕ ТРЪШКА.Срещаме познати казвам и кажи "Добър ден",ТЯ НЕ ПРОМЪЛВЯВА И ДУМА.Записвам я на танци или има среща с терапевт ,където трябва сама да влезе.ТЯ ОТКАЗВА КАТЕГОРИЧНО!!!!
Аз ли нещо не правя както трябва или е на психична основа,понеже по-големият и брат е супер контактен навсякъде?! Cry

# 25 29 апр. 2009, 15:13 ч.

Мнения: 149

Аз лично гледам с добро да убедя детето си.На 2г. и 4 месеца.Мисля ,че е нормално да проявяват характер.Е на момент е нормално да изпуши човек.Гледам да я разсея и ако пак не стане-изчаквам малко да и мине jumpuu

# 26 29 апр. 2009, 15:31 ч.

Мнения: 5 918

Пример.Стои той-2,5 години,държи стеблото на цвете в саксия и гледа хитро.Аз казвам-"не".В резултат на това вдига стъблото заедно със саксията и почва да я тръска.Може да му прилича на игра-ама не е.Или взема чаша с мляко,която до сега е искал и демонстративно я излива на пода.
Просто се чудя.Изучава света-тогава за къкво да го наказваш, или изучава до къде се простира търпението?Някъде четох,че най -инатската възраст е между 2 и 3 години,когато мислят,че могат вече,но това съвсем не е така.
Какво да се прави в такива случаи?

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: