Ами не реагирам. Детето ми следва да намери пътя само да разреши възникналия конфликт. Няма цял живот да съм и зад гърба и да я тикам я. Това което се иска от мен като родител е да и втълпя как тя трябва да се държи, и засега да и подбирам средата, най-малкото да е сред деца близки до нейната възраст. Във възникналите до момента няколко ситуации, дъщеря ми съвсем успешно се оправи сама хвърляне на пясък, ами взе кофичката и лопатката и показа на другото дете как да си пълни кофичката без да лети пясък, заграбване на играчки с които тя си играеше, стана и взе играчките на другото дете, последния случай дете посегна да я удари по главата, тя се дръпна на време, после си свали шапката и я сложи на главата на другото дете, да я пробва. Освен това какво означава да хукна да утешавам детето си, че то ако е разстроено то само ще дойде при мен. Какво означава аз чуждия човек да порицавам чуждо дете, при условие че това дете не се възпитава от собствените му родители, или му се налага точно такъв модел на поведение.